Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2021 09:58 - Кръстоносен поход срещу Света Гора - Атон, и саможертвата на Зографските български монаси
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 958 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.01.2021 12:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Света Гора е монашеска държава, на която игумения, според Нейното обещание е Самата Пречиста Дева Богородица. Не веднъж Римският папски престол се опитвал да покори тази крепост на Православието, с хитрост и със сила. 



Но беззащитните монаси винаги ги е спасявала Самата Царица Небесна. Свидетелства за Нейното застъпничество са записани в летописите на атонските манастири. Некои от тях е преписал в писмата си йеромонах Сергий Светогорец:


...Тва се случило XIII-ти век. (Константинополски) Патриарх тогава бил Йоан Век, който действал по престъпната воля на и намерения на Императора, който пък, на втория Лионски събор подчинил Източната Църква, на Римския престол, което имало извънредно гибелни последствия за нея, понеже латинците убеждавали православните за Уния, не със силата на Евангелското слово, а с оголени мечове и всевъзможни зверства. Хиляди жертви падали под мечовете им, за чистотата на Източното Православие.


Понеже Света Гора винаги е била, и е, крепост на страдащата Източна Църква, затова, за да разбият основните на православието, Латиняните нахлули там, като убеждавали с думи, привличали със злато и обещания, и принуждавали със заплахи и най-ужасни мъчения, да признанят властта на Римския Папа, над Света Гора.


Некои слаби по дух се поддали, под силата на металния звън или, плашейки се от мъчения и смърт, се отричали от православието на своите отци; но по-голямата част запечатали с кръвта си своето изповедание, и с твърдост изобличавали Папата, за светотатственото му присвояване правата на Иисуса Христа, който е Единственият върховен глава на Църквата. Нещастната Лавра и Ксиропотам тогава недостойно се отклонили от светоотеческото учение и прели западните гости с чест и раболепен страх, повече заради Императора, който сам съдействал на латинците, да склонят Света Гора към Римския Католицизъм.


За утвърждаване на другите във вярата, Бог веднага наказал Ксиропотам. Когато нещастните му монаси служели Литургия заедно с католиците, според Римския устав и нововъведения, Бог се разгневил, задето мерзостта на запустението, заела олтара на истинното Му безкръвно жертвоприношение, и земята не понесла случващото се. По време на литургията, Ксиропотамската обител се разтресли, основите на манастира се срутили и под развалините погинали по голямата част от латинците и отпадналите монаси. Осталналите пришълци от далечна Италия, не обърнали внимание на явното наказание от небето, и се пръснали по цяла Света Гора, да търсят нови жертви на своята заблуда, водеща ги към вечна погибел.


В тази ужасна за света Гора, година, близо до Зографския манастир отшелнически се подвизавал старец, имащ светия обичай, по неколко пъти на ден да прочита акатист на Света Богородица, пред найната божествена икона. И точно когато в старческите му уста проззвучал гласният привет към Пресвета Дева Мария: — "Радуйся Благодатная", изведнъж чул от иконата Й: "Радуйсе и ти, старче Божий"! — Старец затреперал от уплаха. —"Не бой се, — кротко продължи гласът на Богородица от иконата, — но иди по-скоро в манастира, и обяви на братята и Игумена, че враговете Мои и на Сина Ми, вече са близо. Нека, които са слаби по дух и не са издържливи, да се скрият, докато отмине изкушението, но искащите страдалчески венци, нека останат. Тръгвай вднага!" Като чул волята на Богородица, старецът веднага оставил килията, и със всички сили, задъхвайки се, тичал към манастира, да предупреди навреме монасите, за опасността.


Но още щом стъпил пред манастирската порта, видял че килийната му икона на Богородица, пред която току що чел акатиста и чул гласа й, вече била на вратата на манастира. Той паднал пред нея в умилително благоговение и заедно с нея отишъл при Игумена. Вестта за близката опасност силно разтревожила братята. По-слабите от тях се изпокрили из планините и пропастите, а двадесет и шест от тях, заедно с игумена, останали в манастира и се залостили в кулата над Входа на манастира, в очакване на враговете и страдалческите венци. Латинците не закъсняли. Те със всичките сили на западното красноречие, отначало убеждавали монасите да отворят вратата на манастира и да признаят Папата за глава на Вселенската Църква, обещавайки им милост и купища злато.


— А кой ви е казал, че вашият папа е глава на Църквата? — питали от кулата монасите, — откъде имате това учение? На нашата Църква глава е Христо! По скоро ще умрем, отколкото да позволим да оскверните светостта на това място с вашето насилие: няма да отворим манастира! Майахте се от тука!


— Тогава умирайте! — завикали неистово пришълците, обложили кулата с храсти и дървета и ги запалили. Пламъкът се издигнал високо, но монасите не се уплашили, а благославяли Господа, молели се за враговете си, и тихо предали Богу чистите си души.


image


Това се случило октомври 1284 г. В Зографския Синодик и житията на българските светци са записани и имената на тези страдалци. Това самият аз четох и сега ви уверявам и вас. Иконата, от която старецът чул гласа на Богородица, преварила да предупреди Зографските монаси за приближаващите врагове, останала при мъчениците в изгорялата кула, но впоследствие я намерили неповредена под развалините, засипана от пожарището. В памет на това дивно събитие, поставили иконата в местния параклис, и неугасимо кандило постоянно и тихо разлива слабата и светлината, пред лицето на радостната Дева Мария. Самото това събитие прекрасно е изобразено на стенопистта, до манастирските порти".
  И именно, поради застъпничеството на Божията Майка и молитвите на тези свети мъченици за вярата Православна, убити от католиците, Господ опазил Света Гора - Атон, от католическото заблуждение.


Забележителното е, че всичките кръстоносни походи на Ватикана имат странната особеност, или закономерност, че са започвали с поход срещу неверниците, а са завършвали с разгроми на православните светини.


Така било при разгрома на Константинопол, 1204 г., така било и преди падането на Източната Римска Империя, под многовековно турско робство. И не е ли знак Божий, че бедствията за православните идвали, след всяко отстъпление от Православието, и съглашателство с ерестта на папския католицизъм. Тези, от които православните очаквали да получат помощ, се оказвали оръдие на Божия гняв, като оставяли разорения и гибел, както и неверните турци. Не е ли такава скритата същност на всичките миротворчески жестове на Ватикана?


Не е ли чудо Божие, че беззащитният Атон устоял пред съблазните и силата на Запада?! Нима не е очевидно, че за верността към светото Православие, Господ опазил монашеската държава от ръцете на враговете?!





Затова, нека запомним думите на Богородица към атонския старец, за привържениците на римската ерес: — "Идат враговете Мои и на Моя Син", - за да не станем и ние врагове Божии, съблазнени от лукавата усмивка на папата.
 

Писма на Светогореца. — М., 1895г.

  https://3rm.info/publications/83507-krestovyj-pohod-na-afon.html     Превод, Григор Симов    



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28319031
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031