"Без значение кой ще се опита да застане на пътя ни или да създаде заплахи за нашата страна и нашия народ, трябва да знае, че Русия ще реагира незабавно".
"Целта на тази операция е да защити хората, които вече осем години са изправени пред унижение и геноцид, извършван от режима в Киев. За тази цел ще се стремим да демилитаризираме и денацифицираме Украйна, както и да изправим пред съд онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни, включително срещу граждани на Руската федерация"...


"Между другото, американски политици, политолози и журналисти пишат и казват, че през последните години в Съединените щати е създадена истинска „империя на лъжите“ . Трудно е да не се съглася с това, – наистина е така. Но не бива да си затваряме очите: Съединените щати все още са велика страна и система, която формира (огромна) сила". ..."може да се каже с основателна увереност, че целият така наречен западен блок, образуван от Съединените щати, по техен образ и подобие, като цяло, е същата „империя на лъжата“.  Владимир Путин


Президентът на Русия Владимир Путин:
Граждани на Русия, приятели,
Считам за необходимо днес отново да говоря за трагичните събития в Донбас и ключовите аспекти на осигуряването на сигурността на Русия.
Ще започна с това, което казах в обръщението си на 21 февруари 2022 г. Говорих за най-големите ни притеснения и тревоги и за фундаменталните заплахи, които безотговорните западни политици създаваха за Русия последователно, грубо и безцеремонно, от година на година. Имам предвид разширяването на НАТО на изток, което приближава своята военна инфраструктура все по-близо до руската граница.
Факт е, че през последните 30 години търпеливо се опитвахме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО относно принципите за равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения ние неизменно се сблъсквахме или с цинична измама и лъжи, или с опити за натиск и изнудване, докато Северноатлантическият алианс продължаваше да се разширява въпреки нашите протести и опасения. Неговата военна машина се движи и, както казах, наближава самата ни граница.
Защо се случва това? Откъде този нахален начин на говорене от върха на тяхната изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Какво е обяснението за това презрително и пренебрежително отношение към нашите интереси и абсолютно легитимни искания?
Отговорът е прост. Всичко е ясно и очевидно. В края на 80-те години на миналия век Съветският съюз стана по-слаб и впоследствие се разпадна. Този опит трябва да ни послужи като добър урок, защото ни показа, че парализата на силата и волята е първата стъпка към пълна деградация и забрава. Загубихме увереност само за момент, но това беше достатъчно, да наруши баланса на силите в света.
В резултат на това старите договори и споразумения вече не са ефективни. Молбите не помагат. Всичко, което не подхожда на господстващата държава, се заклеймява като архаично, остаряло и безполезно. В същото време всичко, което те смятат за полезно, се представя като върховната истина и се натрапва на другите, независимо от цената, и се злоупотреба с всякакви налични средства. Тези, които отказват да се съобразят, са подложени на тактиката за извиване на ръцете.
Това, което казвам сега, не се отнася само до Русия, и Русия не е единствената страна, която се тревожи за това. Това е свързано с цялата система на международните отношения, а понякога дори и със съюзниците на САЩ. Разпадането на Съветския съюз доведе до преразпределение на света, и до негиране нормите на международното право, които се развиха по това време – и най-важните от тях, основните норми, които бяха приети след Втората световна война, и до голяма степен формализираха нейния резултат, – бяха преобърнати така, както бе удобно на тези, които се обявиха за победители в Студената война.
Разбира се, практиката на международните отношения и правилата, които ги регулират, трябваше да отчитат промените, настъпили в света и в баланса на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, плавно, търпеливо и с дължимото зачитане интересите на всички държави, и на собствената отговорност.
Вместо това видяхме състояние на еуфория, създадено от чувството за абсолютно превъзходство, един вид модерен абсолютизъм, съчетан с ниските културни стандарти и арогантността на онези, които формулираха и прокарваха решения, които отговаряха само на тях. И ситуацията взе друг обрат.
Има много примери за това. Първо беше проведена кървавата военна операция срещу Белград, без санкцията на Съвета за сигурност на ООН, но с бойни самолети и ракети, използвани в сърцето на Европа. Бомбардировките на спокойни градове и жизненоважна инфраструктура продължиха няколко седмици.
