Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2021 17:10 - ВЕЧНИЯТ ДИСИДЕНТ ГРИГОР СИМОВ - Интервю пред Стоян Вълев от Книги news. Повторна публикация, след 10 години
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 396 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.12.2021 17:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Какво се случи с тези, които се притивопоставяха на комунизма? Те са или мъртви, или мълчат. Защо мълчат? Дали не мълчат, защото пак не им се позволява да говорят?

Изминаха 20 години от рухването на комунизма и е време да се опитаме да направим равносметка – каква е съдбата на притвопоставящите се. Един от хората, които открито не приемаха комунизма в България, бе и Григор Симов – една личност, почти напълно непозната днес.

Е, добре, ще кажете, такива като Григор Симов – се бориха и победиха (всъщност победиха ли или бяха победени?) ...

Но защо те като че ли приеха победата си за поражение?

Все въпроси, на които нямам отговор. А ми се струват важни, кардинални и съдбоносни въпроси на нашето време.

По тази причина се обърнах към него за интервю – с него, отшелникът в село Парамун, Трънско.

Григор Симов е сред малцината участници в съпротивителното движение срещу комунизма, който се разочарова от случващото се, след рухването му, и се затвори в своя свят. Поне така ми се струваше.

Оказа се че не е така - Григор Симов продължава своята война.

Каква е тя – ще разберете от нтервюто ми с него.

Ако съдим по отговорите на Григор Симов в това интервю, той е пак неудобна личност. Почти толкова, колкото и по времето на комунизма.

По времето на комунизма почти никой не му вярваше, че е прав.

Днес, обаче, даже и не се спори с него. Докато по времето на комунизма с него репресивните служби са водили някаква форма на диалог – затваряли са го, малтретирали са го.

Сега Григор Симов е обвит в плътно мълчание – нова, по-модерна форма на затвор?

Решете сами. Моята съвест повеляваше да го изведа от зоната на мълчанието и мрака....

И така, уважаеми читатели на КНИГИ NEWS - Григор Симов – бивш дисидент, настоящ фермер.

 

- Как започна вашата лична война с това, което наричаме „социализъм”?


- Започна с единствено възможното тогава гласуване – “с краката”. Бягах три пъти през границата с Югославия, но югославските комунисти, начело с Тито, и трите пъти ме връщаха принудително в комунистическа България, като третия път бях избягал от затвора. В затвора ме осъдиха и за “шпионаж” на 8 години, а след 10 години затвор ме осъдиха на още 3 и половина години, за подготовка за създаване на противодържавна организация. В затворите прекарах 13 г. и още година и половина изселване заради “Открито писмо – апел” (за човешки права) до Виенската конференция - 1986 г..


- Твърдите в едно интервю, че „Западът ни изостави. Преходът беше не само подменен и изцяло контролиран от службите, но и Западът си затвори очите.”. Но кога Западът е бил с нас, г-н Симов? Западът си затвори очите за случващото се у нас и след края на Втората световна война. Ние, българите, не проумяхме това негово предателство спрямо нас и след 89-та пак се оказахме излъгани... Дали не е по-разумно да си изберем вече наш си, български път на развитие, да сме равноотдалечени от оспорващите си световното господство свръхсили? Аз настоявам да сме българофили, а не американофили, англофили или русофили, а вие?


- В затвора знаех, че на Запад има влиятелни “кръгове” които подкрепят комунизма, но че тези кръгове контролират изцяло Запада и комунистическите държави, се убедих чак след атентата от 11.09.2001г.

Припомням написаното в книгата ми “Срещу течението”:


“В затвора поне имах вяра в демокрацията и в Запада, въпреки видимите му недостатъци! Вярвах, че върша нещо добро, или поне не се подчинявам на злото, и затова закономерно страдам! А днес, след толкова години "демокрация”, вярата ми в доброто е още по силна, но надеждата ми, е само в Бога! И въпреки всичко, никога не съм съжалявал за прекараните години в затворите, защото съм убеден, че все пак, не е било напразно, но ще цитирам моя политически приятел, Цачев, който, след 17г. затвори и лагери, след 10-ти ноември, тежко болен и без подкрепа отникъде, често въздишаше: – "Еееех, братле... защо толкова години се мъчихме по затворите?" (Вижте, в книгата ми “Срещу течението”, десетте страници със спомените на Христо Цачев от трите години прекарани в наказателната бригада в Белене!)


