Постинг
29.11.2022 10:10 -
Продължение 4, на "РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриархат"
Вече трябва да изчезнат названията МП, УПЦ, РПЦЗ, ИПЦ, и малките клончета на непоменаващите и катакомбниците, и те да бъдат приведени под знамето на Православния Държавен Патриарх Зосима...
Такова е повелението и благословението на главата на нашата църква - Самия Господ Иисус Христос. Друг сапсителен път за нашата Руска Църква, в сегашното последно време, няма. И който не приеме този път, ще се окаже извън оградата на Църквата Христова и няма да може да се спаси.
"И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да отлети в пустинята, на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията."
Тези думи от Откровението, гл.12, стих14, пророчески говорят за Руската Православна Църква, Царска Империя. Жената, според тълкуванията на светите отци е Църквата Христова, която Апостол Павел нарича - Невеста Христова.
Орелът е символ на царската власт и символизира Помазаника. А пустинята е - излизането от храмовете и манастирите, за богослужения в домашни условия, което винаги е било, при разни гонения.
В местата на духовната пустиня, където ще бъдат, и където ще се молят последните християни, Господ ще храни с Благодатта Си, всички обичащи Го. А далече от змея, трябва да се разбира, отделяне от влиянието на антихриста и от цялата му (глобална) система.
Неразбиращите и не искащите да приемат истината, твърдят, че владика Зосима е създал разкол, или пък не го признават за митрополит, и т.н.
Затова Царят и Пророк Давид, в един от псалмите написал: "Обичащите неправдата, ненавиждат душата си". Надявам се братя и сестри, че това не е казано за вас.
Своята Хиротония, владика Зосима доказа пред всички и я защити, вече много пъти, че е канонична и истинска. Той никога не е бил в разкол.
В началото пребивавал в Московския Патриархат, после преминал в непоменаващата част на руската Църква, а ръкоположение за епископ получил от РПЦЗ, от тази част, която не се обедини с МП.
Нашият Държавен Патриарх е пребивавал и в трите главни части на руското Православие. Това също е промислително, та по-добре и по-дълбоко да разбере духовното състояние на цялата Руска Църква. Господ така уредил, та сърцето му да види и почувства болката на всички руски хора, намиращите се в различните части на РПЦ, т.е. на цялото руско православие.
Когато владика Зосима започнал да проповядва за Живия Бог, за Любовта Христова, за Благодатта на Светия Дух, хората тръгнаха към него, и на Господа било угодно, именно тези руски хора, които се събирали около владика Зосима, да вземе за основа, за новото възраждане на Православието, в последните времена.
РПЦ ЦИ е кораб Христов, Ноев Ковчег, където се събират всички обичащи Господа, православни хора, в нашето последно време.
Никакъв разкол тук няма. Разколът е в умовете и сърцата на хората. А в РПЦ ЦИ, всичко е точно обратно, - тя е тази част от Църквата Христова, в която всички верни се обединяват. Това е Църквата на възраждащото се и обновяващо се, живо Православие, което единствено ще даде бой на антихриста и неговите служители.
Бързайте братя и сестри да приемете "клетвата" към последния Руски Цар, и се присъединявайте към нас. Защото, както навремето е трябвало да се назове Църквата "Православна", за да се отдели от еретиците - католици, така и сега, за да се отдели истинското Православие от предателското, лъжовно и мъртво православие, трябваше да бъде наречена "РПЦ на Царската Империя".
Царската Империя е Знамето, духовният фар в бушуващото житейско море, за православните, които искат да стигнат до тихото пристанище на Царството Небесно. РПЦ Царска Империя е приемница на Московския Партиархат, който изгуби статуса "поместна църква" понеже поведе хората към антихриста. Ето това трябва ясно и точно да осъзнаете.
За нас, не е важно, ще признае ли това МП или не. Разбира се, че нама да го признаят. Католиците за хиляда години не признаха, че са еретици. И съвременните еретици - кириловци и онуфриевци, също няма да признаят, че са еретици. Ще го направят, когато се окажат в ада. Но ще е късно за тях, да променят нещо.
