Постинг
27.11.2022 19:56 -
Продължение трето, на "РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриархат".
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2022 10:11
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.11.2022 10:11
Скъпи братя и сестри, в Христа, ние сега трябва да се държим, не за храмовите здания, не за официалните йерарси, предали Бога, а за поставения от Христа, Православен Цар, Владика Зосима.
Предлагам на хората, които не излизат от храмовете, поменават Кирил Лъжепатриархович, доверяват се на еретици и другите защитници на антихристовата система, да ги наричаме "Кириловци", а онези православни в Украйна, които не виждат мълчаливото предателство на Онуфрий Лъжемитрополитович, и поддържат раздутия авторитет около него, от врага, да ги наричаме Онуфриевци.
А непоминающите ревнители, които не приеха поставения от Бога Помазаник, и продължават да се молят за "идващия цар", да ги наричаме - "разколнически групи, вечно чакащи царя".
Сега трябва всичко, точно и ясно да определим, кой, кой е, макар и това да са, не много приятни думи, а слепота, малодушие, лукавство, ревност и не разумна хула на Бога.
Прикритото предателство на Христа, от много православни хора, премина всички граници. Православните християни днес, много злоупотребяват с милостта Божия. Злоупотребяват и с добротата, и търпението на верните служители Христови.
Затова братя и сестри, ни се налага, като пастири, да употребяваме не много вежливи, но допустими думи и изрази, за да пробудим хората от съня и прелестта антихристова.
РПЦ ЦИ е истинската Църква Христова, която днес единствена съхранява верност на Господа наш Иисус Христос, и правилно изповядва Светата Троица. Всичките други части на Руската Църква, - МП, УПЦ, РПЦЗ, а също и катакомбните парчета от Руското Православие, които приеха духа на антихриста, като се подписаха за предателство на Бога, в много бесовски документи. Те отпаднаха от Благодатта на Духа Свети и се превърнаха в обикновени църковни, обрядни организации, съхраняващи само обвивката от православието, без истински вътрешен духовен живот и жива вяра.
МП, УПЦ, РПЦЗ и другите, са вече мъртво православие, понеже то се поклони на антихриста, като прие биометрията и чипизацията.
Както пророчески е писал Свети Игнатий Брянчанинов, че официалните православни йерарси, ще се поконят на антихриста, - днес, това вече се изпълнява.
И йеромонах Серафим Роуз, в трудовете си писал, че всичките официални православни църкви, ще приемат антихриста. Но за съжаление, малцина имат духовно зрение, да видят това.
Ще ви разкажа, каква е представата и мисленето на Руската Църква, днес, сред абсолютното мнозинство православни...
На слепците от тази притча са подобни днес православните руски хора, понеже не разбират, и нямат цялоста картина, какво всъчност представлява нашата руска православна църква, след революцията 1917 г. Понеже поради започнатите, веднага, гонения от безбожната комунистическа власт, а после и поради ереси и предателства, на официалното свещеноначалие, руското православие започнало да се разделя. И това разделение продължавало и се задълбочавало, около 100 години.
В началото значителна част от руското население, спасявайки се от зверствата на болшевиките, заминало зад границата, в Европа и Америка. И там бил създаден синод, за управление на руската църква, в чужбина.
Патриарх Тихон издал указ, с който благословил тази част от руската църква, която била принудена да напусне отечеството, да се управлява самостоятелно. Така възникнала РПЦЗ (РПЦ Зад границата). А останалата част от руското православие, останала под безбожната власт на болшевиките, които после се нарекли - комунисти, започнали да наричарт Московски Патриархат (РПЦ МП).
Радикално настроените православни хора от РПЦЗ, започнали да обвиняват Московския Патриархат, че се е превърнал в подчинена структура на КГБ и е изгубил истинността си.
А в Московския Патриархат, също, ревнители, не по разум, казвали, че задграничната Църква е разкол, и там няма благодат.
