Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02 13:19 - Европа се побърка
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 303 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Юлия Латинина е известна съвременна руска писателка и журналистка. Нейни романи са преведени на български. Тя е известна, като убедена привърженичка на демокрацията и либерализма, и противничка на днешната власт в Русия в лицето на В. Путин. Толкова по-интересна е настоящата статия, която показва изненадващ обрат в начина й на мислене.

  Юлия Латинина
  ЕВРОПА СЕ УМОПОБЪРКА

  Казват, че съм против европейските ценности. Че днешното състояние на Европа е върхът на прогреса, и значи всички ние трябва само да зяпаме със затаен дъх и да подражаваме. Но все пак не е зле да видим кои и какви са тези европейски ценности.

   ЦЕННОСТ № 1 
  ЕДИНСТВОТО НА ЕВРОПА

  В момента това е една от най-важните европейски ценности. Европа се обединява, изчезват границите, а чиновниците в Брюксел издават загрижени инструкции за степента на изкривяване на краставиците и грамажа на яйцата. Може би обединението е хубаво нещо.

  Проблемът обаче е в това, че откакто се е разпаднала империята на Карл Велики, та чак до образуването на Евросъюза, Европа никога не е била единна. Китайската империя е била единна. Халифатът – също. Високата порта – и тя. Но Европа не е била единна, а през цялото време, докато е завоювала света, отделните нейни части са били в жестока конкуренция помежду си.

  Именно тази конкуренция е помагала за напредъка. Великобритания е станала империя не просто ей така, а в процеса на борбата си срещу Испания. Прусия се превръща в Германска империя не просто ей така, а в резултат на трудни реформи, без които държавата не би могла да оцелее, обкръжена отвсякъде от врагове. Тоест: може би единството е много хубаво нещо. Направо да се побъркаш от хубавината му. Но то не е европейска ценност от времената на разцвета на Европа. На върха на своята слава Европа не е била единна.   
  ЦЕННОСТ №2  ВСЕОБЩОТО ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО

  Казват, че демокрацията е европейска ценност и европейско постижение. Че това е страхотно добър политически режим, като под термина «демокрация» разбират всеобщото избирателно право. Който е против всеобщото избирателно право, е фашист и негодник. С две думи – мръсна гад.

  Аз ще се въздържа да оценявам потенциала на всеобщото избирателно право примерно в Гана или Палестина. Защото се появява сериозен проблем: какво общо има всеобщото избирателно право с традиционните европейски ценности? Може ли някой да каже в името на каква демокрация Колумб открива Америка, а сър Франсис Дрейк ограбва испанските галеони?

  На Запад по времето на неговия разцвет са представени най-различни режими. Парламентарна монархия, както във Великобритания – там избиратели са били само онези, които плащат данъци.

  Република, каквато са САЩ и където отново само данъкоплатците са избиратели. Абсолютна монархия – както в Прусия, Испания или Русия. Но ВСЕОБЩО избирателно право по времето на разцвета на Запада няма нито във Великобритания, нито в Съединените щати. Томас Маколи, историк и член на британския парламент, пише в средата на ХIХ век, че всеобщото избирателно право е"напълно несъвместимо със съществуването на цивилизацията." За първи път всеобщото избирателно право е въведено във Франция по време на Френската революция и завършва с гилотина и терор. За втори път го въвежда «железният канцлер» Бисмарк в Германската империя през 1871 г.,понеже иска да унищожи свободомислието на немските собственици чрез шовинистичния ентусиазъм на безмозъчните тълпи; но и той го предоставя само на мъжете.

  След Първата световна война избирателният ценз започва да се понижава. Право да гласуват получават и онези, които нямат собственост. Избирателното право става окончателно всеобщо след Втората световна война под влияние на социалистическата идеология. Във всички бедни страни, където са се опитвали да го въвеждат, например в Африка, то води до преразпределение на собствеността, разпространение на религиозен и национален фанатизъм и се увенчава с диктатура.

  Но сега говорим за друго. Нека допуснем, че всеобщото избирателно право е върхът в развитието на едно общество. Да допуснем, че всяка безработна отрепка, която чупи витрините и граби лондонски магазини по време на безредици, е именно човекът, който трябва да реши как да живеем  всички ние; а който отрича това право, е националист, реакционер, неонацист, фашист и пр.

  Но какво общо имат тук европейските ценности? Докато Западът владее света, в същия този Запад няма всеобщо избирателно право. Когато това право се появи, същият този Запад в рекордно къси срокове загуби господството си.    
  ЦЕННОСТ № 3    СОЦИАЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ   Друга европейска ценност в момента е социалната справедливост. Социалната справедливост се изразява в това, че ако сте безработна наркоманка с пет деца, ще живеете в луксозно жилище. Понеже нали децата не трябва да страдат, това е несправедливо!
  Но ако имате работа, съпруг и семейство, ще работите като вол, а държавата ще ви отнема половината от заплатата, за да я даде на безработната наркоманка. Е, според мен е несправедливо да бъдат ограбвани онези, които работят, за да се дават техните пари на онези, които седят със скръстени ръце.
  Но става дума за нещо друго: какво общо има това с европейските ценности? Нека си припомним ситуацията в Британската империя по времето, когато над нея слънцето никога не залязвало. По онова време същата тази неомъжена жена, ако роди дете, неполучава нито пари, нито жилище. Тя се превръща в парий. Защото по времето на разцвета на Европа цялата грижа за социалните блага – възпитание на децата, издръжка на родителите, медицината, образованието и т. н., е била поемана от семейството. Обществото твърдо се е съпротивлявало на всички опити тежестта на тези разходи да бъде стоварена върху същото това общество.

