Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2023 11:50 - ВЪЗВАНИЕ В ПОДКРЕПА НА УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА КАНОНИЧНАТА СЪБОРНОСТ НА ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1018 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.05.2023 12:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
„От кръста не се слиза, от кръста свалят!“ 

ДО

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО

НЕОФИТ,

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

И ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ДО

ЧЛЕНОВЕТЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА –

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

 

ОТВОРЕНО ПИСМО – ВЪЗВАНИЕ

В ПОДКРЕПА НА УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И

ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА КАНОНИЧНАТА СЪБОРНОСТ НА ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА

 

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

С настоящото писмо с въпиюща християнска тревога и с най-дълбока загриженост като чеда на родната ни Българска Православна Църква, кръстени в Светата Ѝ Купел, се присъединяваме към позициите в защита на Украинската Православна Църква, оглавени от петима патриарси, архиерейското чиноначалие, духовенството и множеството миряни от поместните Църкви, към които се числи писмото от игумена и братството на Славянобългарския Зографски манастир „Свети великомъченик Георгий Победоносец“ [1] и отвореното писмо „Обръщение в подкрепа на Киево-Печерското монашеско братство“ [2] на монашестващи от БПЦ, както и към заявеното становище на ООН – Управлението на Върховния комисар по правата на човека:

– Антиохийският патриарх Иоан X – „С голяма болка в сърцата си наблюдаваме отдалеч гоненията, на които Вие и Вашата Свята Църква сте подложени заради Христа. Географски сме далеч от вас, но духом сме близо и Ви подаваме ръка в този мрачен момент.“[3]

– Йерусалимският Патриарх Теофил III – „В Украйна признавам само една Православна Църква – възглавяваната от митрополит Онуфрий“[4]

– Руският патриарх Кирил – „Обръщам се към Предстоятелите на поместните Православни Църкви, религиозни деятели и представители на международни организации с призив да положат всички възможни усилия, за да предотвратят принудителното затваряне на манастира, което би нарушило правото на милиони украински вярващи на свобода на вероизповеданието, гарантирано от Конституцията на Украйна, както и от документи като Устава на ООН“[5]

– Сръбският патриарх Порфирий – „Надигаме своя вопиющ глас срещу ужасната несправедливост, срещу държавния терор, насочен срещу Украинската Православна Църква.“[6]; „Очакваме всички Църкви и религиозни общности, както и всички институции, за които мирът, справедливостта и редът са важни, да осъдят посочената заплаха за религиозните свободи“[7]

– Грузинският патриарх Илия – „Обезпокоени сме от настоящите обстоятелства в Украинската Православна Църква. … Факт е, че Украинската Православна Църква се намира в много трудна ситуация от множество страни“[8]

– Антиохийска Патриаршия – Св. Синод – „членовете на Синода отправят своите молитви за целия православен свят, молейки Възкръсналия Господ да предпази Своята Църква от разколи, и изразяват своята солидарност с братята от Украинската Православна Църква, които страдат от несправедливостта на религиозните преследвания“[9]митр. Исаак Германски и Централноевропейски – „призовавам всички, от които зависи това, да помогнат духовенството и монасите да продължат да водят своя духовен живот в Киево-Печерската Лавра … моля братята от Православните Църкви-Сестри да отправят своите молитви за това“[10]

– Йерусалимска Патриаршия – архиеп. Теодосий Севастийски – „Къде е сега целият християнски свят, за да осъди преследването, на което е подложена УПЦ?“[11]„недвусмислено осъждаме системните преследвания и гонения, организирани срещу Украинската Православна Църква от киевското правителство … изискваме от цялото православно обществено мнение незабавни действия, за да се сложи край на тези безпринципни преследвания“[12]

– Руска Патриаршия – Св. Синод – „с прискърбие констатира усилването на преследването на вярващите на Украинската Православна Църква и призовава международната общност да издигне глас в нейна защита“[13]

– Сръбска Патриаршия – митр. Иоаникий Черногорски и Приморски – „Това всъщност е грубо нарушение на международните актове и норми за свобода на съвестта и вероизповеданието. Виждаме как и тази част от международната общност, която не е православна и дори невярваща, се огорчава от случващото се в Украйна“„Разколниците, заедно с украинските власти, се добраха до Киево-Печерската Лавра, една от най-великите православни светини в света. Двата най-големи храма на Лаврата първо бяха конфискувани от държавата, а после предадени на разколниците.“[14]; еп. Ириней Бачки – „добродетелните представители на демокрацията и на човешките – в това число и религиозните – права и свободи от двете страни на Атлантика мъдро мълчат.[15]; еп. Герасим Горнокарловацки – „УПЦ като единствената канонична Църква страда от терор, който я лишава от основни човешки права“[16]еп. Силуан Австралийски и Новозеландски – „в Киево-Печерската Лавра се извършва открито преследване и потъпкване на религиозните свободи и човешките права“[17]; еп. Фотий Зворницко-Тузлански – „призовавам за защита на духовенството, монасите и паството на Украинската Православна Църква, както и на нейните светини“[18]еп. Давид Стобийски и местоблюстител Струмицки – „Държавният терор, обявен от украинското правителство, преследва двеста и петдесет монаси, сто преподаватели и студенти по богословие от Киево-Печерската Лавра на Украинската Православна Църква, чийто Предстоятел е Блаженейшият Киевски митрополит Онуфрий. Този терор прилича на фашистката борба срещу инакомислещите.“[19]

– Българска Патриаршия – митр. Гавриил Ловчански, митр. Иоан Варненски и Великопреславски и митр. Даниил Видински  „Кой ще поеме отговорността за всички онези хора, чиито живот ще бъде застрашен в Украйна, когато застанат в защита на светините – храмове и манастири, когато бъде отнета регистрацията под сегашното наименование на каноничната Православна църква, към която те принадлежат, както открито се говори за това от политиците в Украйна?“ [20]; митр. Гавриил Ловчански – „всяка война срещу Украинската Православна Църква е война срещу Пастиреначалника и Спасителя Господ Иисус Христос“[21]; отворено писмо „Обръщение в подкрепа на Киево-Печерското монашеско братство“ на монашестващи от БПЦ – „Ударът по обителта е удар по най-многочисленото вероизповедание в Украйна, удар по православния украински народ и целокупната Православна църква – удар по живото Христово тяло." [2]

– Грузинска Патриаршия  митр. Андрей Горийски и Атенски – „Вярваме и се надяваме, че в скоро време Православните Църкви съборно ще намерят решение, съгласно духа и каноните на Христовата Църква, тъй като извършваното силово действие срещу Украинската Православна Църква е неприемливо нито по духовните, нито по гражданските закони.“[22]; на 28.03.2023 г. в Тбилиси до украинското посолство духовници и миряни правят лития в подкрепа на УПЦ, като призовават украинското правителство за прекратяване на гонението срещу истинската Църква[23]

– Кипърска Архиепископия – митр. Неофит на Морфу – „В момента в Украйна унищожават Православието“[24]

