Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2022 10:10 - Продължение 4, на "РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриархат"
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 950 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вече трябва да изчезнат названията МП, УПЦ, РПЦЗ, ИПЦ, и малките клончета на непоменаващите и катакомбниците, и те да бъдат приведени под знамето на Православния Държавен Патриарх Зосима... 


Такова е повелението и благословението на главата на нашата църква - Самия Господ Иисус Христос. Друг сапсителен път за нашата Руска Църква, в сегашното последно време, няма. И който не приеме този път, ще се окаже извън оградата на Църквата Христова и няма да може да се спаси.


"И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да отлети в пустинята, на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията."


Тези думи от Откровението, гл.12, стих14, пророчески говорят за Руската Православна Църква, Царска Империя. Жената, според тълкуванията на светите отци е Църквата Христова, която Апостол Павел нарича - Невеста Христова.


Орелът е символ на царската власт и символизира Помазаника. А пустинята е - излизането от храмовете и манастирите, за богослужения в домашни условия, което винаги е било, при разни гонения.


В местата на духовната пустиня, където ще бъдат, и където ще се молят последните християни, Господ ще храни с Благодатта Си, всички обичащи Го. А далече от змея, трябва да се разбира, отделяне от влиянието на антихриста и от цялата му (глобална) система.


Неразбиращите и не искащите да приемат истината, твърдят, че владика Зосима е създал разкол, или пък не го признават за митрополит, и т.н.


Затова Царят и Пророк Давид, в един от псалмите написал: "Обичащите неправдата, ненавиждат душата си". Надявам се братя и сестри, че това не е казано за вас. 


Своята Хиротония, владика Зосима доказа пред всички и я защити, вече много пъти, че е канонична и истинска. Той никога не е бил в разкол. 


В началото пребивавал в Московския Патриархат, после преминал в непоменаващата част на руската Църква, а ръкоположение за епископ получил от РПЦЗ, от тази част, която не се обедини с МП. 


Нашият Държавен Патриарх е пребивавал и в трите главни части на руското Православие. Това също е промислително, та по-добре и по-дълбоко да разбере духовното състояние на цялата Руска Църква. Господ така уредил, та сърцето му да види и почувства болката на всички руски хора, намиращите се в различните части на РПЦ, т.е. на цялото руско православие.


Когато владика Зосима започнал да проповядва за Живия Бог, за Любовта Христова, за Благодатта на Светия Дух, хората тръгнаха към него, и на Господа било угодно, именно тези руски хора, които се събирали около владика Зосима, да вземе за основа, за новото възраждане на Православието, в последните времена.


РПЦ ЦИ е кораб Христов, Ноев Ковчег, където се събират всички обичащи Господа, православни хора, в нашето последно време.


Никакъв разкол тук няма. Разколът е в умовете и сърцата на хората. А в РПЦ ЦИ, всичко е точно обратно, - тя е тази част от Църквата Христова, в която всички верни се обединяват. Това е Църквата на възраждащото се и обновяващо се, живо Православие, което единствено ще даде бой на антихриста и неговите служители.


Бързайте братя и сестри да приемете "клетвата" към последния Руски Цар, и се присъединявайте към нас. Защото, както навремето е трябвало да се назове Църквата "Православна", за да се отдели от еретиците - католици,  така и сега, за да се отдели истинското Православие от предателското, лъжовно и мъртво православие, трябваше да бъде наречена "РПЦ на Царската Империя". 


Царската Империя е Знамето, духовният фар в бушуващото житейско море, за православните, които искат да стигнат до тихото пристанище на Царството Небесно. РПЦ Царска Империя е приемница на Московския Партиархат, който изгуби статуса "поместна църква" понеже поведе хората към антихриста. Ето това трябва ясно и точно да осъзнаете. 


 За нас, не е важно, ще признае ли това МП или не. Разбира се, че нама да го признаят. Католиците за хиляда години не признаха, че са еретици. И съвременните еретици - кириловци и онуфриевци, също няма да признаят, че са еретици. Ще го направят, когато се окажат в ада. Но ще е късно за тях, да променят нещо. 


Умолявам ви, православни братя и сестри, не бъдете и вие, в това число. Излизайте от тях. Не следвайте повече тези лъжепастири. Истинската Църква Христова е само под омофора на помазаника Божий. 


Който с вяра приема поканата (клетвата), на Цар Зосима, на него Господ много пъти показва със Своята Благодат, истинността на този път, и го утвърждава в делото за служене на Царя Православен. 


В историята на Православието е имало подобни случаи, когато Христос е спасявал Своята Църква, по времена на църковна власт, на предателско  мнозинство.


В исторята на Църквата, начело й, по-често стоели неверни Патриарси и митрополити, отколкото верни! Затова, на Христа много пъти се налагало да спасява Църквата Си, не чрез официални йерарси, а чрез монашестващи и миряни, чрез епископи и свещеници, намиращи се често в гонения и притеснения.


А мнозинството свещенослужители само затруднявали работата на Господа, по управление и запазване Неговата Църква. Тъжно, но факт. 


