Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Продължение трето, на "РПЦ ЦИ е приемница на Московския ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.11.2022 19:56 - Продължение трето, на "РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриархат".

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.11.2022 10:11

Скъпи братя и сестри, в Христа, ние сега трябва да се държим, не за храмовите здания, не за официалните йерарси, предали Бога, а за поставения от Христа, Православен Цар, Владика Зосима.

Предлагам на хората, които не излизат от храмовете, поменават Кирил Лъжепатриархович, доверяват се на еретици и другите защитници на антихристовата система, да ги наричаме "Кириловци", а онези православни в Украйна, които не виждат мълчаливото предателство на Онуфрий Лъжемитрополитович, и поддържат раздутия авторитет около него, от врага, да ги наричаме Онуфриевци.

А непоминающите ревнители, които не приеха поставения от Бога Помазаник, и продължават да се молят за "идващия цар", да ги наричаме - "разколнически групи, вечно чакащи царя".

Сега трябва всичко, точно и ясно да определим, кой, кой е, макар и това да са, не много приятни думи, а слепота, малодушие, лукавство, ревност и не разумна хула на Бога.

Прикритото предателство на Христа, от много православни хора, премина всички граници. Православните християни днес, много злоупотребяват с милостта Божия. Злоупотребяват и с добротата, и търпението на верните служители Христови.

Затова братя и сестри, ни се налага, като пастири, да употребяваме не много вежливи, но допустими думи и изрази, за да пробудим хората от съня и прелестта антихристова.

РПЦ ЦИ е истинската Църква Христова, която днес единствена съхранява верност на Господа наш Иисус Христос, и правилно изповядва Светата Троица. Всичките други части на Руската Църква, - МП, УПЦ, РПЦЗ, а също и катакомбните парчета от Руското Православие, които приеха духа на антихриста, като се подписаха за предателство на Бога, в много бесовски документи. Те отпаднаха от Благодатта на Духа Свети и се превърнаха в обикновени църковни, обрядни организации, съхраняващи само обвивката от православието, без истински вътрешен духовен живот и жива вяра.

МП, УПЦ, РПЦЗ и другите, са вече мъртво православие, понеже то се поклони на антихриста, като прие биометрията и чипизацията.

Както пророчески е писал Свети Игнатий Брянчанинов, че официалните православни йерарси, ще се поконят на антихриста, - днес, това вече се изпълнява.

И йеромонах Серафим Роуз, в трудовете си писал, че всичките официални православни църкви, ще приемат антихриста. Но за съжаление, малцина имат духовно зрение, да видят това.

Ще ви разкажа, каква е представата и мисленето на Руската Църква, днес, сред абсолютното мнозинство православни...

На слепците от тази притча са подобни днес православните руски хора, понеже не разбират, и нямат цялоста картина, какво всъчност представлява нашата руска православна църква, след революцията 1917 г. Понеже поради започнатите, веднага, гонения от безбожната комунистическа власт, а после и поради ереси и предателства, на официалното свещеноначалие, руското православие започнало да се разделя. И това разделение продължавало и се задълбочавало, около 100 години.

В началото значителна част от руското население, спасявайки се от зверствата на болшевиките, заминало зад границата, в Европа и Америка. И там бил създаден синод, за управление на руската църква, в чужбина.

Патриарх Тихон издал указ, с който благословил тази част от руската църква, която била принудена да напусне отечеството, да се управлява самостоятелно. Така възникнала РПЦЗ (РПЦ Зад границата). А останалата част от руското православие, останала под безбожната власт на болшевиките, които после се нарекли - комунисти, започнали да наричарт Московски Патриархат (РПЦ МП).

Радикално настроените православни хора от РПЦЗ, започнали да обвиняват Московския Патриархат, че се е превърнал в подчинена структура на КГБ и е изгубил истинността си.

А в Московския Патриархат, също, ревнители, не по разум, казвали, че задграничната Църква е разкол, и там няма благодат.

Така, мнозина се обвинавали, едни други, и не се разбирали. Но Господ показвал, че положението не е такова, както го виждат късогледите хора. Както в МП, така и в РПЦЗ, имало старци и подвижници, имало изповедници и праведници със свят живот, които свидетелствли, че Светият Дух пребивава, и тук, и там, в хора, които обичат Господа и с цялото си сърце Му служат.

Свети Йоан Шанхайски, светец от руското задграничие, - роден в Украйна, който повторил великите подвизи на древните светци, винаги в словата си подчертавал, че Московският Патриархат и РПЦЗ са единна Църква, но поради гоненията от безбожната власт, била принудена да се раздели. Но и тук, и там, се съхранявала апостолската приемственост. И тук, и там, Господ въздействал със Своята Благодат на сърцата и душите на вярващите хора.

