Автор : Митрополит Месогейски и Лавреотикийски Николай

 За първи път ние се срещнахме със стареца Паисий през 1972 г. още в килията на Честния кръст. Аз разговарях с моите близки и с още един човек, който дойде с нас. Беше лято. Жега. В стаята влезе муха. Започна да кръжи, натрапчиво! Тя прелетя над нас и ние я изгонихме. После кацна на носа на свети Паисий, и той нищо не прави. Кацна на веждата му, и той пак нищо не направи. След това тя прилетя към нас, и ние я изритахме, махайки с ръце и крака.
 

Старецът Паисий внезапно ни попита:
 

- Тя какво ви пречи?
 

Ние попитахме:

- Можем ли да я изгоним?

А той каза:
 

- Иди си по Божията милост, благословена муха.

И мухата излетя.
 

Ние някак потресени попитахме:
 

- Как така излетя мухата, отче? Как стана това?!
 

- Ако вие обикнете природата: животните, рибите, птиците, насекомите – и те ще ви заобичат – отговори той.
 

А около месец преди това, аз чух една история от отец Христодул от манастира Кутлумуш. Няколко души били в килията на стареца Паисий, и в това време там долетяла пчела. На тези, които седяли там им било писнало от нея, и един от тях започнал да я удря с хартията, която била в неговите ръце.

Старецът Паисий погледнал и нищо не казал.
 

След известно време пчелата отново се върнала, и този човек с хартията отново замахнал с нея. Тогава старецът се обърнал и казал:
 

- А ти познаваш ли се с тази пчела?
 

Той отвърнал:
 

- Не, не я познавам. А какво имате предвид?
 

- Хайде аз ще ви запозная – и продължил. Тази пчела няма да живее дълго: само около 60 дни. И за тези 60 дни тя ще извърши много добри дела. Тя твърде много и честно работи. Тя лети по цветята: наляво, надясно. Никога не лети на мръсни места. Помага да се опрашват дърветата, за да пораснат плодове, затова да можем ние да ги ядем. Тя долетя с много добри намерения. Знаете ли, защо долетя? Защото тук при нас има локум, той е сладък – поръсен с пудра захар. Тя долетя да си вземе малко от този сладък прах. Нека да ти покажа.
 

Старецът Паисий взел локум и го сложил на дланта си…
 

- Виж, сега, тя ще долети тук.
 

И наистина, след известно време пчелата долетяла. Кацнала точно на ръката на стареца и започнала старателно да събира пудрата захар със задните си крака. Старецът внимателно обърнал глава и попитал:
 

- И сега ще настояваш ли да я прогоня?
 

Изобличеният човек отговорил:
 

- Направете, каквото смятате за нужно…
 

- Вместо да я прогоня, мога да й помогна да излети.
 

Тогава той отворил прозореца, обърнал ръката си, захарта паднала долу, и пчелата отлетяла.
 

- Това е начин да покажем на човека, от когото искаме да се избавим, че трябва да си върви. Всичко трябва да бъде учтиво и с добро сърце.
 

- Какво разбра? – попитал светецът онзи човек с хартията.
 

И той трябвало да си признае, че единственото, което е видял у тази пчела, било, че тя е дошла за да го ухапе. Докато старецът Паисий видял у нея всичко друго, освен това.
 

- Аз, разбрах, колко е важно да имаш добри помисли – отговорил той.
 

Именно по този начин свети Паисий разговарял с човека, с неговата душа – много тактично и внимателно, като хирург. Това е само един от случаите, а подобни на него до сега за записани много. Те ни помагат да се усъвършенстваме и да растем.
 

Източник: http://pokrov.pro

 
https://pravoslaven-sviat.org/2018/03/19/a-ti-poznawas-li-se-s-tazi-pcela/