Всяко беззаконие рано или късно бива наказано. А че некои не вярват в Бога и не признават Библията, и не се досещат за съществуването на духовния свят и неговите закони, това не ги освобождава от действието на духовните закони.
Миналия век на воинстващо безбожие, когато були разрушени хиляди правослвани храмове и манастири, и били убити заради вярата, милиони православни християни, ни показва хиляди примери за наказване на палачите и разрушителите на храмове, заради техните злодейства. Ето само неколко случая от книгата за Оптинските новомъченици - йеромонах Василий и монасите Терапонтий и Трофим:
«Разказва баба Доротея от село Ново-Казачево: "След революциятя 1917 г. (един от най-големите духовни центрове на Русия), "Оптина пустиня" превърнаха в почивен център. И ни събраха нас, местните дечица, дадоха ни пари и подаръци, и шпакли, и ни казаха да изчегъртваме стенописите на светците, от стените на храмовете. Директорът ласкаво ни галеше по главите и ни увещаваше, да се стараем: - "Старайте се дечица, старайте се”. 
И ние, безрасъдните, се стараехме! Аз бях още малка и не достигах образите на светците, но остъргах краката на един светец, и от тогава краката ми са болни и цял живот силно куцам. Но, вярвайте ми, радвам се на болестта си, и само благодаря на Бога. Болят ме краката, но надеждата ми расте, че Господ ще ме помилва?”».
Ето още един разказ на същата баба, потвърден от дъщеря й Татяна: «Веднъж тръгнахме с медицинската сестра и дъщеря ми Таня в болницата. Беше жега голяма, и бяхме жадни. И мед.сестрата каза: "Хайде да свърнем в тази къща, тук живеят мои познати”. Влезохме, и аз, както седнах със страх на пейката, така си и останах, и не смеех да се мърдна, понеже на леглото се мятаха и щипеха три безумни, страшни, плешиви момиченца. Не издържах и питах стопанката: "Каква е тази твоя напаст с дъщерите ти?”  – "Ох, – каза тя, – глухи, неми и безумни са. Всички лекари обиколих, а полза никаква. Казват, че медицина е безсилна. Един прозорлив оптински старец се върна от лагерите и изцеляваше много хора. Аз чух за него и веднага отидох, но още на прага, без дума да съм казала, той веднага за мъжа ми каза, – "това е, за дето мъжът ти разруши камбанарията в "Оптинската пустиня" и хвърляше отгоре камбаните. Твоя мъж, целия свят направи глух и ням, а ти искаш, децата ти да говорят и да чуват”».
Затова, още веднъж ще повторим аксиомата на духовния живот, която е подействала в тези два случая, – че "всяко беззаконие рано или късно ще бъде наказано".  Тази аксиома и тези два случая си спомних, когато научих и за разрушаването на Михайловия манастир край Пенза ,14 април тази година. При събарянето на манастира бяха разрушени, камбанарията и два молитвени дома. Ето свидетелството на очевидци: «Добре, незаконно било построено, и властите решили да съборят, но поне иконите можеше да свалят преди това, а и куполът се валя, като че, зверове някакви минали!!!».
Както свидетелстват хората, близки на обителта и знпознати с положението, от вътре, никой от местните не се решил да участва в събарянето на манастира. Затова наели някакви чужденци, които го разрушили.
Няма и не може да има никакви съмнения, че всички инициатори и участници в разрушаването на манастира, всички чиновници и духовенството, а също и журналистите, които така или иначе са участвали в това богоборческо злодеяние, ще си понесат наказанието, и не само в оня свят, но и в този живот. И ще пострадат, не само те самите, но и роднините и близките им. И това е верно, както две и две = четири.
При това, няма да ги спаси оправданието, че решението е било взето от съда, според действащите закони. Мъжът на онази жена, дето събарял Оптинската камбанария, и даже дцата, които не са събаряли и чупели, а само са стъргали стенописите, също са действали според закона. Такива били тогава законите. Но човешките закони се променят, а Законът Божий е неизменен...
«Селището Победа край Пенза, за неколко дни било превърнато в закрит населен пункт. На границите му поставили неколко поста полиция...».
Но какви постове ще ги спасят от Ангела Божий? Каква охрана може да ги опази от Господа? "Ако Господ не пази града, напразно бодърства стражата. (Пс. 126, 1). И ако Господ реши да накаже богоборците от този град, ще ги опази ли полицията, от гнева на възмездието Му?... Господ има хиляди начини да постави на място човека, и те неизбежно ще понесат наказанието Божие. Затова може само да съчувстваме на нещастните участници, с дума или дело, в това богоборческо злодейство.   Николай Светлов   https://3rm.info/publications/84809-bogoborcy-poluchat-svoe-vozmezdie.html   Превод, Григор Симов  

но ние нямаме нужда от някои Божи заповеди, като не убивай, защото никога не бихме го направили.Те са за по - невежите народи.

Някои мислят, че не правят лошо. Достатъчно да пишеш лошо, по- достатъчно е да си го помислиш.
Господи, прости им, те не знаят какво правят.
:)))

Отвръщам на ругатните, защото така е казано - Ако ти ударят плесница по едната буза, обърни и другата - Причината е , че си позволил да те ударят.