Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03 17:04 - Явяване на свети Серафим Саровски в гръцки манастир
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 303 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Скъпи приятели, мир вам! Днес с Божия помощ продължаваме втората част от видеото, в което говорихме за чудото с явлението на свети Николай. Ние решихме да обединим тези събития, с това, което се случи на празника на светеца. 

  Ние говорехме за помощта, която праща Господ на строителите на манастири, явявайки им се, за да ги подкрепи, понеже претърпяват големи скърби и борби, както казвал свети Йоан Лествичник, за да се откажат да строят свети манастири. И както казах във видеото за свети Николай, с Божия благодат той ни помогна да построим два манастира. Един мъжки, - свети Нектарий, тук в Трикорфи, и един женски, - свети Фанорий, на шест километра от нас.

  Борбата беше много тежка, понесохме много скърби, гонения, оскърбления и съдилища. Невинни, повече от 20 пъти бяхме на подсъдимата скамейка. Така допусна Господ с мъдрия си Промисъл. Беше тежка война, но всеки път ни оправдаваха.  Борбата беше тежка и никой не ни помагаше. И единствената надежда да останем тук, беше на Господа, на Неговото застъпничество и помощ. Затова и имаше много чудесни явления. Понеже Неговото благословение беше да останем тук. Стига ни това, че в началото на строителството, преживахме такава война, когато 50 души с тояги, секири и камъни дойдоха тук в манастира. А ние бяхме само 5 монаси. Пребиха ни с тояги и камъни, и се оказахме в медицинския център.

  Искаха насила да ни изгонят от манастира, който Господ ни благослови да построим. Сълзи, болки и тъга, лъжесвидетелства и подписки, за да ни изгонят от благословеното място, в което Господ ни доведе, по благодат. 

  Нямаше на кого да разчитаме, и само в Бога ни беше надеждата. И вие правете така. Обърнете взора си към Милосърдния и пълен с любов Господ, и бъдете с него.  Аз виждах Господа ежедневно в молитвите си. Чуйте, какво се случи тук, на това място, където съм сега. Виждате ли разпятието зад мене? Когато това се случи 1990 година, вечерта, надойдоха деца от лагера. Събрахме се с тях и се молехме на колене пред Светия Кръст, който е зад мене.  

  Преди тук беше равна поляна. Ние се молехме, Господ да ни помогне, славехме името Му, понеже Той винаги ни предпазваше. И плачехме всички, заедно с тези които ни помагаха и работеха с нас, понеже бяха тежки години.  В един момент аз вдигнах ръце към небето и се помолих: - "Господи, ако си край нас и чуваш молитвите ни, и ни пазиш, - дай ни знак, че винаги ще си край нас и ще ни защитаваш, нас и манастира.

  И тогава, братя и сестри, стана чудо. Небето се раздели на две и се спусна като светкавица, много силна бяла светлина, върху Кръста, който е зад мен. Това беше вечерта в 10,30, а стана светло като ден. И настана чудна тишина и благодат.  Всичко се изпълни с умиротворение и радост. Стана нещо Небесно, и ние не можехме да разберем на земята ли сме или в Рая. Това продължи неколко минути. Никой не можеше да каже нищо. Аз престанах да се моля, а само казвах: благодаря ти Господи, Благословено е Твоето име!

  Тази свята свтлина се задържа около 10 минути и я видяха и други хора. Сред тях беше и родният ми баща. Той притича, да види, от къде е тази светлина. А светлината беше, от Кръста, до самото Небе. 

  Хората казаха, че им се струвало, че ние сме във въздуха, на метър над земята. Това казвам не аз, а хората, които са ни видели. Това явление беше видимо. А Кръстът е чудотворен, затова го и оградихме, понеже хората режеха частици от него. И не само той е чудотворен, но и сянката му дарява чудеса. Ако под него се сипе (в съд), само брашно и вода, и се остави за през нощта, сутринта ще видите, че тестото се е повдигнало, т.е. втасало, без квас или мая. Сега хората идват само да му се поклонят и си отиват, понеже го оградихме.