– Еладска Православна Църква – митр. Китирски и Антикитирски Серафим – „изразявам горещо желание и надежда, че както Светият синод на Еладската Църква, така и другите поместни автокефални Православни Църкви ще заемат подобаваща позиция и решително ще осъдят това антидуховно посегателство“[25]митр. Андрей на Дринополис, Погониани и Коница, митр. Серафим Пирейски, митр. Серафим Китирски и Антикитирски и митр. Козма Етолийски и Акарнанийски – „мнозинството Православни Църкви признават митр. Онуфрий за единственият каноничен Киевски митрополит и съслужават само с него и Църквата, на която е начело“[26]; около 200 архимандрити, йереи, монашестващи, включително Светогорски, и миряни„изразяваме безрезервното си съчувствие и подкрепа за милионите членове на каноничната Украинска Православна Църква, които търпят мъки и преследване“[27]Центърът за Патристични изследвания в Гърция – „с болка протестираме срещу нападението над украинските монаси от Лаврата и молим Еладската Църква и всички останали поместни Православни Църкви да застанат на страната на пострадалите монаси“[28]

– Полска Православна Църква – Предстоятелят митр. Сава – „Полската Православна Църква винаги се е застъпвала и продължава да се застъпва за каноничността на Украинската Православна Църква. Това, което се случва днес с Киево-Печерската Лавра, други манастирски центрове, храмове и вашата Академия, се явява израз на голямо поробителство и преследване на Църквата“[29]

– Албанска Православна Църква – Предстоятелят архиеп. Анастасий – „Виждам как Вашата Църква преминава през трудностите, с колко голямо доверие в Бога, с мир в душите си, без агресия. Сигурен съм, че ще победите.“[30]

– Православна Църква на Чешките земи и Словакия – Предстоятелят митр. Ростислав – „несправедливото и неоправдано преследване на Украинската Православна Църква от страна на украинските държавни власти … продължава вече няколко десетилетия и има за цел да подмени каноничната Църква с разколнически структури, се засили значително след избухването на военния конфликт между Украйна и Русия, а през последните дни придоби характер на опит за ликвидация.“[31]архиеп. на Прага Михаил – „Пражката православна епархия отправя молитви за гонената Църква-Мъченица … и протестира срещу нарушаването от страна на украинските власти на правата на духовниците и вярващите от каноничната Украинска Православна Църква.“[32]архиеп. Георгий Михайловски и Кошицки – „Поразен съм, че във време на война украинските чиновници съсредоточават силите си върху провокирането на вътрешни раздори, безсрамно злоупотребявайки с религията. … Моля, опомнете се, преди да е станало твърде късно, оставете монасите да живеят и да се молят в своята Лавра!“[33]

– Американска Православна Църква – Предстоятелят митр. Тихон – „особено осъждаме всяко религиозно преследване на Украинската Православна Църква начело с Негово Блаженство митрополит Онуфрий“[34]архиеп. Даниил Чикагски – „Искам да препотвърдя постоянната си подкрепа и молитви, заедно с духовенството, монасите и вярващите от Среднозападната епархия“[35]игумения Христофора със сестринството на Преображенския манастир в Пенсилвания – „Умоляваме Ви, позволете на тези добри монаси да останат, позволете на тези, които учат в Академията, да останат, за да могат да продължат да служат на Господа.“[36]

– Белоруска Православна Църква – Св. Синод – „Белоруската Православна Църква призовава международната общност активно да се застъпи в защита на каноничното православие на украинската земя като истинска Христова Църква, като гарант на мира и залог за стабилност в украинското общество; да предприеме незабавни мерки за прекратяване на деструктивните изявления и действия срещу Украинската Православна Църква“[37]

– Руска Православна Църква зад граница – Предстоятелят митр. Николай и неговият викарен еп. Лука Сиракузки с духовниците на Източно-Американската епархия се обявиха „в защита на Украинската Православна Църква, нейните архипастири, духовници, монаси и милиони пасоми, които от години са преследвани от своето правителство“[38]; митр. Марк Берлински и Германски – „Дори Хитлер не е стигал толкова далеч, колкото украинските власти“[39]; еп. Ириней Лондонски и Западно-Европейски – „Не можем да останем слепи за ужасяващите гонения в Украйна срещу УПЦ“[40]

– Архиепископията на западноевропейските енории от руска традиция – Епархийския съвет, начело с митр. Иоан Дубнински, управляващ Архиепископията: „Епархийският съвет на Архиепископията на западноевропейските енории от руска традиция уверява монашеската общност и Духовната академия на Киево-Печерската лавра в своята подкрепа и молитви в това тежко време“[41]

Управлението на Върховния комисар на ООН по правата на човека изразява загриженост, че действията на държавата срещу УПЦ може да са дискриминационни.“[42]

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

Повече от очевидно е, че сме изправени пред критичен момент за Христовата Църква. Казусът УПЦ съвсем не е локален проблем, оставащ в регионалните и канонични граници на тази поместна Църква, поради което наш дълг е да заявим всеобщото си безпокойство и несъгласие спрямо настъпилата безпрецедентна ситуация, като се притечем на помощ на подложената на пълномащабно гонение УПЦ, с която БПЦ е в най-близко духовно родство спрямо всички останали поместни Църкви.

По великия Божий промисъл Киев – „Майката на руските градове“ – през X-XI век получава своето духовно приемство от българската Преславска Патриаршия, за да се роди Светата Киевска Рус, възприела от нас Светата Православна Вяра, тъй както хилядолетие по-рано Боговдъхновено е пророчествал св. ап. Андрей Първозвани: „по тези хълмове ще възсияе благодатта Божия; тук ще има велик град и Господ ще въздигне в него много църкви и ще просвети със свето кръщение цялата Руска земя.“[43]

Нашето църковно родство ни свързва чрез делата на святи мъже и жени като св. равноап. кн. Олга, идваща от българската земя, промислително подготвила своя внук св. равноап. кн. Владимир за великия подвиг да начене благословеното свише княжеско служение на Киевска Рус.

Българската Църква през X век изпраща в Киевска Рус на мисия многочислени духовници, свещеници, монаси, сред които първият Киевски митрополит светител Михаил, които да ги въвеждат в Богослужението, Богопочитанието и свещеното знание за православието [44]. Да дадеш Свещеното Писание, Боговдъхновено слово, Богослужебен език, писменост и книжнина, без които покръстването на Киевска Рус не би било възможно, никак не е малко.

Първите руски свети мъченици братята Борис и Глеб са синове на св. равноап. кн. Владимир от неговата съпруга от българско царско потекло [45]. По-нататък друг българин от Великотърновски болярски род е свт. Киприан, митрополит Киевски и на цяла Русия, духовно закърмил и утвърдил в Христовата Вяра народа по тези земи.

През вековете списъкът със светии, които свързват нашите две Църкви, става дълъг, но не можем да пропуснем и подвига на св. преп. Димитра Киевска, която с майчина грижа възражда женското монашество в гр. Киев. Да припомним, че неслучайно гробът на владетеля на Стара Велика България православният хан Кубрат се намира именно в Украйна и до днес. Изглежда всичко това по неведом начин предопределя най-голямата българска диаспора да се намира отново в пределите на Украйна.

