Постинг
04.12.2022 10:35 -
Цялата проповед -"РПЦ Царска Империя" е приемница на Московския Патриархат. Владика Никодим от Украйна - Малорусия.
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 453 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2022 16:40
Прочетен: 453 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 11.12.2022 16:40
(Копирайте и разпространявайте, защото с мълчание се предава Бог! Г.С.)
Скъпи братя и сестри, мир вам и Божие Благословение! Христос сред Нас! На всички обичащи Господа наш Иисуса Христа, изповядващи Светата Троица, обичащи пречестната Госпожа наша Богородица, поклон от грешния Епископ Никодим, от многострадална Украйна - Малорусия.
Во имя Отца и Сина и Светаго Духа, Амин.
Днес скъпи приятели дойде време да поговорим по много важна тема, за Църквата Христова в най-последното Време, - времето в което живеем. Мнозина си задават въпроса, що за църква е това, Руската Православна Църква, Царска Империя? Защо трябваше да се създава нещо ново? И без това, през годините се появиха толкова много разколи. Толкова много църковни организации бяха създадени. Братя и сестри, братя свещенослужители, казвам ви ясно, твърдо и главното, - правдиво: Никой, нищо ново, не е създавал. Какво се случи? Веднага ще ви обясня с много важен и красноречив пример.
Когато в 1054 година, западната част на християнството - Римската Църква окончателно се отдели от Вселенската Християнска Църква, Източната част на Христовата Църква, която запази верността си към Бога, започнали да наричат Православна Църква, а отделилата се в ерес Римска Църква, започнали да наричат Католическа. Тези названия в православието, окончателно навлязоха и се затвърдиха в единадесетото столетие. Защото е трябвало да се обозначи с някаква ясна и правилна дума, тази част от Църквата Христова, която запазила верността си към Бога, за да е ясно на всички, че в нея живее Светата Троица. И в тази Църква се пази православното учение, за изповядване на Господа. Светите Отци мъдро нарекли с думите "Православна", тази част от Църквата Христова, която, както е била, така и останала верна Богу. А еретиците - Римските християни, започнали да наричат - католици, паписти, латинци и т.н.
Аналогична е ситуацията и в наше време, когато по-голямата част от Руската Православна Църква, начело с лъжепатриарха и лъжеепископите, се изпълни с духа на антихриста и се отклони, в ересите на екуменизма и глобализацията, предаде Бога и поведе в предателство, православния народ. И Господ заповяда на верната, част на Руските Православни хора, да се отделят от еретиците и предателите. Над Своето верно, малко стадо, Господ постави Своя избранник - Помазаник, митрополит Зосима. Ето това стана. Никой, нищо ново не е създавал. Ние членовете на РПЦ ЦИ бяхме членове на руската Църква, и такива си останахме. И обратното: хората, които останаха в храмовете и поменават свещеноначалието, предало Господа, всъщност, се оказаха извън оградата на Църквата Христова.
Сега Господ отделя верните от неверните. Понеже предателството на много православни, стигна толкова далече и дълбоко в църковния живот, че започна да заплашва самото съществуване на Православната Църква. Но Господ е казал: "Ще съградя Църквата Си, и вратите адови нама да й надделеят"! И днес Господ чрез своя избранник - Помазаник, съхранява и очиства Своята Църква от еретиците и предателите. Възражда я, с благодатта на Светия Дух, с царското и патриарше служение на последния Руски Цар, Схимитрополит Зосима. Това трябва да се види, това трябва да се разбере, това трябва да се почувства със сърцето. На всички ви, които искат да останат верни на Господа наш Иисуса Христа, до края на земните си дни, помагай Господи!
Навремето Старозаветната юдейска църква била истинна църква Божия. Но когато не приели Месията Христос, когато разпнали Господа, тя загубила истнинността си. Така и сега Московският Патриархат с участието си в екуменизма и глобализацията, и затова, че благослови народа Божий, да приема биометрията и чипизацията, изгуби истинността си и отпадна от Благодатта Божия.
Пресветата Троица вече не живее в Московския Патриархат. Йересиарсите на МП и УПЦ доказват това всеки ден с лукавите си дела. Превсветата троица живее сега в Руската Православна Църква, Царска Империя. С думата "Царска" Христос нареди, да се отбележи, че е дошло времето на Помазаника, Царя православен. А думата "Империя" означава, че днес Господ събира всички свои верни хора, от всички краища на Майка Русия, под омофора на Православния Цар Схимитрополит Зосима. РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриархат. Но много от вас православните искате да ми възразите, - аз го разбирам и го предполагам. Вие ще намерите свои аргументи, против моите думи, ще ми предложите свое тълкувание на пророчествата за последните времена, за последния Руски Цар. Вие ще предложите своето виждане за съвременната църковна ситуация. Но... вие ще предложите, своето, а не Христовото!
Това за вас е казал Апостол Павел, понеже всички искат своето, а не това, което е угодно на Иисуса Христа!
Днес са много повече тези, които не приемат владика Зосима, отколкото тези които го приемат. И неразумните хора считат това за аргумент, против владика Зосима, забравяйки, че носителите на истината, никога в историята не са били мнозинство, а винаги - малцинство! Не се заблуждавайте добри хора! Даже тогава, когато в 340-та година равноапостолният Император Константин, с Миланския си Едикт, дал свобода на християнската вяра, и християнството възтържествувало над езичеството, християните в Римската империя тогава, не били повече от 10%.
Аз многогрешният, по воля Божия, Епископ Никодим, от многострадалната Малорусия - Украйна, стоя пред вас и ви говоря тези слова, и думите ми отекват, като Истина Христова, но много хиляди хора, а по-скоро, милиони православни, в духовното си заслепление, не виждат помазаничеството Христово на Владика Зосима. Но аз пред Бога, ще се окажа по-силен от всички вас, които сте възлюбили неправдата. Силата на Божията истина е такава, че даже един човек, живеещ в истината и изповядващ я, е по-силен от многото прелъстени милиони православни хора, държащи на истина човешка, която е лъжа сатанинска.
Помните ли православни, човешкия подвиг на Марко Ефески, който единствен от всичките йерарси на византийската Църква, не подписал Унията с римския папа, на Фераро-Флорентинския събор 1459 г. (годината не се рзбира добре!). Но Господ бил с него! И благодарение на изповедническия му подвиг, със стоенето в Истината, Господ, след не много години успял да възроди Константинополския Патриархат и да го върне в лоното на Паравославието.
И аз, слава Богу, на територията на триединна Русия, съм сам. Но ако Господу е угодно, да ми даде, какво да кажа... вие нищо няма да можете да възразите, срещу силата на правдата и красотата на Истината. Ще можете само, като фарисеите, разпнали Христа, да се нахвърлите срещу Истинното Слово Божие, с лъжи. Ще можете, като страхливци, злодеи и предатели, да ме ударите в гърба. Но аз не се плаша от това. Аз, за Господа Иисуса Христа съм готов на всякакви трудности и изпитания. И Бог ми е свидетел. Той ме е изпитал не веднъж и е видял, че не само на думи, говоря красиво, но и на дело... на което ни учи Христос. Застъпвах се за истината, за Неговата истинна Църква и за Неговия Помазаник. И на всички, които са против моите думи, ще ви отговоря, ето с какво: Когато слушате проповед на владика Зосима, - вие вече сте ги слушали и повече не искате да ги слушате. Но поради неприемането ви, на владика Зосима, за Цар, ще поискате, с незнайно от къде взето въодушевление, да изригнете злословия срещу владика Зосима. И тогава злият дух ще влезе във вашите сърца, и вие в беснование ще говорите на хората, че владика Зосима е самозванец и лъже-цар. Но моля ви, запазете от словесните си гадости и от злобата си, и за мен грешния. И помнете, че в многострадална Украйна - Малорусия, се появи епископ Никодим, който е готов да защити помазаника, когато нашия държавен Патриарх Зосима започнат отново да го заливат със смрадна помия и с клевети, да подложа, и своята глава! Когато посегнат да забият нож в сърцето на нашия владика, или да изстрелят куршум, аз съм готов да подставя моето сърце и да го прикрия с тялото си, както навремето направил, за да предпази Царя мъченик Николай, великият руски човек Аркадиевич. За мен е много по-приятно да споделям с нашия държавен владика Зосима, подигравките и страданията, отколкото почит и благоденствие, с предателите Христови. За мен е много по-приятно да слушам злословие за мен, отколкото да слушам лицемерни похвали от предателски души. Нека добре запомнят това, всички противници на владика Зосима.
Искам да кажа на хората, които поради страх юдейски, не бързат да приемат Царя Православен, като си измислят лъжовни аргументи и лукави оправдания, чуйте моята проповед, която ще последва след това видеообръщение. Виждам как много православни треперят като зайци или като лисици се крият в дупки, от страх, да не претърпят и най-малко страдание за Христа. Боят се да кажат дума в защита на Господа... Пред очите им, техни събратя хулят Христа и го разпъват с богохулните си думи. Аз виждам, как много православни, не смеят, за своето вечно спасение и за вечната радост и блаженство, да нарушат покоя си в мечешките си бърлоги, и се боят от своите сродници, предали Бога (които, ако още не са ви предали, утре ще ви предадат), да тръгнат към трудности, лишения и изпитания.
Виждайки вашата страхливост, безумие и малодушие, ми се иска да умра за Господа, и не само веднъж, но и три пъти, ако е възможно. Пастирът, верен на Бога, като вижда, че паството му не слуша Словото Божие, и вместо вечния покой и вечната радост, избира временния покой и временната радост, му се иска да умре, за да не гледа духовното заслепление и безчувствието към Бога... Понеже вижда, че хората са заобичали повече прахта и пепелта, отколкото неизказаните съкровища небесни. Вместо да водите роднините си, към рая, вие ги дърпате към ада. И чак, като умре пастирът, може би тогава ще го послушате. Много ме боли за Господа, братя и сестри, когато вие държите повече на електронните карти и документи, в които сте се подписали, че се отричате от Бога, отколкото на думите Христови: - "Търсете първо Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ви се придаде!" Амин...
Ако във вас е останала поне малко вяра и ревност, пазете ги и ги умножавайте. И същевременно изкоренявайте в себе си, всичката гнилост, лукавство и сластолюбие, които е вселил нечистият дух в душата ви.
За да ви се проясни на вас православните, историческата и съвременната картина, за положението и живота на РПЦ и на цялата Църква Христова, аз записах за вас Проповед. Изслушайте я внимателно и с Божия помощ се застъпвайте за истината, със слово и дело, по примера на нашия владика - Цар, и мене грешния. "Сега много малко хора приемат владиката - Цар, но ще дойде време когато много народ ще дойде при Царя, и сатаната, малко ще може да попречи.