Умолявам ви, православни братя и сестри, не бъдете и вие, в това число. Излизайте от тях. Не следвайте повече тези лъжепастири. Истинската Църква Христова е само под омофора на помазаника Божий.
Който с вяра приема поканата (клетвата), на Цар Зосима, на него Господ много пъти показва със Своята Благодат, истинността на този път, и го утвърждава в делото за служене на Царя Православен.
В историята на Православието е имало подобни случаи, когато Христос е спасявал Своята Църква, по времена на църковна власт, на предателско мнозинство.
В исторята на Църквата, начело й, по-често стоели неверни Патриарси и митрополити, отколкото верни! Затова, на Христа много пъти се налагало да спасява Църквата Си, не чрез официални йерарси, а чрез монашестващи и миряни, чрез епископи и свещеници, намиращи се често в гонения и притеснения.
А мнозинството свещенослужители само затруднявали работата на Господа, по управление и запазване Неговата Църква. Тъжно, но факт.
Първи пример: 1439 г. (точната година, не се разбира добре) Константинополският патриархат, поради много тежката политическа и военна обстановка, подписал с римския папа, уния, с което предал Православната вяра. Всичките йерарси, начело с патриарха извършили предателството на Православието, и се отклонили в католицизъм.
Не подписал тази злочеста уния с католиците, само свети Марк Ефески. И тогава го обявили за враг на Църквата и на цялата държава.
...Гръцките епископи приели, не истината Христова, а страната на последния византийски император, който, за отстъплението си от вяратя, се надявал да получи военна помощ, от западните управници, за борба с турците. Руската митрополия в това време била част от Константинополския Патриархат, и винаги получавала главния митрополит, с назначаване и утвърждаване от вселенския Патриарх.
Но когато майката църква се отклонила в папизъм, и когато нееднократните обръщения и въззвания на православните руски йерарси, към константинополския патриарх и към целия синод, за възстановяване чистотата и истинността на паравославието, не постигнали успех, в 1448 г., на поместен събор на Руската Църква, било прието решение за автокефалия на Руската Църква. И тогава за пръв път, без участие на Константинополската църква, бил избран на московската катедра, митрополит Рязански, Йона. Така Руската Църква преминала на самостоятелно управление.
Нашите православни руски йерарси отхвърлили унията с католиците, и излезли от подчинение на Вселенския Патриарх - еретик, ръководейки се от правилото (15-то) на Светия Константинополски Събор, наречен - Двукратен. Това правило звучи така: ..."Защото, ония които се отделят от общение със своя предстоятел, поради некоя ерес, осъдена от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес, и явно учи това в Църквата, такива, не само не ще подлежат на каноническо наказание, за това, че преди да има съборно решение, са се отделили от такъв епископ, а напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол, единството на Църквата, а обратно, побързали са да освободат църквата от разколи и разделения".
А също и третото правило на третия Вселенски събор, предписва: ..."Изобщо, заповядваме, единомишленици с Православния и Вселенски Събор, от клира, по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи."
От тези правила се ръководят и тези, които излизат в непоменаване на своите йерарси - еретици и разколници, предали Христа.
На основание тези правила, нашият Господ Иисус Христос нареди на своите верни хора, да се отделят от лъжепатриарх Кирил, от лъжемитрополита Онуфрий и другите епископи - предатели, и да се съберат под омофора на владика Зосима, Царя и Патриарх на цяла Русия, Самодържеца и Императора Всеруски.
Втори исторически пример: По време на иконоборческата ерес във Византия, осми и девети век, Църквата Христова също преживяла силни сътресения, което произлизало от императорите иконоборци. Те принуждавали християните да подгазват и унищожават светите икони, а също и мощите на светците.
Това гонение продължило, с по-голяма или по-малка сила, около сто години. Мнозинството православни, кой по убеждение, кой от страх от наказание, се отказвали да почитат иконите и ги изнасяли от храмовете и домовете си.