Кой ако не БПЦ като чедолюбива майка, следва да се притече на помощ, когато Църквата е обуреваема от люти беди и тежки изпитания, в момент когато УПЦ е поведена като Христово агне на заколение?

Светият Синод на БПЦ преди близо 5 години на 04.10.2018 г. създаде нарочна „Комисия по въпроса свързан с църковния разкол на територията на Украйна“, оглавявана от Старозагорския митр. Киприан (която сякаш с основание не беше приета с пълно единодушие[46] от митрополитите), с цел да изгради позиция по още тогава именувания като неотложен въпрос, свързан с УПЦ. Към момента за целия почти петгодишен период от създаването на същата комисия, въпреки безспорните факти липсва резултат, в следствие на който да бъде публично оповестено становище на БПЦ по темата.

За всички тези години към Светия Синод и в частност нашите архиереи официално са били отправяни множество устни и писмени призиви от украински митрополити и енорийски паства от УПЦ, разчитайки на Църковна помощ и молитвена духовна защита, като такива в последната една година се случваха дори във видеообръщения, които станаха достояние на целия свят. За жалост дори след всичко това и към момента липсва каквато и да било официална реакция от Светия Синод, макар никой по-добре от БПЦ да не знае колко е страшен разколът в наше време.

Нима сме забравили, когато БПЦ беше раздирана от злокобната хватка на българския разкол през периода 1992-2004 г., подклаждан предимно от чужди на Църква и държава интереси, посредством престъпни влияния, управлявани от човеци, превърнали себе си в мракобесни слуги на сатаната? Нима всичко това щеше да бъде преодоляно без братолюбивата подкрепа, крепка помощ и непоколебима намеса тогава от страна на патриарсите и архиереите на Антиохийската, Йерусалимската, Руската и Румънската Патриаршии и всички останали неравнодушни автокефални и автономни поместни Църкви, сред които редом бе и близката нам УПЦ? Вярваме, че този велик подвиг, благовестящ за силата на Христовата Любов, е записан със златни букви на Небесата!

Българският разкол е трудно съпоставим по величина с този в Украйна, тъй като е едва 12-годишен по сравнение с този в УПЦ, която и след съветския период преживява дни на тежки изпитания, като в по-ново време от 34 г. насам под покровителството на политическите власти е подлагана на посегателства, включително и от структурата на самозвания „патр. Филарет“ Денисенко (1992 г.), от униатски, римокатолически и антицърковни формирования, находящи се на територията на постсъветска и по-късно демократизираща се „независима Украйна“.

Към тежестта на кръста на разкола в Украйна в последните над 30 г. се прибави започналата гражданска-братоубийствена война в Донбас (включващ Донецка и Луганска област) през 2014 г. с десетки хиляди жертви мирни граждани, сред които стотици деца[47], православни християни. Това тегло се преумножи и стана в пъти по-трудно поносимо след нанесения удар по УПЦ от безпрецедентната колаборация между вселенския патр. Вартоломей и дошлия с преврат предишен президент на Украйна П. Порошенко, посредством изфабрикувания през 2019 г. антиканоничен „Томос“, с което се постави началото на национализация на Църквата. Продължител на тази антицърковна линия се оказва настоящият президент Владимир Зеленски, който по време на стартиралата на 24.02.2022 г. Специална Военна Операция (СВО) реши да използва „Томоса“ като религиозно оръжие срещу по-голямата част от украинския народ само защото са православни и принадлежат към УПЦ, вследствие от което „Томос‘19“ започна да се налага силово на украинските граждани като хибридна и чужда за Църквата форма между кесаревата и Божия власт, представлявана от патр. Вартоломей.

За всеки православен християнин е ясно, че генезисът за започването на СВО неминуемо се предшества от сериозни духовни причини, материализирани в провъзгласения „Томос‘19“, като един отровен плод на един антицърковен, антиправославен и антиХристов план.

От началото на СВО, когато медиите по целият свят ежедневно призовават за съчувствие и финансова, военна, хуманитарна и всякаква подкрепа за Украйна, във време когато българската държава също е съпричастна към трагедията на войната, нима БПЦ ще се въздържи от подобаваща защита спрямо УПЦ и ще игнорира единоверния украински православен народ в такъв трагичен момент?

В някои епархии на БПЦ се въздигат молитви за мир и спорадично се дава подслон и храна на украински бежанци, но колко повече е потребно УПЦ да бъде защитена, в момент когато е притисната от настоящите скърби, безмерни беди, невиждани неправди и издевателства срещу Нея, щом е казано: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ (Ин. 15:13).

За УПЦ ако се каже, че е Църква-Мъченица, освен че няма да е пресилено, ще бъде съвсем непълно, тъй като опустошителните гонения, на които е подложена вече повече от 30 години, в последно време не само придобиха невиждан мащаб, но буквално я окървавиха, причинявайки болка, страдание и дори физическа смърт на мнозина човеци. За пръв път в Църковната история ставаме свидетели как отношенията УПЦ и държавата Украйна навлязоха в нова, нагнетена до кърваво-червено фаза, трагично довела до настоящия религиозен геноцид.

Всичко това се реализира посредством една планирана и насилствено приложена геополитическа инициатива чрез връчване на неканоничен „Томос‘19“ въпреки волята на УПЦ, чрез пряката и съвсем открита намеса на политическата власт на САЩ[48], включваща лична присъствена навигация, чиято цел бе да се обединят всички разколнически структури в един квазицърковен политико-религиозен проект „Православна Църква на Украйна“ („ПЦУ“). Неслучайно на 04.04.2023 г. назначеният за глава на „ПЦУ“ „митр. Епифаний“ награди[49] съвсем не символично с най-високия орден на своята структура, бившия държавен секретар на САЩ Майкъл Помпео, в качеството му на един от главните покровители на неканоничния „Томос“ от 2019 г.

„Но всички те, тези политици и свещенослужители, пренебрегват един основен и важен момент: те самите са смъртни. Църквата е вечна и те ще влязат в историята на Църквата като подбудители на този разкол, независимо от техните желания.“[50]

Всичко това не само ранява духовното сърце на Киевска Рус, а е катастрофален удар срещу вселенското Православие, тъй като Светата, Съборна и Апостолска Църква е надполитическа и наднационална, в Нея няма нации, защото ние Православните сме народ Божий.

