Во имя Отца, и Сина, и Светаго Духа. Амин. 

Да ви Спаси Господ, скъпи приятели! Днес съм подбуден да публикувам това видео, за да помогна на много хора, които сега живеят в страх, в изкушения, в затруднения и скърби. И няма кой да ви сложи (обезболяващ) пластир.  Преди за хората беше по-лесно, понеже на всяка скърб можеше да се положи пластир. Духовните отци поставяха пластири. А сега, при днешните събития, - с биометрията, с печатите на антихриста…, твърде много хора са объркани, и са в паника и страх. Затова искам за вас, да кажа няколко думи, скъпи приятели, за да се поободрите малко.  


Некои хора ме обвиняват, че вярвам на сънища. И не за да се оправдавам, а за да разберете, за какво става дума, ще кажа, че това не е истина. Светият и чуден Йосиф Исихаст пише:  


«Ние на сънищата не вярваме, а на чувството, което идва след съня». Ето на мен, на сън ми се яви покойният ми брат, и аз го прегърнах. А следващия ден ходех като пребит, и още какви ли не, изкушения. Всякаш насън съм прегръщал дявола, а не брата си. Но веднага след това (което е важно да се знае) имах друг сън или сънно видение, и след него ми дойде силна любов към Бога, и сърцето ми гореше от благодат.  


Свети Антоний Великий писал: «Ако има духовен разсъдък, човек разпознава, от кого е било сънното видение». - Понеже след видението идва, или метежен дух, или - утешение. 


За да ни смири, Господ допуска, да ни укоряват и обвиняват. Но да ни укоряват, не по висши от нас хора, а много по низши, за да ни възпитават, за да се учим да се смиряваме. И чак когато се смирим, ни идва спасение.  


Така и с мен става. И тогава съзнавам, че изобщо не съм достоен за мястото, което заемам. Ако бяха времена на гонения, ако Господ, по милостта Си позволи, да ме приемат за монах, това би било за мен милост Божия. Но и за това не съм достоен. Ясно осъзнавам тези неща, които върши Господ, как чрез точно такива низши хора, като мен, Той  посрамват беса (дявола). А бесът е горд, и страшно му е противно да понесе каквото и да е поражение. Ето така действа Господ сега. Понеже някъде в патрияршията или другаде в официалните църкви, има достойни хора, които наистина са достойни, но те предават Христа и не Го обичат.  А такива, като мене, от низките кръгове, нямащи никакво благородство, ни  чистота, ни нищо подобно, Господ ни въздига, заради поне малката ни ревност и любов към Бога, която имаме. Доколкото ни е възможно по човешки да Го обичаме. И ето така Господ, чрез нас, недостойните, посрамва достойните. И това е истина.  


Веднъж отидох при своя Отец и казвам: «Отче, нали преди, светите отци се смирявали, или от смирение казвали, а с мене, наистина така става. Аз наистина чувствам, че съм по-лош от всеки друг човек, по-лош от всяко животно. Но животното няма да отговаря, че е подгазвало любовта Божия. А аз ще отговарям». И той ми отговори: «В смирението е истината». 


Затова ви пожелавам на всички вас, скъпи приятели, да придобивате смирение. И самият аз се старая. Но гордостта не позволява, и щеславието не позволява. А ако се смиря малко, – Господ подава милост. А после милостта пак си отива, понеже постоянно допускам горди помисли и щеславие. Или укори не търпя, или нещо друго. И се трупат, грях върху грях.  