Трябва да припомня тези факти, защото някои западни колеги предпочитат да ги забравят, а когато споменем събитието, те предпочитат да избягват да говорят за международното право, а наблягат на обстоятелствата, които тълкуват както смятат за необходимо.
След това дойде ред на Ирак, Либия и Сирия. Незаконното използване на военна сила срещу Либия и изкривяването на всички решения на Съвета за сигурност на ООН за Либия, разрушиха държавата, създадоха огромно седалище на международен тероризъм и тласнаха страната към хуманитарна катастрофа, във водовъртежа на гражданска война, която продължава там от години.
Трагедията, която беше създадена за стотици хиляди и дори милиони хора, не само в Либия, но и в целия регион, доведе до мащабно изселване от Близкия изток и Северна Африка към Европа.
Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Бойните операции, провеждани от западната коалиция в тази страна, без одобрението на сирийското правителство или санкция на Съвета за сигурност на ООН, могат да се определят само като агресия и намеса.
Но примерът, който стои отделно от горните събития, е, разбира се, нахлуването в Ирак без никакви правни основания. Те използваха претекста за предполагаемо достоверна информация, от Съединените щати за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак.
За да докаже това твърдение, държавният секретар на САЩ издигна публично ампула с бяла течност, за да го види целият свят, уверявайки международната общност, че това е химичеа бойна отрова, създадена в Ирак.
По-късно се оказа, че всичко това е фалшиво и измамно, и че Ирак не е имал никакви химически оръжия. Невероятно и шокиращо, но факт. Бяхме свидетели на лъжи, казани на най-високо държавно ниво и озвучени от високата трибуна на ООН. В резултат видяхме огромен брой жертви на невинни хора, щети, разрушения и колосален подем на тероризма.
Като цяло изглежда, че почти навсякъде, в много региони на света, където Съединените щати внесоха своя закон и ред, това създаде кървави, незарастващи рани, и проклятието на международния тероризъм и екстремизъм. Споменах само най-крещящите, но далеч не всички примери за незачитане на международното право.
Този масив включва обещания да не се разширява НАТО на изток дори с един инч. Да повторя: те ни измамиха или, казано просто, изиграха ни. Разбира се, често се чува, че политиката е мръсна работа. Може и да е, но не трябва да е толкова мръсно, колкото е сега, - не в такава степен.
Този тип измамническо поведение е в противоречие не само с принципите на международните отношения, но и преди всичко с общоприетите норми на морала и етиката. Къде са справедливостта и истината тук? Наоколо, само лъжи и лицемерие.
Между другото, американски политици, политолози и журналисти пишат и казват, че през последните години в Съединените щати е създадена истинска „империя на лъжите“ . Трудно е да не се съглася с това, – наистина е така. Но не бива да си затваряме очите: Съединените щати все още са велика страна и система, която формира (огромна) сила.
Всички техни сателити не само смирено и покорно им казват „да“ и повтарят думите им, и при най-малкия повод, но и имитират поведението им и ентусиазирано приемат правилата, които им предлагат. Следователно може да се каже с основателна увереност, че целият така наречен западен блок, образуван от Съединените щати, по техен образ и подобие, като цяло, е същата „империя на лъжата“.
Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, като се има предвид цялата безпрецедентна откритост на новата, модерна Русия, и готовността й, да работи честно със САЩ и другите западни партньори, след нейното практически едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха окончателно да ни притиснат и напълно да ни унищожат.
Така беше през 90-те и началото на 2000-те, когато така нареченият колективен Запад активно подкрепяше сепаратизма и бандите на наемници в Южна Русия. Кокло жертви, какви загуби трябваше да понесем и през какви изпитания трябваше да преминем по това време, преди да пречупим гърба на международния тероризъм в Кавказ! Ние помним това и никога няма да забравим.
Казано честно, опитите да ни използват в свои собствени интереси не спираха доскоро: те се стремяха да унищожат нашите традиционни ценности и да ни наложат техните фалшиви ценности, които биха подкопали нашето общество, нашите хора, отвътре. "Ценностите", които те агресивно налагаха в техните страни, пряко водят до деградация и дегенерация, защото са в противоречие с човешката природа. Но това няма да стане. Никой никога не е успявал да направи това, нито ще успее сега.