  • В Украйна в периода до 2023 г. са приети поредица антицърковни – дискриминационни законопроекти и закони, с които УПЦ е обявена за антидържавна Църква. Във Върховната Рада е внесен проектозакон[51] за директна забрана на УПЦ, въпреки надлежно депозираната в Министерския съвет законна петиция[52], събрала над 25000 гласа против. Налице са и законопроекти[53] за съществено ограничение на правата на УПЦ, закон[54] за нейното насилствено преименуване с цел сливане с „ПЦУ“, както и закон[55], забраняващ публичното използване на руския език в Украйна, включително в проповедите на духовниците, въпреки че половината от украинското население говори на руски език, за много от които се счита за матерен език;
  • Областните и градските (общински) съвети в Украйна взимат всекидневни решения буквално на конвейер[56] (над 80 в периода от март 2022 г. до момента) за прекратяване[57] на функционирането в страната на енориите на УПЦ посредством незаконни и фиктивни административни трикове, като прекъсване на договори за наем и законово необосновано отнемане на храмове и църковно имущество[58], насилствено пререгистриране на енорийските храмове към разколническата „ПЦУ“, включително и за ограничаване дейността на УПЦ в столицата Киев, където бяха забранени[59] всякакви „мероприятия“ на УПЦ извън територията на храмовете, което включва Литии и традиционните Кръстни ходове;
  • Ежедневни са разрушенията на храмове и манастири, превръщани в пепелища от украински военни още от периода на войната от 2014 г. в Донбас, като по време на настоящата СВО са превръщани в руини чрез целенасочени бомбардировки, включително от началото на гражданската война не са рядкост бомби с надпис „Смърт на православните!“[60]. Само в Донбас разрушените храмове и манастири[61] са над 130, като особено показателни са обстрелите от страна на ВСУ по Иверския манастир[62] в гр. Донецк в продължение на месеци през 2014 г., в следствие на което е практически напълно разрушен, както и на обителите Свето-Успенската Светогорска Лавра[63] в гр. Светогорск и Свето-Успенската Николо-Василевска[64] в с. Николское, основана от Стареца Зосима (Сокур), въпреки че там се намират приютени стотици украински граждани – бежанци[65], включително възрастни мъже и жени, ранени, болни, инвалиди, деца, инвалиди, ранени, болни, старци, жени, мъже;
  • В периода 2014-2023 г.[66] повече от 700 храма и църковно имущество са подлагани на кощунствено поругание, варварско разрушаване[67], под викове „Разпни, разпни!“ (укр. „Ганьба, ганьба!“), умишлени опожарявания[68], прекъсвайки Светата Литургия и други Богослужения със силово щурмуване и преднамерено осквернение със сатанинска агресия. Показателно е, че само за периода 2022-2023 г. над 200 храма на УПЦ са били обект на такива посегателства.

Свидетелство за това е един от последните фрапиращите случаи[69] на 02.01.2023 г. в гр. Виница, където по време на Богослужение на свещеник от каноничната УПЦ бе прерязано с нож гърлото, като подобно деяние не се отличава с нищо от злодеянията на татаро-монголите и методите на талибаните и главорезите от ИДИЛ. Често нападенията се извършват от униформени и цивилни разколници и укронационалисти, включително посредством криминални методи, като използват флексове за рязане на църковните врати, въоръжени с арматурно желязо, понякога с автомати и други оръжия, като използват нервно-паралитичен[70] или сълзотворен газ[71] срещу беззащитни духовници и миряни;

Често се стига до ситуации, при които мирни хора, възрастни жени и мъже, деца стават жертва като биват пребивани, окървавявани и осакатявани от маскирани лица, като неотдавна беше отрязан пръст на мирянин в опит да защити своя храм[72]. Това се случва в присъствието на военни, полиция и цивилни наемници от други региони. Пореден покъртителен пример за човеконенавистния характер на тези акции е случаят от 07.12.2022 г.[73] в периода на СВО, когато майка на убит украински войник от Военните сили на Украйна (ВСУ), отива в енорийския си – селски храм – и моли на колене в снега разколниците от „ПЦУ“, заграбили храма, синът ѝ да бъде погребан и опят от енорийския свещеник. В отговор жената е бита по лицето заради това, че нейният син и тя принадлежат към каноничната УПЦ, като е получила отказ синът ѝ да бъде опят от каноничния местен свещеник и е задължена да се съгласи представител на разколническата „ПЦУ“ да извърши това, понеже храмът бил вече тяхна собственост и не принадлежи на УПЦ;

  • Първото посегателство срещу Киево-Печерската Лавра е извършено на 1 януари 2023 г., когато от УПЦ са заграбени двата основни храма на Лаврата – Успенският Катедрален храм и Трапезният храм „Св. преп. Антоний и Теодосий Печерски“, на територията на последния броени дни след заграбването беше обявено, че на 22 януари ще бъде проведен рок-концерт, който всъщност се оказва нищо друго освен нощна дискотека и същинска сатанинска вакханалия[74]. Непосредствено след превземането на тези храмове е обявено[75], че следващ обект на грабителско похищение ще бъде Великата Свята Почаевска Лавра, като на 3 април във Върховната Рада е внесен законопроект[76], който има за цел да прекрати арендата на светата обител;
  • Актовете на репресии и безчинства[77], упражнявани от страна на украинската държавната власт спрямо украинските граждани след започналата СВО са всекидневни, като включват: незаконни разпити, обиски, арести 24 часа в денонощието не само на духовници, но и на общественици, публицисти[78] и журналисти[79], дръзнали да защитават каноничната УПЦ, някои от които попадат в списъци на безследно изчезнали, като ако не са убити[80] по време на разпити, гният от раните си в болки и някои в последствие измират в затворите на Службата за безопасност на Украйна (СБУ), а ако успеят да излязат, това се случва срещу голяма парична гаранция, като след това са тежко инвалидизирани;
  • Всяка една епархия е подлагана на безброй ожесточени неправомерни силови обиски[81], денонощен терор от въоръжени цивилни и СБУ на територията на епархийски администрации, храмове, манастири и домове на свещеници и миряни, където ежедневното брутално физическо насилие е легитимирано в безмълвното присъствие и съдействие на полицията, включващо кръвопролитни посегателства и саморазправа срещу духовници и миряни;
  • Безбройни са гаврите и жестокостите на неоезическите военни структури, изповядващи инфернален националистически култ, като „Азов“[82], „Десен сектор“, „Национален корпус“, „C14“, „Торнадо“ и други, обявени за екстремистки организации[83], демонстриращи своя култ към мамона и различни езически тотеми и идоли, начело с „бога перун“[84], чрез неоезически и демонични ритуали, от които черпят вдъхновение за разграбване, разорение, пълно унищожение и умишлено оскверняване на православни храмове и манастири из цяла Украйна[85], включително и разколнически обекти, поради факта, че върху тях има Кръст;
  • По време на СВО беше въведена невиждана практика църковни лица – духовници от каноничната УПЦ (етнически украинци и украински граждани) да бъдат предавани от украинската армия за размяна с украински военнопленници (етнически украинци и украински граждани), като в един от случаите украински свещеник е разменен срещу 100 украински военнопленници[86];
  • В периода на СВО се постави начало на противоконституционна практика за лишаване от украинско гражданство[87] и налагане на санкции[88] спрямо архиереи и клирици украински граждани, към момента общо поне 35 духовници, от които 31 архиереи и 4 клирици. Всичко това се извършва въпреки огромният духовен и материален принос на УПЦ за страдащия украински народ, в лицето на нейните архипастири, духовници и пасоми, който включва дарения в сериозни количества за ползата и нуждите на ВСУ и СБУ – храна, облекло, лекарства, линейки, джипове, дронове, уреди за нощно виждане, бронежилетки и други необходими средства. Показателен е случаят с митр. Лука Запорожки и Мелитополски, който жертвайки живота си, заедно със свои свещеници през 2022 г. спасява хиляди човеци (украински граждани), включително над 300 безпомощни деца сираци[89], спрямо който въпреки това бяха наложени санкции;
  • Отново по време на СВО започна и практиката за пращане на призовки[90] на свещеници за причисляване към украинската армия (ВСУ), като от 10.04.2023 г. започва изключително масово раздаване на призовки[91] на монаси от Киево-Печерската Лавра, както и на студенти от Киевската Духовна Академия;
  • Едновременно към всичко това спрямо УПЦ бе повдигната медийно-информационна кампания, обслужваща политическата власт в Украйна чрез невиждан език на омразата.