Така, мнозина се обвинавали, едни други, и не се разбирали. Но Господ показвал, че положението не е такова, както го виждат късогледите хора. Както в МП, така и в РПЦЗ, имало старци и подвижници, имало изповедници и праведници със свят живот, които свидетелствли, че Светият Дух пребивава, и тук, и там, в хора, които обичат Господа и с цялото си сърце Му служат.
Свети Йоан Шанхайски, светец от руското задграничие, - роден в Украйна, който повторил великите подвизи на древните светци, винаги в словата си подчертавал, че Московският Патриархат и РПЦЗ са единна Църква, но поради гоненията от безбожната власт, била принудена да се раздели. Но и тук, и там, се съхранявала апостолската приемственост. И тук, и там, Господ въздействал със Своята Благодат на сърцата и душите на вярващите хора.
После се появила злощастната декларация на Сергий Драгородски 1927 г., с която той провъзгласил лоялността на църквата към комунистическата власт. Като заявил пред целия свят, че в Съветския Съюз няма гонения, и че той приема властта на комунистите, като дадена от Бога, като казал: "Техните радости и успехи, са наши радости и успехи, а неуспехите им, са наши неуспехи".
Това негово изказване възмутило огромна част от православните хора, и много от тях напуснали МП, в катакомби и в самоуправление, на основание указа на Патриарх Тихон №.361. Така възникнали Истинската Православна Църква (ИПЦ), а после Руската Истинска Православна Църква (РИПЦ) и други катакомбни парчета от руското Православие.
Светостта и чудесата на преподобния Теодосий Кавкаски, който бил член на ИПЦ, също свидетелства, че Господ не е оставял чадата Си, без Своята Благодат, които са избирали такъв път за запазване на своята вяра, в дните на беди, изкушения и съмнения.
А свети Лаврентий Черниговски известно време бил в ИПЦ, но през по-голямата част от живота си той се молел и се подвизавал в манастири на Московския Патриархат.
Старецът Николай Гурянов, целия си живот служил в МП, а епископски сан, не много преди отиването му от този живот, получил от епископи на ИПЦ. Понеже и в ИПЦ се съхранявала апостолската приемственост на епископското ръкополагане.
Но бедата била там, че много православни продължавали да се обвиняват едни други, за предателство на вярата, и считали само себе си за истински.
Положениети влошавало и това, че разделили се на части, руските православни, продължавали да се разделят и в соите отделни части (на църквата). В РПЦЗ се образували неколко синода, от ИПЦ излязла РИПЦ, и други катакомбни клончета също се делели.
По-голямата част от РПЦЗ, 2008 г. се обедини с Московския Патриархат. Но не всички, понеже останала част от руските задграничници, които не приели обединението.
1990 г. украинският екзархат на Московския Патриархат получил от Патриарх Алексей "Томос" за автономия и самостоятелно управление. Свой синод, самостоятелно избиране на митрополита Киевски, самостоятелно водене на финансовия и стопански църковен живот.
Православните хора в Украйна различно се отнасяли към Руската Православна Църква. В началото мнозинството свещенство и вярващи от УПЦ считали себе си, неотделима част от РПЦ, но с времето, от деветдесетте години, до днес, под влияние на антируската пропаганда, съзнанието на украинските хора постепенно се променяше, в посока на украинизация и отделяне от РПЦ.
Едни считаха, че са в лоното на Московския Патриархат, но много православни в Украйна, поддали се на националистическия дух, и от страха пред русофобните нападки и заплахи с насилие, започнаха открито да заявяват, че са отделени от РПЦ МП.
И работата стигна до там, че 27 май, тази година, в Киев, на т.н. Поместен Събор, а после и на архиерейски събор на УПЦ, провъзгласиха фактическа автокефалия. Така беше извършен явен разкол (отделане), от цялото руско Православие.
