Из книгата „Впечатления от Трънския край“ от Адам Тарновски

В пазвите на гордия Руй, край протока на тиха Ерма, из хубавото и чудно приказно Знеполе, навред по тия места ще срещнете снажна, с подчертани и правилно развити форми трънска жена.

Нейният чар е неуловим. Тя се освежава от тихия прохладен балкански утринен въздух, закърмена е от изворчетата на буйните балкански потоци, които се спущат бързо през китните ледини, навлизат в Ерма и я правят по-мощна, по-внушителна.

Трънската жена се къпе във водите, изпратени от скромния Врътоп, които я даряват с чудна прелест. Нейните кротки, големи черни очи, притаени под гъсти и тънко извити вежди и под отмерения трепет на дълги клепачи, излъчват вяра и искреност. В тях горят хиляди огнени змейчета на ненаситни желания. Косата ѝ гъста, дълга, достигаща до коленете, винаги добре вчесана, сякаш е снопчета лунни лъчи. Лицето е правилно, мило, весело, сякаш е купчина роса върху цветна розова плът, огряна от утринните пурпурни лъчи. Уста правилни, със сочни и накипели устни, по които на вълни се преливат дремещи страсти, а когато тиха усмивка се провлачи през набъбналите от копнеж устни, показват се като броеница бисерно бели, правилни зъби. Тялото е гъвкаво като тропическа змия и подвижно като капка живак. Облечена в своя национален литак, украсен с бисер и сърма, лепнала се на стройното и тяло, гарниран с широки и колосани дантели, с богати висулки от сребристи мъниста, препасана с тканица, като истинска небесна дева, трънската жена привлича, зове, обещава.

И тая прелестна жена, създадена сякаш само да се радва на земните блаженства, е обречена от съдбата за цял живот на черен труд от ранна сутрин до късна вечер. Тя е във вечна борба с черната земя, пори нейните недра и създава блага за близки и далечни, за цял народ. В целия трънски край мъжете отсъстват от дома си през по-голямата част от годината, пръснати из цялата страна като трудолюбиви, вещи и навред предпочитани строителни работници. През тия дълги месеци жената трънчанка остава единствения работник в селото – работник във всяко отношение и за всички нужди, работник на най-усилена полска работа и на най-трескав кипеж в семейното стопанство. Цялото време на стопанския и културен живот на тоя край тегне през тия дълги месеци върху раменете на жената трънчанка. Дори когато мъжът за няколко къси седмици се намира в своето родно място, нейните двигателни сили в стопанството са по-плътни и по-модерни от тия на мъжа. Тя влага своя женски вкус, своя творчески замах, всичките си грижи, тънкото си внимание и упоритото си постоянство в изграждане на стопанското и семейно благополучие на целия трънски край.

Благодарение на своята природна интелигентност и на своя вроден стремеж към просвета и наука трънската жена се проявява блестящо във всички области на човешката дейност. Тя е не само, поради отсъствието на мъжа, единствен първокласен стопански фактор в трънския край, но е зарегистрирала блестящи успехи и във всички области на духовната дейност. Тя е с еднаква вещина и учителка, и лекарка, и архитектка, и юристка, и артистка, и певица, и навсякъде с достойнство и чест изнася своята борба за повече щастие и благоденствие в живота. От ранно детинство до късни старини, тя е движена от вечния стремеж да твори. Но което е най-важно – този творчески фактор на трънския край – жената е от край време надрастнала своя личен егоизъм и проявява надкласови, широко обществени, общочовешки стремежи.

Тази винаги толкова много заета жена, въпреки това, носи постоянно със себе си една бодра свежест и едно специфично нейно очарование, които осмислят живота изобщо и дават на мъжа упование в бъдещето и тласък към щастие и напредък. И наистина, какво друго може повече да окриля вярата му в бъдещето и да подхрани надеждата му за по-честити дни, ако не това, като се върне след дълго странстване в родната си къща, където е оставил само жена и невръстни деца, да намери всичко в ред и в благополучие? Не е ли най-добрата опора за през всички бурни и нерадостни дни, които предстоят на скитащия из своята страна и търсещ работа трънски строител, обстоятелството, че когато след къс престой в къщата си потегли отново по незнайни пътища, ще знае с пълна сигурност, че оставя след себе си един енергичен човек, за когото няма невъзможни работи, една вярна душа и едно любящо сърце, за които той е всичко?