Това са само бледи щрихи от обстановката, в която УПЦ принудително се намира в един немалък период от време, като всичко случващо се към момента съответства по дух на зверствата и гоненията срещу Църквата Христова от периода на богомерзката болшевишка власт.

Гоненията срещу УПЦ стават зад законодателния декор на претендиращо за „демократичност“ правителство, което настоява да бъде член на ЕС, въпреки че потъпква вероломно собствената си Конституция (чл. 24 и 35), която гласи, че Църквата е отделена от държавата, погазвайки европейското право – Хартата на основните права на Европейския съюз (чл. 10 и 21), Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 9), международно право – Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 2 и 18), Международния пакт за граждански и политически права (чл. 2, 4, 18), Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения (чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8), и редица други основополагащи демокрацията закони. Украинската власт дискриминира основни човешки права и свободи, сред които правото на вероизповедание и правото на религиозни събирания и сдружения, като целенасочено оскърбява публично религиозните права и чувства на членовете на каноничната УПЦ, подлагайки ги на унижение, основано на религиозна почва.

За богопротивните власти, които „простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз“ (Пс. 54:21) са напълно правдиви думите: „Страшна участ! Сякаш сърцата им са окаменели. „защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат“ (Мат. 13:15)“[92]

УПЦ е превърната в мишена на вътрешно-държавен военно-политически терор. Антицърковната официална правителствена политика посегна на третия Жребий на Богородица на земята, наред с Православна Грузия, Света Гора – Атон и Дивеевската света обител – Киево-Печерската Лавра, великата светиня за Православния свят, един от най-старите и най-внушителни по размер и уникална архитектура манастири в света, древната духовна крепост на Киевска Рус. Киево-Печерската Лавра е свещено място – парче Небе на земята – от висока степен на религиозно, историческо, културно и световно значение, съотносимо с религиозни обекти като Стената на плача за евреите в Иерусалим, Мека, Медина в Саудитска Арабия и джамията „Ал-акса“ в Иерусалим за мюсюлманите и не на последно място Божи Гроб за православните в Иерусалим. Великата Киево-Печерска Лавра е живоносен извор на несекващата Божия благодат през вековете, признавана от всички поместни Църкви, като за светостта ѝ свидетелстват безчислените чудеса и мироточиви свети мощи, до които копнеят да се докоснат и да посетят хора от цял свят, включително и инославни.

Такъв Небесно-земен статут, какъвто притежава Лаврата, се явява строго суверенна и неприкосновена територия от преимуществено и стратегическо значение не само за държавата, където се намира, но и за целия свят! Още повече, че това е Дом Господен, защото е място, предопределено свише за молитва, както е разпоредил Бог – „домът Ми е дом за молитва“ (Лк. 19:46).

Посредством еднолична заповед с дата 10.03.2023 г. от страна на представляващия държавата Александър Рудник, наричан по документи директор на „Национален историко-културен обект Киево-Печерска Лавра“, без разпореждане по закон от Президентството, Министерския съвет на Украйна и без съдебно решение, постави ултиматум[93] в срок до 29.03.2023 г. УПЦ незабавно да напусне Киево-Печерската Лавра, пренебрегвайки факта, че тази велика светиня е основана от светите преподобни Антоний и Теодосий Печерски преди почти 1000 години (11 век). Същата е устояла какви ли не монголо-татарски нашествия, папски нападения, и посегателства от болшевишката и хитлеристка власти, като е въздигана от руини от 1988 г. до ден днешен с неуморния труд на духовенството от УПЦ основно с пожертвувания на Богомолния православен украински народ. Настоящата политическа власт стигна до дързост, в която нарече светите мощи на десетките велики Божии угодници, подвижници на благочестието и чудотворци, „музейни експонати“, като достъпът до великите светини без аналог в света, покоящи се в подземните Пещери към манастира, беше прекратен докато тече поредно посещение на проверяваща комисия, с което беше премината границата на всяка търпимост, било то и християнска.

Чрез този чиновнически акт украинската власт вдигна черен флаг, който обозначи издадената „смъртна присъда“ на УПЦ. В Киево-Печерската Лавра се помещават 16 храма, нейни постоянни обитатели са над 200 монаси и послушници, там се помещава главният управляващ орган на УПЦ – Нейният Свети Синод, центърът на управление на Киевската митрополия, издателският отдел на УПЦ, отдел за социално служение, неделни училища за деца и възрастни и други важни обекти. Освен това в Лаврата се намира и Киевската Духовна Академия и Семинария (КДАиС) със стотици студенти и преподаватели, една от най-авторитетните в света, с вековна история, като са трудно изброими духовниците и архиереите, обучавани в нея през вековете, към чиито редици са причислени немалко възпитаници от България, някои от които са просиявали като свети изповедници за вярата. Целият този жив Небесно-земен организъм изведнъж се оказва вражеска цел на украинската държава, начело с игумена, монасите, академичната общност, които са обявени за колаборанти и „врагове на народа“, като са заставени под дулото на автомати да напуснат своя дом – светата Киево-Печерска Лавра.

Неслучайно беше дадено страшно знамение свише на 13 март 2023 г. непосредствено след „службата“ на разколниците от „ПЦУ“ за празника на Събора на Киево-Печерските светии в Трапезния храм „Св. Антоний и Теодосий Печерски“, когато всички куполни златни кръстове внезапно почерняват[94], но въпреки това властта остава сляпа в своето целеустремено помрачение.

Благодарение на денонощната стража на миряните в светата Лавра, властите към момента се въздържат да прилагат екстремни силови действия, вероятно за да не бъдат документирани на видео от народа и с това агресията на властта да попадне в медиите по света. Неслучайно в публикация на BBC[95] на база фактически данни, станали достояние на западни посолства, се посочва, че са започнали да оказват предупредителен натиск върху украинските власти за недопускане на насилие в Лаврата, с цел да се предотврати поредният кървав, но този път църковен майдан.