Свидетелствам на всички православни в Украйна, че Украинската Православна Църква е еретически разкол. Т.е. ерес и разкол, в едно.
Но това не е първият църковен разкол в Украйна. Според броя на всички църковни разколи, Украйна заема, според мен, първо място в цялото световно православие.
Ето така сбито и кратко ви разкрих църковно-историческата картина на цялото руско православие, за 105-те години, след събарянето на руското самодържавие 1917 г.
Затова, знаейки и разбирайки вече, какво е фактическото църковно-историческо положение, не бъдете братя и сестри, като слепците от притчата, която ви разказах.
Много православни виждат само своята част от Православната Църква, се държеха като деца, едни, към други, и не признаваха другите й части. Но Господ, като любещ Отец, за всички е промислял и на всички е давал възможност да извършват богослужения, и да се приобщават към благодатта на Светия Дух.
Но Благодатта Си Господ подавал, само тогава, когато свещенослужителите, лично, не предавали Бога, и не се отклонявали в ереси и реални канонически разколи. Случваше се, че църковната ситуация в некои случаи, толкова се объркваше, та беше трудно да се определи, къде е границата, между Църквата и разкола.
Но колкото и тъжно да е това, според пророчествата на светите Отци, край на тези разделения, трябва да сложи последният Руски Православен Цар. И ето, дойде времето, и той дойде! И Господ вече, под неговия омофор, започна обединяване на всички православни в Триединна Русия, в една Руска Православна Църква на Царската Империя.
И вече трябва да изчезнат названията, като МП, УПЦ, РПЦЗ, ИПЦ, и малките клончета на непоменаващите и катакомбниците, и да бъдат приведени под знамето на Православния Държавен Патриарх Зосима...
................................
Това беше поредна извадка от
"РПЦ ЦИ приемница Московского Патриархата. Вл. Никодим."
https://www.youtube.com/watch?v=RXd4Ce13H3k&t=1147s
Превод, Григор Симов
По възможност, преводът ще продължи, ако е Божия Воля!
Предлагам на хората, които не излизат от храмовете, поменават Кирил Лъжепатриархович, доверяват се на еретици и другите защитници на антихристовата система, да ги наричаме "Кириловци", а онези православни в Украйна, които не виждат мълчаливото предателство на Онуфрий Лъжемитрополитович, и поддържат раздутия авторитет около него, от врага, да ги наричаме Онуфриевци.
А непоминающите ревнители, които не приеха поставения от Бога Помазаник, и продължават да се молят за "идващия цар", да ги наричаме - "разколнически групи, вечно чакащи царя".
Сега трябва всичко, точно и ясно да определим, кой, кой е, макар и това да са, не много приятни думи, а слепота, малодушие, лукавство, ревност и не разумна хула на Бога.
Прикритото предателство на Христа, от много православни хора, премина всички граници. Православните християни днес, много злоупотребяват с милостта Божия. Злоупотребяват и с добротата, и търпението на верните служители Христови.
Затова братя и сестри, ни се налага, като пастири, да употребяваме не много вежливи, но допустими думи и изрази, за да пробудим хората от съня и прелестта антихристова.
РПЦ ЦИ е истинската Църква Христова, която днес единствена съхранява верност на Господа наш Иисус Христос, и правилно изповядва Светата Троица. Всичките други части на Руската Църква, - МП, УПЦ, РПЦЗ, а също и катакомбните парчета от Руското Православие, които приеха духа на антихриста, като се подписаха за предателство на Бога, в много бесовски документи. Те отпаднаха от Благодатта на Духа Свети и се превърнаха в обикновени църковни, обрядни организации, съхраняващи само обвивката от православието, без истински вътрешен духовен живот и жива вяра.
МП, УПЦ, РПЦЗ и другите, са вече мъртво православие, понеже то се поклони на антихриста, като прие биометрията и чипизацията.
Както пророчески е писал Свети Игнатий Брянчанинов, че официалните православни йерарси, ще се поконят на антихриста, - днес, това вече се изпълнява.
