Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07 19:31 - Кощунството е шега или подигравка със светиня. Това е тежък грях против третата заповед Божия.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.07 19:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Защото, където има светиня, там има благодат Божия, там таинствено присъстват особени сили Божии, освещаващи и спасяващи човека. А може ли да се шегуваш и надсмиваш над силата Божия? Не е ли това осмиване на Самия наш Творец и Бог?... Такава дързост, братя, и да се помисли, е страшно!
...Как може да се смееш и да се шегуваш с близките на Бога, Божии угодници - сетци? Не е ли това обиждане на Самия Бог? Позволяваш ли ти, да се шегуват с твои близки хора – баща, майка, приятел или благодетел? Не, човече; ти няма да понесеш шеги, обиждащи честта на близки и уважавани от теб хора. А мислиш ли, че Господ ще търпи кощунствени думи, срещу Своите свети угодници?
Ти няма ли да се обидиш, ако някой осмива портрета на твои близки? А как ще дързнеш да се шегуваш със светите икони? Ти ще се обидиш, ако някой чете твое писмо и изопачава неговия смисъл, и превръща съдържанието на писмото, в посмешище? А как може да помислиш, да изопачаваш и да се шегуваш със светите слова Божии, написани в Светото Писание, и да ги употребяваш шеговито, за да предизвикваш смях?.. Въздържи, брате, езика си, от грешни, кощунствени слова! Убой се от Бога: «Бог поругаем не бива!» и няма да допусне, безнаказано да си позволяваш греховни шеги (да не говорим за открита хула) и да се смееш над всичко, към което задължително трябва да се отнасяме благоговейно!
Да, Бог е милостив и дълготърпелив; но той е и праведен съдия. Както казвали нашите предци: «Бог дълго търпи, но (накрая) силно удря!»
Ето примери:  1886 г. в Черно море потънал руския пароход «Царица». Ето какво разказва очевидец на катастрофата, в списанието «Благовест» (1887г., № 9): «В каюта I класа имаше портрет на свети Никола, около който офицерите много небрежно пушеха тютюн. Аз им казах, че това е неприлично, но те ми се присмяха и още повече започнаха да се подиграват със светинята. Един от тях даже нарочно дръпна много дим и го издуха в лицето на светеца... 
Възмутен от това кощунство, казах на офицера: "Вижте! Свети Никола, колкото е милостив, толкова е и страшен; и нама да изтърпи това, и ще ви накаже". След известно време се чу страшен трясък и... подробностите от катастрофата на парахода са известни от вестниците». А свети Никола се почита в Православната Църква, като покровител на плаващите по море.
Ето и разказ на един почтен, прост старец, как самия него наказал Господ, за кощунствено подиграване със светия пророк Божий, Илия. «На грешната ми душа лежи, като тежък камък, смъртен грях. Затова, ето вече шеесет години в устата си не слагам риба, нито млеко и месо, и нищо блажно. Не се хваля с това, но не пия, ни вино, ни бира. Като млад, бях изпаданл в сатанинско заслепление, толкова ужасно, че да се разказва на порядъчни хора, е страшно. Тогава, и ядях, и пиех, и с вино се напивах, понякога, и до безобразие. Какво има да скривам, на стари години? Ще се разкая пред целия кръстен свят. От хората може да скриеш, но от Бога не можеш. Всичко вижда милосърдният наш Отец, и до време ни търпи нас, окаяните грешници, – тук старецът обърса сълзите си с ръкава.
Докато бях млад, нямаше кой да ме учи на ум и разум. На година и половина останах без майка и баща. В един ден ги прибрал Бог (Дай Господи, на душичките им, Царство Небесно, и в Рая пресветъл ги упокой. Помилуй ги, Христе Небесен). И останах сам-самичък на света. Но не случайно поговорката казва: «Светът не остава без добри хора». В селото ни живееше ковачът, дедо Максим. Той беже заможен човек, а деца живи нямаше: имал, но скоро умирали.
Дедо Максим ме взе при себе си, и ме възпитаваше, и ме хранеше, като свое родно дете. Той беше добър и умен човек; на всичко ме научи, и на селските работи, и на ковашко майсторство. Но, бедата е там, че много обичаше водката, и мен не възпираше, глезеше ме и ме поощряваше. Прости го, Господи! И може би, заради него съм наказан от Господа, и вече шесто десетилетие съм без крака.
В нашето село, със сина на селския старейшина, който се казваше Павел, бяхме на една възраст. С Него бяхме все заедно и правехме какви ли не лудории и бели! Случвало се е, на Възкресение Христово, вместо на служба, да отидем в пивницата, напием се, поиграем, попсуваме, поскараме се, посбием се. Затова и ни наказа Господ Бог!
Селото ни всяко лято празнува пророк Илия; на празника в нашето село идват хора и от околните села. Така беше и онази година. Музика, песни, танци, хороводи. Денят на празника на угодника Божий се случи светъл и топъл. Привечер слънцето залезе и се зададе тъмен-претъмен облак, така че вече нищо не се виждаше; мълнии засвяткаха, гърмотевици затрещяха.
Всички се кръстят и казват: «Свят, Свят, Свят Господ Саваот!..» От страх всички се разбягаха, кой къде види: в къща, в дворове, под навеси. На улицата останахме само ние двамата с Павлушко. той свири на балалайка, а аз прикляквайки подигравах и подвиквах: «Пророк Илия... Пророк Илия...». А останалите думи, които подвиквах, не е добре и да се споменават. Така си играехме ние, а старците от дворовете викат към нас: «Мирчо, Павле! Какво ви става? Откачихте ли? Уплашете се от Господа Бога, нехристи ли сте, какво ви е? Престанете, опомнете се. Свети Илия ще ви накаже!»
А аз дразня старците, играя и подвиквам: «Не се боя от тебе, пророче Илийо, прорче Илийо!..» Но изведнъж блесна светкавица, и мене, като че някой с всичка сила ме удари с тояга през краката, и паднах като сноп, и не помня, как са ме вдигнали и откарали у нас. На Павелчо били откъснати и двете ръца, до лактите, и той умрял още на улицата, а аз, ето от тогава, цял живот съм без крака. Ех, Боже мой, като си спомня, какво стана тогава с мене, сърцето ми в кръв се облива. За делата ми ме наказа Господ, мене нечестивеца. Шест седмици лежах, като труп в постелята, и не можех да мръдна, ни крак, ни ръка; и да се прекръстя не можех, а ядех и пиех само това, което добри хора ми сложат в устата». Така завърши разказа си наказаният и помилван от Бога, прост старец (списание «Странник», 1869 г., август).