Първите три столетия на християнството, сатаната много силно гонел Църквата Христова. И имало много, милиони мъченици и изповедници пострадали за Христа. Но когато в началото на четвъртото столетие, Господ поставил на Римското Царство император Константин Велики, той дал свобода на християнска та вяра. Тогава народът Божий приел Църквата Христова, и сатаната не можал да попречи. Така ще стане и с приемането на владика Зосима. Когато народът Божий, в най-близко време, понесе твърде много страдания, тогава ще му се отворят очите, и ще види своя Богопоставен Цар Православен. И дяволът няма да може съществено да му попречи. Сатаната ще постигне само това, че след като хората приемат Царя, после... пак, ще го предадат! И точно сега е време за изповедничество. Който мълчи и се крие, предава Господа! Когато изберат и короноват "сина на погибелта" - Световния Управител Антихрист, тогава ще се наложи на много православни, да се крият. А сега е време да се говори и да защитаваме Бога... и Света Богородица! И за говорене на истината, Господ ще ни даде Своята Благодат. Да бъде с вас Благодатта и милостта Божия, и любовта Христова! Амин"
Скъпи братя и сестри, в Христа, ние сега трябва да се държим, не за храмовите здания, не за официалните йерарси, предали Бога, а за поставения от Христа, Православен Цар, Владика Зосима. Предлагам на хората, които не излизат от храмовете, а поменават Кирил Лъжепатриархович, доверяват се на еретиците и другите защитници на антихристовата система, да ги наричаме "Кириловци", а онези православни в Украйна, които не виждат мълчаливото предателство на Онуфрий Лъжемитрополитович, и поддържат раздутия от врага авторитет около него, да ги наричаме Онуфриевци.
А непоминающите лъжепатриарха ревнители, които не приеха поставения от Бога Помазаник, и продължават да се молят за "идващия цар", да ги наричаме "разколници, вечно чакащи царя". Сега трябва всички, точно и ясно да определим, кой, кой е, макар и с не много приятни думи, като: слепота, малодушие, лукавство, ревност и безумна хула на Бога.
Прикритото предателство на Христа, от много православни, премина всички граници. Православните християни днес, много злоупотребяват с милостта Божия. Злоупотребяват и с добротата, и с търпението на верните служители Христови. Затова братя и сестри, ни се налага, като пастири, да употребяваме не много вежливи, но допустими думи и изрази, за да пробудим хората от съня и от прелестта антихристова. РПЦ ЦИ е истинската Църква Христова, която днес единствена съхранява верност на Господа наш Иисус Христос, и правилно изповядва Светата Троица. Всичките други части на Руската Църква, - МП, УПЦ, РПЦЗ, а също и катакомбните парчета от Руското Православие, които приеха духа на антихриста, като се подписаха, предавайки Бога, в много бесовски документи, отпаднаха от Благодатта на Духа Свети и се превърнаха в обикновени църковни, обрядни организации, съхраняващи само обвивката от православието, без истински вътрешен духовен живот и без жива вяра.
МП, УПЦ, РПЦЗ и другите, са вече мъртво православие, понеже то се поклони на антихриста, като прие биометрията и чипизацията.
Свети Игнатий Брянчанинов пророчески е писал, че официалните православни йерарси, ще се поклонят на антихриста, и днес, това вече се изпълнява. И йеромонах Серафим Роуз, в трудовете си писал, че всичките официални православни църкви, ще приемат антихриста. Но за съжаление, малцина имат духовно зрение, да видят това.
Ще ви разкажа, каква е представата и мисленето на Руската Църква, днес, сред абсолютното мнозинство православни... Чуйте тази притча за слепците и слона: Един хваща кракът и казва това е дърво, друг хваща хобота - това е змия, трети зъба - това големо рогато животно. И всички заспорили и се изпокарали. На слепците от тази притча са подобни днес православните руски хора, понеже не разбират, и нямат цялостна картина, какво всъщност представлява нашата руска православна църква, след революцията 1917 г. Понеже поради започналите, веднага, гонения от безбожната комунистическа власт, а после и поради ереси и предателства, на официалното свещеноначалие, руското православие започнало да се разделя. И това разделение продължавало и се задълбочава, вече, около 100 години. В началото значителна част от руското население, спасявайки се от зверствата на болшевиките, заминало зад границата, в Европа и Америка. И там бил създаден синод, за управление на руската църква, в чужбина. Патриарх Тихон издал указ, с който благословил тази част от руската църква, която била принудена да напусне отечеството, да се управлява самостоятелно. Така възникнала РПЦЗ (РПЦ Зад граница). А останалата част от руското православие, останала под безбожната власт на болшевиките, които после се нарекли - комунисти, и започнали да се наричарт Московски Патриархат (РПЦ МП). Радикално настроените православни хора от РПЦЗ, започнали да обвиняват Московския Патриархат, че се е превърнал в подчинена структура на КГБ и е изгубил истинността си. А в Московския Патриархат, също, ревнители, не по разум, казвали, че задграничната Църква е разкол, и там няма благодат.
Така, мнозина се обвинавали, едни други, и не се разбирали. Но Господ показвал, че положението не е такова, както го виждат късогледите хора. Както в МП, така и в РПЦЗ, имало старци и подвижници, имало изповедници и праведници със свят живот, които свидетелствали, че Светият Дух пребивава, и тук, и там, в хората, които обичат Господа и с цялото си сърце Му служат. Свети Йоан Шанхайски, светец от руското задграничие, - роден в Украйна, който повторил великите подвизи на древните светци, винаги в словата си подчертавал, че Московският Патриархат и РПЦЗ са единна Църква, но поради гоненията от безбожната власт, била принудена да се раздели. Но и тук, и там, се съхранявала апостолската приемственост. И тук, и там, Господ въздействал със Своята Благодат на сърцата и душите на вярващите хора. После се появила злощастната декларация на Сергий Драгородски 1927 г., с която той провъзгласил лоялност на църквата, към комунистическата власт. И заявил пред целия свят, че в Съветския Съюз няма гонения, и че той приема властта на комунистите, като дадена от Бога, като казал: "Техните радости и успехи, са наши радости и успехи, а неуспехите им, са наши неуспехи". Това негово изказване възмутило огромна част от православните хора, и много от тях напуснали МП, - в катакомби и в самоуправление, на основание указа на Патриарх Тихон №.361. Така възникнали Истинската Православна Църква (ИПЦ), а после и Руската Истинска Православна Църква (РИПЦ) и други катакомбни парчета от руското Православие. Светостта и чудесата на преподобния Теодосий Кавкаски, който бил член на ИПЦ, също свидетелства, че Господ не е оставил чадата Си, които са избирали такъв път за запазване на своята вяра, в дните на беди, изкушения и съмнения, - без Своята Благодат. И свети Лаврентий Черниговски известно време бил в ИПЦ, но през по-голямата част от живота си той се молел и се подвизавал в манастири на Московския Патриархат. Старецът Николай Гурянов, целия си живот служил в МП, а епископски сан получил, не много преди отиването му от този живот, от епископи на ИПЦ. Понеже и в ИПЦ се съхранявала апостолската приемственост на епископското ръкополагане. Но бедата била там, че много православни продължавали да се обвиняват едни други, за предателство на вярата, и считали само себе си за истински. Положението влошавало и това, че разделили се на части, руските православни, продължавали да се разделят и в отделни части на църквата. В РПЦЗ се образували неколко синода, от ИПЦ излязла РИПЦ, и други катакомбни клончета, също се делели.
По-голямата част от РПЦЗ, 2008 г. се обедини с Московския Патриархат. Но не всички, понеже останала част от руските задграничници, които не приели обединението. 1990 г. украинският екзархат на Московския Патриархат получил от Патриарх Алексей "Томос" за автономия и самостоятелно управление. Получили свой синод, самостоятелно избиране на митрополита Киевски, самостоятелно водене на финансовия и стопански църковен живот. Православните хора в Украйна различно се отнасяли към Руската Православна Църква. В началото мнозинството свещенство и вярващи от УПЦ считали себе си, неотделима част от РПЦ, но с времето, от деветдесетте години, до днес, под влияние на антируската пропаганда, съзнанието на украинските хора постепенно се променяше, в посока на украинизация и отделяне от РПЦ. Едни считаха, че са в лоното на Московския Патриархат, но много православни в Украйна, поддали се на националистическия дух, и от страха пред русофобните нападки и насилия, започнаха открито да заявяват, че са отделени от РПЦ МП. И работата стигна до там, че 27 май, тази година, в Киев, на т.н. Поместен Събор, а после и на архиерейски събор на УПЦ, провъзгласиха фактическа автокефалия. Така беше извършен явен разкол (пълно отделяне), от цялото руско Православие.
Свидетелствам на всички православни в Украйна, че Украинската Православна Църква е еретически разкол. Т.е. ерес и разкол, в едно. Но това не е първият църковен разкол в Украйна. Според броя на всички църковни разколи, Украйна заема, според мен, първо място в цялото световно православие.
Ето така сбито и кратко ви разкрих църковно-историческата картина на цялото руско православие, за 105-те години, след събарянето на руското самодържавие 1917 г. Затова, знаейки и разбирайки вече, какво е фактическото църковно-историческо положение, не бъдете братя и сестри, като слепците от притчата, която ви разказах. Много православни, виждащи само своята част от Православната Църква, се държеха като деца, едни, към други, и не признаваха другите й части. Но Господ, като любещ Отец, за всички е промислял и на всички е давал възможност да извършват богослужения, и да се приобщават към благодатта на Светия Дух.
Но Благодатта Си Господ подавал, само тогава, когато свещенослужителите, лично, не предавали Бога, и не се отклонявали в ереси и реални канонически разколи. Случваше се, че църковната ситуация в некои случаи, толкова се объркваше, та беше трудно да се определи, къде е границата, между Църквата и разкола, колкото и тъжно да е това. Но според пророчествата на светите Отци, край на тези разделения, трябва да сложи последният Руски Православен Цар.
И ето, дойде времето, и той дойде! И Господ вече, под неговия омофор, започна обединяване на всички православни от Триединната Русия, в една Руска Православна Църква на Царската Империя. И вече трябва да изчезнат названията, МП, УПЦ, РПЦЗ, ИПЦ, и малките клончета на непоменаващите и катакомбниците, и да бъдат приведени под знамето на Православния Държавен Патриарх Зосима. Такова е повелението и благословението на главата на нашата църква - Самия Господ Иисус Христос. Друг сапсителен път за нашата Руска Църква, в сегашното последно време, няма. И който не приеме този път, ще се окаже извън оградата на Църквата Христова и няма да може да се спаси. "И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да отлети в пустинята, на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията." Тези думи от Откровението, гл.12, стих14, пророчески говорят за Руската Православна Църква, Царска Империя. Жената, според тълкуванията на светите отци е Църквата Христова, която Апостол Павел нарича - Невеста Христова. Орелът е символ на царската власт и символизира Помазаника. А пустинята е - излизането от храмовете и манастирите, за богослужения в домашни условия, което винаги е било, при разните гонения. В местата на духовната пустиня, където ще бъдат, и където ще се молят последните християни, Господ ще храни с Благодатта Си, всички обичащи Го. А далече от змея, трябва да се разбира, отделяне от влиянието на антихриста и от цялата му (глобална) система. Неразбиращите и не искащите да приемат истината, твърдят, че владика Зосима е създал разкол, или пък не го признават за митрополит, и т.н. Затова Царят и Пророк Давид, в един от псалмите написал: "Обичащите неправдата, ненавиждат душата си". Надявам се братя и сестри, това да не е казано за вас. Своята Хиротония, владика Зосима доказа пред всички и я защити, вече много пъти, че е канонична и истинска. Той никога не е бил в разкол. В началото пребивавал в Московския Патриархат, после преминал в непоменаващата част на руската Църква, а ръкоположение за епископ получил от РПЦЗ, от тази част, която не се обедини с МП. Нашият Държавен Патриарх е пребивавал и в трите главни части на руското Православие. Това също е промислително, та по-добре и по-дълбоко да разбере духовното състояние на цялата Руска Църква. Господ така уредил, та сърцето му да види и почувства болката на всички руски хора, намиращите се в различните части на РПЦ, т.е. на цялото руско православие. Когато владика Зосима започна да проповядва за Живия Бог, за Любовта Христова, за Благодатта на Светия Дух, хората тръгнаха към него, и на Господа било угодно, именно тези руски хора, които се събирали около владика Зосима, да вземе за основа, за новото възраждане на Православието, в последните времена. РПЦ ЦИ е кораб Христов, Ноев Ковчег, където се събират всички обичащи Господа, православни хора, в нашето последно време. Никакъв разкол тук няма. Разколът е в умовете и сърцата на хората. А в РПЦ ЦИ, всичко е точно обратно, - тя е тази част от Църквата Христова, в която всички верни се обединяват. Това е Църквата на възраждащото се и обновяващо се, живо Православие, което единствено ще влезе в бой срещу антихриста и неговите служители.
