Защо говорим всичко това ли?

За да не се окаже изведнъж, че «червената линия, зад която няма връщане» вече е перкрачена, и тогава защитният стереотип, че, «аз съм богат и от нищо не се нуждая…», ще изчезне като утринен облак – понеже вече стоим пред Лицето на Този, Чиито думи сме отхвърлили, и вече чуваме: «…ти си нещастен, и жалък, и беден, и сляп и гол» (Откр 3:17).

Всичко е поправимо, докато все още има възможност да изправим начина на вярата си. И сега, когато всяка грешна крачка може да е необратима, са нужни изводи от трагичния опит, който човечеството вече има. И не трябва да забравяме, как, доверило се на неправилни стереотипи, човечеството вече отхвърли думите от Светото Писание и, продължавайки ревностно да ги отхвърля, не можа да познае «времето на посещението»... (Лк 19:14).

Защо в пъври век юдеите не познали Христа? Защото под влияние на тълкуванята на книжниците и фарисеите, в съзнанието на обществото били оформени неправилни стереотипи за Месията и Неговото Царство. И бидейки заложници на своите заблуждения, хората не разбирали Христа и не приемали думите Му, понеже били настроени да слушат само думите, за които бленували. Понеже са чакали Цар, който да устрои земното господство на Израилския народ, и Сам да царства над всички народи. А пред тях бил кроткият и смирен Христос, Който казвал, «…че трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от старейшините и първосвещениците, и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да въскръсне» (Мат 16:21). Но не Го чули и Го отхвърлили. Били отхвърлени и словата на ветхозаветните пророци за Месията: «А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани, ние се изцелихме» (Ис 53:5).


Образът на Изкупителя не бил понятен за народа, чакащ Месията-Цар. И затова не Го приели, – не го познали, осмяли Го, оклеветили Го и Го разпънали…


Историята се повтаря, и ако заради лъжовни стереотипи, в онези дни човечеството не познало Христа, днес, по същата причина, може да не познае и приближаването на антихриста. Вероятно, измамникът «интелектуалец» ще "избави" света от войни и епидемии, та хората да го приемат. Да го приемат с почести и благодарности, въздавайки му всевъзможни почести, поклонявайки му се, ако не телесно, то, със сърдечно, вътрешно признание, като на «спасител». И ще го въздигнат на «трон» и ще господства над всички народи… * * *

Не затова ли Спасителят, Лекарят на нашите души и тела, предвиждайки толкова коварните предизвикателства и скърбни обстоятелства, предварително ни предпазва от гибел, като ни учи да сме бдителни, виждайки предварително начатъците на греха:

«И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение; и от морския шум, и от вълнение, тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената… А когато почне това да се сбъдва, "изправете се тогава и повдигнете главите си, защото се приближава избавлението ви. И каза им притчата: погледнете смоковницата и всички дървета: кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято. Тъй и кога видите  това да се сбъдва, знайте, че е близо Царството Божие… . Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;  защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице;»  (Лк 21:25-26, 28-31, 34-35).

Това значи, че преценявайки целия «пейзаж» на тенденциите, процесите и събитията, които днес вече са задействани, бдителните християни подобава, не само да гледат крачка напред в бъдещето, но и отчитайки опита от миналото; "анализирайте и своевременно поправяйте грешките си, да не бъдете измамени от лукавите «маски» на времената".

И затова трябва да си зададем въпроса: правилно ли разбиране имаме за събитията, които ще съпровождат пришествието на антихриста и приемането белега му, от човечеството?

Да си спомним, как в недалечното минало, в средата на 1990-те години, започнаха да ни приписват лични цифрови идентификатори (ЕГН). Чувствайки, че това е първа крачка към някаква нова система за цифрово идентифициране на личността, много християни протестираха. Но въпреки това, на VII пленум на Синодално Богословската комисия (в Русия), бе постановено, че: «Приемането или неприемането на индивидуални номера, в никакъв случай не е въпрос на изповедание на вярата или греховно деяние. Това е личен избор, и няма  религиозно значение».

И в резултат, цифровият идентификатор на личността, с редки изключения, бе приет от целия народ. В това време получаването на ИНН (ЕГН) стана необходимо условие за участие на физическите лица в системата за икономически отношения, в която личноста на човека се определя, не по име (виж Откр 3:8), а по индивидуален пожизнен номер. (Така е днес в данъчните служби в България, където за да платите данъците си, ви искат само ЕГН-то, а името ви, не искат и да чуят! Г.С. Но, не се подвеждайте, а бъдете твърди, даже и да не искат да вземат парите ви. - А те искат!)

