Правоверната Ирина Августа, благочестно управлявала царството, съзвала и Седмия Вселенски Събор, и пострадала за истината, на остров Лесбос, казва така:  Губители на души, прогневихте Бога, мечът на Господа е над главите ви. Прокълнете вселенската ерес, за да бъдете приети в общение с Христа. А ако не, дълбините на ада са отворени за вас, понеже по-късно разкаяние няма да ви е от полза. Амин.

Кратко житие на правоверната Царица - изповедница Ирина Византийска. Света Царица Ирина се родила в Атина, около 752 година. Останала рано без родители, била възпитавана в семейството на дядо си, Патриций Константин Сарандапекос.

Отличавала се с ум, красота и знатен произход. затова била избрана за невеста на наследника на византийския престол, Лъв. От брака с който в 771 г. се родил единственият им син Константин Шести Порфирородни, станал в последствие, последният император от Исаврийската династия.

Възпитаната в благочестие Ирина била иконопочитателка и почти 15 години била принудена на скрива убежденията си. Мъжът й, Лъв 4-ти, хазар, бил третият поред император иконоборец, на византийския престол.  Царицата едва не платила с живота си, за любовта към благочестието, когато на мъжа и донесли, че тя крие в спалнята си икони. Но внезапката смърт на Лъв, спасила Ирина от бедата и я издигнала до върха на властта.  Тя станала Регент на малолетния си син и управлявала империята 10 години. Тук напълно се проявили най-добрите й качества. Тя била щедра, милосърдна, далновидна в политиката и верна на Православието. С което привлекла любовта на народа и духовенството, но и ненавистта на еретиците.

Целия си живот тя посветила на борбата с ерестта на иконоборчеството. А венецът на нейното управление станал свиканият Седми Вселенски Събор, чиято подготовка била истински духовен подвиг. Летописите и житията на светци, нейни съвременници, ни показват светлия образ на Православната Монархиня: - умна, решителна и великодушна. Всичките и действия били насочени за утвърждаване на Православието и облекчаване живота на поданниците. 

Тя смело провежда граждански и военни реформи, въздига позициите на Църквата, удачно въплъщава в живота идеята за симфония между царската и духовната власт.  За избиране на Патриарх събрала всенароден събор, с участие на представители от всички съсловия. След което сключила неизгоден за Византия мир с арабите, та по време на изкуствено проточените преговори, нейните агенти да установят връзка с Йерусалимския и Александрийския Патриарси, които били под властта на Арабския Халифат.  От тях (успешно) били получени грамоти и благословения за провеждане на вселенския събор.

През цялото това време царицата преодолявала свърх-силното противодействие на еретиците и техните вдъхновители - юдеите.  786 година по време на първия неуспешен опит да се проведе вселенски събор, когато се разбунтувала Императорската Гвардия, която била под вляние на ерестта, и обърнала оръжието си срещу отците на Църквата, Царицата се показала толкова смела и самоотвержена, та само благодарение на нейната намеса, никой не пострадал, а самата тя, едва не загинала. 

Научена от опита си, тя решила да разпусне еврейския легион, съставен от кавказки и сирийски евреи. И намерила подкрепа от тракийците, които осигурили безопасността на Седмия вселенски събор, който бил проведен 787 година в Никея. Така тържеството на Православието съкрушило ерестта (на иконоборството) и настанал мир. 

Стотици свети отци и съвременници на императрица Ирина единодушно я считали за свята изповедница на Православната Вяра. Но по-късно й се наложило, до дъно да изпие горчивата чаша с обвинения, клевети и забрава.

По свидетелство на светите Отци, зли съветници настроили отрасналия император, срещу майка му, и той я лишил от власт и от титлата "Августа", и започнал да управлява еднолично. Но понеже бил лекомислен, станал марионетка в ръцете на еретиците (юдеите), които жадували за реванш, за своето поражение.

За царуването на 20 годишния монарх, Теодор Студит употребил словата на Еклисиаст: "Горко на град, над който е поставен младенец"! За не дългото своето управление, той разрушил всичко построено за десетте години управление на майка му, и довел империята на ръба на духовна и икономическа криза.  В живота на страната се връщали всичките признаци на иконоборството, пребивали на монаси и разрушавали манастири.

Градът и духовенството се отдърпнали от своя управник. Останала верна само армията, но и тя, след редица поражения се разбунтувала.  Жестоката разправа с метежните легиони, била последната капка, която препълнила чашата на търпението, и Царица Ирина предприела силово решение. Нейни съмишленици арестували императора и го затворили в двореца, в който се бил родил. А след това го ослепили. 