Но днес исках да поговоря, какво сънно видение имах 2003 г. Това се случи, когато Господ ме утеши с благодат, след дълги скърби, мъки, униния, отчаяния и т.н.... Утешиха ме, Господ с Царицата Небесна (Богородица). Тогава видях на живо, Господа и Царицата  Небесна (с духовни очи), и видях в сънни видения некои неща. Един от сънищата веднага се оказа пророчески. А вторият сън… веднага го отхвърлих, понеже ми се видя някак съвсем неразбираем. И си помислих: «Какво ли е това бълнуване?» … И чак сега Господ ми откри значението на този сън. И това «бълнуване» ще ви разкажа сега: 


∙ Видях залез. Вече беше тъмно. И в морето, на огромен кораб стоех. И се вдигна много силна буря. И вълни заливаха кораба. И летеха пръски, и от тях нищо не виждах, толкова всичко беше в пръски. И ето че, пред нашия кораб видях, още един кораб да се приближава. И светлина видях от там. И когато се вгледах през пръските, видях, че там стои Христос, целия в бяло, като на иконата «Христос Грядущий». И виждам че е на огромен кораб…  Точно на такъв, на който бях и аз. И кораба, на който стоеше Христос, го удряха вълните. И корабът започна да потъва, заедно с Христа. И когато видях, че Христос започна да потъва, без да се замисля и секунда, се хвърлих, да Го спасявам.  


Събудих се и си мисля: «Господи, що за безсмислица е това, – Ти нас ни спасяваш, а тук, обратно, - аз Тебе». Изобщо не разбрах какво е това. Може би, дяволът ми натрапва нещо? И изхвърлих този сън от главата си. И го забравих. Но и той, както сега разбирам, също е бил пророчески. 


∙ Тъмнината е залезът на нашите дни.  

∙ Морето, според всички пророчества е народът.   ∙ А корабът в народа е Църквата.  

∙ А защо два кораба? – Понеже сега има непоменаващи (патриарха), които не участват в ересите, нито в глобализма.  

∙ А вторият кораб, в който стоеше Христос, това са официалните църкви,  които от житейските бури и заради светската изгода, потопиха кораба си, във вълните.  


И поради светската суета, напълно забравиха Христа. И Христос остана  сред тази светска суета. Същността е в това, че сега народът се раздели. И  църковните първойерарси, и свещенноначалието, всички те са се разделили, и даже непоминаващите, и те са се разделили.  


Дойде при нас милиция (полиция) и започнаха да проверяват всичко – адресните регистрации и т.н. Но след като се помолихме, Господ всичко уреди, и слава Богу! След всичко това, през нощта, в три часът, аз се молех: 

«Господи, покажи ми пътя, накъде да тръгна, и по него ще тръгна. Посочи ми пътя, за да ходим в светлина, а не в тъмнина. До днешния ден, Ти, с благодатта и с човеколюбието Си, ми откри, как всичко трябва да стане. Но сега, като че ли пак не виждам, как ще е нататък. А водя след себе си и народ». Ето с такива молитви съм заспал. 


И вчера, в нощта на преподобния отец наш Серафим Саровски, Господ ми показа. Вече трети път Господ ми показва (във видение) сина на погибелта - антихриста. И за трети път имах такива борби. Зная, че в тези борби Господ ми помага със Своята благодат. Господ ни показва колко сме немощни и слаби, и че можем да победим духа антихристов, само с благодат и смирение, съзнавайки своята немощ. 


Много от нас се плашат от насилствено поставяне на печата (белега). Как ще дойдат насила да ни приберат. И ето какво видях насън:

Дойде синът на погибелта (антихрист), сграбчиха ме за ръцете и краката и ме откараха. И  ме сложиха на някаква кушетка, и взеха голяма спринцовка с игла. И синът на погибелта ме гледаше, наслаждавайки се. А слугите му, забиха в сърцето ми иглата със спринцовката и вкараха там някаква течност.   После ми беше казано, че това е генетична инжекция, след която човек става напълно подвластен на духа антихристов, и на самия антихрист.  