Но имало и не малко изповедници, особено сред монасите. Те открито излизали срещу иконоборческата ерес, за което ги подлагали на заточения, изселвания и телесни наказания.
На ръководни места дълго време били противници на иконите. Патриарси иконоборци се сменяли един след друг, и Истината Христова била поругавана. Епископите, които почитали иконите, дълго време нямали достъп до катедрите си. Тях бързо ги низвергвали и ги притеснявали.
Върхът на гоненията бил при Император Константин Копроним, който 754 г. съзвал, както тогава считал, вселенски събор, на който присъствали повече от 300 епископи, от всички краища на Визнтийската Империя.
И всичките тези епископи, на този лъжевселенски събор, приели и подписали решение против светите икони. Колко тогава сълзи и молитви възнесли към Бога преподобните свети Отци, виждайки това подгазване на вярата Православна. Тяхното малцинство тогава изглеждало незначителна сила, но с тях бил Христос. Техните молитви, подвизи на търпение и изповядване на Господа, принесли духовни плодове, и ереста на иконоборчеството започнала да отслабва. Господ, императорите иконоборци и техните помощници, предавал на жестока смърт и наказания. А у праволсавните все повече се пробуждало покаяние, мъжество и желание да се възстанови истината.
Епископи и монаси, при Императрица Ирина, били върнати от изселвания и заточения. За Патриарх бил избран свети Тарасий. И 787 г. бил съзван Седмият Вселенски Събор, който възстановил иконопочитанието. Но сред народа и свещенството останали много иконоборци.
При следващите императори тази ерес отново започнала да набира сила. И чак когато на царския престол застанала благочестивата императрица Теодора, и бил проведен 802 година Църковен Събор, и бил установен празникът - Тържество на Православието, тогава иконоборчеството окончателно било победено.
Превод, Григор Симов, от видеоклипа:
https://www.youtube.com/watch?v=RXd4Ce13H3k&t=1147s
Преводът на този видеоклип ще продължи, ако е Божия воля.
Такова е повелението и благословението на главата на нашата църква - Самия Господ Иисус Христос. Друг сапсителен път за нашата Руска Църква, в сегашното последно време, няма. И който не приеме този път, ще се окаже извън оградата на Църквата Христова и няма да може да се спаси.
"И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да отлети в пустинята, на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията."
Тези думи от Откровението, гл.12, стих14, пророчески говорят за Руската Православна Църква, Царска Империя. Жената, според тълкуванията на светите отци е Църквата Христова, която Апостол Павел нарича - Невеста Христова.
Орелът е символ на царската власт и символизира Помазаника. А пустинята е - излизането от храмовете и манастирите, за богослужения в домашни условия, което винаги е било, при разни гонения.
В местата на духовната пустиня, където ще бъдат, и където ще се молят последните християни, Господ ще храни с Благодатта Си, всички обичащи Го. А далече от змея, трябва да се разбира, отделяне от влиянието на антихриста и от цялата му (глобална) система.
Неразбиращите и не искащите да приемат истината, твърдят, че владика Зосима е създал разкол, или пък не го признават за митрополит, и т.н.
Затова Царят и Пророк Давид, в един от псалмите написал: "Обичащите неправдата, ненавиждат душата си". Надявам се братя и сестри, че това не е казано за вас.
Своята Хиротония, владика Зосима доказа пред всички и я защити, вече много пъти, че е канонична и истинска. Той никога не е бил в разкол.
В началото пребивавал в Московския Патриархат, после преминал в непоменаващата част на руската Църква, а ръкоположение за епископ получил от РПЦЗ, от тази част, която не се обедини с МП.
Нашият Държавен Патриарх е пребивавал и в трите главни части на руското Православие. Това също е промислително, та по-добре и по-дълбоко да разбере духовното състояние на цялата Руска Църква. Господ така уредил, та сърцето му да види и почувства болката на всички руски хора, намиращите се в различните части на РПЦ, т.е. на цялото руско православие.
Когато владика Зосима започнал да проповядва за Живия Бог, за Любовта Христова, за Благодатта на Светия Дух, хората тръгнаха към него, и на Господа било угодно, именно тези руски хора, които се събирали около владика Зосима, да вземе за основа, за новото възраждане на Православието, в последните времена.