Когато и аз, като мнозинството българи, искрено се радвах и безрезервно подкрепях демократичните промени, и през ума не можеше да ми мине, какво бъдеще ни е подготвила комунустическата мафия! Виждах и знаех, че демокрацията ще оглавят всякакви кариеристи и нагаждачи, както винаги се е случвало, и като добронамерен човек, приемах това за нормално. Но въобще не очаквах този бандитски грабеж и това духовно падение, което ни натрапиха!
Не че съм черноглед и не виждам положителното, но такава свобода, която лъже, развращава, мачка и убива, и такава демокрация, при която, на пиедестала са, необузданото грабителство и тоталният разврат – са от лукавия, и то - буквално! Затова не мога да съм безучастен, когато ни залъгват, че злините, които ни натрапват комунистите и техните световни господари, били "грешки на прехода", защото, за никакви грешки не става дума, а за дяволска измама, гигантски грабеж и унищожение!

...Всичко което се случи, и по времето на комунизма, и след това, съвсем не е някакъв низ от случайни стечения на лоши обстоятелства, а е отдавна планиран и методично изпълняван заговор за подчиняване и заробване на света. А комунизмът е един от инструментите в този заговор!”

А за “наш, български път на развитие”, за “равноотдалеченост от световните сили” и да сме “българофили”, би било добре, но не е реалистично, защото – всяка държава, която направи и най-малка стъпка към независима политика, се сатанизира в медиите, налагат й се санкции и блокади, война и окупация. Не е реалистично и по простата причина, че “политическата ни класа” е предимно антибългарска, или е напълно сервилна и контролируема от външни, злонамерени сили.


- Споменавате в едно от малкото си интервюта за д-р Васил Пеев и казвате: "Той искаше да напише историята на българския ГУЛаг. „Трябва да оцелея. На всяка цена трябва да оцелея“, повтаряше. Но умря. Не знам как. Историята остана ненаписана.“ Е, ненаписана ли ще остане тази история? Така биват обречени на незаслужена забрава много достойни българи...


- Да се опише преживяното, видяното и наученото, е крайно важно, особено когато държавата ни укрива всички налични документални свидетелства за близкото минало, за архивите на ДС, за престъпленията на комунизма и за организации и личности борели се по един или друг начин за свобода и демокрация.


- По времето на социализма сте се опитвали, безуспешно, да напуснете България. Сега все едно, че сте емигрант – живеете на село, не участвате в обществения живот, само блогът Ви подсказва, че сте жив и имате мнение по парливите въпроси на нашето време. „Вътрешен емигрант” ли сте?


- Не. Съвсем не съм се самоизолирал, както често се представя положението на още живите политически затворници на комунизма – независимо дали са борци за свобода и демокрация или просто – невинни жертви. Но демокрацията съвсем не това, за което ни се представя, а по скоро е – ДемоНОкрация. А “демони”, който не знае, са “черните ангели” на дявола - княза на този свят!)


- Какво се случи с България след 89-та? Вашият анализ?


- Случи се това, което никой нормален човек не е очаквал, освен режисьорите от Запад и техните местни изпълнители. Вместо свобода, независимост и демокрация (в смисъл на народовластие), започна още по ускорено ликвидиране на всичко, което бе останало след комунизма: култура, морал, икономика, финанси, частна собственост – земя и жилища. Защото връщането на земята, всъщност само отвори пътя за ускорено ФЕОДАЛИЗИРАНЕ, чрез преминаване на земята, от ръцете на партийните секретари, в ръцете на свърх-едри “арендатори” – международни спекуланти, чиято единствена цел е – да ни отнемат единствените средства за самоиздържане и оцеляване – земята и добитъка. (Не случайно, подобна е била ситуацията със селяните и земята, и в Русия, след премахване на крепостничеството. Както пише евреинът, по произход, Солженицин, в книгата си за евреите в Русия - “Триста години заедно”, след оземляването на селяните, само за неколко години, почти цялата земя била вече в ръцете на евреите, чрез покупка или под “аренда!!!) Аз съм дребен селски стопанин - “фермер”, и всичко това се развива пред очите ми. Ето в това се заключва прословутата “селскостопанска политика на ЕС” и “европейските стандарти” в земеделието.
Тук държа да вметна, че робството, феодализма, крепостничеството, демокрацията и комунизма, изцяло са дело на т.н. Световно еврейство. Не ви го натрапвам и не си правя реклама, но понеже засегнатите въпроси са свърх-важни, за по-голяма яснота, препоръчвам да прочетете в интернет моята публикация: “На кой господ всъщност се кланят евреите?”