Въпреки всичко, декември 2021 г. направихме пореден опит да постигнем споразумение със САЩ и техните съюзници относно принципите на европейската сигурност и неразширяването на НАТО. Усилията ни бяха напразни. Съединените щати не са променили позицията си. Те не смятат за нужно да се договарят с Русия, по въпрос, който е критичен за нас. Съединените щати преследват собствените си цели, като същевременно пренебрегват нашите интереси.
Разбира се, тази ситуация повдига въпроса: какво следва, какво да очакваме? Ако историята е някакъв ориентир, ние знаем, че през 1940 г. и началото на 1941 г. Съветският съюз полага много усилия, да предотврати войната или поне да отложи нейното избухване.
За тази цел СССР се стреми да не провокира потенциалния агресор до самия край, като се въздържа или отлага най-неотложните и очевидни приготовления, които трябваше да направи, за да се защити от предстояща атака. Когато най-накрая се задействахме, беше твърде късно.
В резултат на това страната не беше подготвена да се противопостави на инвазията на нацистка Германия, която нападна родината ни на 22 юни 1941 г., без да обяви война. Страната спря врага, и продължи, до победата, но това беше с огромна цена. Опитът за успокояване на агресора преди Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше висока цена за нашия народ. През първите месеци след избухването на военните действия загубихме огромни територии от стратегическо значение, както и милиони животи. Няма да направим тази грешка втори път. Нямаме право да го правим.
Тези, които се стремят към глобално господство, публично обявиха Русия за свой враг. Те го направиха безнаказано. Не се заблуждавайте, те нямаха причина да действат по този начин. Вярно е, че те имат значителни финансови, научни, технологични и военни възможности. Ние сме наясно с това и имаме обективна представа, и за икономическите заплахи, за които чуваме, и за способността ни да се противопоставим на това нагло и безкрайно изнудване. Позволете ми да повторя, че нямаме илюзии в това отношение и сме изключително реалистични в оценките си.
Що се отнася до военното дело, дори след разпадането на СССР и загубата на значителна част от своите способности, днешна Русия остава една от най-мощните ядрени държави.
Освен това има известно предимство с няколко авангардни оръжия. В този контекст не трябва да има съмнение, че всеки потенциален агресор ще бъде изправен пред поражение и зловещи последици, ако директно атакува страната ни.
В същото време технологиите, включително в отбранителния сектор, се променят бързо. Един ден има един лидер, а утре друг, но военно присъствие в територии, граничещи с Русия, ако позволим да продължи, ще остане за десетилетия напред или може би завинаги, създавайки все по-нарастваща и напълно неприемлива заплаха за Русия.
Сега, с разширяването на НАТО на изток, ситуацията за Русия става все по-лоша и по-опасна от година на година. Освен това през последните дни ръководството на НАТО беше откровено в изявленията си, че трябва да ускорят и засилят усилията си за приближаване на инфраструктурата на алианса до границите на Русия. С други думи, те затягаха позицията си. Не можем да останем бездействащи и пасивно да наблюдаваме това развитие. Това би било абсолютно безотговорно за нас.
Всяко по-нататъшно разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс или продължаващите усилия за завоюване на военен плацдарм на украинска територия, са неприемливи за нас. Разбира се, въпросът не е за самото НАТО. То просто служи като инструмент на външната политика на САЩ. Проблемът е, че в съседни на Русия територии, които трябва да отбележа, че са нашата историческа земя, се оформя враждебна „анти-Русия”. Напълно контролирана отвън, и прави всичко, за да привлече въоръжени сили на НАТО и да получи най-съвременни оръжия.
За Съединените щати и техните съюзници това е политика на ограничаване на Русия с очевидни геополитически дивиденти. За страната ни това е въпрос на живот и смърт, въпрос на нашето историческо бъдеще като нация.
Това не е преувеличение; това е факт. Това е не само много реална заплаха за нашите интереси, но и за самото съществуване на нашата държава и за нейния суверенитет. Това е червената линия, за която говорихме многократно. Те я преминаха.
А сега, за ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които организираха преврата в Украйна през 2014 г., завзеха властта, поддържат я с помощта на декоративни изборни процедури и изоставиха пътя на мирното уреждане на конфликта.
Осем години, осем безкрайни години ние правим всичко възможно да уредим ситуацията с мирни политически средства. Всичко беше напразно.