С течение на времето, еволюцията на цифровите технологии позволи да се постави под контрол, даже сферата на личния живот на човека: сканират се биометричните данни и данните за текущото състояние на здравето му, анализират се контактите и съобщенията, фиксира се геолокацията и придвижването, събират се фото, аудио и видео материали… И ето че, човечеството вече е приучено да се ползва от благата на системата, на цифровите технологии, подтвърждавайки на всяка крачка, съгласието си, за сбор, обработка и обезличаване… и даже за предаване на трети (никому не известни) лица, на своите лични данни. Кому и защо? И за какви цели? И защо нас това не ни тревожи?

Ние не забелязахме, как съгласието ни, – нашето свободно волеизявление (за което ще бъдем съдени на Страшния Съд), – стана условие за влизането ни в цифровото пространство и в «електронните плащаня», и за правото да ползваме «благата» му. А това значи, че ние сами сме си избрали «системата», чийто господар счита за много важно да събира, обработва и контролира «тайните» на личния ни живот.

«Но, това още не е печатът!» – успокояваме се ние, и прогонваме тягостните мисли и угризенията на съвестта. И мислим, че въпросът за изповеданието на вярата Христова ще застане пред нас само в момента, когато приемането на «белега» ще бъде официално проведено с «тържествена» церемония, по време на която от всекиго ще искат устно отричане от Христа и земен поклон на антихриста…

* * *

Безусловно, има хора, разбиращи, че влизането в света на цифровите взаимоотношения с някакви доставчици на цифрови блага е опасно, от самата първа крачка, в тази стремително развиваща се и вече достатъчно очевидна посока.

Двадесет години след като бе обнародвано официалното решение на Светия Синод, че приемането на цифровите идентификатори няма религиозно значение, Патриархът Кирил публично констатира:

«Цифровите технологии са способни да създадат инструменти, осигуряващи тотален контрол над цялото човечество. Нищо подобно в миналото не е можело да се случи. Човешката мисъл и техническата цивилизация, днес достигнаха такова ниво, че с внедряване на цифровите технологии, може да се осигури тотален контрол над човешката личност. Не просто следене на човека, но и управляване на човешкото поведение. В книгата Откровение е казано, че пришествието на антихриста ще се съпровожда от тотален контрол над хората. Там не се използват тези думи, но от съдържанието става напълно ясно, че става дума за тотално контролиране на човешкото поведение. Там се казва, че на челото на човека ще бъде наложен печат на антихриста, и  без този печат няма да може ни да се купи, ни да се продаде, ни да се участва в каквито и да е обществени взаимоотношения, – и човек ще бъде обречен на гибел… Приведох за пример Откровението и антихриста, за да убедя хората, които, може би още на са се замисляли за това, че максималното развитие на тоталния контрол над човека означава робство, и всичко ще зависи от това, кой ще е господарят на тези неща /Господарят е дяволът и неговите земни слуги. Г.С./. Ето защо Църквата е категорично против използването на цифровите технологии, за осигуряване на тотален контрол над човешката личност».

Комментирайки тези думи, протойерей Андрей Ткачев обобщава: «Ние вече с единия крак сме в царството на антихриста, само че за това не е добре да се говори, понеже дразним хората с такива разговори. Но процесът е започнал, и влакът лети…»

* * *

И така, "вчера" (преди 20г.) приехме неверна богословска установка, като убедихме себе си, че крачката към приемане на цифров идентификатор на личността, не е въпрос на изповядване на вярата и няма религиозно значение. А днес, някак «изведнъж» се оказа, че с единия крак вече сме в царството на антихриста.

Появиха се и горчивите плодове от допуснатата грешка: всички разбираме, че да се откажем от комфорта и взаимоотношенията си с тази система и да «излезем от нея», както повелява Светият Дух (Откр 18:4), обществото вече няма сили! Не е чудно, че и разговорите за духовните рискове от безрасъдното ползване на подобни «блага» на цифровизацията, сега дразнят мнозинството от хората. Много векове назад за такъв социален конфликт и за такава духовна трагедия предупреждавал свети Ефрем Сирин:

«Който има ум, насочен към житейските дела, и обича земното, за него това няма да е ясно, привързаният към делата житейски, макар и да чуе, няма да вярва и ще се гнуси от тези, които говорят това. А светците ще се укрепят, понеже са отхвърлили всяка житейска грижа в своя живот… И ще заплачат с голям плач всички Църкви Христови…»

Решаващият въпрос за изповеданието на вярата.

В духовно измерение всичко ставащо през последните три десетилетия свидетелства за истинността на думите на апостол Павел, че отстъплението от Христа ще е постепенно: «Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта…» (2 Сол 2:3), «А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения»  (1 Тим 4:1), «Тайната на беззаконието вече действува...» (2 Сол 2:7). А това значи, че и приемането от човечеството, духа на антихриста с неговия печат-белег, се извършва постепенно, а не изведнъж. Затова Спасителят предупреждава: «Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;  защото той ще настъпи като примка (като ловджийска мрежа) върху всички живеещи по цялото земно лице;» (Лк 21:34-35).