Бързайте братя и сестри да приемете "клетвата" към последния Руски Цар, и се присъединявайте към нас. Защото, както навремето е трябвало да се назове Църквата "Православна", за да се отдели от еретиците - католици, така и сега, за да се отдели истинското Православие от предателското, лъжовно и мъртво православие, трябваше да бъде наречена "РПЦ на Царската Империя".
Царската Империя е Знамето, духовният фар в бушуващото житейско море, за православните, които искат да стигнат до тихото пристанище на Царството Небесно. РПЦ Царска Империя е приемница на Московския Партиархат, който изгуби статуса "поместна църква" понеже поведе хората към антихриста. Ето това трябва ясно и точно да осъзнаете. (Това се отнася, изцяло, и за останалите поместни църкви, вкл. Българската! Г.С.) За нас, не е важно, ще признае ли това МП или не. Разбира се, че нама да го признаят. Католиците за хиляда години не признаха, че са еретици. Така и съвременните еретици - кириловци и онуфриевци, също няма да признаят, че са еретици. Ще го направят, когато се окажат в ада. Но ще е късно за тях, да променят нещо. Умолявам ви, православни братя и сестри, не бъдете и вие, в това число. Излизайте от тях. Не следвайте повече тези лъжепастири. Истинската Църква Христова е само под омофора на помазаника Божий. Който с вяра приема поканата (клетвата), на Цар Зосима, на него Господ много пъти показва със Своята Благодат, истинността на този път, и го утвърждава в делото за служене на Царя Православен. В историята на Православието е имало подобни случаи, когато Христос е спасявал Своята Църква, по времена на църковна власт, на предателско мнозинство...
...В исторята на Църквата, начело й, по-често стоели неверни Патриарси и митрополити, отколкото верни! Затова, на Христа много пъти се налагало да спасява Църквата Си, не чрез официални йерарси, а чрез монашестващи и миряни, чрез епископи и свещеници, намиращи се, обикновено, в гонения и притеснения. А мнозинството свещенослужители само затруднявали работата на Господа, по управление и запазване Неговата Църква. Тъжно, но факт. Първи пример: 1439 г. (точната година, не се разбира добре) Константинополският патриархат, поради много тежката политическа и военна обстановка, подписал с римския папа, уния, с което предал Православната вяра. Всичките йерарси, начело с патриарха извършили предателство на Православието и се отклонили в католицизъм. Не подписал тази злочеста уния с католиците, само свети Марк Ефески. И тогава го обявили за враг на Църквата и на цялата държава...
...Гръцките епископи приели, не истината Христова, а страната на последния византийски император, който, за отстъплението си от вяратя, се надявал да получи военна помощ, от западните управници, за борба с турците. Руската митрополия в това време била част от Константинополския Патриархат, и винаги получавала главния митрополит, с назначаване и утвърждаване от вселенския Патриарх. Но когато майката църква се отклонила в папизъм, и когато нееднократните обръщения и въззвания на православните руски йерарси, към константинополския патриарх и към целия синод, за възстановяване чистотата и истинността на паравославието, не постигнали успех, в 1448 г., на поместен събор на Руската Църква, било прието решение за автокефалия на Руската Църква. И тогава за пръв път, без участие на Константинополската църква, бил избран на московската катедра, митрополит Рязански, Йона. Така Руската Църква преминала на самостоятелно управление. Нашите православни руски йерарси отхвърлили унията с католиците, и излезли от подчинение на Вселенския Патриарх - еретик, ръководейки се от правилото (15-то) на Светия Константинополски Събор, наречен - Двукратен. Това правило звучи така: ..."Защото, ония които се отделят от общение със своя предстоятел, поради некоя ерес, осъдена от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес, и явно учи това в Църквата, такива, не само не ще подлежат на каноническо наказание, за това, че преди да има съборно решение, са се отделили от такъв епископ, а напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол, единството на Църквата, а обратно, побързали са да освободат църквата от разколи и разделения". А също и третото правило на третия Вселенски събор, предписва: ..."Изобщо, заповядваме, единомишлениците с Православния и Вселенски Събор, от клира, по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи."
От тези правила се ръководят и тези, които излизат в непоменаване на своите йерарси - еретици и разколници, предали Христа. На основание тези правила, нашият Господ Иисус Христос нареди на своите верни хора, да се отделят от лъжепатриарх Кирил, от лъжемитрополита Онуфрий и другите епископи - предатели, и да се съберат под омофора на владика Зосима, Царя и Патриарх на цяла Русия, Самодържеца и Императора Всеруски.
Втори исторически пример: По време на иконоборческата ерес във Византия, осми и девети век, Църквата Христова също преживяла силни сътресения, което произлизало от императорите иконоборци. Те принуждавали християните да подгазват и унищожават светите икони, а също и мощите на светците. Това гонение продължило, с по-голяма или по-малка сила, около сто години. Мнозинството православни, кой по убеждение, кой от страх от наказание, се отказвали да почитат иконите и ги изнасяли от храмовете и домовете си. Но имало и не малко изповедници, особено сред монасите. Те открито излизали срещу иконоборческата ерес, за което ги подлагали на заточения, изселвания и телесни наказания.
На ръководни места дълго време били противници на иконите. Патриарси иконоборци се сменяли един след друг, и Истината Христова била поругавана. Епископите, които почитали иконите, дълго време нямали достъп до катедрите си. Тях бързо ги низвергвали и ги притеснявали.
Върхът на гоненията бил при Император Константин Копроним, който 754 г. съзвал, както тогава считал, вселенски събор, на който присъствали повече от 300 епископи, от всички краища на Визнтийската Империя. И всичките тези епископи, на този лъжевселенски събор, приели и подписали решение против светите икони. Колко тогава сълзи и молитви възнесли към Бога преподобните свети Отци, виждайки това подгазване на вярата Православна.
Тяхното малцинство тогава изглеждало незначителна сила, но с тях бил Христос. Техните молитви, подвизи на търпение и изповядване на Господа, принесли духовни плодове, и ереста на иконоборчеството започнала да отслабва.
Господ, императорите иконоборци и техните помощници, предавал на жестока смърт и наказания. А у праволсавните все повече се пробуждало покаяние, мъжество и желание да се възстанови истината. Епископи и монаси, при Императрица Ирина, били върнати от изселвания и заточения. За Патриарх бил избран свети Тарасий. И 787 г. бил съзван Седмият Вселенски Събор, който възстановил иконопочитанието. Но сред народа и свещенството останали много иконоборци. При следващите императори тази ерес отново започнала да набира сила. И чак когато на царския престол застанала благочестивата императрица Теодора, и бил проведен 802 година Църковен Събор, и бил установен празникът - Тържество на Православието, тогава иконоборчеството окончателно било победено. Колкото и да се стараели мнозинството иконоборци, които сто години гонели иконите, победило малцинството християни, които обичали Бога и почитали светите икони. Те живеели по истината Христова, и Господ чрез малкото Си стадо съхранил Църквата Си, от ерестта на иконоборството. Така и в нашето време последно, малцинството, което ще е на страната на Православния Цар, въпреки привидната им слабост и незначителност, според пророческите думи на свети Серафим Саровски, ще победи, понеже с тях ще е Господа наш Иисус Христос. Истинската Църква Православна ще победи предателите на православието. Запомнете това, братя и сестри, и се ободрете... ...Лятото на тази година имало явление на Света Богородица, на отрока Павел. Тя му наредила, да предаде на Държавния Патриарх Зосима, да проведат Поместен Събор на РПЦ ЦИ, на Празника "Успение Богородично". И по благословението на Света Богородица, Съборът бе проведен. На него присъстваше цялата Съборна пълнота на Църквата: Епископи, свещеници, монаси и миряни, начело с Държавния Патриарх Зосима. На събора бяха приети много важни решения. С първото решение бе осъдена ерестта на духа на антихриста, и тя бе предадена на анатема.
А какъв е, духът на антихриста и в какво се проявява? Ерестта на духа на антихриста е най-разпространената, най-страшната, най-пагубната и най-незабележимата, от всичките ереси, които са възниквали в историята на Християнстяото. Духът на антихриста, външно има благочестив вид, но вътрешната му същност е - отричане от Бога. Духът на антихриста подбужда човека да постъпва нравствено, да е порядъчен и външно благочестив. Да изпълнява църковните и молитвените правила, но всичко това е само за чисто земно благополучие и земна изгода. За да се устрои тук на земята по-добре, и да постигне земни успехи. Но Христос ни е дал заповед, нашите сърца и умове да възнесем към духовното и Божественото, към Царството Небесно. А духът на антихристи учи, да изучаваме и изпълняваме Христовото учение, само заради земни цели.
Отиде човек в храма, изповяда се, и уж се причасти, а после си отива вкъщи и живее, като всичките други невярващи хора. Говори, мисли и мечтае само за земни неща, и си мисли, че е православен Християнин.
Духът Божий в себе си не чувства, за Божието Царство не мисли, а иска за него всичко да е по-добре устроено тук, в земния живот. Но това е противоположно, на онова, което ни учи Христос. Господ ни учи да намразим този свят, да се отречем от себе си и да пожелаем, да тръгнем по пътя на страданията, заради любовта Божия и заради нашето Небесно Отечество. П
омните ли епизода от евангелието, когато тълпата искала да грабне Христа и да го направи земен цар. Това станало, след като Спасителят нахранил 5000 души с пет хлеба и две риби. А Господ им казал: "Истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте". Тези евреи от Евангелието били движени от духа на антихриста. Още тогава, когато Господ токущо бил дошел в света, духът на антихриста започнал да се противи на Господа. И изпълвал сърцата на хората, за да не влезе в тя Духът Христов.
Човек, който търси Христа, не от любов към Него, а само за да му даде Христос, земни удобства и слава човешка, носи в себе си духа на антихриста. Представката анти, означава - вместо. Това значи, че духът антихристов, винаги се стреми да се посели в душата на човека, вмето Духа Христов.
Служи свещеникът в храма, извършва Богослужение, проповядва и върши други пастирски дела, но прави всичко това, за повече приходи, и за човешки почести... А ако нещо не му е изгодно, роптае и недоволства. Регентът ръководи църковното пеене, певците пеят в църковния хор, но не за слава Божия, а за похвала и за изява на певческите си способности, или за да удоволетворят човешките си абмиции. Хората ходят в храма, за да пообщуват помежду си, да научат новините и да покажат себе си, да донесат от храма подаяния или за да не ги упрекват, че са някакви грешници. Всичките тези тънки духовни неща, са много незабележими за хората, и с това хората биват пленявани от този нечист дух. Вярващите, не изнуряват себе си, с духовен труд, за да получат благодат Божия, да поселят Христа в сърцето си, да претърпят трудности, скърби и лишения, заради Царството Небесно.
