Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06 17:45 - Свидетелство на "Свидетелка на Йехова" за ада и за истинската религия.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 378 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Здравейте братя и сестри. Аз съм р.б. Ангелина от Белорусия, от град Мостъй, Родненска област. Ще ви разкажа своя опит, преживян на 11 юни, 17 г. Правеха ми операция "Цезарево сечение" и изпаднах в "клинична" смърт. 


По време на бременноста си бях "Свидетел на Йехова". Там всичко ми харесваше..., докато не дойде операцията. 


Преди операцията... ми въведоха някакво лекарство, от което ми стана много, много зле. Главата ми бе напълно замаяна. На всички казвах, че ми е лошо, а те казваха, че всичко е наред. 


Бях на система с натриев хлорид. После ме качиха за операцията, на петия етаж. Преди да започне операцията при мен дойде анастезиолог, и аз му казах, че не искам да ми се прелива кръв (Йеховистите по принцип не приемат да им се прелива кръв. Г.С.). А те ми казаха, че нама и да ме питат дали да ми преливат кръв... А аз постоянно молех лекарите да ми донесат малко памук, напоен с нишадър, да помириша, понеже ми беше много лошо. 


Преди операцията аз постоянно се молех на Бога, на техния бог, на свидетелите на Йехова. Но постоянно ме нападаше вечен страх, та даже краката ми трепереха. Имах чувството че (някякви демони) постоянно се промъкват към мене, та даже исках да стана от операционната маса, понеже ме беше обзела някаква паника. Започнаха да ми въвеждат наркоза и казаха че започват операцията, а аз казах на лекаря: "почакайте да помириша нишадър, понеже ми е лошо. А те започнаха да викат и да се възмущават, че постоянно искам нишадър. Видях спринцовката с коята започнаха да ми вкарват наркоза. Анастезиологът грубо ми натрапи маската, та даже се изплаших. А те казаха: няма от какво да те е страх. Дишай! Грубо се отнасяха с мене. Аз им казвам: "Защо викате? Ето дишам!" 


Дишам, дишам, и ето че докато дишах, сякаш се затвориха очите ми, и аз като че пропаднах някъде. 


Помня, че спех. Спя в някакво тъмно място, но изведнъж почувствах с душата си, че някъде пропадам през тъмен тунел - тръба. Тя засмукваше душата ми надолу. Аз постоянно летех надолу. Летя, летя, летя и се оглеждам настрани, какво и накъде ме засмуква. Що за тъмно място е това, изобщо не можех да разбера. Какво е това нещо, което все ме увлича и увлича с такава скорост. И изведнъж, бух, - паднах някъде. 


Наоколо всичко тъмно, виждам огън, станах, оглеждам се и не разбирам, каква е тази тъмнина, какъв е този огън. Гледам, езеро някакво, което като че кипи, и там виждам глави на хора. А водата черна, черна вода, миришеща на сяра. И в нея, глави на хора, които викат, викат и призовават Бога на помощ. А Господ чува всички, които го призовават и викат към Него. 


А край главите стоеха бесове, които мъчеха хората в кипящата сяра. Това е много страшно да се гледа. Аз мислех, че съм в истинската религия, и започнах да си задавам въпроси, защо попаднах в ада, защо? Нали служех на Бога? Защо съм в ада, какъв е този смрад? 


А после гледам на другата страна, бесове, които с вили ли, не зная с какво, блъскат хората незнайно накъде. А хората, душите, са толкова изморени, но бесовете все ги налитат и налитат. Не можете да си представите колко страшно и горещо е там. Там е много горещо, горещо, пре-горещо. Аз чувствах на лицето си този жар.


На другата страна, гледам други души в огнено езеро, които викат, пищят, цвилят. А смрадът е толкова отвратителен, че не може да се опише с думи. 


А когато се огледнах на друга страна, гледам до мен стои зверище, според мен, във вид на крава, овен или бик. Нещо не съвсем определено. И сега все още е пред очите ми. И това чувство не си отива.