Много подобни разкази може да се намерят в нашите духовни списания. Така, неотдавна един селски свещеник публикува поразителен случай на наказание Божие, за кощунство и богохулство, на един селянин, пияница. Той поискал на лавката, в постен ден, шунка, и когато продавачката му направила забележка: - "Днес е среда, пости се, как ще ядеш блажно», - но той казал, да не го учи, а да му даде 5 фунта, да се наяде и на приятелите си, на поляната, да занесе.
А продавачката пак го съветвала: – «На мен не ми е жал за свинското, а за тебе ми е жал, защото Бог ще те накаже...» – «А къде е тоя твой Бог? – отговорил й със смях безумецът. — Той няма и да види, как ще се наям; нима ми е за първ път...» И само що хапнал богохулникът, първия залък шунка, веднага паднал на земята и богохулният му език замлъкнал завинаги... Парчето шунка веднага му заседнало в гърлото и го задушило... Наистина «страшно е да попаднеш в ръцете на Живия Бог!..» (Евр.10;31). (Този случай е описан в «Рязански епархиални ведомости», 1887, № 5).

Ето още един случай. Селянинът от село Подсосеня (Подборовка) Дмитровска област, Сергей Михайлович Максимов обичал да пийне, и после пиян, с безобразни шеги и подигравки налитал на свещеници и светини. Роднините му многократно се опитвали да го спрат и вразумят, за да прекрати това безчестие, но той не се опомнял.
Веднъж отишъл в съседно село на сватба на племенница, където пийнал доста вино и решил да развесели гостите. Легнал в мръсно дървено корито и казал на младежите, да го носят, като покойник през селото. И когато с шумно веселие го върнали обратно в къщата, той излязъл от коритото, наметнал прашна рогозка, отишъл при иконите, взел Евангелие и започнал да Го чете, шеговито, правейки се на свещеник...
И след тези кощунствени шеги, той се строполил на пода, и всички помислили, че това е поредната му пиянска шега. Но той не се шегувал, и не ставал. Започнали да го разтръсват и да го щипят, но той със слаб глас ги помолил, веднага да впрегнат каруца и да го закарат вкъщи. Оказало се, че са парализирани ръцете и краката, и даже главата си, не можел да помърдне сам. Сложили парализирания в каруца, и роднините му го откарали в дома, и през нощта той умрял.
Такива примери на наказания за богохулство и кощунство, в историята на Църквата могат да се намерят много.  

https://3rm.info/publications/85903-greh-koschunstva-shutka-nad-svjatynej-to-zhe-chto-i-poruganie-oskorblenie-svjatyni.html  

Превод, Григор Симов



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14945598
Постинги: 3857
Коментари: 6840
Гласове: 7746
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930