Както казах в предишното си обръщение, не може да се гледа без състрадание какво се случва там. Стана невъзможно да го търпим. Трябваше да спрем това зверство, този геноцид на милионите хора, които живеят там и които възлагаха надеждите си на Русия, на всички нас. Именно стремежите, чувствата и болката на тези хора бяха основната мотивираща сила зад нашето решение да признаем независимостта на народните републики на Донбас.
Бих искал допълнително да подчертая следното. Съсредоточени върху собствените си цели, водещите страни от НАТО подкрепят крайнодесните националисти и неонацисти в Украйна, онези, които никога няма да простят на хората в Крим и Севастопол, че свободно направиха избор да се обединят с Русия.
Те несъмнено ще се опитат да започнат война в Крим точно както направиха в Донбас, да убиват невинни хора точно както членовете на наказателните части на украинските националисти и съучастниците на Хитлер по време на Великата отечествена война. Те също така открито предявиха претенции към няколко други руски региона.
Ако погледнем последователността на събитията и постъпващите доклади, сблъсъкът между Русия и тези сили не може да бъде избегнат. Това е само въпрос на време. Подготвят се и чакат подходящия момент. Освен това те стигнаха дотам, че се стремят да придобият ядрени оръжия. Няма да позволим това да се случи.
Вече казах, че Русия прие новата геополитическа реалност след разпадането на СССР. Ние се отнасяме с уважение към всички нови постсъветски държави и ще продължим да действаме по този начин. Ние уважаваме и ще уважаваме техния суверенитет, както се доказва от помощта, която предоставихме на Казахстан, когато той се изправи пред трагични събития и предизвикателство към своята държавност и цялост. Русия обаче не може да се чувства в безопасност, да се развива и да съществува, докато е изправена пред постоянна заплаха от територията на днешна Украйна.
Нека ви напомня, че през 2000–2005 г. използвахме армията си, за да отблъснем терористите в Кавказ и отстояхме целостта на нашата държава. Запазихме Русия. През 2014 г. подкрепихме жителите на Крим и Севастопол.
През 2015 г. използвахме нашите въоръжени сили, за да създадем надежден щит, който попречи на терористите от Сирия да проникнат в Русия. Това беше въпрос на защита. Нямахме друг избор.
Същото се случва и днес. Те не ни оставиха друга възможност за защита на Русия и нашия народ, освен тази, която сме принудени да използваме днес. При тези обстоятелства трябва да предприемем смели и незабавни действия. Народните републики на Донбас помолиха Русия за помощ.
В този контекст, в съответствие с член 51 (Глава VII) от Устава на ООН, с разрешение на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ с Донецката народна република и Луганската народна република, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари взех решение за провеждане на специална военна операция.
Целта на тази операция е да защити хората, които вече осем години са изправени пред унижение и геноцид, извършен от режима в Киев. За тази цел ще се стремим да демилитаризираме и денацифицираме Украйна, както и да изправим пред съд онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни, включително срещу граждани на Руската федерация.
Нашият план не е да окупираме украинска територия. Нямаме намерение да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме все по-голям брой изявления, идващи от Запада, че вече няма нужда да се придържаме към документите, посочващи резултатите от Втората световна война, подписани от тоталитарния съветски режим. Как можем да отговорим на това?
Резултатите от Втората световна война и жертвите, които нашият народ трябваше да направи, за да победи нацизма, са свещени. Това не противоречи на високите ценности на човешките права и свободи в реалността, възникнала през следвоенните десетилетия. Това не означава, че нациите не могат да се ползват от правото на самоопределение, което е залегнало в член 1 от Устава на ООН.
Нека ви напомня, че хората, живеещи на територии, които са част от днешна Украйна, не бяха питани как искат да изградят живота си при създаването на СССР или след Втората световна война. Свободата ръководи нашата политика, свободата да избираме самостоятелно своето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Вярваме, че всички народи, живеещи в днешна Украйна, всеки, който иска да направи това, трябва да може да се ползва от това право да направи свободен избор.
В този контекст бих искал да се обърна към гражданите на Украйна. През 2014 г. Русия беше длъжна да защити народа на Крим и Севастопол от онези, които вие сами наричате „наци“. Хората на Крим и Севастопол направиха своя избор в полза на своята историческа родина Русия и ние подкрепихме техния избор. Както казах, не можехме да действаме по друг начин.