РПЦ ЦИ е кораб Христов, Ноев Ковчег, където се събират всички обичащи Господа, православни хора, в нашето последно време.
Никакъв разкол тук няма. Разколът е в умовете и сърцата на хората. А в РПЦ ЦИ, всичко е точно обратно, - тя е тази част от Църквата Христова, в която всички верни се обединяват. Това е Църквата на възраждащото се и обновяващо се, живо Православие, което единствено ще даде бой на антихриста и неговите служители.
Бързайте братя и сестри да приемете "клетвата" към последния Руски Цар, и се присъединявайте към нас. Защото, както навремето е трябвало да се назове Църквата "Православна", за да се отдели от еретиците - католици, така и сега, за да се отдели истинското Православие от предателското, лъжовно и мъртво православие, трябваше да бъде наречена "РПЦ на Царската Империя".
Царската Империя е Знамето, духовният фар в бушуващото житейско море, за православните, които искат да стигнат до тихото пристанище на Царството Небесно. РПЦ Царска Империя е приемница на Московския Партиархат, който изгуби статуса "поместна църква" понеже поведе хората към антихриста. Ето това трябва ясно и точно да осъзнаете.
За нас, не е важно, ще признае ли това МП или не. Разбира се, че нама да го признаят. Католиците за хиляда години не признаха, че са еретици. И съвременните еретици - кириловци и онуфриевци, също няма да признаят, че са еретици. Ще го направят, когато се окажат в ада. Но ще е късно за тях, да променят нещо.
Умолявам ви, православни братя и сестри, не бъдете и вие, в това число. Излизайте от тях. Не следвайте повече тези лъжепастири. Истинската Църква Христова е само под омофора на помазаника Божий.
Който с вяра приема поканата (клетвата), на Цар Зосима, на него Господ много пъти показва със Своята Благодат, истинността на този път, и го утвърждава в делото за служене на Царя Православен.
В историята на Православието е имало подобни случаи, когато Христос е спасявал Своята Църква, по времена на църковна власт, на предателско мнозинство.
В исторята на Църквата, начело й, по-често стоели неверни Патриарси и митрополити, отколкото верни! Затова, на Христа много пъти се налагало да спасява Църквата Си, не чрез официални йерарси, а чрез монашестващи и миряни, чрез епископи и свещеници, намиращи се често в гонения и притеснения.
А мнозинството свещенослужители само затруднявали работата на Господа, по управление и запазване Неговата Църква. Тъжно, но факт.
Първи пример: 1439 г. (точната година, не се разбира добре) Константинополският патриархат, поради много тежката политическа и военна обстановка, подписал с римския папа, уния, с което предал Православната вяра. Всичките йерарси, начело с патриарха извършили предателството на Православието, и се отклонили в католицизъм.
Не подписал тази злочеста уния с католиците, само свети Марк Ефески. И тогава го обявили за враг на Църквата и на цялата държава.
...Гръцките епископи приели, не истината Христова, а страната на последния византийски император, който, за отстъплението си от вяратя, се надявал да получи военна помощ, от западните управници, за борба с турците. Руската митрополия в това време била част от Константинополския Патриархат, и винаги получавала главния митрополит, с назначаване и утвърждаване от вселенския Патриарх.
Но когато майката църква се отклонила в папизъм, и когато нееднократните обръщения и въззвания на православните руски йерарси, към константинополския патриарх и към целия синод, за възстановяване чистотата и истинността на паравославието, не постигнали успех, в 1448 г., на поместен събор на Руската Църква, било прието решение за автокефалия на Руската Църква. И тогава за пръв път, без участие на Константинополската църква, бил избран на московската катедра, митрополит Рязански, Йона. Така Руската Църква преминала на самостоятелно управление.