Въпреки това пред Лаврата от органите на реда са допускани да скандират срещу миряните и духовенството, което пази светата обител, представители на „ПЦУ“, униати, хора, включително представящи себе си за неоезичници[96] и сатанисти[97], някои от които с всички белези на принадлежащи към радикализирани укрофашистки структури (татуирани и по лицата), като препятстват молитвеното присъствие на Богомолния украински народ редом с духовенството. Показателен пример е как на един от защитниците на „ПЦУ“, находящ се пред Киево-Печерската Лавра се дава трибуна в национален ефир по украинския ТВ-канал 5, където същият напълно безнаказано призовава за физическо гонение и изтребление спрямо населниците на Лаврата, включващо нейния палеж и убийство чрез разстрел на наместника и игумен на Лаврата митр. Павел Вишгородски и Чернобилски:

„Просто трябва да се пречукат, да се изгонят оттук и някой сега трябва да дойде и запали шибания приют за безделници. … Трябва да се пребие и постави на колене в гората, да се застреля в главата и видеото да се пусне по всички руски СМИ. Никакви разговори не трябва да има, никакви домашни арести, никакви закони.“[98]

Възпирана от обстоятелството да не използва насилствени методи за изгонване на населниците на Лаврата, украинската политическа власт предприе акция срещу нейния игумен – наместник митр. Павел, постоянен член на Св. Синод на УПЦ, отначало чрез внезапен обиск[99] в килията му, като в последствие посредством изфабрикувани обвинения[100] беше осъден по бързата процедура на двумесечен домашен арест[101] в село извън Киев, като му бе поставена пред медии в съдебната зала електронна гривна[102], която е задължен да носи на крака като опасен престъпник. Освен че по време на Великия пост владика Павел има съдебна забрана и се оказва лишен от възможността да присъства на Богослужения, архиереят, оглавяващ Киево-Печерската Лавра и духовен баща на стотици монаси и миряни, беше принудително отстранен в опит да бъдат разколебани духовното братство и миряните, внушавайки им страх пред силните на деня, като лишат защитниците на светата обител от своя пастир.

В социалните мрежи беше разпространено видео, където се вижда как към всичко това митр. Павел се отнесе с благодарност, като благослови присъстващите в съдебната зала с думите: „Обръщам се към Ваши Светейшества, Православните поместни Църкви, Ваши Блаженства, нашият Синод и епископат – ето как постъпват с нежеланите хора в нашата страна.“, като в отказа си да предаде Лаврата на разколниците, сподели думите че „От кръста не се слиза, от кръста свалят насила!“.

Показателен факт е, че украинската държавна власт и органите на реда, включително военните, за всички тези години не са посегнали на нито един религиозен обект на „ПЦУ“, римокатолическата общност, униатите, протестантите и прочее парацърковни структури, което по своему издава кой е фактическата мишена на техните безправни действия. Спазвайки линията на тази политика, украинският омбудсман публично оповести[103], че държавата Украйна помага само на желаещите да преминат от УПЦ към „ПЦУ“, като един от експертите към Комисията по държавна етнополитика в медийно изказване[104] постави три ограничетелно-ултимативни условия на УПЦ: да преминат под управление на „ПЦУ“, да преминат под управление на Фенер и вселенския патр. Вартоломей или да се изселят в Русия.

Всичко това показва, че държавният апарат пренебрегва фактите, че каноничната УПЦ сравнена с разколническата „ПЦУ“, е най-голямото вероизповедание в Украйна, като под негово духовно ръководство се намират многомилионно паство с повече от 12000 енории, обгрижвани от над 12000 свещенослужители, служещи в около 8000 храма, с монашеска общност надвишаваща 5000 монашестващи, подвизаващи се в повече от 200 манастира[105], като календарът от Църковни събития е изключително богат, където извършваните многобройни ежегодни Кръстни Ходове на далечни разстояния на територията на страната достигат до внушителните 400 000 души, което е живо и истинно – благодатно свидетелство за висотата на духовния и благословен живот в каноничната УПЦ, предвождана от своя мъдър предстоятел Блаженейшият митрополит Онуфрий, Киевски и на цяла Украйна.

За разлика, „ПЦУ“ е само с около 200 „монаси“ в 80 манастира, с 4500 „свещенослужители“[106] – вълци в овчи кожи в пустеещи заграбени храмове без богослужения, където вместо Бог почитат държавата, скандират „Слава на Украйна“, вместо да възгласят Слава Богу, в Олтара пеят националистически песни, вместо Кръст имат тризъбец, вместо Символът на вярата – химнът на Украйна, вместо миряни имат укронационалисти. За всички такива е казано: „гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят“ (Рим. 3:13), „с уста благославят, а със сърце кълнат“ (Пс. 61:5).

Присъщо за редиците на „ПЦУ“ е, че към нея се числят некръстени, цивилни лица от престъпния криминален контингент (осъждани), сенчести фигуранти, международни аферисти, самозванци, „самосвяти“, което е напълно типично за едно богомерзко кухо държавно-политическо и напълно бутафорно откъм духовност, безблагодатно формирование без архиерейска приемственост. Тази структура, която има всички белези на тоталитарно-сектантска е хибридно отроче, родено в следствие съзаклятничеството между политическата украинска власт и вселенския патр. Вартоломей. Затова не е учудващо че към тези структури се числят открити хомосексуалисти в расо, проповядващи ЛГБТ-идеологията, взимайки пример от своя Американски архиеп. Елпидофор от вселенска патриаршия, който извърши с медиен шум кръщение на деца, осиновени от мъжка гей-двойка.

Несъмнено, издаденият от патр. Вартоломей самочинен „Томос‘19“ е пагубен за Църквата акт, напълно чужд на православието и на традицията на Боговдъхновените православни догмати и канони от Седемте Вселенски Събора. С това се явява проводник на геополитическата война за световно надмощие, чрез която се нанася тежка повреда на вселенското Православие, раздираща Хитона Господен, като с това беше обявена война на Църквата Христова, от Която БПЦ е неделима част[107]. Точно патр. Вартоломей е в основата да се стигне до тук, защото ако не беше извършил серия от канонични престъпления, политическата власт нямаше да изпитва такъв лишен от страх от Бога комфорт, като си позволява с невиждана ярост и ожесточение да преследва каноничната УПЦ.

„Когато възникне какъвто и да било опит да се подмени единствената възможна, Богодарувана власт в Църквата с каквато и да е друга, тогава се създават благоприятни условия или, по-добре казано, среда за формиране на разколнически настроения, които в крайна сметка водят до пълното отричане и непризнаване на каноничната Църковна власт или до създаването на различни паралелни „църковни“ структури“[108].

Считаме, че смело трябва да се осъди всяко посегателство върху Небесно-земния и свято неприкосновен статут на Богодаруваната УПЦ, на която е предоставен от РПЦ статут на екзархат още през 1921 г., а от 1990 г. с Томос от РПЦ получава статут на самоуправляема Църква с широка автономия, който дава дори по-широки права от автономния статут, тъй като предстоятелят на УПЦ не се избира и не се утвърждава от РПЦ. УПЦ смирено служи на Всеподателя Бога, като нейният статут е напълно законен от правно-канонична гледна точка и признаван от патр. Вартоломей до момента, в който реши агресивно да нахлуе в Нейната юрисдикция и канонични предели.

Нима не е духовна окупация разпореждането в чужда юрисдикция на територията, на която и да било поместна Църква, нима това не е посегателство срещу Нейния Богодаруван статут и не се явява капан за каноничното и Литургично единство на Църквата? Нима духовният суверенитет на Църквата не е в опасност и всяка форма на мълчание и бездействие означава само едно – съгласие с духовната диверсия, целяща опит за преформатиране на вселенското Православие. Такъв георелигиозен ход на практика повдигна завесата и се откри, че в дълбочина това е целенасочено планирана мракобесна стратегия, целяща открит фронт срещу Христовата Църква.