И той ми казва: "Е, дойде ли, миличка моя? А аз му казвам: 


"Каква миличка съм ти аз на тебе?" 


- Миличка, ти на мене служеше. 


- Не, не съм служела на тебе. 


- А какво правеше? Ти предаде Господа. 


- Никого не съм предавала. 


- Ти предаде Христа.


И започна да ми напомня, какво съм правила в земния си живот. Че съм ходела на събрания, на конгреси, и децата си там водех. И слушах, какво говорят против всичко. 


И си спомних, че наистина така правех. 


- Е, хайде да тръгваме. Ще решаваме, какво наказание заслужаваш. А аз, като чух за наказание, казах: "Никъде няма да ида, не ме докосвайте". Аз постоянно бях с Господа. 


- Ти ли си била с Господа? Не, не си била с Господа. Ти през цялото време беше с мене. 


- Защо да съм била с тебе. Не съм била с тебе. 


- Беше, и даже оспорваш. 


Аз започнах да плача и да казвам: "Оставете ме, никъде няма да ида. Не искам никакво наказание". И започнах да плача. Паднах на колене и започнах да се моля. "Господи Иисусе Христе, помогни ми, моля Те! Не искам да оставам тук. Аз съм в ада. помогни ми, моля Те! Не искам повече да стоя тука. Признавам, че съм те отхвърлила, понеже не вярвах, че са те разпънали на кръста. Но сега повярвах, и винаги съм вярвала, че са те разпънали на кръста и че ти си умрял за моите грехове. Прости ми, моля Те". 


И сякаш от горе се спусна ръка, или ангел, вдигна ме от ада и аз излетях високо, и се виждам в операционната стая, но съм горе в ъгъла. Оглеждам се и се питам, какво става, нещо не е наред, защо съм в ъгъла? 


Спускам се и виждам тялото си на операционната маса. Не виждам жена, а виждам момиче, с бременно коремче. Погледнах лицето си, бях с шапчица, косите ми бяха закрити под шапката. Аз лежех... и виждах в себеси голяма тръбичка, като на рентген, която бе вкарана през устата ми. 


Приближавам масата и се питам, какво правят те? Гледам, в корема ми вкарани железни щикове, а аз бях покрита със зелена операционна тъкан. 


Виждам че ми правят цезарево сечение, лекарят се опитва със щиковете, да извади детето ми, но не се получава. А той вика, целият изпотен, с псувни (които няма да повтарям) пита: - "Защо не мога да достигна детето"? И не знаеше какво да прави. А другите лекари се суетят и ходят объркани, напред, назад...


Видях вратата и излязох през нея... И никой не ме вижда, на душата ми е добре и леко. Не ми е тежко, нито тревожно, а ми е много леко, леко. Аз слязох на третия етаж, без да разбера как, и виждам че ходя по моя коридор където лежах за задържане на бременността. Виждам коридора, но не ходя а летя с голяма скорост, и така летя към светлината на голям прозорец, и си помислих: "край сега ще се разбия и ще се изпорежа от стъклата. 


И когато прелетях през прозореца, пред мен се отвори светеща тръба, осветена с такава светлина, която не може да се опише. Такава светлина, че нормален човек с нормално зрение, може да ослепее. Физически може, но духовно, не. Аз летех през тази тръба, летя, летя, летя с огромна скорост, и отзад чувам гласове, които ме викат: Анжела, не си отивай! Това беше гласът на моята леля. Тя ми казва: "Анжелочка, не си отивай", и тези думи се повтаряха със затихващо ехо... Аз искам да се обърна, но не мога. Продължавам да летя и чувам друг такъв глас... Не си отивай, Не си отивай, Не си отивай! Ти ни трябваш, Ти ни трябваш, Ти ни трябваш. И аз казвам: "Господи, искам да се върна, но не мога". 