И йеромонах Серафим Роуз, в трудовете си писал, че всичките официални православни църкви, ще приемат антихриста. Но за съжаление, малцина имат духовно зрение, да видят това.
Ще ви разкажа, каква е представата и мисленето на Руската Църква, днес, сред абсолютното мнозинство православни...
На слепците от тази притча са подобни днес православните руски хора, понеже не разбират, и нямат цялоста картина, какво всъчност представлява нашата руска православна църква, след революцията 1917 г. Понеже поради започнатите, веднага, гонения от безбожната комунистическа власт, а после и поради ереси и предателства, на официалното свещеноначалие, руското православие започнало да се разделя. И това разделение продължавало и се задълбочавало, около 100 години.
В началото значителна част от руското население, спасявайки се от зверствата на болшевиките, заминало зад границата, в Европа и Америка. И там бил създаден синод, за управление на руската църква, в чужбина.
Патриарх Тихон издал указ, с който благословил тази част от руската църква, която била принудена да напусне отечеството, да се управлява самостоятелно. Така възникнала РПЦЗ (РПЦ Зад границата). А останалата част от руското православие, останала под безбожната власт на болшевиките, които после се нарекли - комунисти, започнали да наричарт Московски Патриархат (РПЦ МП).
Радикално настроените православни хора от РПЦЗ, започнали да обвиняват Московския Патриархат, че се е превърнал в подчинена структура на КГБ и е изгубил истинността си.
А в Московския Патриархат, също, ревнители, не по разум, казвали, че задграничната Църква е разкол, и там няма благодат.
Така, мнозина се обвинавали, едни други, и не се разбирали. Но Господ показвал, че положението не е такова, както го виждат късогледите хора. Както в МП, така и в РПЦЗ, имало старци и подвижници, имало изповедници и праведници със свят живот, които свидетелствли, че Светият Дух пребивава, и тук, и там, в хора, които обичат Господа и с цялото си сърце Му служат.
Свети Йоан Шанхайски, светец от руското задграничие, - роден в Украйна, който повторил великите подвизи на древните светци, винаги в словата си подчертавал, че Московският Патриархат и РПЦЗ са единна Църква, но поради гоненията от безбожната власт, била принудена да се раздели. Но и тук, и там, се съхранявала апостолската приемственост. И тук, и там, Господ въздействал със Своята Благодат на сърцата и душите на вярващите хора.
После се появила злощастната декларация на Сергий Драгородски 1927 г., с която той провъзгласил лоялността на църквата към комунистическата власт. Като заявил пред целия свят, че в Съветския Съюз няма гонения, и че той приема властта на комунистите, като дадена от Бога, като казал: "Техните радости и успехи, са наши радости и успехи, а неуспехите им, са наши неуспехи".
Това негово изказване възмутило огромна част от православните хора, и много от тях напуснали МП, в катакомби и в самоуправление, на основание указа на Патриарх Тихон №.361. Така възникнали Истинската Православна Църква (ИПЦ), а после Руската Истинска Православна Църква (РИПЦ) и други катакомбни парчета от руското Православие.
Светостта и чудесата на преподобния Теодосий Кавкаски, който бил член на ИПЦ, също свидетелства, че Господ не е оставял чадата Си, без Своята Благодат, които са избирали такъв път за запазване на своята вяра, в дните на беди, изкушения и съмнения.
А свети Лаврентий Черниговски известно време бил в ИПЦ, но през по-голямата част от живота си той се молел и се подвизавал в манастири на Московския Патриархат.
Старецът Николай Гурянов, целия си живот служил в МП, а епископски сан, не много преди отиването му от този живот, получил от епископи на ИПЦ. Понеже и в ИПЦ се съхранявала апостолската приемственост на епископското ръкополагане.