Важно е да се отбележи, че текстът на „Томосът“, издаден от патр. Вартоломей през 2019 г. гласи, че Глава на Църквата не е Христос, именно поради това всяко бездействие и липса на подкрепа спрямо УПЦ би задълбочило кризата до вселенски мащаб, преумножавайки беззаконието, за което свидетелства създаденият от патр. Вартоломей аналогично на „екзархата“ в Украйна пореден вселенски „екзархат“ в Литва[109], като всяка поместна Църква, Която остава в безмълвно съгласие, се превръща в пореден поместен „екзархат“, отпадайки от палубата на Спасителния Кораб на Църквата.

Нима при липса на духовна съпротива неизбежно няма да се окаже че Църквата е парализирана отвътре като са препятствани Нейните функции от тези, на които е поверена власт свише за взимане на решения? Това неминуемо се явява пречка пред Църквата да изпълнява Своята душеспасителна мисия, поради което просим на Вашето компетентно внимание следните догматично-канонични несъответствия:

– догматично, съдържащо се в текста на украинския „Томос‘19“, е изповядването на еклезиологичната ерес на папизма, противна на догмата, че Христос е „Глава на Църквата, която е Негово Тяло“ (Еф. 1:22-23), като обявява че Глава на Църквата е вселенския патриарх, а не Христос: „…автокефалната църква в Украйна припознава като свой глава светейшия апостолски и патриаршески Вселенски престол, както (постъпват) и останалите патриарси и предстоятели“[110]

– догматично-канонично, с пряка намеса на територията на друга поместна Църква и принадлежащата ѝ юрисдикция чрез признаване и даване на „автокефалия“ на анатемосани и „самосвяти“ разколници, противно на: Апостолски правила 32-ро и 35-то; правила 5-то, 6-то и 16-то на Първия вселенски събор; правило 2-ро на Втория вселенски събор; правило 8-мо на Третия вселенски събор; правило 17-то на Четвъртия вселенски събор; правило 25-то на Шестия вселенски събор; правило 13-то, 15-то, 22-ро на Антиохийския събор; правило 3-то на Сердикийския събор;

– канонично, със съслужение с разколническата „ПЦУ“, противно на: Апостолски правила 10 и 11; 2-ро правило на Антиохийския събор; 9-то правило на Картагенския събор;

– канонично, с текста на „Томоса“ на „ПЦУ“, където вселенският патриарх претендира за правото на висш безапелационен арбитражен съд над всички клирици от всички поместни Православни Църкви – „Вселенския патриарх, който обладава каноничната отговорност да взима неотменими решения по казуси на епископи и други клирици от поместните църкви [111], противно[112] на правила 9 и 17 от Четвъртия вселенски събор, като скорошни примери за това са приетите от патр. Вартоломей във вселенска патриаршия клирици, запретени в Беларуската Православна Църква[113] и Православната Църква в Литва[114].

С тези действия се прави опит Църквата да бъде превърната в глобалистка, транснационална евроатлантическа политическа структура, управлявана от едноличната и строго централизирана власт на патр. Вартоломей, функционираща на корпоративен принцип и съответстваща на думите в Откровението на св. ап. Иоан Богослов и светиите за последните времена и „църквата“ на антиХриста.

Ако сам Господ Иисус Христос е казал „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16), нима тези слова не се изпълняват в пълна мяра, понеже какъв плод донесоха гибелните за Христовата Църква действия на патр. Вартоломей? Освен че породиха вселенски разкол в светото Православие, се случи някои фасадно-марионетни духовници да предадат своите паства, клир и вяра, предавайки Този, пред Който трепери цялата вселена и Който е казал за такива: „вие сте чисти, ала не всички“ (Иоан 13:10).

Нима има по-страшно за Църквата от ерес и разкол, който не се умива дори с мъченическа кръв (св. Киприан Картагенски[115] и св. Иоан Златоуст[116])?

Светителят Марк Ефески, велик поборник на светото Православие, учи: „Никога, човече, това, което се отнася до Църквата, не се изправя чрез компромиси: няма нищо средно между истината и лъжата.“[117]

Украинските архиереи с духовна ревност строго съхраняват висотата на епископския чин, който е запечатан посредством четирикратно даване на клетва пред Нашия Цар и Бог Иисус Христос в думите на Светотайнствените Свето Кръщение, монашеско пострижение, свещеническо ръкоположение и архиерейска хиротония. Ако в света е най-страшно националното предателство, застрашаващо териториалната цялост, суверенитет и независимост на държавата, то за Църквата няма по-страшно от предаването на Бога с клетвопрестъпна измяна, с което да се застраши каноничната юрисдикция и Съборност на Светата Църква.

„Завинаги ще остана верен на Светата Майка Църквата и при никакви обстоятелства няма да встъпя в църковно общение с разколници и отстъпници от светата Православна вяра.“[118]

„При това обещавам, че няма нищо да върша по принуда, макар и от силните на деня или от множество народ, ако и със смърт да ме застрашават, когато ми заповядат да сторя нещо, противно на божествените и свещени правила“[119]

Светата, Съборна и Апостолска Църква е изправена пред избора: да бъде с УПЦ – каноничната Църква и Христа или с „ПЦУ“ лъжецърквата и антиХриста, трети път няма, тъй като е казано „думата ви да бъде: да, да; не, не“ (Мат. 5:37) и „Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Мат. 6:24).

„Още сега всеки патриарх, епископ, свещеник, дякон, монах и мирянин е изправен пред избор. И всеки ще избере сам, защото на карта са заложени душата и вечността, а за духовенството – и отговорността за Църквата и за хората.“[120]

Предвид изказаната тревога в гореописаното, молим БПЦ в лицето на нейния главен управляващ орган Свети Синод да се произнесе:

– Нанесъл ли е удар по вселенското Православие, към което БПЦ е неделима част, издаденият еднолично от патр. Вартоломей украински „Томос“, през 2019 г. връчен на „ПЦУ“?

– БПЦ признава ли „ПЦУ“ за канонична?

– патр. Вартоломей намира ли се в догматично-канонични отклонения, посредством което да се е превърнал в глава на разколническо-сектантска структура?

– При положение, че „Единственият източник на власт в Църквата е Нейният Основател, Господ Иисус Христос”[121], БПЦ приема ли, че патр. Вартоломей, а не Христос е Глава на Църквата?

– БПЦ признава ли претенцията на патр. Вартоломей за висш безапелационен арбитражен съд над всички клирици от всички поместни Православни Църкви?

Не Съм дошъл да примиря истината и лъжата, мъдростта и глупостта, доброто и злото, правдата и насилието, нравствеността и скотството, целомъдрието и разврата, Бога и мамона; не, донесох меч, за да отсека и отделя едното от другото, за да няма смешение.“[122] (свт. Николай (Велимирович)

Отговорите на тези въпроси ще бъдат защита на религиозната и националната ни идентичност, тъй като освен членове на БПЦ, всеки един от нас е гражданин на българската държава, в която Православното вероизповедание е законоустановена и неделима част.