- Вие се противопоставяхте на преименуването на турците в България по времето на социализма. А какво се случва с тях днес, според вас? Не бяха ли те натикани в исляма и предоставени за лично ползване на Ахмед Доган?


- За мен – българите са българи, турците – турци, циганите – цигани, и нито е добре за нас българите да записваме други народности за българи, нито за тях е добре да сменят народността си, т.е. рода си, защото и двата случая са престъпление против род и народност.
Юдейската измамна доктрина за национализма, че всички народи в една държава били една нация, т.е. една народнаст, е пагубна за европейските народи. А плашилото – ислям, е лъжа, защото ислямските народи, поне от един век насам, са мирни и кротки, и са с несравнимо по запазена нравственост, поради по голямата си обвързаност с вярата им. И именно затова днес е наглата война срещу ислямските народи. А Доган и ръководството на ДПС са не само от агенти и офицери от ДС, но са и “криптоевреи” – дьонме. Вижте публикацията ми в интернет “Ататюрк и младотурците евреи – тайното еврейство наречено дьонме”! Подобен е случаят и с Волен Сидеров! Той също е разобличен, като дългогодишен доброволен сътрудник на ДС, от неговия началник - офицер, чиито публикации съм копирал и публикувал, и аз. И той, както и ръководството на ДПС, е от много “съмнителен” произход. Вижте обкържението му! Вижте политиката му. Спомнете си публикацията за получените милиони от Доган, да сплашва българските мюсулмани - електората на ДПС, именно, за да бъдат те “натикани в исляма и предоставени за лично ползване на Ахмед Доган”!


- Защо трябваше Илия Минев непременно да бъде премахнат от политическата сцена? Този епизод от най-новата ни история не ми дава мира, Вие как си го обяснявате?


- Причините са много. Не се отвориха архивите на ДС, не само за да не се види кои са били доносници и офицери, но по-важното – да не се види, кои не са били доносници и са останали чисти, в онези трудни времена. На които може да се заложи, да са водачи и държавници. Илия Минев и подобните нему, не са удобни, защото край тях, цялата подставена нова “политическа класа” ще бледнее и ще се прояви истинската си театрална роля, като при проба с лакмусова хартия.


- Накъде върви България, към гибел? Към духовно заробване?


- България се води към духовна и физическа гибел. Името България може и да просъществува още известно време, но с българско малцинство и циганско мнозинствоако. А ако и останалите живи българи ще са непоправимо покварени от чалгаджийство и всяка безнравственост, по-добре и тях да ги няма. Разбира се, този забързан процес все още е обратим, но само теоретически.


- Какво не приемате в днешното българско общество? Как бихте формулирали вашият отказ да сте част от него?


- Аз се считам неделима част от българския народ, но гледам да съм все по-разграничен от натрапената ни дяволска система, принуждаваща хората, особено в градовете, да живеят по законите на злото. Отказвам да съм част от държава, която насила “застрахова” и “осигурява”, в интерес на Световните еврейски банки и мафиотските им компании.


- Ето, отминаха вече повече от 20 години от рухването на комунизма, а историята на неговите престъпления още не е написана. Къде е историята на лагера в Белене, къде са историите на другите лагери? Има множество спомени, разхвърляни тук-там, но ги няма във вид на цялостна история. Защо тази немара, защо този отказ от тази част от българската история?


- Да сте чули Западът да настоява за изясняване генезиса на комунизма и на неговите престъпления? Къде са документите и сведенията с които разполага демократичният запад, за престъпленията на комунизма? А бъдете сигурни, че Западът разполага с повече документи и сведения, отколкото самите бивши, а и настоящи, комунистически страни! Защо ли е така? – Защото Западът съвсем не е това, за което ни се представя, а самият той е източникът и генераторът на комунистическата тирания. Тези нелицеприятни факти не ги знае този, който не ги е търсил или когото животът не го е принудил да ги търси. Затова, да не чакаме да изпитаме всичко, лично върху гърба си, защото тогава може и да не оцелеем, а може и да затъпеем още повече, от терора и от сковаващия съзнанието страх.
А да сте чули ЕС да финансира и да организира проучване, систематизиране и публикуване на фактите, по логичните въпроси, които повдигате? Няма и да чуете.