И той, доволен, че е направил това, ме поведе обратно там, от където ме беше взел. (А там, Господ беше събрал много хора, под нашия омофор). Антихрист искаше чрез мене, да манипулира и да разубеди вярващите в Христа, и както винаги, с лукавство и със сила, и за целта беше докарал неколко монаси. И ме манипулираше, че чрез мене ще повлияе и на тях…, та винаги да помня това. И когато ме видяха хората, че стоя до злочестия син на погибелта, ръцете им се отпуснаха и изпаднаха в униние. Но и в това положение, не перестанаха да се борят, и на уловките му, не се хванаха. И видях, че когато започнаха да се борят със слугите на антихриста, много от тях паднаха, кой от меч, кой от друго, и веднага ставаха мъченици. И в този момент, когато гледах всичко това, макар и да ме бяха инжектирали, аз чувствах, че в мен продължава да гори надеждата на Господа наш Иисуса Христа. И с цялото си същество аз бях само с Бога, а не със сина на погибелта, нито чувствено, нито по друг начин. Мисленно се перекръстих и гледах да не покажа с нещо, че той е постигнал, каквото е искал. Но аз скривах от него благодатта която гореше в сърцето ми. И те не знаеха, че не са постигнали това, което са искали. А аз изчаквах момента, кога да се хвърля (срещу антихриста), за последно, и да не пропусна... Както напълно изтощена котка се притайва, за да се хвърли, в последен, отчаян скок... . A той не се успокои и улови неколко от нашите хора, които са под нашия омофор.  ...Сега хората са разпръснати (разделени), а тогава, някак всички се оказаха заедно. Може би така и ще стане, не зная. 


И така, той не се успокои, а улови неколко човека и ми ги предаде, за да се убеди, че съм предал Христа. Но щом ми ги даде, аз ги отведох встрани и ги пуснах, и те всчки се зарадваха. И аз им дадох знак, прекръстих се и им показвам, че не трябва сега да се откривам... И хората се въодушевиха, и започнаха силно да воюват.


И точно в момента, когато се прекръстих, ме обзе голяма  благодат и такава любов, че стоех и мислех: «Никой не може да ни раздели от любвта Ти, Христе Боже наш! Никаква  сила, ни от преизподнята, ни от никъде».  


Ако обичате Христа Бога наш – не се бойте от нищо, не се бойте от никакви печати. Най-главното е - сами да не го приемате, нито биометрия, нито документи. Но ако насила ви хванат и ви поставят някъде отпечатъции, Господ ми показа, че нищо от това няма да подейства. И когато всичко това стана, аз горех от такава благодат Божия, и възблагодарих на Господа, че не ни оставя. И почувствах голяма сила, и голяма власт духовна».  


И в този момент Господ ми откри за монасите, които отвлече синът на погибелта: «Не се тревожи за тях, те опазиха верността си към Мене, и не Ме предадоха. Те са в безопасност, в Моята благодат, и Аз ги защитавам. Затова не се тревожи, Аз ги пазя». 


И чак тогава се успокоих от всичко това, и се събудих. И почувствах в сърцето си такава благодат... Има го това, човек да чувства, че Господ ни обича. И в това няма прелест.  


И когато се доближих до иконката, към Царя, - Господаря наш, императора  Николай, ми се искаше да заплача от духовното родство към семейството на Романови. Сърцето ми плачеше от голяма любов към тях. Ето с такива чувства се събудих. И затова, когато (след видение) Господ подава благодат, разбирам, че това не е било някакво сънно видение, а е нещо, което Господ ми е пооткрил, поради човеколюбието Си, за да ви го предам на вас. Понеже виждам, че много хора се плашат и треперят. Но, не се бойте! 


А за да се уверите в моите думи, прочетете житието и проповедта на грузинското старче Гавриил Ургебадзе. той казвал: «Ако ви поставят насила печата, той няма да подейства, а такива хора ще са като мъченици». И даже добавил, че: «Ако жена бъде изнасилена, пред Бога тя ще е девственица». 