„Заповед от Господа е да не мълчим, когато вярата е в опасност. И тъй, когато става дума за въпрос на вярата, човек не може да казва „Кой съм аз? Аз съм само един прост свещеник (или управник, войник, земеделец, беден човек) и затова нямам право да говоря по този въпрос“. Уви! Камъните ще започнат да викат, а ти оставаш безгласен и незагрижен.“[123] (св. преп. Теодор Студит)

Официалните гонения срещу УПЦ са равносилни на ситуацията, ако българската политическа власт забрани със закон БПЦ в полза на разколническа структура, заграби Рилската света обител, и забрани достъпа на народа Божий до духовното сърце на България. Дали ще мълчат поместните Православни Църкви, ако ни отнемат светите нетленни и чудотворни мощи на нашия всебългарски покровител св. преп. Иоан Рилски Чудотворец, наричайки ги „музеен експонат“? Ако бъдат предадени на велико разорение в ръцете на политически башибозуци, заедно с останалите ставропигиални Бачковска и Троянска Свети обители?

Ние не можем да останем безмълвни, когато украинският народ се намира в духовна и физическа война, когато УПЦ кръвоточи към Своята Голгота, Спасяваща се към Небесния Иерусалим, начело с Блаженейшия митр. Онуфрий, който като добър пастир „полага душата си за овците“ (Ин. 10:11) и в момента носи вместо златна корона трънен венец.

Всяка липса на реакция неминуемо ни причислява на страната на гонителите на Светата Православна Вяра, Църквата Христова и Самия Бог. Казано е: „не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.“ (Еф. 5:11), понеже ако останем безмълвни, то това би било равносилно на иудино предателство, защото „с мълчание се предава Бог“[124].

Българският народ е миролюбив, и в по-голямата си част е категорично против[125] изпращането на оръжия в Украйна. Поради тази причина БПЦ не може да остане безучастна към воплите и молитвените стонове за помощ на нашите единоверни православни братя в Украйна: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9).

Ние не можем да имаме колебание как да постъпим, тъй като Църквата е Богочовешки организъм и Евангелският дух повелява, макар и немощни, да подкрепяме своите, понеже е казано „кога страда един член, страдат с него всички членове“ (1 Кор. 12:26).

БПЦ противостоеше с духовна смелост и дръзновение на Критското събрание и Истанбулската конвенция, като Вие, верните ни пастири, не се огънахте пред никоя земна власт, за разлика от някои недостойни пастири, за които свт. Григорий Богослов пише: „те се държат със слабите като лъвове, а със силните – като кучета“[126].

В момент на огнено изпитание, на което Църквата е подложена, очакваме Вашата навременна реакция, защото ако пожарът не се потуши, докато домът на ближния гори, след това дори всичката вода на земята да се излее, каква полза? Още повече ако пожарът у съседа не бъде потушен навреме, не след дълго ще се разгори и в нашия дом. Тогава с каква ли съвест ще можем да погледнем към дедите си в образите на светите икони, откъдето ни гледат нашите свети наставници, подвигоположници – учители, и всички онези свети мъченици, които скъпо и прескъпо са отвоювали нашата Вяра и живот в Църквата?

Какъв отговор ще дадем ако БПЦ, призована на помощ от своите единоверни братя, остане глуха, сляпа и няма към болката и страданията на УПЦ? Щом казано е: „понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3:16)

Тясно духовното ни родство с УПЦ ни задължава да реагираме с разсъдителна бдителност и духовна тревога, като призовем Вас, нашите архипастири, да въздигнете своя архиерейски глас и от висотата на поверената Вам свише власт да сторите всичко необходимо, за да защитите православната еклезиология и каноничността на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква в име Господне пред света.

Настоятелно молим за Вашата духовно-отговорна и спешна реакция, като призовете останалите поместни Църкви за полагане на всички усилия в посока незабавно прекратяване на унищожителната политика срещу УПЦ. С духовния си авторитет БПЦ да се обърне към президента Румен Радев в качеството му и на православен християнин, както и към всички политически, неправителствени и дипломатически организации и структури на националната, международната и ЕС-общност за навременно съдействие.

С настоящото писмо – възвание просим да бъде чут Вашият свещеноначалнически глас относно непризнаването на разколническата „ПЦУ“, като предвид тясното духовно родство с Украинската Православна Църква (УПЦ) Българската Православна Църква (БПЦ) е в пълното си право да подеме инициативата за провеждане на Всеправославен Събор, на който да бъдат обсъдени едноличните действия на патр. Вартоломей, като дотогава бъде спряно неговото поменаване, защото казано е: „Пази се и не го приемай в църковно общение: той замисля лукаво и враждебно дело против Мен и Моя народ.”[127].

Вярваме, че БПЦ по примера на Симеон Киринеец ще придобие сили в немощта си да подкрепи многострадалния украински народ с неговата Църква-мъченица, и който свидетелства за готовност за изповеднически път и предаване на Кръстно разпятие. Такава непоколебимост спасява Божият народ на УПЦ като верни овци от Христовото стадо, но е и проверка-изпитание за нас самите. Те ще се спасят, но безмълвието дали спасява? Всички знаем, че е обещано за истинската Църква, че „портите адови няма да Ѝ надделеят“ (Мат. 16:18), но знаем също, че неедна автокефална Църква е отпадала в погибел през вековете.

Ние като покорни чеда на родната ни БПЦ, с настоящото писмо-възвание, свидетелстваме пред Небето и земята, че не сме безразлични пред страданията на УПЦ и тяхната болка е и наша болка, техният Кръст е и наш Кръст, техните рани са и наши рани, техните стонове са и наши стонове, техните сълзи са и наши сълзи, защото тяхната Църква е и наша Църква, нашата Вяра е и тяхна Вяра, нашата надежда е и тяхна надежда, нашата любов е и тяхна любов. Ако в такъв кризисен момент не сме били редом до своите единоверни братя на Църковната Голгота, дали ни се полага дял в благодатната радост на Христовото Възкресение?

Свети Божии угодници св. равноап. кн. Владимир и св. равноап. кн. Олга, вси светии преподобни Киево-Печерски, начело със св. преп. Антоний и св. преп. Теодосий Печерски, вси светии Почаевски преподобни, начело със св. преп. Иов и св. преп. Амфилохий Почаевски, свт. Киприан, митр. Киевски и на цяла Русия, св. преп. Теофил, Христа ради юродив, свт. Инокентий Херсонски, св. преп. Доситея Киевска, св. свщмчк. Владимир, митрополит Киевски и Галицки, свт. Лука Кримски Изповедник, св. преп. Лаврентий Черниговски, св. преп. Кукша Одески, св. преп. Димитра Киевска и вси светии, и свято подвизавали се праведни отци Иона (Игнатенко) и Зосима (Сокур), молим да простите и укрепите нас, грешните, като се застъпите пред Бога да се сподобим с дръзновение, смелост, духовна доблест, мъжество и всяко всеоръжие на благочестието, за да можем с добрия подвиг да се подвизаваме, пътя да извървим, Вярата да опазим. Амин. 


https://www.peticiq.com/podkrepa_na_upc




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28315453
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031