Това се случи 1989 г. Дойде при мен капитанът втори ранг, журналист, литератор и мой стар приятел, Борис Фьодорович Кожухов. Пролетта, лятото и есента те карат кораби на север, а зимата, когато морето замързва, прекарват зимата в вкъщи със семействата си.
Не бяхме се виждали неколко години. Разказах му, как, след некои чудеса, повярвах в Бога и започнах да ходя на църква. И ето вече 14 години, не пропускам ни едно Богослужение. Доказвах му, че има Бог, и че Той ми помога във всичко, че отговаря на молитвите и лекува болести, когато се молиш от все сърце.
Но капитанът слушаше недоверчиво. Всичките ми доказателства за Божието съществуване той приемаше за литературно творчество и художествена измислица.
След неколко почти безуспешни разговора, му казах:
- Бог постоянно твори чудеса в Православната Църква. И чудото продължава вече почти две хиляди години...
- Какво чудо? - попита капитанът.
- Чудото на претворяването, на хляба, в Тело Христово, а виното в Кръв Христова.
- А как може да се провери това, след като Телото и Кръвта Христови, както казваш ти, може да яде и пие само вярващ?
- Има и друго чудо, което също продължава вече две хилядолетия: водата се освящава в Църквата, и осветената вода не се разваля години и десетилетия. Аз видях напълно чиста вода, която е на 70 години. Друга вода отдавна би се развалила, а осветената вода не се разваля.
- Да, - каза Борис, - това ще е най-убедителното доказателство, ... ако там не въздействаха химически? Там, навярно пускат във водата сребърен кръст? Или водата тече по сребърни тръби?
- Не. Първо, след революцията 1917 година, большевиките иззели от църквите всичките скъпоценни кръстове и свалили от иконите сребърните ризи. Така че, не останали, ни златни, ни сребърни кръстове. И второ, кръстът с който се освещава водата може да е всякакъв: и железен, и меден, и дървен, и каменен. И трето, - кръстът се пуска във водата само за неколко секунди. А за толкова време никакво сребро не може да подейства.
- А водата откъде е? Не е ли от свещен извор? И не е ли си по начало осветена?
- Не, водата можеш сам да си занесеш. Вземи туба, може алуминиева, може стъклен буркан. Налей вода от чешмата и я занеси в църквата (Защото, на Богоявление водата често не стига, и некои сами си донасят вода), и ще осветят водата ти, пред тебе.
- И няма ли да се разваля?
- Не, ако съдът ти е чист и водата не е от блато, тя непременно ще се освети.
- А на мен ми се струва, засъмнява се пак Борис, - че вярващите сами с молитвите си, с настроението си и с биополето си, може би някак «зареждат» водата.
- Не, не хората осветяват водата, и даже не свещеникът, а Самия Бог освещава водата със Своята благодат. Бог е безсмъртен, нетленен, и тези Свои свойства Той предава на водата, и затова водата става нетленна и не се разваля. Затова и мощите на светците са нетленни, защото благодатта Божия предава на телата на светите хора, свойствата на безсмъртие нетление, още докато са живи, и те, по благодат Божия источват чудесата на изцеленията. Не е ли чудо, че мъртви тела, на отдавна умрели хора, изцеляват болестите на живите, оживотворяват умиращите и даже въскресяват мъртви!
- Не, не, - нека се върнем към водата, към това, което може да се провери...
- Ако не вярваш, вземи и провери: налей вода, в полунощ, на Кръщение Христово (но само по стария календар!!), може от река, от езеро, от кладенец или от чешмата... И тази вода няма да се развали, даже и да не си я носил в църквата за освещаване. Защото на този Велик Празник се освящава всичкото водно естество на земята, освещава се всичката вода. И даже без твоя молитва, и без потапяне на кръста. Сам Бог освещава всичката вода.
- А какво става после с нея?
- А после пак влизат в сила естествените закони, и само водата налята в полунощ, на Кръщение Господне, остава осветена и стои десетилетия.
- Трябва да се провери - каза капитана.
Той си отиде. Настъпи празникът Богоявление – така наричат Кръщението Господне, защото в този ден се е явил Бог, явила се Светата Троица: Иисус Христос, Бог Син се къстил във водите на Йордан, Бог Отец, с глас от небесата свидетелствал за Сина, и Бог – Светият Дух, във вид на гълъб, слязъл на Иисуса Христа. В този ден аз пак ще донеса у нас осветена вода. Аз се запасявам с около сто литра, за цялата година.
Мина около месец след Кръщението Христово, и ето че при мене пак дойде капитанът, радостнен е сияещ.
- Да, има Бог, - каза той, - има чудеса: светата вода – наистина е свята! Тя наистина не се разваля! И той ми разсказа следното:
Решил да провери сам, думите ми. В полунощ, на Богоявление, налял вода от водопроводната чешма. После, през деня налял вода от лечебен извор. Налял още и от същия водопроводен кран.
Всичките три води поставил в бутилки, на едно място, за съхранение. Минало време, и водата от крана, налята през деня, се вмирисала, цветът й се изменил, станала мътна и даже мръсна, с лош дъх. Водата от извора също се вмирисала, но не така силно. Тя имала мътна утайка и миришела лошо. А водата, налята от крана, в полунощ, на Кръщение, останала чиста.
- Ти ме убеди: Има Бог, и това наистина е чудо. И наистина ли това се случва всяка година, вече две хиляди години?!
- (Не само на Йорданов ден) И всеки ден, и всеки час, и всяка минута. Водата може да се освети (от свещеник) в храма и у дома, по всяко време. Само вярвай.
Владимир ГУБАНОВ
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_13624/
Превод, Григор Симов
(Не пропускайте, проверете, как Бог показва, кой календар е единствено правилен, и си налейте не разваляща се вода!)
Тагове:
Б като Братство – 1, из „Глаголически аз...
Б като Братство – 3, из „Глаголически аз...
Предай нататък
Украйна за САЩ е памперс и тоалетна харт...
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69