Това беше още по времето на Хрушчов (в началото на 60-те години), когато масово затваряха църквите, а свeщеници, от трибуните, се отричаха (от вярата и от Бога)... Отец Николай нещо се провинил пред тогавашната съветска власт и му забранили да служи, и му взели регистрацията. 

  И на още доста младия свещеник му казали, да иде да работи някъде, за да не стане тунеядец, за което може да го осъдят. И той започнал работа в някаквъв завод. В колектива подразбрали че е поп и започнали малко по малко, да го подиграват. Създали и агитационен "кът" на атеиста. И отчето трябвало да понася и да си трае, за да не стане по-лошо?  

  Но в навечерието на празника на свети Никола, в къта на атеиста се появил стенвестник, с някакъв текст и карикатурна рисунка на дебел поп с голям залтен кръст, размахващ кандило пред също такъв, силно окарикатурен образ на Святи Никола.

  Разстроил се отецт Николай, че така издевателстват с неговия светец, но пак трябвало да търпи. Написаното на стенвестника не прочел, достатъчна била карикатурата. Дошел бригадирът и подигравателно започнал да го разпитва, с какво му помага Бог. Но отеца пак си премълчал, макар че, вместо да ръководи службата в олтара, трябвало да стои и да работи заедно с псуващите и ругаещи вярата, безбожници. Но мълчал.   

  На обед всички заедно спряли струговете и излезли от цеха. А на връщане, като минавали край къта на атеиста, спряли, изумени. Последен вървял отец Николай и не разбрал, какво става. А бригадирът притичал към свещеника и вика: «Как си позволяваш? Кой ти е разрешил да преправяш карикатурата?» Погледнал отец Николай и ахнал: на стенвестника, в пълен ръст, красиво и благолепно,  бил нарисуван светителят Божий, Николай. А карикатурата я няма!?   

  Бригадирът грабнал стенвестника и се затичал да се оплагва от отец Николай. Извикали го за изясняване на случая. Отецът разпервал ръце и казвал, че никога не е можел да рисува, - "а и, нали заедно с вас бях в столовата". Мъдрували-мъдрували партийните ръководители, и решили, да не изнасят случая по-нагоре. Защото започне ли сериозно разследване, непременно, мнозина от тях ще пострадат.   

  След тоя случай работниците се поукротили, усетили, че случаят със стенвестника прилича на нещо Небесно. Започнаха да идват един по един при отец Николай, уж по работата, но сами започват да споменават за Бога, или питат, как да кръстят децата. А и бригадирът започнал да уважава отеца.   

  А в деня на именника му, свети Николай, неочаквано пак го извикали в кабинета на парторга, и там тихичко му подали стенвестника, и му казали, да си го прибере и да прави с него каквото иска, но да е по-далече от тях. И да не казва на никого... Ето какъв "атеистичен" подарък попучил отец Николай, от комунистическата партия, за иманния си ден, на празника на свети Никола.   

  На следващия ден отеца Николай извикали в съвете по религиозните въпроси и неочаквамо му предложили да служи в Киевска област... в храма на свети Никола! Чудо на чудесата! На Рождество той вече служел в църквата сред бабичките, които после верно го съпровождали през целия му живот.   

  А какво направил отеца с вестника? Интересното е, че текстът си останал същия, а само рисунката така била променена, че от предишната карикатура нямало и следа. Жена му -презвитерата, изрязала образа на светеца и го сложила в рамка, която тайно били поръчали в Покровския манастир. А осталата част от стенвестника изгорили.   

  Дълго мълчал старецът о. Николай за това чудо в заводския цех, но накрая решил да проговори. Аз започнах да се интересувам и да го разпитвам, та ако меже да видя и самата чудотворна икона. И вднъж, той отвори чкафчето си, пълно с подрасници, и торбички различни хранителни приношения, и извади от горния рафт самата тази икона.   

    Тя беше само обрамчена, но нямаше никаква (картонена) основа... Иконата беше не по висока от 25 сантиметра, на обичайната за тогавашните стенвестници, хартия - кадастрон. Но аз така и не забелязах, иконата да е рисувана. Светецът беше в пълен ръст, в бело облекло, лицето му беше тъмновато и много изразително.   

  Не зная къде е сега явилият се на стенвестника образ (икона). за съжаление, синът на отец Николай, не остана верен на Църквата, а отиде при разколника Филарет. Затова сега няма и кого да питам. Но радостта от съприкосновението с чудото осталана, и паметта все се връща към извадената от шкафчето чудотворна икона, проявила се така неочаквано в работническия цех.   

  Привижда ми се свети Николай, все такъв, какъвто го видях в миналото: таинствен помощник, носещ внезапно освобождение на търпеливите прости труженици и изповедници на вярата. В него има малко патос, но има лека насмешка, че се е появил на атеистичния стенвестник. И си е все такъв вразумител. Понеже, после всички работници, лека полека, намерили черквата на отец Ноколай, кръстили се, и децата си кръстили. А бригадирът всячески помагал на отеца, в ремонта на поверения му приход. По онова време това не беше никак малко, а беше доста опасно, – можеше да му струва длъжността, а и от партията веднага биха го изгонили, ако разбереха! 

  Ние сега свикнахме спокойно да празнуваме, три пъти в годината, празника на Свети Николай Мирликийски... Но беше време, когато за верните бе щастие да открият действащ храм. Пътиваха през девет земи, в десета, за да отидат на Божия служба и да почетат любимия си Светец Никола. Тогава имаше духовен глад. А после престанаха да ценят възможността, да са в Църквата Христова, понеже се увлекоха по строителството на «новия свят», и разрушиха в душите си, света Божий.   

  Затова, докато не е настъпил часът, отново да се подиграват със светците, във стенвестници, нека не унищожаваме в себе си огъня на любвта към православието, водещ ни в обителта на светците. Ние не сме сами, когато с нас е Господ и Неговите угодници. Нека бъдем с тях, и те никога няма да се отрекат от нас!  

  Архимандрит Алипий (Светличный)
    https://3rm.info/publications/78280-chudo-v-stengazete.html

  Превод, Григор Симов