За човек, напоен с духа на антихриста, е съвсем неприемливо, да си пожелае скърби и страдания. Защото това не е изгодно и не е удобно. А и се плаши, да не заговорят околните хора, че е ненормален или е в прелест изпаднал, и т.н. Ето този дух на антихриста, днес напълно е поробил хората, в т.ч. и православните. Човек говори за Христа, но Христа не обича, Христа не чувства, за Христа нищо не претърпява. И духът на антихристя влиза в сърцето му, и там вече няма място на Живия Христос. И ето това светолюбие на хората, почитащи само външния вид на християнството, обвивката му, е първата проява на духа на антихриста, против когото са писали Светите Апостоли: Деца на последното време, "Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца ... И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи..." Това са хората, движени от духа на сина на погибелта! Това казва Апостол Йоан Богослов в Първото си послание, гл. 2, стих 15-18. И апостол Яков пише: "Приятелството със света е вражда против Бога" Яков 4.4.
Христос е дошъл да освободи човека от този адски дух на светолюбието. И да въздигне човешкия дух към нашето истинско Небесно Отечество. И ако човек, с молитви и духовен подвиг, не прогонва този дух, той, нататък ще започне да действа с още по-голяма сила. И човекът започва да се противи, и да върви срещу хората, които посещава Духът Свети, в които живее Духът Христов. Христовите хора мислят и говорят за духовното и небесното, а светолюбецът говори за земното и се дразни, когато духовен човек не подкрепя, "възвишените му идеи" за благополучие в земния свят. Такъв светолюбец, не разбира, че е движен от духа на антихриста, когато са му неприятни и противни хората, имащи в себе си Духа Божий. И започват осъжданя, озлобление, нападки. Светолюбецът става гонител на Светия Дух, но си мисли, че върши добри дела. Над яростните светолюбци се изпълняват думите Христови: "...настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба" Йоан 16,2. Ето с този антихристов дух, който хули Светия Дух, днес са напоени много православни хора, продължаващи да посещават храмовете. Те не са усетили, че са изгонили от храмовете и от душите си, Христовия Дух, и са приели духа антихристов, който в наше време роди процесите на екуменизма и глобализацията.
Духът на антихриста обзе целият свят, а после изпълни храмовете и манастирите. Хората са просмукани с това духовно зловоние и вече не го усещат. В сърцевината на този процес, на екуменизма и глобализацията, е борбата против Бога, хула срещу Светата Троица и поклонение на сина на погибелта (антихрист).
Екуменизмът е обединение на всички религии, под благовидния предлог, за световно братство. И сега вече всичките вери се обединиха, понеже в сърцевината си, те всички са еднакви. Да, външно се различават. Католичеството, протестантизмът, ислямът, юдаизмът, будизмът и другите езически култове, - имат свои особености, свои религиозни и обредни практики. Но всички те са движими от един дух, от духа на антихриста. Всички те изпълняват религиозните си предписания и ритуали, заради земния свят, за изгоди и благополучие. И православният човек, по дух, с нищо не се отличава от католика, мюсулманина или будиста, ако и той изпълнява църковните предписания, заради земни изгоди и благоденствие. И свещеноначалието на московския патриархат, начело с Кирил Лъжепатриархович, е пленено от духа на антихриста, Те от много години участват в ерестта на екуменизма и провеждат съвместни молитви и мероприятия с враговете Христови. Подписват с тях съвместни документи и предават вярата Православна. Световната религия "хрислам" вече е създадена, и предателите от Московската Патриаршия бяхя непосредствени учасници в това беззаконие.
Поместният Събор на РПЦ ЦИ, осъди тази ерес на екуменизма, като ерес на духа, на антихриста. И всичките поддържници на тази ерес попаднаха под Църковна Анатема! Вие Кириловци и Унуфриевци знайте, че посещавайки храмовете им, и вие сте в Световната религия на антихриста - Хрислам!! И сте под Църковна Анатема, като еретици, т.е. отлъчени от Благодатта Божия! И не се заблуждавайте че в храмовете чувствате благодат.
(Не се заблуждавайте, братя и сестри православни, че БПЦ не участва в екуменизма, защото неучастието е само формално, а всъщност, в двустранни срещу с еретици и друговерци, вкл. сатанисти, в т.ч. и юдеи, те са подписали всичките еретически документи, вкл. за антихристовия Критски събор, вкл. и за последния конгрес на екуменизма в Казахстан, септември, тази година, където била приета антихристовата световна религия, обединяваща всичките вери и "конфесии" в обща сатанинска помия! Освен това, отдавна стана известно, че Московският патриархат е бил упълномощен, да представлява всичките останали славянски Поместни Църкви!! Но и само фактът, че БПЦ не осъжда решенията на екуменистическите сборища, и мълчи, доказва, че и българските архиереи са в числото на еретиците - екуменисти и глобалисти! А с тях и всички ние, ако продължим да посещаваме храмовете им, в които, общо взето, отдавна доминира духът на антихриста, за което и говори в настоящата проповед владика Никодим! Да, това вече е "истинското време разделно" и се иска мъжество и решителност, да изберем, на кого вярваме и на кого, всъщност, служим. А както знаете, за страхливите и малодушните, няма да има място в Царството Небесно, защото от страх, те предават Христа! Но дано Милостивият Бог им даде сега сила, защото после, ще е късно! Г.С.)
Тези православни, които още търсят, тревожат се и искат да намерят изход от сегашното трудно църковно положение, Господ още не ги е оставил, и може да им помогне да намерят Истината. А тези които упорстват в заблуждението си, вече са отлъчени от Благодатта на Светия Дух. За водачите на процеса на глобализацията и екуменизма, не е важно, че православният храм се отличава от католическите базилики, от протестантските кирхи и от мюсулманските джамии. Важното е, по дух, всички те, да са еднакви, и всичките храмови сгради да са в световния списък на антихриста, и да са приели свое Цифрово Име (табелка КюАрКод. Г.С.). Днес всеки православен храм и манастир има свой идентифинационен номер и свое цифрово име, с което е записан в световния компютърен регистър на антихриста. Да си припомним църковната история, когато православните храмове преминавали под владение на Ариани, Монофизити и други еретици. Външно, когато в тях влизал православен човек, не виждал никава разлика, от истинните православни храмове. Разликата била само в това, че в единия храм служи верен пастир Христов, а в другия служи еретик. Така и сега, когато човек влиза в православни храмове, външно те така си остават, като православни, но в тях служат еретици - екуменисти, и еретици - глобалисти. И врагът прави всичко възможно, православните хора да не разберат това.
Но ние пастирите от РПЦ ЦИ правим всички, вие да го разберете и да излезете от тези храмове, които вече на са наши! Те вече са на антихриста. Светите Отци казвали, че ще дойде такова време, повече да не трябва, да се ходи в храмовете. И това време дойде. Светите Отци казвали и, че който в последното време посещава храмовете, никой от тях няма да се спаси!Истинните православни и пастири минаха на домашно, катакомбно Богослужение. Другата рожба на ерестта на духа на антихриста, е процесът на глобализацията, - т.е. световният регистър за отчет (цифровизация) на всички хора. В който всички хора (и добитък) и предмети, с които хората живеят, се внасят в световния компютърен списък, под определен номер. И този номер заменя името на човека. И свидетелства, че човек, вместо в книгата на Живота, се е записал в книгата на смъртта, на дявола, в световния компютър. В началото номерата се давали на човека, на хартиен документ, като ЕГН в паспорта, като биометричен документ и т.н.
А сега този номер, във вид на нано-микрочипове, започнаха да инжектират в организма на хората, и променят самия генетичен код на човека. А това вече е белегът на антихриста. И свещеноначалието на московския патриархат и на украинската православна Църква (и на всичките поместни църкви), не пожела да вникне в това, и благослови хората за чипизация, и за страшно предателство на Бога. Те поведоха хората към антихриста, и така МП и УПЦ изгубиха истинността си. А хората като слепи овчици вървят след тези слепи пастири, и сами предават Бога.
Господ ни изпрати Своя Пророк, отрока Вячеслав Чебаркулски, който ни предупреждаваше за всичките тези изкушения на антихриста, за да знаят хората и да не приемат всичките тези бесовски документи и "ваксини". А много православни свещеници от МП и УПЦ хулеха светия отрок, с което похулиха Светия Дух, който говореше чрез него. Хората които не послушаха отрока Вячеслав, отиват и приемат белега на звяра. Но който не приема Божиите хора, не приема и самия Бог. А ако не приемаш Бога, приемаш дявола.
Поместният Събор на РПЦ ЦИ осъди това страшно масово предателство на Московския Патриархат. Съборът засвидетелства, че МП е отпаднал от истината и е изгубил статуса - Поместна Църква. И статусът - поместна Църква премина в РПЦ Царска Империя, която е единствената част от РПЦ, която не участва в екуменизма и глобализацията (които са ереси на духа на антихриста) и опази духа на чистотата и истинността, на Православието.
МП вече не е поместна Църква и не е Църква Христова. МП и УПЦ са просто, църковни обредни организации, парчета от обвивката на православието. Както покойникът лежи в ковчега и мълчи, така и пастирите на МП и УПЦ са като духовни покойници. Мълчат и не предупреждават хората за съвременните капани на антихриста. Не може МП да е църква Христова, щом се е поклонила на антихриста. Вниквайте в това, православни, чуйте това братя и сестри, ако у вас е останал поне малко, страх Божий и ревност за Бога.
Ако православните не излязат от МП и УПЦ, и от другите части на РПЦ, отклонили се в ерес, всички те ще приемат антихриста. В началото те приеха духа на антихриста, после приеха екуменизма и глобализацията - ересите на духа на антихриста, а после, като се яви синът на погибелта, те ще му се поклонят. Всичко това е закономерно, но е много страшно и тъжно.
Събудете се Православни, ако все още сте способни на това. Вижте, че повече от една трета от населението на земята прие белега на звяра. Какво още чакате? Понеже всички вас вече ви подпечатаха, с благословията на главния пастир, на МП. Събудете се, докато антихрист още не се е възцарил. Събудете се и приемете Царя Православен, когото ни е изпратил Спасителят наш, Господ Иисус Христос, за да оживотвори душите ни с Благодатта на Светия Дух, и да ни укрепи, пред лицето на всичките трудности, изпитания и изкушения. Само в обединение под омофора на Държавния Патриарх Зосима, можем да съхраним Православната Вяра, от властта и робството, на сина на погибелта. Само в обединение под властта на Православния Цар, е нашата сила и нашето спасение. Да бъде с всички вас, милостта и любовта на Господа наш, Иисуса Христа.
Да бъде с всички вас покровът на Света Богородица,
Да бъде с всички вас Благодатта на Светия Дух! С вас беседваше епископ Никодим. Да ви спаси Христос. Амин.
Превод, Григор Симов, от:
РПЦ ЦИ приемница Московского Патриархата. Вл. Никодим.
https://www.youtube.com/watch?v=RXd4Ce13H3k&t=1147s
Копирайте и разпространявайте, защото с мълчание се предава Бог!