И когато това започна да се потвърждава и от другите старци, аз побързах да ви го разкажа, за да не се тревожите и страхувате. Ако обичате Господа Иисуса Христа и в сърцето ви гори благодат – никой не може да ви отдели от Бога, никой! Не се тревожете и не мислете за това. Вървете към Христа. Нарамете кръста и вървете след Него. Господ е верен и никога няма да допусне, вие просто така да страдате от лукавия. А ако някъде тайно, без вие да знаете, ви поставят нещо, – тогава се покайте. Защото Господ е справедлив, Той просто така няма да допусне, да ви поставят някаква биометрия, или каквото и да е, още. Търсете в себе си покаяние, докато още имате възможност. Бъдете благодушни и не унивайте. Врагът (дяволът) иска да ни доведе до гибел, чрез униние. А ние, както е казвал божественият апостол Павел, нека "благодушестваме". 


Когато врагът идва, като поройна река срещу нас, нека бъдем благодушни. Не бойте се от никого, скъпи приятели, понеже - страхливите няма да наследят Царството Небесно. Ето как Господ показва, че щом благодатта Божия дойде в сърцето ни, съвестта ни се очиства, и ставаме смели, и сърцето ни не се бои. Но когато съгрешим съзнателно и не побързаме да се очистим, тогава ще се изпълнят върху нас думите от Светото Писание: «Нечестивият бяга даже и когато никой не го гони».  


Затова, скъпи приятели, спасявайте се в Господа наш Иисуса Христа. И още веднъж ще повторя, че вече трети път виждам..., как в един и същ сън Господь ми показа тънкото значение на съня. Господ ми показа моята нищета духовна, когато… ми инжектираха онази инжекция (в съня). И ми показа, че само с благодатта Христова можем да се спасим. Затова и ви пожелавам, Божията благодат да изпълни сърцата ви. За да гори във вас огънче към Христа Бога наш. И ако така стане, никакъв син на погибелта няма да може да ни навреди.


Даже и цялото дъно адово да въстане срещу един човек, нищо няма да може да му направи, понеже Синът Божий за нас е умрял, и е възкръснал. И е понесъл огромната Си милост за нас. Верен е Господ, и не се бойте, понеже Той е казал:  «Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде Царството» - Лк. 12 (32) 


Но най-главното е: при всяко смущение, да търсите причината в себе си. И  приемайте, че всичко е от Христа Бога. Не от «лукавия» и не от хората, а приемете, че всичко е от Бога. И тогава всяко жило ще се изтъпи. Така ми открива Самият Господ. За да можем да побеждаваме врага (дявола), трябва да признаваме само една истина, - Истината  Христова. А дяволът заблуждава човека и му внушава, че: «ближния ни, е виновен, понеже направи това и това, и затова негодувам против него».  


Да, дяволът така прави, и може да дойде при вас, във вид на светъл Ангел. Само и само да ви улови някак, той ще ви покаже цялата истина. Но едно само ще скрие, – нечистия си дух. И затова трябва да сме мъдри и да гледаме, не само истината, но главно, духа, който ни тласка да направим нещо - недобро. Понеже, ако се ръководим от този дух, той ще ни покаже какви ли не истини, за да направим нещо, уж правилно, но всъщност - пагубно, за други хора или за нас. Но после, ще отговаряме! Колко беди ни е докарала криво-разбраната "истина", на нас и на нашите ближни. Колко войни и колко други беди произлизат от мними истини. Затова, за да сме в правилното православие, трябва да имаме само една истина – Христовата. А тя е: "Бягай от смутове, и ще придобиеш сърце мирно".   Помисляме си понякога: «Ближният ми направи, това и това, но не е прав». Но даже и по каноните на Църквата да не е прав, даже във всичко да не е прав… помисли първо, от кого ти идват тези истини?  Нали даже и бесовете са викали истината на Христа: «Ти си Син Божий». Но Той казал:  «Млъкнете!». Понеже, не на тях подобава, да проповядват Христа, - Сина Божий. Но на нас е дал тази милост, Господ. Затова злочесните и проклети бесове, ни ненавиждат. Затова ни настройват и скарват, един срещу друг. И всички се караме, помежду си.  Затова ви съветвам, истината, за вас, да е само една. И ако дойде смущение в сърцето ви, или някакво ядосване, или гняв, или борба против някого, - знайте, че вие сте виновни. И каквато и истина да виждате, тя трябва да се задраска. Понеже в сърцето ви Господ говори: «Ако Аз съм справедлив, тогава (не обвинявай други), а знай и приеми, че ти си виновен, понеже се е смутило сърцето ти. А Аз, не бих допуснал да се смути сърцето ти, ако ти изпълняваше Моята воля».  Защото волята Божия винаги носи мир, радост, дълготерпение, крайно човеколюбие и състрадание. Затова се научете, скъпи приятели, а и себе си съветвам, да се учим от Господа, на кротост и смирение. И да приемаме, каквото и да става, че е от Бога. И да ни обиждат, и каквото и да ни правят. Както един брат ми каза: «Владико, далече са от тебе благодетели ти, които те обиждат и обвиняват, и не можеш да им нацелуваш краката». - Наистина е така. Прощавам на всички, които са ми направили, добро или зло, понеже всички те са оръдия на Господа наш Иисуса Христа, за да смиря гордостта и щеславието си. 