После чувам гласа на моята дъщеря: "Мамичко, мамичко, не си отивай, ти си ми нужна, не ме оставях. А аз и казвам: "О Боже, как да се върна, не ми дават. Тази светлина просто ме примамва". А после като доближих тази светлина, забравих че са ме викали. 


И като летех в търбата, изведнъж паднах, като детенце, на една поляна, не можете да си представита, колко красива. Зелена тревичка, цветенца, небе - синьо. Видях слънце, ходех по тревата, а тя прегръща краката ми. Ако сравним земната трева с нея, земната е с много приглушен цвят. А в рая е с много, много ярък, зелен, наситен цвят... 


Помня че в Рая духаше ветрец, приятен, топличък, хубавичък. Не като земния: - ту хладен, ту горещ, ту силен. 


Аз помислих, че съм умряла и Господ ме е призовал при Себе си. Но постоянно си спомнях, че бях в ада, и че Господ не току така ме е призовал в Рая, а иска да ми каже нещо. 


И както се оглеждах, видях Ангели, които са много големи. Не зная, два, или три и половина метра, или шест и половина метра. Но пред тях бях толкова мъничка и дребничка, като мравка. 


Те бяха в бели, пре-бели одежди. Косите им като вълна, а дрехите бяха много дълги със златисти поясчета, А на главите нещо като златен венец. 


В един от ангелите видях меч, а в другата ръка, щит. И помослих: "Защо държи меч, нима ще ми отсече главата, понеже съм толкова грешна, защото предадох Иисуса Христа". 


А другият Ангел, както разбрах, е моят Ангел хранител. 


Аз си помислих: - Къде се оказах аз?  А те отговориха: - Ти си в Рая. 


Те не говорят, а мислено се предава. Каквото помисля, те отговарят на мисълта ми. Аз не казах,  - "къде се оказах", а само помислих. 


Другият Ангел каза: Ангелинче, ти си в Рая. А аз попитах: - какво става, защо се оказах тука? А те отговарят: - Трудно раждане. 


- Нещо с детето ли се случи? 


- То ще се роди в тежко състояние, но ще го спасят. 


- Добре че ще го спасят, въздъхнах аз. А аз защо съм тук? 


- Знаеш ли Ангелина, не е толкова просто. 


- Какво не е наред? Само ми кажете и аз ще се поправя.  А другия отговаря: - Ти Ангелина си в мрежите на лукавия.  - Какви мрежи на лукавия? Какво е това?


А той каза: - Как да ти кажа? Ти си във вяра, която не е от Бога.  - Каква е тази вяра? Аз искам да се поправя. 


А той каза: - Ти разбираш ли, че Иисуса Христа Разпънаха на Кръст. - Да, зная. 


- Но теб те учат неверно.


- Ох, нека Иисус Христос ми прости. Аз искам да се върна и да се поправя.  А той ми каза: - Ти трябва да се върнеш на земята и да се поправиш! Но сама трябва да разбереш, какво трябва да поправиш. 


- А какво правя, както не трябва? 


А той каза: - В началото... 


(Аз разбрах, че когато се венчахме с мъжа ми, аз бях в Православието, но когато забременях с първото детенце и почукаха на вратата ми Свидетелите на Йехова, аз им отворих вратата и те ми разказаха за Рая, и аз преминах там (при тях). И всичко което ми наговориха против Иисуса Христа, аз им повярвах. И сега, братя и сестри, аз много силно се кая. На мен Архангел Михаил направо ми каза, че съм, не където трябва и че трябва да се изправя.  


И те след това замълчаха за малко, и казаха: Това е, трябва да те връщаме на земята, но трябва да разбереш, че трябва да се поправиш, и да разбереш, какво трябва да поправиш. 


А аз им казах: Моля ви, не ме връщайте там, лошо ми е... 


А другият каза: - Не Ангелинче, ние трябва да те върнем. 