После се появила злощастната декларация на Сергий Драгородски 1927 г., с която той провъзгласил лоялността на църквата към комунистическата власт. Като заявил пред целия свят, че в Съветския Съюз няма гонения, и че той приема властта на комунистите, като дадена от Бога, като казал: "Техните радости и успехи, са наши радости и успехи, а неуспехите им, са наши неуспехи".

Това негово изказване възмутило огромна част от православните хора, и много от тях напуснали МП, в катакомби и в самоуправление, на основание указа на Патриарх Тихон №.361. Така възникнали Истинската Православна Църква (ИПЦ), а после Руската Истинска Православна Църква (РИПЦ) и други катакомбни парчета от руското Православие.

Светостта и чудесата на преподобния Теодосий Кавкаски, който бил член на ИПЦ, също свидетелства, че Господ не е оставял чадата Си, без Своята Благодат, които са избирали такъв път за запазване на своята вяра, в дните на беди, изкушения и съмнения.

А свети Лаврентий Черниговски известно време бил в ИПЦ, но през по-голямата част от живота си той се молел и се подвизавал в манастири на Московския Патриархат.

Старецът Николай Гурянов, целия си живот служил в МП, а епископски сан, не много преди отиването му от този живот, получил от епископи на ИПЦ. Понеже и в ИПЦ се съхранявала апостолската приемственост на епископското ръкополагане.

Но бедата била там, че много православни продължавали да се обвиняват едни други, за предателство на вярата, и считали само себе си за истински.

Положениети влошавало и това, че разделили се на части, руските православни, продължавали да се разделят и в соите отделни части (на църквата). В РПЦЗ се образували неколко синода, от ИПЦ излязла РИПЦ, и други катакомбни клончета също се делели.

По-голямата част от РПЦЗ, 2008 г. се обедини с Московския Патриархат. Но не всички, понеже останала част от руските задграничници, които не приели обединението.

1990 г. украинският екзархат на Московския Патриархат получил от Патриарх Алексей "Томос" за автономия и самостоятелно управление. Свой синод, самостоятелно избиране на митрополита Киевски, самостоятелно водене на финансовия и стопански църковен живот.

Православните хора в Украйна различно се отнасяли към Руската Православна Църква. В началото мнозинството свещенство и вярващи от УПЦ считали себе си, неотделима част от РПЦ, но с времето, от деветдесетте години, до днес, под влияние на антируската пропаганда, съзнанието на украинските хора постепенно се променяше, в посока на украинизация и отделяне от РПЦ.

Едни считаха, че са в лоното на Московския Патриархат, но много православни в Украйна, поддали се на националистическия дух, и от страха пред русофобните нападки и заплахи с насилие, започнаха открито да заявяват, че са отделени от РПЦ МП.

И работата стигна до там, че 27 май, тази година, в Киев, на т.н. Поместен Събор, а после и на архиерейски събор на УПЦ, провъзгласиха фактическа автокефалия. Така беше извършен явен разкол (отделане), от цялото руско Православие.

Свидетелствам на всички православни в Украйна, че Украинската Православна Църква е еретически разкол. Т.е. ерес и разкол, в едно.

Но това не е първият църковен разкол в Украйна. Според броя на всички църковни разколи, Украйна заема, според мен, първо място в цялото световно православие.

Ето така сбито и кратко ви разкрих църковно-историческата картина на цялото руско православие, за 105-те години, след събарянето на руското самодържавие 1917 г.

Затова, знаейки и разбирайки вече, какво е фактическото църковно-историческо положение, не бъдете братя и сестри, като слепците от притчата, която ви разказах.

Много православни виждат само своята част от Православната Църква, се държеха като деца, едни, към други, и не признаваха другите й части. Но Господ, като любещ Отец, за всички е промислял и на всички е давал възможност да извършват богослужения, и да се приобщават към благодатта на Светия Дух.

Но Благодатта Си Господ подавал, само тогава, когато свещенослужителите, лично, не предавали Бога, и не се отклонявали в ереси и реални канонически разколи. Случваше се, че църковната ситуация в некои случаи, толкова се объркваше, та беше трудно да се определи, къде е границата, между Църквата и разкола.

Но колкото и тъжно да е това, според пророчествата на светите Отци, край на тези разделения, трябва да сложи последният Руски Православен Цар. И ето, дойде времето, и той дойде! И Господ вече, под неговия омофор, започна обединяване на всички православни в Триединна Русия, в една Руска Православна Църква на Царската Империя.

И вече трябва да изчезнат названията, като МП, УПЦ, РПЦЗ, ИПЦ, и малките клончета на непоменаващите и катакомбниците, и да бъдат приведени под знамето на Православния Държавен Патриарх Зосима...

................................

Това беше поредна извадка от

"РПЦ ЦИ приемница Московского Патриархата. Вл. Никодим."

https://www.youtube.com/watch?v=RXd4Ce13H3k&t=1147s

Превод, Григор Симов

По възможност, преводът ще продължи, ако е Божия Воля!

Нагоре