  ЦЕННОСТ №4
  МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ

  Друга европейска ценност е мултикултурализмът. Той твърди, че всички култури са извънредно важни. Че всеки имигрант, който дойде в Швеция или Холандия, има право да запази своите прекрасни традиции. А пък ако някой не разбира какво щастие е за арабската жена да бъде убита от брат си заради «прелюбодейство», или какво още по-голямо щастие е за шестгодишната сомалийка да й обрязват срамните устни без упойка с готварски нож върху кухненската маса – той е политнекоректен, националист, неонацист, расист, ретроград и т.н.

  Лично аз не разбирам това благоговение пред традициите. Европа също си има своите традиции – например, през XV век във Великобритания разсичали враговете на короната на четири части, като предварително им изтръгвали червата на живо и ги пекли на огън. Но все пак не виждам как Дейвид Камерън може да отсече главата на жена си, като се позове на факта, че спазва традициите на Хенри VIII.

  Но става дума за друго. Какво отношение има изобщо мултикултурализмът с европейските ценности? Когато Кортес разрушава идолите на ацтеките, да не би да е изповядвал мултикултурализъм? Когато Вашку да Гама потопява кораби с поклонници за Мека и замерва с гюллета мирното население по малабарския бряг, да не е изпълнявал хуманитарна програма?

  Европейските ценности от времето на колониализма са подчинени на идеята за безусловния примат, безусловното превъзходство на прогреса и европейската цивилизация. При това някои европейци били чисти расисти и твърдели, че черната и жълтата раса са генетично непълноценни. Други споделяли убеждението, че останалите раси и култури рано или късно ще се приобщят към идеята за прогреса и западната култура. Но нито един европеец тогава не е смятал, че канибализмът, многоженството или обичаят да се изгарят вдовиците са забележителни културни традиции, които трябва да бъдат запазени. Аболиционистите в САЩ се сражавали за свободата на чичо Том. Но те се сражавали не за това чичо Том да събуе панталоните си и да нахлузи набедрена превръзка. И не за да се откаже от от името Том и да вземе името на предците си – Нкунда или Мбонга. Нито пък за даотхвърли английския  и да заговори на родния си киняруанда. Никога и не би им хрумнало да се сражават за подобни дивотии. В момента, когато тази идея - за превъзходството на европейската цивилизация, приключва, тогава свършва и самото превъзходство на европейската цивилизация. И днес вместо една Европа, която колонизира целия свят,имаме целия свят, който колонизира Европа. Възможно е мултикултурализмът да е нещо забележително, чак до умопобъркване. И може би само националистите, неонацистите, расистите, фашистите и ретроградите не разбират защо гражданките на Великобритания ходят с фереджета по улиците в Лондон. Факт е обаче, че мултикултурализмът няма нищо общо с традиционните европейски ценности от епохата на разцвета на Европа.

  ЦЕННОСТ №5
  ДЪРЖАВНОТО РЕГУЛИРАНЕ

  Ето и една "европейска ценност", за която, кой знае защо, малко се говори – но тя си личи от пръв поглед. Това е тоталното държавно регулиране на всичко и на всички. Причината, поради която не говорят за тази ценности, е много проста – тя напълно противоречи на идеята за частната собственост. Нещата са прости и ясни: или частна собственост, или регулиране. Знаете ли, че във Великобритания до края на XIX век не е имало закон за опазване на паметниците на културата? И когато през 1870 г. се опитали да го приемат, тогавашният министър-председател Бенджамин д"Израели директно заявил, че той противоречи на идеята за частната собственост. Без малко не взривили Стоунхендж, за да прокарат железопътна линия.
  Знаете ли например, че Статуята на свободата в Ню Йорк е издигната с частни пари? Федералното правителство иотделните щати забранили да се харчи и един цент държавна пара за тази цел. Аргументът бил простичък: ако обществотоима нужда от тази статуя, то самичко ще даде пари за нея. И пари се намерили - Джоузеф Пулицър, издателят на нюйоркския «World», публикувал имената на всички, коитозаделяли 5 или 10 цента от последните си спестявания. Това е полезно е да  се помни, когато четем, че Конгресът тихомълком заделя за реставрацията на Статуята на свободата поредните двадесет и няколко милиона долара.
  Днешните закони на бюрократична Европа са безумни. В Испания цели селскостопански райони са се превърнали в пустиня, понеже на земеделските производители плащат, за да не произвеждат продукция. В Италия полета са покрити със слънчеви панели, които не изпращат заникъде произведената електрическа енергия, защото и без това държавата плаща за нея. В Германия пестеливите германци осветяват слънчевите панели с ... електрически лампи, защото държавата изкупува на много по-високи цени електроенергията, произведена от фотоволтаичните (слънчевите) панели. Можете ли да си представите в Европа през XVIII век някой да плаща субсидии на селяните? Или парламентът да диктува формата на краставиците?