  В същия ден (на същата дата!), когато слезе благодатната светлина, се яви Серафим Саровски. Това беше на 19 юни. Господ ни подкрепи, потвърждавайки, че ще е край нас. 

  Следващия ден разказах за всичко това на митрополит Афинагор. Ние тогава още не знаехме за такъв светец. Той не беше много известен в Гърция, в деветдесетте години (Както и свети Лука Войноясеницки). Той стана известен благодарение на чудото в този манастир...

  Следващата година пак стана такова чудо. Без наша молитва и присъствие, над кръста се появи светлина и светеше цялата нощ. Идваха хора от много места, да я видят. Но неможаха да го снимат с камера или фотоапарат. И само на едно 9 - 10 годишно момиче се удало да снима светлината, но тя не напълно се е проявила в кадъра. И на третата година, пак същото. Аз помолих митрополита да дойде и да ни обясни, какво става. Той каза, че на 19 юли е празник на пророк Илия (по новия календар). Не зная друг светец да се празнува на този ден. 

  След това се случи ето какво. Идва при нас от град Нафпак, отец Ноколай със сина си. И аз питах сина му, - "как се казваш, момче"? - "Серафим" - отговори той. А аз се учудих на това редко име. Но баща му каза, че това е голям руски светец.  Аз пак попитах детето, - "Кога ти е именния ден"? - "На 19 юли, отче". И тогава разбрах всичко. След всичките тези събития имаше още едно явление. Появи се един монах, старичък, със сиви коси, с бял подрасник и черна шапка. И мина от там, където сега ще ви покажа. По това време идваха към нас ученици и казаха: Видяхме старец, монах в бяло расо и с тояшка. Той се изкачи на Голгота (иззидана висока могила от камъни) и се поклони на пречестния кръст. После отиде в Гроба Господен (около високия дървен кръст, край манастира, в кръг са иззидани символични подобия на йерусалимските свети места, вкл. и на Гроба Господен) и тръгна да обикаля по целия кръг. 

  Тогава отец Николай ми показа иконата, и това наистина беше Серафим Саровски. Децата го бяха познали. След това аз отидох при митрополита (и той не го познаваше, понеже е руски светец), и той каза: - "Трябва да наречем манастира в чест на този светец". Освен името на свети Августин, ще добавим и името на Серафим Саровски. Така и се нарича манастирът, от 1993 година.

  От тогава се случват много чудеса: Явяване на светеца, потвърждаване на чудесата, изцеления. А най-интересното е, че той се явява на много вярващи и ги кани да дойдат в манастира да се помолят и поклонят в неговия дом, като казвал: - "Аз живея в манастира Трикорфи".

  Ние не сме светци, Господ е свят. Слава Богу за всичко! Нека се запишат тези събития за свидетелство... за да не се отчайват благодетелите и строителите на манастира. Да не се плашат от гоненията, побоищата и от всичките скърби. Защото само така ще наследим Царството Небесно. И Господ, за да ни покаже че е с нас и край нас, ни показва чудни знамения, на нас грешните.

  Много хора идват тук да се поклонят на светеца и на Иисуса Христа, за чудесата му. Като в думите от Евангелието, когато Иисус казал: - ..."Искам. Иди и разкажи, какво ти направи Господ". 

  Ние не сме светци, но славим Господа, за да се записва и да остане в историята... За да знаят хората истината за Твореца, за да не се отчайват строителите на манастири и храмове, понеже борбата е тежка, и да са готови за скърби, гонения и побои. Това е пътят към Царството Небесно. И Господ, за да ни покаже, че е заедно с нас, ни показва знамения, и затова стават много чудеса. И ние Го следваме, за негова слава, а не за наша. Ние сме грешни, и като учениците Му, не крием чудесата Му, а ги записваме...  
    (Това беше кратка извадка, от видеото на долния адрес)  
https://www.youtube.com/watch?v=HhqVKRlY0Jo&t=1449s
    Превод, Григор Симов 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14510336
Постинги: 3819
Коментари: 6805
Гласове: 7718
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930