Скъпи братя и сестри, мир вам и Божие Благословение! Христос сред Нас! На всички обичащи Господа наш Иисуса Христа, изповядващи Светата Троица, обичащи пречестната Госпожа наша Богородица, поклон от грешния Епископ Никодим, от многострадална Украйна - Малорусия.
Во имя Отца и Сина и Светаго Духа, Амин.
Днес скъпи приятели дойде време да поговорим по много важна тема, за Църквата Христова в най-последното Време, - времето в което живеем. Мнозина си задават въпроса, що за църква е това, Руската Православна Църква, Царска Империя? Защо трябваше да се създава нещо ново? И без това, през годините се появиха толкова много разколи. Толкова много църковни организации бяха създадени. Братя и сестри, братя свещенослужители, казвам ви ясно, твърдо и главното, - правдиво: Никой, нищо ново, не е създавал. Какво се случи? Веднага ще ви обясня с много важен и красноречив пример.
Когато в 1054 година, западната част на християнството - Римската Църква окончателно се отдели от Вселенската Християнска Църква, Източната част на Христовата Църква, която запази верността си към Бога, започнали да наричат Православна Църква, а отделилата се в ерес Римска Църква, започнали да наричат Католическа. Тези названия в православието, окончателно навлязоха и се затвърдиха в единадесетото столетие. Защото е трябвало да се обозначи с някаква ясна и правилна дума, тази част от Църквата Христова, която запазила верността си към Бога, за да е ясно на всички, че в нея живее Светата Троица. И в тази Църква се пази православното учение, за изповядване на Господа. Светите Отци мъдро нарекли с думите "Православна", тази част от Църквата Христова, която, както е била, така и останала верна Богу. А еретиците - Римските християни, започнали да наричат - католици, паписти, латинци и т.н.
Аналогична е ситуацията и в наше време, когато по-голямата част от Руската Православна Църква, начело с лъжепатриарха и лъжеепископите, се изпълни с духа на антихриста и се отклони, в ересите на екуменизма и глобализацията, предаде Бога и поведе в предателство, православния народ. И Господ заповяда на верната, част на Руските Православни хора, да се отделят от еретиците и предателите. Над Своето верно, малко стадо, Господ постави Своя избранник - Помазаник, митрополит Зосима. Ето това стана. Никой, нищо ново не е създавал. Ние членовете на РПЦ ЦИ бяхме членове на руската Църква, и такива си останахме. И обратното: хората, които останаха в храмовете и поменават свещеноначалието, предало Господа, всъщност, се оказаха извън оградата на Църквата Христова.
Сега Господ отделя верните от неверните. Понеже предателството на много православни, стигна толкова далече и дълбоко в църковния живот, че започна да заплашва самото съществуване на Православната Църква. Но Господ е казал: "Ще съградя Църквата Си, и вратите адови нама да й надделеят"! И днес Господ чрез своя избранник - Помазаник, съхранява и очиства Своята Църква от еретиците и предателите. Възражда я, с благодатта на Светия Дух, с царското и патриарше служение на последния Руски Цар, Схимитрополит Зосима. Това трябва да се види, това трябва да се разбере, това трябва да се почувства със сърцето. На всички ви, които искат да останат верни на Господа наш Иисуса Христа, до края на земните си дни, помагай Господи!
Навремето Старозаветната юдейска църква била истинна църква Божия. Но когато не приели Месията Христос, когато разпнали Господа, тя загубила истнинността си. Така и сега Московският Патриархат с участието си в екуменизма и глобализацията, и затова, че благослови народа Божий, да приема биометрията и чипизацията, изгуби истинността си и отпадна от Благодатта Божия.
Пресветата Троица вече не живее в Московския Патриархат. Йересиарсите на МП и УПЦ доказват това всеки ден с лукавите си дела. Превсветата троица живее сега в Руската Православна Църква, Царска Империя. С думата "Царска" Христос нареди, да се отбележи, че е дошло времето на Помазаника, Царя православен. А думата "Империя" означава, че днес Господ събира всички свои верни хора, от всички краища на Майка Русия, под омофора на Православния Цар Схимитрополит Зосима. РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриархат. Но много от вас православните искате да ми възразите, - аз го разбирам и го предполагам. Вие ще намерите свои аргументи, против моите думи, ще ми предложите свое тълкувание на пророчествата за последните времена, за последния Руски Цар. Вие ще предложите своето виждане за съвременната църковна ситуация. Но... вие ще предложите, своето, а не Христовото!
Това за вас е казал Апостол Павел, понеже всички искат своето, а не това, което е угодно на Иисуса Христа!
Днес са много повече тези, които не приемат владика Зосима, отколкото тези които го приемат. И неразумните хора считат това за аргумент, против владика Зосима, забравяйки, че носителите на истината, никога в историята не са били мнозинство, а винаги - малцинство! Не се заблуждавайте добри хора! Даже тогава, когато в 340-та година равноапостолният Император Константин, с Миланския си Едикт, дал свобода на християнската вяра, и християнството възтържествувало над езичеството, християните в Римската империя тогава, не били повече от 10%.
Аз многогрешният, по воля Божия, Епископ Никодим, от многострадалната Малорусия - Украйна, стоя пред вас и ви говоря тези слова, и думите ми отекват, като Истина Христова, но много хиляди хора, а по-скоро, милиони православни, в духовното си заслепление, не виждат помазаничеството Христово на Владика Зосима. Но аз пред Бога, ще се окажа по-силен от всички вас, които сте възлюбили неправдата. Силата на Божията истина е такава, че даже един човек, живеещ в истината и изповядващ я, е по-силен от многото прелъстени милиони православни хора, държащи на истина човешка, която е лъжа сатанинска.
Помните ли православни, човешкия подвиг на Марко Ефески, който единствен от всичките йерарси на византийската Църква, не подписал Унията с римския папа, на Фераро-Флорентинския събор 1459 г. (годината не се рзбира добре!). Но Господ бил с него! И благодарение на изповедническия му подвиг, със стоенето в Истината, Господ, след не много години успял да възроди Константинополския Патриархат и да го върне в лоното на Паравославието.
И аз, слава Богу, на територията на триединна Русия, съм сам. Но ако Господу е угодно, да ми даде, какво да кажа... вие нищо няма да можете да възразите, срещу силата на правдата и красотата на Истината. Ще можете само, като фарисеите, разпнали Христа, да се нахвърлите срещу Истинното Слово Божие, с лъжи. Ще можете, като страхливци, злодеи и предатели, да ме ударите в гърба. Но аз не се плаша от това. Аз, за Господа Иисуса Христа съм готов на всякакви трудности и изпитания. И Бог ми е свидетел. Той ме е изпитал не веднъж и е видял, че не само на думи, говоря красиво, но и на дело... на което ни учи Христос. Застъпвах се за истината, за Неговата истинна Църква и за Неговия Помазаник. И на всички, които са против моите думи, ще ви отговоря, ето с какво: Когато слушате проповед на владика Зосима, - вие вече сте ги слушали и повече не искате да ги слушате. Но поради неприемането ви, на владика Зосима, за Цар, ще поискате, с незнайно от къде взето въодушевление, да изригнете злословия срещу владика Зосима. И тогава злият дух ще влезе във вашите сърца, и вие в беснование ще говорите на хората, че владика Зосима е самозванец и лъже-цар. Но моля ви, запазете от словесните си гадости и от злобата си, и за мен грешния. И помнете, че в многострадална Украйна - Малорусия, се появи епископ Никодим, който е готов да защити помазаника, когато нашия държавен Патриарх Зосима започнат отново да го заливат със смрадна помия и с клевети, да подложа, и своята глава! Когато посегнат да забият нож в сърцето на нашия владика, или да изстрелят куршум, аз съм готов да подставя моето сърце и да го прикрия с тялото си, както навремето направил, за да предпази Царя мъченик Николай, великият руски човек Аркадиевич. За мен е много по-приятно да споделям с нашия държавен владика Зосима, подигравките и страданията, отколкото почит и благоденствие, с предателите Христови. За мен е много по-приятно да слушам злословие за мен, отколкото да слушам лицемерни похвали от предателски души. Нека добре запомнят това, всички противници на владика Зосима.
Искам да кажа на хората, които поради страх юдейски, не бързат да приемат Царя Православен, като си измислят лъжовни аргументи и лукави оправдания, чуйте моята проповед, която ще последва след това видеообръщение. Виждам как много православни треперят като зайци или като лисици се крият в дупки, от страх, да не претърпят и най-малко страдание за Христа. Боят се да кажат дума в защита на Господа... Пред очите им, техни събратя хулят Христа и го разпъват с богохулните си думи. Аз виждам, как много православни, не смеят, за своето вечно спасение и за вечната радост и блаженство, да нарушат покоя си в мечешките си бърлоги, и се боят от своите сродници, предали Бога (които, ако още не са ви предали, утре ще ви предадат), да тръгнат към трудности, лишения и изпитания.
Виждайки вашата страхливост, безумие и малодушие, ми се иска да умра за Господа, и не само веднъж, но и три пъти, ако е възможно. Пастирът, верен на Бога, като вижда, че паството му не слуша Словото Божие, и вместо вечния покой и вечната радост, избира временния покой и временната радост, му се иска да умре, за да не гледа духовното заслепление и безчувствието към Бога... Понеже вижда, че хората са заобичали повече прахта и пепелта, отколкото неизказаните съкровища небесни. Вместо да водите роднините си, към рая, вие ги дърпате към ада. И чак, като умре пастирът, може би тогава ще го послушате. Много ме боли за Господа, братя и сестри, когато вие държите повече на електронните карти и документи, в които сте се подписали, че се отричате от Бога, отколкото на думите Христови: - "Търсете първо Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ви се придаде!" Амин...
Ако във вас е останала поне малко вяра и ревност, пазете ги и ги умножавайте. И същевременно изкоренявайте в себе си, всичката гнилост, лукавство и сластолюбие, които е вселил нечистият дух в душата ви.
За да ви се проясни на вас православните, историческата и съвременната картина, за положението и живота на РПЦ и на цялата Църква Христова, аз записах за вас Проповед. Изслушайте я внимателно и с Божия помощ се застъпвайте за истината, със слово и дело, по примера на нашия владика - Цар, и мене грешния. "Сега много малко хора приемат владиката - Цар, но ще дойде време когато много народ ще дойде при Царя, и сатаната, малко ще може да попречи.
Първите три столетия на християнството, сатаната много силно гонел Църквата Христова. И имало много, милиони мъченици и изповедници пострадали за Христа. Но когато в началото на четвъртото столетие, Господ поставил на Римското Царство император Константин Велики, той дал свобода на християнска та вяра. Тогава народът Божий приел Църквата Христова, и сатаната не можал да попречи. Така ще стане и с приемането на владика Зосима. Когато народът Божий, в най-близко време, понесе твърде много страдания, тогава ще му се отворят очите, и ще види своя Богопоставен Цар Православен. И дяволът няма да може съществено да му попречи. Сатаната ще постигне само това, че след като хората приемат Царя, после... пак, ще го предадат! И точно сега е време за изповедничество. Който мълчи и се крие, предава Господа! Когато изберат и короноват "сина на погибелта" - Световния Управител Антихрист, тогава ще се наложи на много православни, да се крият. А сега е време да се говори и да защитаваме Бога... и Света Богородица! И за говорене на истината, Господ ще ни даде Своята Благодат. Да бъде с вас Благодатта и милостта Божия, и любовта Христова! Амин"
Скъпи братя и сестри, в Христа, ние сега трябва да се държим, не за храмовите здания, не за официалните йерарси, предали Бога, а за поставения от Христа, Православен Цар, Владика Зосима. Предлагам на хората, които не излизат от храмовете, а поменават Кирил Лъжепатриархович, доверяват се на еретиците и другите защитници на антихристовата система, да ги наричаме "Кириловци", а онези православни в Украйна, които не виждат мълчаливото предателство на Онуфрий Лъжемитрополитович, и поддържат раздутия от врага авторитет около него, да ги наричаме Онуфриевци.