- Божидар и Минка Статеви, Едуард Генов и семейството му, Иван Янков, Екатерина Маркова, Христо Сватовски, Цеко Цеков, Зайнеб Ибрахимова, отец Благой Топузлиев, Петър Манолов – това са все хората, заедно с които сте се опитвали да променяте соцсистемата, наложена у нас. И какво се случи с тези хора?


- Поне трима от изброените вече не са живи, а за други отдавна нямам вест. И не ми е известно някой от тях да е описал преживяното и наученото от затворите и от Независимото дружество за защита правата на човека, с изключение на няколко отделни публикации на Цеко Цеков (секретар на Независимото дружество) и на Едуард Генов, някои от които и аз съм публикувал в блога си.
Напълно споделям горчивината с която си отиде от този свят Едуард Генов, поради лукавата политика на запада, натрапил незавидното предишно и днешно положение в България. А Едуард беше рядко чист и ведър човек, по душа и по идеали.


- Българското село винаги е било жертва на екстремни, антибългарски политически проекти. По времето на социализма селото бе експлоатирано безжалостно за сметка на индустриализацията. След 89-та година селото бе буквално ликвидирано от т.н. „демократи”. А селото е основата, сърцето и душата на българина. Защо селото непрекъснато бе подлагано на систематично убийство?


- Селяните винаги са били трън в очите на “избрания народ”, по-точно – на Организираното еврейство, заради пълната си стопанска независимост и издържливост, при всякакви политически и природни катаклизми. В протоколите от ционисткия конгрес, от 1887 г., пише, че те (ционистите – евреи) ще подкопаят отдалече и издълбоко законите, така че хората да бъдат лишени от земята и да се превърнат в безимотни и беззащитни градски лумпени. И това отдавна е постигнато. В краткото мое съчинение “За селото и за Билгария”, публикувано в първия бюлетин на “Независимото дружество”, октомври 1989 г. съм описал незавидното положение на селото и селяните тогава. Ето кратки откъси:

...”оставени без имот и поминък, без реална перспектива, селяните напуснаха масово селата, а тези които останаха, неусетно, но методично, бяха превърнати в крепостни селяни ! ...С наредбите за жителствата, с бюрата "труд и работна сила", със забраната да се назначават на работа лица заети в селското стопанство, в България се утвърди, не “реален социализъм”(както се наричаше тогава), а "реален феодализъм", на който би завидял всеки средновековен феодал ! ... А какво са селото и селяните за България? Селото: – товб е България! Селяните: – товб са българите! ... Изтъргнати са българите от националния им корен! Отчуждени са насилствено от земята им, и от самия источник на живота – Природата ! Изтъргнати са корените на българската нация, и пред очите ни тя вехне! Вехне духовно, вехне физически! А за това, крайно тревожно състояние, и за тези съдбоносни негативни процеси, не само не се търсят и не се предлагат решения, но и престъпно се мълчи!...”


И кратък послепис от книгата ми “Срещу течението”, относно “За селото и за България”:

“За съжаление, след 10-ти ноември, вместо възраждане, – българските села, и цяла България, се доунищожават! И това се върши, не от некомпетентност, а по указание на световни сили, които отлично знаят, че с унищожаване на селата се затрива автентичната местна култура, и с това, безвъзвратно се затриват народностите и нациите! След комунизма се доунищожава онова, което не бе унищожено, но с други средства и с друга демагогия! Останалото е приспивна песен за наивници!”


- Що е туй глобализмът, според вас? Аз непрекъснато соча приликите му с марксисткия интернационализъм, вие виждате ли такива прилики, или аз се заблуждавам?


- Приликите са очевадни. Не само европейските “комисари” са еднакви по всевластие и безотговорност, с болшевишките комисари. Ето извадка и от изказване на Владимир Буковски, най-известния руски дисидент: ...”Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата, а според Маркузе истинската революционна класа са различните малцинства. Изолираните случаи – са истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология... Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре за лидерите... Тяхната задача е да унищожат нашето общество, и това е по-злобната версия на Марксизма”.


- Следите ли поне в интернет какво се случва с българската литература?


- Ако имате предвид художествената литература, аз съм от най-навежите, не само защото нямам време за нея, но и поради фактите изнесени в следната извадка от т.н. “ПРОГНОЗА НА АЛЪН ФОСТЪР ДЪЛЕС” от 1945 г. – тогава - началник на ЦРУ: ...”Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. По всякакъв начин ще поддържаме и издигаме тези творци, които ще насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма и предателството, – с една дума – всякаква безнравственост”. !