Настоящите събития нямат нищо общо с желанието за накърняване на интересите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със защитата на Русия, от онези, които взеха Украйна за заложница и се опитват да я използват срещу страната ни и нашия народ.
Повтарям: ние действаме, за да се защитим от заплахите, създадени за нас и от по-голяма опасност от това, което се случва сега. Моля ви, колкото и трудно да е, разберете това и работете заедно с нас, за да затворим възможно най-скоро тази трагична страница и заедно да продължим напред, без да позволяваме на никого да се меси в делата и отношенията ни, и да се развиваме самостоятелно, така че да създадем благоприятни условия за преодоляване на всички тези проблеми и да се укрепим отвътре като едно цяло, въпреки наличието на държавни граници. Аз вярвам в това, в нашето общо бъдеще.
Бих искал да се обърна и към военнослужещите на украинските въоръжени сили.
Другари офицери,
Вашите бащи, деди и прадеди, не са се борили с нацистките окупатори и не са защитавали общата ни Родина, за да позволят на днешните неонацисти да завземат властта в Украйна. Вие се заклехте за вярност на украинския народ, а не на хунтата, народен противник, който ограбва Украйна и унижава украинския народ.
Призовавам ви да откажете да изпълнявате престъпните им заповеди. Призовавам ви незабавно да сложите оръжие и да се приберете вкъщи. Ще обясня какво означава това: военните от украинската армия, които правят това, ще могат свободно да напуснат зоната на военните действия и да се върнат при семействата си.
Искам отново да подчертая, че цялата отговорност за евентуалното кръвопролитие ще бъде изцяло и напълно на управляващия украински режим.
Сега бих искал да кажа нещо много важно за тези, които може да се изкушат да се намесят в тези събития отвън.
Независимо кой се опитва да ни застане на пътя или още повече да създава заплахи за нашата страна и нашия народ, трябва да знае, че Русия ще реагира незабавно и последствията ще бъдат такива, каквито не сте виждали в цялата си история.
Независимо как се развиват събитията, ние сме готови. Взети са всички необходими решения в тази насока. Надявам се думите ми да бъдат чути.
Граждани на Русия,
Културата и ценностите, опитът и традициите на нашите предци неизменно са били мощна основа за благополучието и самото съществуване на цели държави и нации, техния успех и жизнеспособност. Разбира се, това пряко зависи от способността за бързо адаптиране към постоянните промени, поддържане на социалното сближаване и готовността за консолидиране и привличане на всички налични сили, за да продължим напред.
Винаги трябва да сме силни, но тази сила може да приеме различни форми. „Империята на лъжите“, за която споменах в началото на речта си, изхожда в своята политика преди всичко от груба, пряка сила. Тогава важи нашата поговорка за „само мускули, без мозък“.
Всички знаем, че справедливостта и истината, за нашата страна, са това, което ни прави наистина силни. Ако това е така, би било трудно да не се съглася с факта, че нашата сила и нашата готовност да се борим са основата на независимостта и суверенитета ни, и осигуряват необходимата основа за изграждане на надеждно бъдеще за вашия дом, вашето семейство, и вашата Родина.
Уважаеми сънародници,
Сигурен съм, че всеотдайните войници и офицери от въоръжените сили на Русия ще изпълняват дълга си с професионализъм и смелост. Не се съмнявам, че държавните институции на всички нива и специалистите, ще работят ефективно, за да гарантират стабилността на нашата икономика, финансовата система и социалното благополучие, както и за корпоративните ръководители и цялата бизнес общност. Надявам се, всички парламентарни партии и гражданското общество, да заемат консолидирана, патриотична позиция.
В крайна сметка, бъдещето на Русия е в ръцете на нейния многонационален народ, както винаги е било в нашата история. Това означава, че решенията, които взех, ще бъдат изпълнени, че ще постигнем целите, които сме си поставили, и надеждно ще гарантираме сигурността на нашата Родина.
Вярвам във вашата подкрепа и непобедимата сила, извираща от любовта ни към нашето Отечество.
24 февруари 2022 г
06:00 часа
Кремъл, Москва
...................
Григор Симов:

Препубликувам, от Автор: zahariada, с малки поправки на грешките от компютърния превод.

путин е бог

русанците са ангели, славяните са архангели

преди да има хора е имало руснаци, въздуха е измислен от българите

Всичко е измислено от germantiger!

ааа не :) грешиш

най-стария цървул е български, най- увисналите потури са бугарски

динозаврите са бугари, преди да е имало хора е имало руснаци

На некое друго място пропагандирай азиатските си теории (които реално са еврейски измами). Това, че за сега те са официални, съвсем не значи, че са верни, а точно обратното!