От пристрастно гледище, това деяние зачекнало всичките заслуги на Царица Ирина, пред Бога и хората, и до наши дни е препъни камък, когато стане дума за нейното царуване.  Има две гледища за случилото се. Според летописа на Теофен, актът на ослепяването бил приписан на Ирина. Тази гледна точка подкрепя свети Димитрий Ростовски. Но свети преподобни Теодор Студит и Методи, Патриарх Константинополски, казват, че макар Царицата със сила да отнела властта от сина си, ослепяването му било извършено, без нейно знание. Монах Георги в своя летовник пише: Ирина, в предсмъртно състояние, със страшни клетви казала на присъстващите, че е непричастна към ослепяването на сина си. Може да е станала заложница на обстоятелствата и на хората участвали в преврата. Те, по този начин се подсигурили, и изключили възможността за връщането му на престола. 

Така или иначе, Царицата е трябвало да носи този тежък кръст, до края на дните си. Но и след смъртта й, тази клевета продължава да хвърля сянка на нейния образ, и противниците и, използват този факт, до днес.  Последвалото недълго управление на Ирина, не донесло на Византия, ни гръмки победи, ни ярки събития. От гледна точка на историците, то изглежда не много удачно. Но трябва да се отбележи, че това било време на мир и благоденствие, за което свидетелстват такива свети отци на Църквата, като Теодор Студит, свети Теодор Солунски, Патриархът константинополски Тарасий, изповедникът на вярата, летописецът Теофан и много други. 

След 800-ната година Царицата се оказала сама, обкържена от интригите на придворните партии. Римската църква, в лицето на Папа Лъв, искала първенство, а Карл Велики тайно правел планове за превземане на византийския престол.  От клеветите и вълненията стоварили се върху нея, Царица Ирина заболяла и била пред смърт, а после дълго оздравявала. 

802 година страстите около престола се нажежили до край. И 31 октомври еретиците иконоборци, неочаквано за всички заинтересовани страни, през нощта обкържили Елефтерийския дворец и свалили Императрицата. А за нов Василевс обявили Логотет Никифор.  Ирина се държала достойно, и като предала царската хазна, се отправила към мястото за изселване, на остров Принкипа, а след некое време, на остров Лесбос. 

По време на изгнанието тя напълно се предала на молитва и покаяние. Споменът за духовния й подвиг се запазил в местно предание.   В изселване тя преживяла около 8 месеца и починала на 9 август 803 година. 

Скоро след смъртта й, я прославили са светица, и било съставено житие на преподобната, царстваща Ирина Атинянка. Тя станала една от покровиелите на остров Лесбос.  Мощите на света Царица Ирина били пренесени на остров Принкипа, в основания от нея манастир, свети Никола. А около 863 година тържествени ги откарали в Константинопол и ги положили в храма на Светите Апостоли.  На мястото където се подвизавала, до наши дни се запазил извор от който произхождат изцеления. Тя се явявала нееднократно и на местните жители и на исихастите, които се намирали в тази местност. 

Според Патмоския и Йерусалимския списък на типикона, от девети и десети век,  на Църквата, паметта на сетатата Царица - изповедница Ирина се празнува на 20 август.

Тропар глас 4 Умом просвещенним и чистим сердцем, от образа возходя к первообразу, властю тебе Бога данною, Седмий Вселенский собор составила йеси, Ирина Венценосная.  Кондак глас 6 Богоименитая Ирина, Второго Рима самодержице,, йереси сокрушителнице, светих икон почитателнице и зографах покровителнице, преподобних отцев собеседнице, сирих и убогих попечителнице, узи родства, ради Христа разсекшая, мученически изповедала йеси торжество Православия.

Молитва светой правоверной царице изповеднице Ирине Византийской.

Из младости родства изведовшая Царице Ирина, буди нам духовная мать, от водителства и окормления духовного, осиротевшим. По промислу Божиему на Царства греческое венчаная, правде Господней народом своим правившая, и нас упази в вере и истине. Богу тебе соцарствующу, советники и наставники имела святих отец, моли да и мъй от них вразумляемся. 

Богомудрая Царице, ерес сокрушившая, соборному разсуждению нас научаяй, природу естества победившая, родства закона яко жертву Аврамлю угодную, ко престолу всевъйшнега принесла еси, да прославится Бог. Со благоговение взираем на подвиге твоя из последнега нашага времени, да не свяжем себи никоем пристрастием, никоею заботою житейскую, ни боязливостю, ни бесовским мечтаням. Радостю сияющая монархиня добрая, научи нас, Единого Христа, Сина Божия знати, Егоже единага любити, его же в вере и истине изповедати, яко ти изповедала в тесноте изгнании, даже до смерти. Укрепи и не остави нас среди мира сего, во зло лежащаго, сгибнути.

Миру Божественому стеза именитая и в мир Христов вечний веди нас, молитвено тебя почитающих. Амин.

  https://www.youtube.com/watch?v=MsMyR96zzc4  

Превод, Григор Симов