Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Чудеса, след отваряне мощите на свети Йоасаф, епископ ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.01 16:58 - Чудеса, след отваряне мощите на свети Йоасаф, епископ Белгородски, 4 септември 1911 г.

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 767 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.01 09:34

Когато учех в Санкпетербургската духовна академия, сред нас, съучениците, имаше известно съревнование, кой по-добре ще каже проповедта. И добре говорехме. На ония, които слушаха, а и на нас, ни харесваше, но истинска вяра, в малцина имаше. Всички говореха красиво, но хладно и бездушно.

Учението отдалечаваше мнозина от живата вяра, понеже латинската схоластика вече бе примесена към православното учение. Преписана от римските католически книжки, схоластиката убиваше вярата в учениците и учителите. Внушаваха се отвлечени знания, вместо живия опит от общуването с Бога.

И това особено пролича, когато предложиха, да изпратим наш представител на тържеството, по случай отварянето мощите на свети Йоасаф. Всички отказаха. - "Защо да идем да гледаме помрачения народ, жаден за чудеса. Та какви чудеса може да има в наше време"?

Хвърлихме жребий и се наложи, аз да ида. Тръгнах неохотно, изпълнявайки послушание.

Отидох, и нещо затрептя в мен. Беше такава гледка, че човек не можеше да остане спокоен. От всички краища на Русия бяха надошли болни и сакати, та беше трудно да се гледа толкова мъка и болка. Но имаше всеобщо очакване, за нещо чудесно, което неволно се предаваше и на мен, въпреки скептичното ми и недоверчиво отношение към ставащото.

Последен дойде Императорът със семейството си. И тържеството започна. Аз стоех на тържеството с дълбоко вълнение. Не вярвах, но все пак, очаквах нещо.

Трудно е сега да си представиш това зрелище. Хиляди и хиляди болни, сгърчени, бесновати, слепи, куци, - лежеха или стоеха, от двете страни на пътя, по който трябваше да пренесат мощите на светеца.

Особено ми привлече вниманието един сгърчен, когото не можеше да гледаш, без да изтръпнеш. Всичките части на тялото му, на земята, се бяха срастнали в някаква топка от месо и кости. И аз чаках да видя, каква ли помощ може да получи този човек?! И изобщо, може ли да му се помогне с нещо?

И ето, изнесоха ковчега с мощите на светителя Йоасаф. Такова нещо никога не бях виждал и едва ли ще видя повече. Почти всички болни, стоящи край пътя, се изцеляваха. Слепите проглеждаха, глухите чуваха, немите започваха да говорят, да викат и скачат от радост. На сакатите се изправяха болните крайници.

С трепет, ужас и благоговение гледах на случващото се. И не изпусках от очи, онзи, сгърчения.

Когато ковчегът с мощите на светеца се изравни с него, той разтвори ръце, раздаде се страшно хрущене на кости, все едно нещо се чупеше и разтрошваше в него. И той започна да се изправя с голямо усилие, и се изправи на крака.

Какъв потрес беше това за мен! Аз притичах към него, просълзен. После хванах за ръката някакъв журналист и започнах да му разказвам всичко, и много го молех, да запише всичко.

Върнах се в Петербург, друг човек, - вярващ!

https://www.youtube.com/watch?v=hyKzGz9WO74

Превод, Григор Симов

Нагоре