Звънят непознати хора: «Отче, тук почина един мъж, ако можеш, ела да го отпееш». И ако започне отеца да задава въпроси, ще се окаже, че починалият, в църква не е стъпвал, кръст не е носел, а и бил ли е кръстен, никой не знае. Освен това, ако е умрял от пиянство, е самоубиец. А на такива трябва да се отказва. 


Но хората ще се обидят, а и ще е пореден удар срещу семейния бюджет на отчето. И отеца отива, какво да прави, и пее «со святими упокой», - получава си заслуженото, и бърза на друго място, да кръщава, не оглашени (т.е. неподготвени и не изпитани "кандидат-православни"), които после няма и да се мярнат в църквата; после венчава хора от улицата, които ще се разделят веднага след "медения месец", и съборува всички, които се подадат на внушението му, че това е панацея (универсално лекарство)...


И увлечен в поповските си грижи, отецът даже не се замисля, че с неговото «со святими упокой», без да съзнава, се опитва да отнеме от ръцете на бесовете, полагащата им се по закон, плячка. А те са доста злопаметни и отмъстителни… И се чуди после, от къде му е дошла поредната неприятност? Не се замисля той и, че със своето старателно и безотказно отпяване, убеждава присътстващите, че те живеят и умират правилно, и че няма за какво да се безпокоят. И не се безпокоят. И не виждат смисъл да идат на църква, и така си умират неразкаяни и не примирили се с Бога. 


Но нали накрая, за всекого от тях, Господ ще поиска отговор, и отговорност, от Своя работник - свещеника, и тежко му тогава.


А ако свещеника беше поел неблагодарното задължение, да отиде и да обясни на чакащите го, по какви причини, не може да отпее, нито покойника, нито самите тях, когато това се наложи; ето тогава може би, поне някой от присъстващите ще се позамисли, и ще стигне до съответните спасителни изводи. Но, естествено, семейният му бюджет резко ще спада, след всяка такава негова реакция, за голямо неудоволствие на попадията му. Но затова пък, Господ няма да го остави… А Той, във всички случаи няма да го остави, и всичко, каквото е заслужил, пастирът Божий, ще си получи, и тук на земята, и там - горе. 

Кратка извадка от:


http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_23333/



Превод, Григор Симов

Пази и помилуй Боже, малцината останали наши православни свещеници, и мене многогрешнотога!   Господи, благослови!  

На практика е така, но алкохолизмът се смята за болест. Редно е да се погребват отделно от дрвугите покойници. Опрощението на греховете не ги отменя в никакъв случай. Всеки ще си получи заслуженото.