- Моля ви, не ме връщайте, омръзна ми да греша. Но не успях да се доизкажа, те хванаха душата ми, като в юмрук, и се прицелиха в мястото от където дойдох.  Аз видях покрива на родилния дом, видях тялото си, и те ме хвърлиха в него. И аз с болка влизах, не исках да влизам в тялото си, а исках там, назад. Там ми беше добре, беше ми уютно, чувствах се като у дома. На земята не се чувствам, у дома. 


Какво се случи нататък. Когато от реанимацията ме преместиха в стаята ми, лекарят дойде и казва, какво се е случило с мен. А аз бях още в шок, че видях всичко това, и не го помня. И разбрах само едно, че учението на Свидетелите на Йехова е против Иисуса Христа. Те учат хората, Че Иисус са го разпънали на стълб, а не на кръст. 


А Иисус Христос е пролял кръвта Си за нас. Разпънали са го на кръст, а не на стълб. Много неща учат против Иисуса Христа. 


После аз, 18-та година приех Православно Кръщение. Много се радвам, че приех Христа, и Христос ме прие. Аз разбрах това с чистата си душа и много се радвам че сега съм в Православната вяра. 


Искам да ви кажа едно, братя и сестри, - не трябва да слушате тези хора. Те ходят по улиците, носят визитки, брошури, списания. Те със всичко, със висичко искат да примамят хората, те много силно мамят и са опасни за живота. 


Това е всичко което исках да ви разкажа. Това което преживях, показва че аз съм нужна на Иисуса Христа, понеже той ме призова в Рая и каза, че не съм, където трябва. 


Така се върнах при Иисуса Христа и много се радвам да го споделя с вас. Довиждане!





Превод от руски, Григор Симов, от конвертиран от Ютуб, аудио-запис, чийто адрес, явно, отдавна съм изгубил!   



Гласувай:
3



1. dobrodan - Аууу, че страшноооо!
17.06 19:01
Симов, отивай да издоиш кравите.
цитирай
2. kossef - Симов,
18.06 07:52
да не елементаризираме Вярата с подобни разкази на "истинни" преживявания, "подходящи" за самоосъзнаване в права вяра, т.е. в православие. Фактът: разделеното християнство - сам по себе си е доказателство за невъзможността да се дефинира кой/кои са по-по-най-христови последователи. Т.е. "правилни" спрямо Необяснимия в пълнота... Или, нека статиите ти и на други, положили усилия за проникване чрез Духа в Слово-то, невъзможно да се одума с думи, да са на ниво, макар и субективно, поради неизбежната субективност, на ниво, което да не предизвиква тъпи аууу! коментари. Аууу коментаторът, той горкият... , ами ти поради что се връзваш на въдицата православие, или другите на другите въдици: католицизъм, протестантство в многочислените протестанства?... Отдавна "правата" вяра, папското наставничество, протестът на протестанството срещу тях, в това число арменската претенция и претенциите за истинност и на др. християнски "аборигенства", водят до под кривата и необратимо допринасят за Апокалипсиса с противостоенето си. Защото разединението в Христа отслабва силата да се противостои на причината за Апокалипсис. А тя е - неподчинение и неизпълнение на уСЛОВията за съществуване, съдържащи се у Причината за Съществуване като Слово, незримо достигащо до ума чрез Духа в думи /д,ума, т.е. - до ума/. А тези неподчинение и неизпълнение, като на аууу!-коментатора, например, осмисля съществуването на малцинството, подчиняващо мнозинството в изпълнение на урудливата тяхна, а не Божията воля. С финал - погибел, заличаване от Вечността... Та не ходи да доиш кравите, но будствай в Слово-то и публикувай, споделяй Го с думи достигнали до ума ти в това духовно будство на ниво, което да не предизвиква уродливи коментари. Тоест не Го одумвай в суети от сънища и пророчески фантасмагории на разни лумпени. Не Го отдалечавай субективно от обективността за Пътя, Истината и Живота. Не Го разделяй на право, криво... Защото те, не зачитащите Словото - ще победят. Апокалиптично.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15662709
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930