  СОЦИАЛ-ДЕМОКРАТИЧЕСКИ,  А НЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ

  Това е първото нещо, което искам да кажа. Не мога да разбера защо хората, които говорят за толерантност, социална справедливост, всеобщо избирателно право, демокрация и т.н. – твърдят, че това били "европейски ценности". Това не са "европейски ценности".

  Това са социал-демократически ценности. Това са ценности, които нямат нищо общо с ценностите, изповядвани от Колумб, Нютон, Вашку да Гама, дори от Томас Джеферсън. Тези ценности се появяват в края на XIX век, а укрепват и се засилват благодарение на победите на левицата в изборите и на диверсионно-идеологическата мощ на сталинския СССР. Това също не са и "общочовешки ценности". Тези ценности не са изповядвани от Джон Лок или Адам Смит, нито от авторите на Декларацията за независимостта. И нещо още по-важно: тези ценности също така не се изповядват – казано в друг смисъл, нито от бин Ладен, нито от войнстващите ислямисти, нито от декласираната измет, която устройва погроми по улиците на Лондон. Съгласете се, че има проблем, когато една малка групичка мюсюлмани обявява лондонското предградие Waltam Forest за «зона на шариата» и обещава да принуждава жените да покриват лицата си – а в същото време либералите съзерцават това и кимат с глави: аха, значи е налице и такава мултикултурна гледна точка. Не ми харесва, когато обявяват за "общочовешки" и "европейски ценности" неща, които не са нито едното, нито другото. Ние още в СССР навремето добре се опарихме с всичко това. Там също по върховете на властта имаше големи любители на социалистичесС ценности, които също бяха най-прогресивните и трябваше да победят в целия свят. 

  И КАКВО СЕГА?

  Но най-главното е друго. Добре, ще възрази някой, няма значение, че тези ценности не са общочовешки, нито европейски. Няма значение, че управляващата европейска бюрокрация и левите европейски интелектуалци ни лъжат в това отношение. Нали все пак светът не стои на едно място? Какво значение има ХVIII век? Та тогава обесвали за кражба на кокошка?! През XVIII век в Лондон не е имало полиция, а убийствата са били 52 на 100 хиляди (52 пъти повече от сега). През XVIII век хората не се миели със седмици, в Лондон не е имало канализация, а във фабриките 9-годишни деца работели на 14-часов работен ден. През XVIII век, жените носели корсети, а перуките се продавали с бълхоловки – нали вие, Юлия Леонидовна, не искате да ходите с корсет и бълхоловка в косата? И навярно смятате за несправедливо деца да работят по 14 часа? Тогава ценностите са били такива, а сега са други – по-добри. На това отговарям по следния начин.
  Първо, няма защо да го увъртате. Котката трябва да се нарича котка, а не птицечовка. Не наричайте тези ценности "европейски", а честно и почтено ги наичайте "социал-демократически". И без да го усуквате, съобщете на цял свят, че ето на, изходните ни европейски ценности бяха боклук, но ние ги анулирахме всичките и построихме прекрасен нов свят (алюзия за романа-антиутопия на Олдъс Хъксли «Прекрасният нов свят» - б. пр.).
  Второ. Изброявайте всички ценности, а не само някои. Не ми дрънкайте, че в Европа е останало свободно предприемачество. А честно и почтено кажете: «Ние, държавата, смятаме за правилно да  вземаме парите от работещите хора и да ги даваме на неработещите. Защото колкото повече пари вземаме и даваме така, толкова повече се увеличава силата ни и се увеличава броят на избирателите, които зависят от парите, отпускани от нас, и затова ще гласуват за нас." Изброявайте всичките си ценности и ако продавате бройлер, не го наричайте шаран! И на трето място, проблемът е следният.
  Всичко в света се променя - освен желанието на тълпата да живее по-добре, като работи по-малко, по възможност никак, и да има един водач, който да й подари тази безплатна програма. Обаче 500 години една малка част на света – Европа, господствала над останалата част. Постигнала това чрез силата на частната собственост, техническия прогрес, конкуренцията на европейските  страни помежду им, чувството за собствено превъзходство и минимална - в сравнение с Азия, роля на държавата в обществения живот.
  А за 20-те години, изминали от обединението на Европа и триумфа на "общочовешките ценности", това лидерство беше профукано.
  Такъв фантастично отрицателен резултат не е постигал дори Китай от епохата Цин.

  Превод: Любомир Чолаков
    https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/zalezt-na-evropa/evropa-se-umopobrka



Гласувай:
5
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14391362
Постинги: 3793
Коментари: 6787
Гласове: 7700
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031