А непоминающите лъжепатриарха ревнители, които не приеха поставения от Бога Помазаник, и продължават да се молят за "идващия цар", да ги наричаме "разколници, вечно чакащи царя". Сега трябва всички, точно и ясно да определим, кой, кой е, макар и с не много приятни думи, като: слепота, малодушие, лукавство, ревност и безумна хула на Бога.
Прикритото предателство на Христа, от много православни, премина всички граници. Православните християни днес, много злоупотребяват с милостта Божия. Злоупотребяват и с добротата, и с търпението на верните служители Христови. Затова братя и сестри, ни се налага, като пастири, да употребяваме не много вежливи, но допустими думи и изрази, за да пробудим хората от съня и от прелестта антихристова. РПЦ ЦИ е истинската Църква Христова, която днес единствена съхранява верност на Господа наш Иисус Христос, и правилно изповядва Светата Троица. Всичките други части на Руската Църква, - МП, УПЦ, РПЦЗ, а също и катакомбните парчета от Руското Православие, които приеха духа на антихриста, като се подписаха, предавайки Бога, в много бесовски документи, отпаднаха от Благодатта на Духа Свети и се превърнаха в обикновени църковни, обрядни организации, съхраняващи само обвивката от православието, без истински вътрешен духовен живот и без жива вяра.
МП, УПЦ, РПЦЗ и другите, са вече мъртво православие, понеже то се поклони на антихриста, като прие биометрията и чипизацията.
Свети Игнатий Брянчанинов пророчески е писал, че официалните православни йерарси, ще се поклонят на антихриста, и днес, това вече се изпълнява. И йеромонах Серафим Роуз, в трудовете си писал, че всичките официални православни църкви, ще приемат антихриста. Но за съжаление, малцина имат духовно зрение, да видят това.
Ще ви разкажа, каква е представата и мисленето на Руската Църква, днес, сред абсолютното мнозинство православни... Чуйте тази притча за слепците и слона: Един хваща кракът и казва това е дърво, друг хваща хобота - това е змия, трети зъба - това големо рогато животно. И всички заспорили и се изпокарали. На слепците от тази притча са подобни днес православните руски хора, понеже не разбират, и нямат цялостна картина, какво всъщност представлява нашата руска православна църква, след революцията 1917 г. Понеже поради започналите, веднага, гонения от безбожната комунистическа власт, а после и поради ереси и предателства, на официалното свещеноначалие, руското православие започнало да се разделя. И това разделение продължавало и се задълбочава, вече, около 100 години. В началото значителна част от руското население, спасявайки се от зверствата на болшевиките, заминало зад границата, в Европа и Америка. И там бил създаден синод, за управление на руската църква, в чужбина. Патриарх Тихон издал указ, с който благословил тази част от руската църква, която била принудена да напусне отечеството, да се управлява самостоятелно. Така възникнала РПЦЗ (РПЦ Зад граница). А останалата част от руското православие, останала под безбожната власт на болшевиките, които после се нарекли - комунисти, и започнали да се наричарт Московски Патриархат (РПЦ МП). Радикално настроените православни хора от РПЦЗ, започнали да обвиняват Московския Патриархат, че се е превърнал в подчинена структура на КГБ и е изгубил истинността си. А в Московския Патриархат, също, ревнители, не по разум, казвали, че задграничната Църква е разкол, и там няма благодат.
Така, мнозина се обвинавали, едни други, и не се разбирали. Но Господ показвал, че положението не е такова, както го виждат късогледите хора. Както в МП, така и в РПЦЗ, имало старци и подвижници, имало изповедници и праведници със свят живот, които свидетелствали, че Светият Дух пребивава, и тук, и там, в хората, които обичат Господа и с цялото си сърце Му служат. Свети Йоан Шанхайски, светец от руското задграничие, - роден в Украйна, който повторил великите подвизи на древните светци, винаги в словата си подчертавал, че Московският Патриархат и РПЦЗ са единна Църква, но поради гоненията от безбожната власт, била принудена да се раздели. Но и тук, и там, се съхранявала апостолската приемственост. И тук, и там, Господ въздействал със Своята Благодат на сърцата и душите на вярващите хора. После се появила злощастната декларация на Сергий Драгородски 1927 г., с която той провъзгласил лоялност на църквата, към комунистическата власт. И заявил пред целия свят, че в Съветския Съюз няма гонения, и че той приема властта на комунистите, като дадена от Бога, като казал: "Техните радости и успехи, са наши радости и успехи, а неуспехите им, са наши неуспехи". Това негово изказване възмутило огромна част от православните хора, и много от тях напуснали МП, - в катакомби и в самоуправление, на основание указа на Патриарх Тихон №.361. Така възникнали Истинската Православна Църква (ИПЦ), а после и Руската Истинска Православна Църква (РИПЦ) и други катакомбни парчета от руското Православие. Светостта и чудесата на преподобния Теодосий Кавкаски, който бил член на ИПЦ, също свидетелства, че Господ не е оставил чадата Си, които са избирали такъв път за запазване на своята вяра, в дните на беди, изкушения и съмнения, - без Своята Благодат. И свети Лаврентий Черниговски известно време бил в ИПЦ, но през по-голямата част от живота си той се молел и се подвизавал в манастири на Московския Патриархат. Старецът Николай Гурянов, целия си живот служил в МП, а епископски сан получил, не много преди отиването му от този живот, от епископи на ИПЦ. Понеже и в ИПЦ се съхранявала апостолската приемственост на епископското ръкополагане. Но бедата била там, че много православни продължавали да се обвиняват едни други, за предателство на вярата, и считали само себе си за истински. Положението влошавало и това, че разделили се на части, руските православни, продължавали да се разделят и в отделни части на църквата. В РПЦЗ се образували неколко синода, от ИПЦ излязла РИПЦ, и други катакомбни клончета, също се делели.
По-голямата част от РПЦЗ, 2008 г. се обедини с Московския Патриархат. Но не всички, понеже останала част от руските задграничници, които не приели обединението. 1990 г. украинският екзархат на Московския Патриархат получил от Патриарх Алексей "Томос" за автономия и самостоятелно управление. Получили свой синод, самостоятелно избиране на митрополита Киевски, самостоятелно водене на финансовия и стопански църковен живот. Православните хора в Украйна различно се отнасяли към Руската Православна Църква. В началото мнозинството свещенство и вярващи от УПЦ считали себе си, неотделима част от РПЦ, но с времето, от деветдесетте години, до днес, под влияние на антируската пропаганда, съзнанието на украинските хора постепенно се променяше, в посока на украинизация и отделяне от РПЦ. Едни считаха, че са в лоното на Московския Патриархат, но много православни в Украйна, поддали се на националистическия дух, и от страха пред русофобните нападки и насилия, започнаха открито да заявяват, че са отделени от РПЦ МП. И работата стигна до там, че 27 май, тази година, в Киев, на т.н. Поместен Събор, а после и на архиерейски събор на УПЦ, провъзгласиха фактическа автокефалия. Така беше извършен явен разкол (пълно отделяне), от цялото руско Православие.
Свидетелствам на всички православни в Украйна, че Украинската Православна Църква е еретически разкол. Т.е. ерес и разкол, в едно. Но това не е първият църковен разкол в Украйна. Според броя на всички църковни разколи, Украйна заема, според мен, първо място в цялото световно православие.
Ето така сбито и кратко ви разкрих църковно-историческата картина на цялото руско православие, за 105-те години, след събарянето на руското самодържавие 1917 г. Затова, знаейки и разбирайки вече, какво е фактическото църковно-историческо положение, не бъдете братя и сестри, като слепците от притчата, която ви разказах. Много православни, виждащи само своята част от Православната Църква, се държеха като деца, едни, към други, и не признаваха другите й части. Но Господ, като любещ Отец, за всички е промислял и на всички е давал възможност да извършват богослужения, и да се приобщават към благодатта на Светия Дух.
Но Благодатта Си Господ подавал, само тогава, когато свещенослужителите, лично, не предавали Бога, и не се отклонявали в ереси и реални канонически разколи. Случваше се, че църковната ситуация в некои случаи, толкова се объркваше, та беше трудно да се определи, къде е границата, между Църквата и разкола, колкото и тъжно да е това. Но според пророчествата на светите Отци, край на тези разделения, трябва да сложи последният Руски Православен Цар.
И ето, дойде времето, и той дойде! И Господ вече, под неговия омофор, започна обединяване на всички православни от Триединната Русия, в една Руска Православна Църква на Царската Империя. И вече трябва да изчезнат названията, МП, УПЦ, РПЦЗ, ИПЦ, и малките клончета на непоменаващите и катакомбниците, и да бъдат приведени под знамето на Православния Държавен Патриарх Зосима. Такова е повелението и благословението на главата на нашата църква - Самия Господ Иисус Христос. Друг сапсителен път за нашата Руска Църква, в сегашното последно време, няма. И който не приеме този път, ще се окаже извън оградата на Църквата Христова и няма да може да се спаси. "И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да отлети в пустинята, на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията." Тези думи от Откровението, гл.12, стих14, пророчески говорят за Руската Православна Църква, Царска Империя. Жената, според тълкуванията на светите отци е Църквата Христова, която Апостол Павел нарича - Невеста Христова. Орелът е символ на царската власт и символизира Помазаника. А пустинята е - излизането от храмовете и манастирите, за богослужения в домашни условия, което винаги е било, при разните гонения. В местата на духовната пустиня, където ще бъдат, и където ще се молят последните християни, Господ ще храни с Благодатта Си, всички обичащи Го. А далече от змея, трябва да се разбира, отделяне от влиянието на антихриста и от цялата му (глобална) система. Неразбиращите и не искащите да приемат истината, твърдят, че владика Зосима е създал разкол, или пък не го признават за митрополит, и т.н. Затова Царят и Пророк Давид, в един от псалмите написал: "Обичащите неправдата, ненавиждат душата си". Надявам се братя и сестри, това да не е казано за вас. Своята Хиротония, владика Зосима доказа пред всички и я защити, вече много пъти, че е канонична и истинска. Той никога не е бил в разкол. В началото пребивавал в Московския Патриархат, после преминал в непоменаващата част на руската Църква, а ръкоположение за епископ получил от РПЦЗ, от тази част, която не се обедини с МП. Нашият Държавен Патриарх е пребивавал и в трите главни части на руското Православие. Това също е промислително, та по-добре и по-дълбоко да разбере духовното състояние на цялата Руска Църква. Господ така уредил, та сърцето му да види и почувства болката на всички руски хора, намиращите се в различните части на РПЦ, т.е. на цялото руско православие. Когато владика Зосима започна да проповядва за Живия Бог, за Любовта Христова, за Благодатта на Светия Дух, хората тръгнаха към него, и на Господа било угодно, именно тези руски хора, които се събирали около владика Зосима, да вземе за основа, за новото възраждане на Православието, в последните времена. РПЦ ЦИ е кораб Христов, Ноев Ковчег, където се събират всички обичащи Господа, православни хора, в нашето последно време. Никакъв разкол тук няма. Разколът е в умовете и сърцата на хората. А в РПЦ ЦИ, всичко е точно обратно, - тя е тази част от Църквата Христова, в която всички верни се обединяват. Това е Църквата на възраждащото се и обновяващо се, живо Православие, което единствено ще влезе в бой срещу антихриста и неговите служители.