Първи пример: 1439 г. (точната година, не се разбира добре) Константинополският патриархат, поради много тежката политическа и военна обстановка, подписал с римския папа, уния, с което предал Православната вяра. Всичките йерарси, начело с патриарха извършили предателството на Православието, и се отклонили в католицизъм.  


Не подписал тази злочеста уния с католиците, само свети Марк Ефески. И тогава го обявили за враг на Църквата и на цялата държава.


...Гръцките епископи приели, не истината Христова, а страната на последния византийски император, който, за отстъплението си от вяратя, се надявал да получи военна помощ, от западните управници, за борба с турците.  Руската митрополия в това време била част от Константинополския Патриархат, и винаги получавала главния митрополит, с назначаване и утвърждаване от вселенския Патриарх. 


Но когато майката църква се отклонила в папизъм, и когато нееднократните обръщения и въззвания на православните руски йерарси, към константинополския патриарх и към целия синод, за възстановяване чистотата и истинността на паравославието, не постигнали успех, в 1448 г., на поместен събор на Руската Църква, било прието решение за автокефалия на Руската Църква. И тогава за пръв път, без участие на Константинополската църква, бил избран на московската катедра, митрополит Рязански, Йона. Така Руската Църква преминала на самостоятелно управление.


Нашите православни руски йерарси отхвърлили унията с католиците, и излезли от подчинение на Вселенския Патриарх - еретик, ръководейки се от правилото (15-то) на Светия Константинополски Събор, наречен - Двукратен. Това правило звучи така: ..."Защото, ония които се отделят от общение със своя предстоятел, поради некоя ерес, осъдена от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес, и явно учи това в Църквата, такива, не само не ще подлежат на каноническо наказание, за това, че преди да има съборно решение, са се отделили от такъв епископ, а напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол, единството на Църквата, а обратно, побързали са да освободат църквата от разколи и разделения".


А също и третото правило на третия Вселенски събор, предписва: ..."Изобщо, заповядваме, единомишленици с Православния и Вселенски Събор, от клира, по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи." 


От тези правила се ръководят и тези, които излизат в непоменаване на своите йерарси - еретици и разколници, предали Христа.


На основание тези правила, нашият Господ Иисус Христос нареди на своите верни хора, да се отделят от лъжепатриарх Кирил, от лъжемитрополита Онуфрий и другите епископи - предатели, и да се съберат под омофора на владика Зосима, Царя и Патриарх на цяла Русия, Самодържеца и Императора  Всеруски.


Втори исторически пример: По време на иконоборческата ерес във Византия, осми и девети век, Църквата Христова също преживяла силни сътресения, което произлизало от императорите иконоборци. Те принуждавали християните да подгазват и унищожават светите икони, а също и мощите на светците. 


Това гонение продължило, с по-голяма или по-малка сила, около сто години. Мнозинството православни, кой по убеждение, кой от страх от наказание, се отказвали да почитат иконите и ги изнасяли от храмовете и домовете си. 


Но имало и не малко изповедници, особено сред монасите. Те открито излизали срещу иконоборческата ерес, за което ги подлагали на заточения, изселвания и телесни наказания. 


На ръководни места дълго време били противници на иконите. Патриарси иконоборци се сменяли един след друг, и Истината Христова била поругавана. Епископите, които почитали иконите, дълго време нямали достъп до катедрите си. Тях бързо ги низвергвали и ги притеснявали. 


Върхът на гоненията бил при Император Константин Копроним, който 754 г. съзвал, както тогава считал, вселенски събор, на който присъствали повече от 300 епископи, от всички краища на Визнтийската Империя. 


И всичките тези епископи, на този лъжевселенски събор, приели и подписали решение против светите икони. Колко тогава сълзи и молитви възнесли към Бога преподобните свети Отци, виждайки това подгазване на вярата Православна.  Тяхното малцинство тогава изглеждало незначителна сила, но с тях бил Христос. Техните молитви, подвизи на търпение и изповядване на Господа, принесли духовни плодове, и ереста на иконоборчеството започнала да отслабва.  Господ, императорите иконоборци и техните помощници, предавал на жестока смърт и наказания. А у праволсавните все повече се пробуждало покаяние, мъжество и желание да се възстанови истината. 


Епископи и монаси, при Императрица Ирина, били върнати от изселвания и заточения. За Патриарх бил избран свети Тарасий. И 787 г. бил съзван Седмият Вселенски Събор, който възстановил иконопочитанието. Но сред народа и свещенството останали много иконоборци.

При следващите императори тази ерес отново започнала да набира сила. И чак когато на царския престол застанала благочестивата императрица Теодора, и бил проведен 802 година Църковен Събор, и бил установен празникът - Тържество на Православието, тогава иконоборчеството окончателно било победено. 


Превод, Григор Симов, от видеоклипа:


https://www.youtube.com/watch?v=RXd4Ce13H3k&t=1147s  


Преводът на този видеоклип ще продължи, ако е Божия воля.  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28316412
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031