- Продължавате ли да не гледате телевизия?


- Да, вече 4 години, от както имам интернет, нямам телевизор. Интернет дава свобода, а телевизията зомбира, дезинформира и развращава. И вместо да губя време и нерви, да отбирам чисти зрънца от телевизионната помия, предпочетох да се дистанцирам “радикално”.


- Вашите мемоари, озаглавени „Срещу течението” не са публикувани в хартиена книга, нали? А желаете ли да бъдат публикувани като електронна книга в издателството за електронни книги „КНИГИ NEWS”?


- Лятото на 2010 г. книгата ми бе отпечатана в 600 бр. Не бе уредено разпространение, но така или иначе, вече ми останаха само двадесетина бройки. А електронният вариант е в интернет от по-отдавна. Ето адрес, от който може да се "свали": С РЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

Пълното заглавие на книгата е:

„СПОМЕНИ от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека
“Великите майстори” на злото, в документи и самопризнания”


Цитирам и извадката от съдбовно обръщение на убития президент на САЩ Джон Кенеди към журналистите, която ползвам за мото на книгата си:


“Дами и господа... търся вашата помощ в огромната задача, да информирате и предупреждавате... за да бъде човекът такъв, какъвто е роден да бъде – СВОБОДЕН И НЕЗАВИСИМ”.


- Как живеете днес?


- Както беше казал един: “Благодаря, (живея) неспокойно”.

Живея в родното си село Парамун, Трънско. Гледам крави, но повече време отделям за четене и публикуване в интернет. Търся и публикувам само по теми за които не се говори и пише в телевизиите и вестниците. Стремя се да допринасям за разпространяване на истините за света в който живеем. А основната истина е в думите на Христос, към учениците му: “Княз на този свят е сатана”!


- А как живеят днес хората в село Парамун? Такава ли трябваше да е съдбата на тези хора?


- Селата ни в Трънско, а те са 51, вече съществуват само на картата, а на практика отдавна са мъртви, понеже средната възраст на жителите е 75 години. Вече почти никой не поддържа някакво свое стопанство, поради възрастта, но главно поради горчивата реалностт. А тя е, че от както е “пазарната икономика”, няма никакъв пазар и никакви общоизвестни цени на животниската продукция. Пазарът се изчерпва с една-две групички гастролиращи цигани, работещи неизвестно за кого, които търсят да измамят закъсали хора, за да им вземат добитъка на безценица, понеже както казах, няма ориентировъчна цена, от която да се ориентират селяните. Реша ли да продам примерно – крава или бик, нямам никакъв избор, освен да позвъня на отдавна познатите ми Дупнишки цигани, и да се примиря, че тези за които работят циганите, ще изкарат за един ден, от говедото, което им продам, колкото аз за две години труд. Също е положението и с млекото. Докато се “подготвяхме” да сме членове на ЕС, изкупната цена на млекото беше средно 25 стотинки. И с тези “приходи” трябваше да се подготвим, да отговаряме на “европейските стандарти”!? Аз имам около 30 говеда и говоря от двадесетгодишния си “демократичен” опит. В селото ни, само още един човек има две крави, и това е всичко, ако не броим пет-шест овце, от хилядите овце и кози, само преди половин век! И ако си помислите, че с толкова говеда, съм богат – аз всъщност, мизерувам, а да не говоря за съселяните си – пенсионери. Не се оплаквам, а само споменавам реалността.


- Предлагам ви, публично го правя, да излагате мислите си по страниците на електронния ежедневник КНИГИ NEWS – да изразявате вашите несъгласия, мнения, съмнения, спомени, ако желаете и ежедневно. Съгласен ли сте да излезете от самоналоженото си отшелничество?


- За 4 години, откак имам интернет, имам над хиляда публикации в “ БЛОГ НА ГРИГОР СИМОВ", и ако се вярва на статистиката, над милион прочитания (а днес, 2021 г. прочитанята с 15 милиона), което не говори за отшелничество. Но за дистанциране – да.


- Какво не ви харесва в КНИГИ NEWS?


- С уважение към труда ви и с блгодарност за интервюто, независимо дали ще го публикувате: Григор Симов Божилов


Интервю на Стоян Вълев


На снимката - Григор Симов, вечният дисидент...

 

http://www.knigi-news.com/?in=pod&stat=7694§ion=13&cur=  



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 16366189
Постинги: 3967
Коментари: 7020
Гласове: 7998
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031