Бързайте братя и сестри да приемете "клетвата" към последния Руски Цар, и се присъединявайте към нас. Защото, както навремето е трябвало да се назове Църквата "Православна", за да се отдели от еретиците - католици, така и сега, за да се отдели истинското Православие от предателското, лъжовно и мъртво православие, трябваше да бъде наречена "РПЦ на Царската Империя".
Царската Империя е Знамето, духовният фар в бушуващото житейско море, за православните, които искат да стигнат до тихото пристанище на Царството Небесно. РПЦ Царска Империя е приемница на Московския Партиархат, който изгуби статуса "поместна църква" понеже поведе хората към антихриста. Ето това трябва ясно и точно да осъзнаете. (Това се отнася, изцяло, и за останалите поместни църкви, вкл. Българската! Г.С.) За нас, не е важно, ще признае ли това МП или не. Разбира се, че нама да го признаят. Католиците за хиляда години не признаха, че са еретици. Така и съвременните еретици - кириловци и онуфриевци, също няма да признаят, че са еретици. Ще го направят, когато се окажат в ада. Но ще е късно за тях, да променят нещо. Умолявам ви, православни братя и сестри, не бъдете и вие, в това число. Излизайте от тях. Не следвайте повече тези лъжепастири. Истинската Църква Христова е само под омофора на помазаника Божий. Който с вяра приема поканата (клетвата), на Цар Зосима, на него Господ много пъти показва със Своята Благодат, истинността на този път, и го утвърждава в делото за служене на Царя Православен. В историята на Православието е имало подобни случаи, когато Христос е спасявал Своята Църква, по времена на църковна власт, на предателско мнозинство...
...В исторята на Църквата, начело й, по-често стоели неверни Патриарси и митрополити, отколкото верни! Затова, на Христа много пъти се налагало да спасява Църквата Си, не чрез официални йерарси, а чрез монашестващи и миряни, чрез епископи и свещеници, намиращи се, обикновено, в гонения и притеснения. А мнозинството свещенослужители само затруднявали работата на Господа, по управление и запазване Неговата Църква. Тъжно, но факт. Първи пример: 1439 г. (точната година, не се разбира добре) Константинополският патриархат, поради много тежката политическа и военна обстановка, подписал с римския папа, уния, с което предал Православната вяра. Всичките йерарси, начело с патриарха извършили предателство на Православието и се отклонили в католицизъм. Не подписал тази злочеста уния с католиците, само свети Марк Ефески. И тогава го обявили за враг на Църквата и на цялата държава...
...Гръцките епископи приели, не истината Христова, а страната на последния византийски император, който, за отстъплението си от вяратя, се надявал да получи военна помощ, от западните управници, за борба с турците. Руската митрополия в това време била част от Константинополския Патриархат, и винаги получавала главния митрополит, с назначаване и утвърждаване от вселенския Патриарх. Но когато майката църква се отклонила в папизъм, и когато нееднократните обръщения и въззвания на православните руски йерарси, към константинополския патриарх и към целия синод, за възстановяване чистотата и истинността на паравославието, не постигнали успех, в 1448 г., на поместен събор на Руската Църква, било прието решение за автокефалия на Руската Църква. И тогава за пръв път, без участие на Константинополската църква, бил избран на московската катедра, митрополит Рязански, Йона. Така Руската Църква преминала на самостоятелно управление. Нашите православни руски йерарси отхвърлили унията с католиците, и излезли от подчинение на Вселенския Патриарх - еретик, ръководейки се от правилото (15-то) на Светия Константинополски Събор, наречен - Двукратен. Това правило звучи така: ..."Защото, ония които се отделят от общение със своя предстоятел, поради некоя ерес, осъдена от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес, и явно учи това в Църквата, такива, не само не ще подлежат на каноническо наказание, за това, че преди да има съборно решение, са се отделили от такъв епископ, а напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол, единството на Църквата, а обратно, побързали са да освободат църквата от разколи и разделения". А също и третото правило на третия Вселенски събор, предписва: ..."Изобщо, заповядваме, единомишлениците с Православния и Вселенски Събор, от клира, по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи."
От тези правила се ръководят и тези, които излизат в непоменаване на своите йерарси - еретици и разколници, предали Христа. На основание тези правила, нашият Господ Иисус Христос нареди на своите верни хора, да се отделят от лъжепатриарх Кирил, от лъжемитрополита Онуфрий и другите епископи - предатели, и да се съберат под омофора на владика Зосима, Царя и Патриарх на цяла Русия, Самодържеца и Императора Всеруски.
Втори исторически пример: По време на иконоборческата ерес във Византия, осми и девети век, Църквата Христова също преживяла силни сътресения, което произлизало от императорите иконоборци. Те принуждавали християните да подгазват и унищожават светите икони, а също и мощите на светците. Това гонение продължило, с по-голяма или по-малка сила, около сто години. Мнозинството православни, кой по убеждение, кой от страх от наказание, се отказвали да почитат иконите и ги изнасяли от храмовете и домовете си. Но имало и не малко изповедници, особено сред монасите. Те открито излизали срещу иконоборческата ерес, за което ги подлагали на заточения, изселвания и телесни наказания.
На ръководни места дълго време били противници на иконите. Патриарси иконоборци се сменяли един след друг, и Истината Христова била поругавана. Епископите, които почитали иконите, дълго време нямали достъп до катедрите си. Тях бързо ги низвергвали и ги притеснявали.
Върхът на гоненията бил при Император Константин Копроним, който 754 г. съзвал, както тогава считал, вселенски събор, на който присъствали повече от 300 епископи, от всички краища на Визнтийската Империя. И всичките тези епископи, на този лъжевселенски събор, приели и подписали решение против светите икони. Колко тогава сълзи и молитви възнесли към Бога преподобните свети Отци, виждайки това подгазване на вярата Православна.
Тяхното малцинство тогава изглеждало незначителна сила, но с тях бил Христос. Техните молитви, подвизи на търпение и изповядване на Господа, принесли духовни плодове, и ереста на иконоборчеството започнала да отслабва.
Господ, императорите иконоборци и техните помощници, предавал на жестока смърт и наказания. А у праволсавните все повече се пробуждало покаяние, мъжество и желание да се възстанови истината. Епископи и монаси, при Императрица Ирина, били върнати от изселвания и заточения. За Патриарх бил избран свети Тарасий. И 787 г. бил съзван Седмият Вселенски Събор, който възстановил иконопочитанието. Но сред народа и свещенството останали много иконоборци. При следващите императори тази ерес отново започнала да набира сила. И чак когато на царския престол застанала благочестивата императрица Теодора, и бил проведен 802 година Църковен Събор, и бил установен празникът - Тържество на Православието, тогава иконоборчеството окончателно било победено. Колкото и да се стараели мнозинството иконоборци, които сто години гонели иконите, победило малцинството християни, които обичали Бога и почитали светите икони. Те живеели по истината Христова, и Господ чрез малкото Си стадо съхранил Църквата Си, от ерестта на иконоборството. Така и в нашето време последно, малцинството, което ще е на страната на Православния Цар, въпреки привидната им слабост и незначителност, според пророческите думи на свети Серафим Саровски, ще победи, понеже с тях ще е Господа наш Иисус Христос. Истинската Църква Православна ще победи предателите на православието. Запомнете това, братя и сестри, и се ободрете... ...Лятото на тази година имало явление на Света Богородица, на отрока Павел. Тя му наредила, да предаде на Държавния Патриарх Зосима, да проведат Поместен Събор на РПЦ ЦИ, на Празника "Успение Богородично". И по благословението на Света Богородица, Съборът бе проведен. На него присъстваше цялата Съборна пълнота на Църквата: Епископи, свещеници, монаси и миряни, начело с Държавния Патриарх Зосима. На събора бяха приети много важни решения. С първото решение бе осъдена ерестта на духа на антихриста, и тя бе предадена на анатема.
А какъв е, духът на антихриста и в какво се проявява? Ерестта на духа на антихриста е най-разпространената, най-страшната, най-пагубната и най-незабележимата, от всичките ереси, които са възниквали в историята на Християнстяото. Духът на антихриста, външно има благочестив вид, но вътрешната му същност е - отричане от Бога. Духът на антихриста подбужда човека да постъпва нравствено, да е порядъчен и външно благочестив. Да изпълнява църковните и молитвените правила, но всичко това е само за чисто земно благополучие и земна изгода. За да се устрои тук на земята по-добре, и да постигне земни успехи. Но Христос ни е дал заповед, нашите сърца и умове да възнесем към духовното и Божественото, към Царството Небесно. А духът на антихристи учи, да изучаваме и изпълняваме Христовото учение, само заради земни цели.
Отиде човек в храма, изповяда се, и уж се причасти, а после си отива вкъщи и живее, като всичките други невярващи хора. Говори, мисли и мечтае само за земни неща, и си мисли, че е православен Християнин.
Духът Божий в себе си не чувства, за Божието Царство не мисли, а иска за него всичко да е по-добре устроено тук, в земния живот. Но това е противоположно, на онова, което ни учи Христос. Господ ни учи да намразим този свят, да се отречем от себе си и да пожелаем, да тръгнем по пътя на страданията, заради любовта Божия и заради нашето Небесно Отечество. П
омните ли епизода от евангелието, когато тълпата искала да грабне Христа и да го направи земен цар. Това станало, след като Спасителят нахранил 5000 души с пет хлеба и две риби. А Господ им казал: "Истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте". Тези евреи от Евангелието били движени от духа на антихриста. Още тогава, когато Господ токущо бил дошел в света, духът на антихриста започнал да се противи на Господа. И изпълвал сърцата на хората, за да не влезе в тя Духът Христов.
Човек, който търси Христа, не от любов към Него, а само за да му даде Христос, земни удобства и слава човешка, носи в себе си духа на антихриста. Представката анти, означава - вместо. Това значи, че духът антихристов, винаги се стреми да се посели в душата на човека, вмето Духа Христов.
Служи свещеникът в храма, извършва Богослужение, проповядва и върши други пастирски дела, но прави всичко това, за повече приходи, и за човешки почести... А ако нещо не му е изгодно, роптае и недоволства. Регентът ръководи църковното пеене, певците пеят в църковния хор, но не за слава Божия, а за похвала и за изява на певческите си способности, или за да удоволетворят човешките си абмиции. Хората ходят в храма, за да пообщуват помежду си, да научат новините и да покажат себе си, да донесат от храма подаяния или за да не ги упрекват, че са някакви грешници. Всичките тези тънки духовни неща, са много незабележими за хората, и с това хората биват пленявани от този нечист дух. Вярващите, не изнуряват себе си, с духовен труд, за да получат благодат Божия, да поселят Христа в сърцето си, да претърпят трудности, скърби и лишения, заради Царството Небесно.