Да ви спаси Господ! Спасявайте се! И не се бойте от насилствения печат. А се бойте, ако в сърцето ви не живее Христос! Понеже, човек който казва, - "с мене е Господ", но като се причасти, не чувства, в него да идва Светият Дух…, значи вашето сърце е празно, и по-скоро, е пълнно с друго, - с мрежата дяволска, а това е страшно. Но врагът прави така, че да не го виждат и да не го чуват. Но ако вие тръгнете по пътя Господен и започнете да изправяте своите мисли, в посока на правилното православие, врагът ще въстане срещу вас, като поройна река. И тогава ще разберете колко мърсотии има във вашето сърце, както и в моето.


Затова да побързаме, докато сърцето ни бие, да тръгнем по пътя на правилното православие. И да изповядваме, че Господа наш Иисус Христос, Синът Божий е умрял, за да бликне в сърцето ни благодатта. Затова и се нарича Причастието - вино на радостта. Сърцето трябва да се весели от благодатта Христова, когато Христос идва в сърцата ни. Както е казвал свети Давид: «Играя и хваля Бога». - Именно така, сърцето ни да се весели, с тиха и мирна радост. Човека нищо не може, ни да смути, ни да уплаши, и от никакви новини не се страхува, ако в него е Този, който е по-голям от всичко. Духът Свети идва в сърцето ми и ме весели, и ме радва, и ме утешава, и сълзи от радост ми подава. Както е казвал нашия отец, Серафим Саровски: «Идва ли ми умиление, значи Господ е край мене».  


Затова, ако Господ е в сърцето ни, и Света Богородица ни утешава, какви новини ще ни уплашат? Но дойде некой, и каже: «Той е в прелест…» - или нещо друго…, а Господ в това време в сърцето ми, ме весели с още повече благодат.


Блаженият Августин писал: «Верен е Господ, като е казал: «От переизпълненото сърце говори устата»». И още добавил: «Не гледайте какво прави свещеникът, а слушайте, какво говори». Именно когато човек говори, тогава духът действа. Както казва Господ:  «По плодовете им, ще ги познаете». 


Макар че и всеки плод врагът може да подмени, само Дух не може да подаде, Духа на Христа, Бога наш. Затова апостол Павел е казал че плодовете на Светия Дух са: «Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание». Гал. 5:22 


Затова внимавайте, когато слушате проповед, какъв е духът?


 И вярвам, че Господ ще ви даде чувство, да го разпознавате. Спасявайте се! Разказах ви това, за да не изпадате в малодушие и да не се плашите. Заобичайте само едно, и се бойте само от това, да не изгубите Христа. Амин! 


Превод, Григор Симов

Слава Богу ,че Господ ни е дарил обещания Православен цар /на всички славяни / в последните времена ,в противовест на антихристта !

И да бъде Неговата воля, Амин!