Но бедата била там, че много православни продължавали да се обвиняват едни други, за предателство на вярата, и считали само себе си за истински.
Положениети влошавало и това, че разделили се на части, руските православни, продължавали да се разделят и в соите отделни части (на църквата). В РПЦЗ се образували неколко синода, от ИПЦ излязла РИПЦ, и други катакомбни клончета също се делели.
По-голямата част от РПЦЗ, 2008 г. се обедини с Московския Патриархат. Но не всички, понеже останала част от руските задграничници, които не приели обединението.
1990 г. украинският екзархат на Московския Патриархат получил от Патриарх Алексей "Томос" за автономия и самостоятелно управление. Свой синод, самостоятелно избиране на митрополита Киевски, самостоятелно водене на финансовия и стопански църковен живот.
Православните хора в Украйна различно се отнасяли към Руската Православна Църква. В началото мнозинството свещенство и вярващи от УПЦ считали себе си, неотделима част от РПЦ, но с времето, от деветдесетте години, до днес, под влияние на антируската пропаганда, съзнанието на украинските хора постепенно се променяше, в посока на украинизация и отделяне от РПЦ.
Едни считаха, че са в лоното на Московския Патриархат, но много православни в Украйна, поддали се на националистическия дух, и от страха пред русофобните нападки и заплахи с насилие, започнаха открито да заявяват, че са отделени от РПЦ МП.
И работата стигна до там, че 27 май, тази година, в Киев, на т.н. Поместен Събор, а после и на архиерейски събор на УПЦ, провъзгласиха фактическа автокефалия. Така беше извършен явен разкол (отделане), от цялото руско Православие.
Свидетелствам на всички православни в Украйна, че Украинската Православна Църква е еретически разкол. Т.е. ерес и разкол, в едно.
Но това не е първият църковен разкол в Украйна. Според броя на всички църковни разколи, Украйна заема, според мен, първо място в цялото световно православие.
Ето така сбито и кратко ви разкрих църковно-историческата картина на цялото руско православие, за 105-те години, след събарянето на руското самодържавие 1917 г.
Затова, знаейки и разбирайки вече, какво е фактическото църковно-историческо положение, не бъдете братя и сестри, като слепците от притчата, която ви разказах.
Много православни виждат само своята част от Православната Църква, се държеха като деца, едни, към други, и не признаваха другите й части. Но Господ, като любещ Отец, за всички е промислял и на всички е давал възможност да извършват богослужения, и да се приобщават към благодатта на Светия Дух.
Но Благодатта Си Господ подавал, само тогава, когато свещенослужителите, лично, не предавали Бога, и не се отклонявали в ереси и реални канонически разколи. Случваше се, че църковната ситуация в некои случаи, толкова се объркваше, та беше трудно да се определи, къде е границата, между Църквата и разкола.
Но колкото и тъжно да е това, според пророчествата на светите Отци, край на тези разделения, трябва да сложи последният Руски Православен Цар. И ето, дойде времето, и той дойде! И Господ вече, под неговия омофор, започна обединяване на всички православни в Триединна Русия, в една Руска Православна Църква на Царската Империя.
И вече трябва да изчезнат названията, като МП, УПЦ, РПЦЗ, ИПЦ, и малките клончета на непоменаващите и катакомбниците, и да бъдат приведени под знамето на Православния Държавен Патриарх Зосима...
................................
Това беше поредна извадка от
"РПЦ ЦИ приемница Московского Патриархата. Вл. Никодим."
https://www.youtube.com/watch?v=RXd4Ce13H3k&t=1147s
Превод, Григор Симов
По възможност, преводът ще продължи, ако е Божия Воля!
РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриар...
Продължение на "РПЦ ЦИ е приемница ...
Продължение 4, на "РПЦ ЦИ е приемни...
Продължение на "РПЦ ЦИ е приемница ...
Продължение 4, на "РПЦ ЦИ е приемни...
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
За този блог
Гласове: 8247