За човек, напоен с духа на антихриста, е съвсем неприемливо, да си пожелае скърби и страдания. Защото това не е изгодно и не е удобно. А и се плаши, да не заговорят околните хора, че е ненормален или е в прелест изпаднал, и т.н. Ето този дух на антихриста, днес напълно е поробил хората, в т.ч. и православните. Човек говори за Христа, но Христа не обича, Христа не чувства, за Христа нищо не претърпява. И духът на антихристя влиза в сърцето му, и там вече няма място на Живия Христос. И ето това светолюбие на хората, почитащи само външния вид на християнството, обвивката му, е първата проява на духа на антихриста, против когото са писали Светите Апостоли: Деца на последното време, "Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца ... И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи..." Това са хората, движени от духа на сина на погибелта! Това казва Апостол Йоан Богослов в Първото си послание, гл. 2, стих 15-18. И апостол Яков пише: "Приятелството със света е вражда против Бога" Яков 4.4.
Христос е дошъл да освободи човека от този адски дух на светолюбието. И да въздигне човешкия дух към нашето истинско Небесно Отечество. И ако човек, с молитви и духовен подвиг, не прогонва този дух, той, нататък ще започне да действа с още по-голяма сила. И човекът започва да се противи, и да върви срещу хората, които посещава Духът Свети, в които живее Духът Христов. Христовите хора мислят и говорят за духовното и небесното, а светолюбецът говори за земното и се дразни, когато духовен човек не подкрепя, "възвишените му идеи" за благополучие в земния свят. Такъв светолюбец, не разбира, че е движен от духа на антихриста, когато са му неприятни и противни хората, имащи в себе си Духа Божий. И започват осъжданя, озлобление, нападки. Светолюбецът става гонител на Светия Дух, но си мисли, че върши добри дела. Над яростните светолюбци се изпълняват думите Христови: "...настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба" Йоан 16,2. Ето с този антихристов дух, който хули Светия Дух, днес са напоени много православни хора, продължаващи да посещават храмовете. Те не са усетили, че са изгонили от храмовете и от душите си, Христовия Дух, и са приели духа антихристов, който в наше време роди процесите на екуменизма и глобализацията.
Духът на антихриста обзе целият свят, а после изпълни храмовете и манастирите. Хората са просмукани с това духовно зловоние и вече не го усещат. В сърцевината на този процес, на екуменизма и глобализацията, е борбата против Бога, хула срещу Светата Троица и поклонение на сина на погибелта (антихрист).
Екуменизмът е обединение на всички религии, под благовидния предлог, за световно братство. И сега вече всичките вери се обединиха, понеже в сърцевината си, те всички са еднакви. Да, външно се различават. Католичеството, протестантизмът, ислямът, юдаизмът, будизмът и другите езически култове, - имат свои особености, свои религиозни и обредни практики. Но всички те са движими от един дух, от духа на антихриста. Всички те изпълняват религиозните си предписания и ритуали, заради земния свят, за изгоди и благополучие. И православният човек, по дух, с нищо не се отличава от католика, мюсулманина или будиста, ако и той изпълнява църковните предписания, заради земни изгоди и благоденствие. И свещеноначалието на московския патриархат, начело с Кирил Лъжепатриархович, е пленено от духа на антихриста, Те от много години участват в ерестта на екуменизма и провеждат съвместни молитви и мероприятия с враговете Христови. Подписват с тях съвместни документи и предават вярата Православна. Световната религия "хрислам" вече е създадена, и предателите от Московската Патриаршия бяхя непосредствени учасници в това беззаконие.
Поместният Събор на РПЦ ЦИ, осъди тази ерес на екуменизма, като ерес на духа, на антихриста. И всичките поддържници на тази ерес попаднаха под Църковна Анатема! Вие Кириловци и Унуфриевци знайте, че посещавайки храмовете им, и вие сте в Световната религия на антихриста - Хрислам!! И сте под Църковна Анатема, като еретици, т.е. отлъчени от Благодатта Божия! И не се заблуждавайте че в храмовете чувствате благодат.
(Не се заблуждавайте, братя и сестри православни, че БПЦ не участва в екуменизма, защото неучастието е само формално, а всъщност, в двустранни срещу с еретици и друговерци, вкл. сатанисти, в т.ч. и юдеи, те са подписали всичките еретически документи, вкл. за антихристовия Критски събор, вкл. и за последния конгрес на екуменизма в Казахстан, септември, тази година, където била приета антихристовата световна религия, обединяваща всичките вери и "конфесии" в обща сатанинска помия! Освен това, отдавна стана известно, че Московският патриархат е бил упълномощен, да представлява всичките останали славянски Поместни Църкви!! Но и само фактът, че БПЦ не осъжда решенията на екуменистическите сборища, и мълчи, доказва, че и българските архиереи са в числото на еретиците - екуменисти и глобалисти! А с тях и всички ние, ако продължим да посещаваме храмовете им, в които, общо взето, отдавна доминира духът на антихриста, за което и говори в настоящата проповед владика Никодим! Да, това вече е "истинското време разделно" и се иска мъжество и решителност, да изберем, на кого вярваме и на кого, всъщност, служим. А както знаете, за страхливите и малодушните, няма да има място в Царството Небесно, защото от страх, те предават Христа! Но дано Милостивият Бог им даде сега сила, защото после, ще е късно! Г.С.)
Тези православни, които още търсят, тревожат се и искат да намерят изход от сегашното трудно църковно положение, Господ още не ги е оставил, и може да им помогне да намерят Истината. А тези които упорстват в заблуждението си, вече са отлъчени от Благодатта на Светия Дух. За водачите на процеса на глобализацията и екуменизма, не е важно, че православният храм се отличава от католическите базилики, от протестантските кирхи и от мюсулманските джамии. Важното е, по дух, всички те, да са еднакви, и всичките храмови сгради да са в световния списък на антихриста, и да са приели свое Цифрово Име (табелка КюАрКод. Г.С.). Днес всеки православен храм и манастир има свой идентифинационен номер и свое цифрово име, с което е записан в световния компютърен регистър на антихриста. Да си припомним църковната история, когато православните храмове преминавали под владение на Ариани, Монофизити и други еретици. Външно, когато в тях влизал православен човек, не виждал никава разлика, от истинните православни храмове. Разликата била само в това, че в единия храм служи верен пастир Христов, а в другия служи еретик. Така и сега, когато човек влиза в православни храмове, външно те така си остават, като православни, но в тях служат еретици - екуменисти, и еретици - глобалисти. И врагът прави всичко възможно, православните хора да не разберат това.
Но ние пастирите от РПЦ ЦИ правим всички, вие да го разберете и да излезете от тези храмове, които вече на са наши! Те вече са на антихриста. Светите Отци казвали, че ще дойде такова време, повече да не трябва, да се ходи в храмовете. И това време дойде. Светите Отци казвали и, че който в последното време посещава храмовете, никой от тях няма да се спаси!Истинните православни и пастири минаха на домашно, катакомбно Богослужение. Другата рожба на ерестта на духа на антихриста, е процесът на глобализацията, - т.е. световният регистър за отчет (цифровизация) на всички хора. В който всички хора (и добитък) и предмети, с които хората живеят, се внасят в световния компютърен списък, под определен номер. И този номер заменя името на човека. И свидетелства, че човек, вместо в книгата на Живота, се е записал в книгата на смъртта, на дявола, в световния компютър. В началото номерата се давали на човека, на хартиен документ, като ЕГН в паспорта, като биометричен документ и т.н.
А сега този номер, във вид на нано-микрочипове, започнаха да инжектират в организма на хората, и променят самия генетичен код на човека. А това вече е белегът на антихриста. И свещеноначалието на московския патриархат и на украинската православна Църква (и на всичките поместни църкви), не пожела да вникне в това, и благослови хората за чипизация, и за страшно предателство на Бога. Те поведоха хората към антихриста, и така МП и УПЦ изгубиха истинността си. А хората като слепи овчици вървят след тези слепи пастири, и сами предават Бога.
Господ ни изпрати Своя Пророк, отрока Вячеслав Чебаркулски, който ни предупреждаваше за всичките тези изкушения на антихриста, за да знаят хората и да не приемат всичките тези бесовски документи и "ваксини". А много православни свещеници от МП и УПЦ хулеха светия отрок, с което похулиха Светия Дух, който говореше чрез него. Хората които не послушаха отрока Вячеслав, отиват и приемат белега на звяра. Но който не приема Божиите хора, не приема и самия Бог. А ако не приемаш Бога, приемаш дявола.
Поместният Събор на РПЦ ЦИ осъди това страшно масово предателство на Московския Патриархат. Съборът засвидетелства, че МП е отпаднал от истината и е изгубил статуса - Поместна Църква. И статусът - поместна Църква премина в РПЦ Царска Империя, която е единствената част от РПЦ, която не участва в екуменизма и глобализацията (които са ереси на духа на антихриста) и опази духа на чистотата и истинността, на Православието.
МП вече не е поместна Църква и не е Църква Христова. МП и УПЦ са просто, църковни обредни организации, парчета от обвивката на православието. Както покойникът лежи в ковчега и мълчи, така и пастирите на МП и УПЦ са като духовни покойници. Мълчат и не предупреждават хората за съвременните капани на антихриста. Не може МП да е църква Христова, щом се е поклонила на антихриста. Вниквайте в това, православни, чуйте това братя и сестри, ако у вас е останал поне малко, страх Божий и ревност за Бога.
Ако православните не излязат от МП и УПЦ, и от другите части на РПЦ, отклонили се в ерес, всички те ще приемат антихриста. В началото те приеха духа на антихриста, после приеха екуменизма и глобализацията - ересите на духа на антихриста, а после, като се яви синът на погибелта, те ще му се поклонят. Всичко това е закономерно, но е много страшно и тъжно.
Събудете се Православни, ако все още сте способни на това. Вижте, че повече от една трета от населението на земята прие белега на звяра. Какво още чакате? Понеже всички вас вече ви подпечатаха, с благословията на главния пастир, на МП. Събудете се, докато антихрист още не се е възцарил. Събудете се и приемете Царя Православен, когото ни е изпратил Спасителят наш, Господ Иисус Христос, за да оживотвори душите ни с Благодатта на Светия Дух, и да ни укрепи, пред лицето на всичките трудности, изпитания и изкушения. Само в обединение под омофора на Държавния Патриарх Зосима, можем да съхраним Православната Вяра, от властта и робството, на сина на погибелта. Само в обединение под властта на Православния Цар, е нашата сила и нашето спасение. Да бъде с всички вас, милостта и любовта на Господа наш, Иисуса Христа.
Да бъде с всички вас покровът на Света Богородица,
Да бъде с всички вас Благодатта на Светия Дух! С вас беседваше епископ Никодим. Да ви спаси Христос. Амин.
Превод, Григор Симов, от:
РПЦ ЦИ приемница Московского Патриархата. Вл. Никодим.
https://www.youtube.com/watch?v=RXd4Ce13H3k&t=1147s
Копирайте и разпространявайте, защото с мълчание се предава Бог!
Тагове:
Вълнообразно
Радиация от Украйна към ЕС....
РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриар...
Продължение на "РПЦ ЦИ е приемница ...
РПЦ ЦИ е приемница на Московския Патриар...
Продължение на "РПЦ ЦИ е приемница ...
АГЕНТИТЕ НА ПУТИН ПРЕВЗЯХА КОНГРЕСА, СЪП...
Обръщение към руснаците и украинците на ...
Съвременни китайски мъдрости ..
Обръщение към руснаците и украинците на ...
Съвременни китайски мъдрости ..
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
За този блог
Гласове: 8247