Затова и светите отци учат: «Като видиш приближаващия грях, не казвай, че той няма да те победи. Понеже, колкото си му се предал, толкова си вече и победен от него. Всичко случващо се започва с нещо малко…» (прп. Марк Подвижник).

А на нас вече ни е наложено, слизане на ново ниво, – в системата на ваксинациите, без които, също, както и без цифров идентификатор на личността, скоро никой няма да може да участва в системата на икономическите взаимоотношения – и ще изгуби право, официално «да купува и продава».

Неусетно, вече и вторият ни крак е вдигнат, да престъпи през «червената линия», откъдето връщане и обратен път за спасение на душата, вече може и да няма. Понеже антиковидните "ваксиини", като минимум, генетично модифицират човека... И какво ще стане, ако следваме изискванята на системата, и си ги инжектираме в тялото, на всеки 6 месеца? Ще съхраним ли в себе си разумния човек? Ще съхраним ли вярата Христова и образа Божий?

И ако, според свидетелствата на светиите, именно ваксината е начинът за нанасяне (внасяне) на «печата-белег» на звяра, – значи, влизайки в тази система, окончателно ще дадем на «велможите на Земята» право, тоталитарно да контролират и управляват всички народи. Затова тези, които дълги години многократно са се съгласявали със «системата», приемайки нейните правила на играта, вече няма да могат да усетят, че вървят към гибел… Това ще е поредата доброволна крачка за завършване дългия път към новото (невиждано и немислимо, до сега) глобално царство, и ще е поклонение на самата личност (на нантихриста), която «по интеллектуалната си мощ, ще е способна да изведе човечеството от кризите, в които е попаднало», – така казва за антихриста Патриарх Кирил.

* * *

Защо говорим тези неща ли? Затова, че нашите души и нашата вяра са в опасност, и към всеки сега живеещ е насочен евангелският въпрос: «Синът Човешки, като дойде, ще намери ли вяра на земята?» (Лк 18:8). А нас все повече ни убеждават, да вярваме на медиите, на СЗО и на ваксините…

Говорим за тези неща и за това, понеже, размисляйки за новата система на ваксинациите, ние вече сме пред избор: ще останем ли сред тези, които "ще са по-добре от другите", понеже, – по думите на свети Паисий, – на такива ще помага Самият Христос».

Пред нас наистина се развиват големи събития. И за да устоим в голямото, трябва да се учим да сме «верни в малкото» (ср. Лк 16:10) – така ни учи Господ. Първата заповед в евангелския текст е, «покайте се и вярвайте в Евангелието» (Мк 1:14).

«Покайте се» и «вярвайте»! А живата, спасителна вяра се проявява в изпълнение на заповедите от Новия Завет. Както казва свети Симеон Нови Богослов: «Верноста на заповедите е чертата на разделението между верните и неверните. Понеже, както във всяко изпълняване на заповедите се вижда вярата и изповядване на Христа Господа, така и във всяко нарушение на заповедите Му, се вижда неверие в Него и отричане от Него. Така верните души, винаги и неизменно изпълняващи заповедите и законите на Господа, Той, според вярата и според послушанието им, дава чисто, верно и умно зрение (виждане). Това зрение, за което говоря, е знание, с което безпогрешно се различава, кое е наистина добро, а кое е истинско зло... за да не приемаме погубването на душата си, като спасение, а на спасението, като на гибел» (слово 24).

Верността в малкото започва да се осъществява, ако започнем да се грижим за изпълнението на заповедите в абсолютно всеки случай, в живота ни, в т.ч. и в изпитанията, които преживява целият свят днес. И даже ако в нещо отстъпим от заповедите Христови – трябва да се каем и да се връщаме към тях, вярвайки, че по молитвите на Пресвета Богородица и на всички светци, Господ няма да допусне да стигнем до състоянието, за което говори свети Симеон Нови Богослов – «за да не гледаме на погубването на душите си, като на спасение». «И така бодърствайте по всяко време и се молете, да се сподобите да избегнете всичките тези, и бъдещите, бедствия, и да застанете пред Сина Човешки» (Лк 21:34-36).


Кавказките пустинници,

йеросхимонах Нектарий (Ковальчук),

йеромонах Константин (Ковальчук)


http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_25468/


Превод, Григор Симов  

ЕГН......няма ли да сумтиш, че те обслужват бавно на гишето?

Минавай на друга ракия, тая нещо е изтървана. Радвай се, че има компютри.