Нашите православни руски йерарси отхвърлили унията с католиците, и излезли от подчинение на Вселенския Патриарх - еретик, ръководейки се от правилото (15-то) на Светия Константинополски Събор, наречен - Двукратен. Това правило звучи така: ..."Защото, ония които се отделят от общение със своя предстоятел, поради некоя ерес, осъдена от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес, и явно учи това в Църквата, такива, не само не ще подлежат на каноническо наказание, за това, че преди да има съборно решение, са се отделили от такъв епископ, а напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол, единството на Църквата, а обратно, побързали са да освободат църквата от разколи и разделения".
А също и третото правило на третия Вселенски събор, предписва: ..."Изобщо, заповядваме, единомишленици с Православния и Вселенски Събор, от клира, по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи."
От тези правила се ръководят и тези, които излизат в непоменаване на своите йерарси - еретици и разколници, предали Христа.
На основание тези правила, нашият Господ Иисус Христос нареди на своите верни хора, да се отделят от лъжепатриарх Кирил, от лъжемитрополита Онуфрий и другите епископи - предатели, и да се съберат под омофора на владика Зосима, Царя и Патриарх на цяла Русия, Самодържеца и Императора Всеруски.
Втори исторически пример: По време на иконоборческата ерес във Византия, осми и девети век, Църквата Христова също преживяла силни сътресения, което произлизало от императорите иконоборци. Те принуждавали християните да подгазват и унищожават светите икони, а също и мощите на светците.
Това гонение продължило, с по-голяма или по-малка сила, около сто години. Мнозинството православни, кой по убеждение, кой от страх от наказание, се отказвали да почитат иконите и ги изнасяли от храмовете и домовете си.
Но имало и не малко изповедници, особено сред монасите. Те открито излизали срещу иконоборческата ерес, за което ги подлагали на заточения, изселвания и телесни наказания.
На ръководни места дълго време били противници на иконите. Патриарси иконоборци се сменяли един след друг, и Истината Христова била поругавана. Епископите, които почитали иконите, дълго време нямали достъп до катедрите си. Тях бързо ги низвергвали и ги притеснявали.
Върхът на гоненията бил при Император Константин Копроним, който 754 г. съзвал, както тогава считал, вселенски събор, на който присъствали повече от 300 епископи, от всички краища на Визнтийската Империя.
И всичките тези епископи, на този лъжевселенски събор, приели и подписали решение против светите икони. Колко тогава сълзи и молитви възнесли към Бога преподобните свети Отци, виждайки това подгазване на вярата Православна. Тяхното малцинство тогава изглеждало незначителна сила, но с тях бил Христос. Техните молитви, подвизи на търпение и изповядване на Господа, принесли духовни плодове, и ереста на иконоборчеството започнала да отслабва. Господ, императорите иконоборци и техните помощници, предавал на жестока смърт и наказания. А у праволсавните все повече се пробуждало покаяние, мъжество и желание да се възстанови истината.
Епископи и монаси, при Императрица Ирина, били върнати от изселвания и заточения. За Патриарх бил избран свети Тарасий. И 787 г. бил съзван Седмият Вселенски Събор, който възстановил иконопочитанието. Но сред народа и свещенството останали много иконоборци.
При следващите императори тази ерес отново започнала да набира сила. И чак когато на царския престол застанала благочестивата императрица Теодора, и бил проведен 802 година Църковен Събор, и бил установен празникът - Тържество на Православието, тогава иконоборчеството окончателно било победено.
Превод, Григор Симов, от видеоклипа:
https://www.youtube.com/watch?v=RXd4Ce13H3k&t=1147s
Преводът на този видеоклип ще продължи, ако е Божия воля.
Продължение на "РПЦ ЦИ е приемница ...
Продължение трето, на "РПЦ ЦИ е при...
Продължение 5 на "РПЦ ЦИ е приемниц...
Продължение трето, на "РПЦ ЦИ е при...
Продължение 5 на "РПЦ ЦИ е приемниц...
Военни престъпления на страните от НАТО ...
Честит Национален празник, Българи!
Роди се нова политическа звезда – варнен...
Честит Национален празник, Българи!
Роди се нова политическа звезда – варнен...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 8239