А душевните добродетели на трънчанката са едно от най-ценните нейни украшения. В нравствено отношение тя е напълно запазена и храни религиозни чувства. Тя вярва във Всевишния, ходи в черква и взема с вяра своето причастие: пости в сряда и петък, загоява редовно, почита всички християнски празници; обича да дава малка вяра на поверието. Ако някой започне работа в празник, тя веднага ще го предупреди, че ако не прекрати започната работа, Бог ще го накаже или живина ще го изяде. Трънчанката зачита своите традиции и обичаи, тя служи „Светец“, ръже колаче в чест на някои стетци като Св.Иван, Св.Никола, Св.Архангел и пр. На традиционните празници тя отдава голям интерес и за да е по-шумно и тържествено празненството, за да бъде по-весело настроението, събират се няколко близки семейства и съседи, които извършват заедно определената церемония и така разпределят времето, че да отидат във всяко семейство и да преръжат колач. Това похвално поддържане на вярване, традиции и обичаи, което е основата на националния живот, се дължи също на трънчанката.

У трънчанката е силно развито чувството на безрезервна преданост. Тя се ползува с голям кредит и авторитет, както пред обществото, така и пред своя съпруг. Макар че твърде продължителното и почти постоянно отсъствие на мъжа от къщата създава благоприятни условия разслабване на семейния морал, изневярата на жената трънчанка е непозната. Напротив, благодарение на своята твърда воля, на своя здрав разум, на своето силно развито чувство на морал, от всички български жени трънчанката има най-голям дял за опазване на българското семейство от бацила на раздорите. Ако прелистим страниците на историята на турското робство, ще видим, че най-малко конаци са били правени в Трънско и че няма нито един случай трънчанка да си е позволила, макар само флирт с някой турчин. Защото трънчанката вярва силно в своята религия, цени безгранично заслугите на своя мъж и щади ревностно доброто име на своя род.

Всяка жена е велика майка, ала трънчанката е по-велика от всяка друга, защото в нейните гърди е откърмено най-смело и будно национално чувство, което се предава с майчиното мляко от поколение на поколение.  В момент на дни, когато черни и буреносни облаци са надвиснали над родината, тя отправя молитва към Бога, закичва своето чедо със здравец, целува го по челото и го праща да изпълни своя отечествен дълг, като му пожелава храброст и здраве. Тя не роптае, не проклина своята зла участ, когато черен гарван зловещо грачи и съобщава за трагичната кончина на свидното и чедо. Само тиха молитва, бисерни сълзи от очите и се леят, светли спомени и вечно страдание изпълва нейната душа. Трогателно нежна, тя е вменила на своите синове национална гордост и държавно съзнание. Историята подчертава достатъчно убедително и осезателно родолюбието на трънчанина, проявено в редица подвизи в епичните борби на българина. Привързаността на майката трънчанка към нейното дете и грижите и за него са трогателни. За нея детето е живителната сила, радост, щастие и утеха. Нарамила го с люлка на гръб към полето, тя пее най-нежни песни на своята рожба.

Но най-много трънчанката се е проявила в областта на стопанството. Докато добрите душевни качества, стремежът към просвета и усъвършестване, любовта към родината и условията да бъде вдъхната тя и у рожбата, предаността и верността и към съпруга, таченето на народните нрави и обичаи, благонравието и благочестието, които отличават в такава висша степен трънчанката, са качества, които може да се очакват, па и да се намират общо взето у всяка българска жена, макар и не толкова силно развито, но има нещо друго, което издига жената от трънския край от всяка нейна посестрима от другите краища на нашата родина. Както казахме и по-рано, през по-голямата част от годината трънчанката остава съвсем сама в къщи и е принудена, по силата на обстоятелствата, да се грижи за целия дом и за цялото стопанство. И тя върши цялата тази работа с такава всеотдайност, с такава вещина и с толкова добър успех, че наистина заслужава нашето удивление. Нейната вещина и нейното разумно стопанисване са и дали пълно право на самостоятелност. В някогашните задруги трънчанката е допринесла твърде много за тяхното заякване и има много примери, когато години на ред някои задруги са били оглавявани от жени. Достатъчно е да посочим само примерите с баба Врабча и баба Мисла. Тези две енергични и много заслужили трънчанки са дали толкова здрава организация на своите задруги и са допринесли толкова много за стопанското издигане на техния край, че признателните им селяни са назовали своите села на тяхно име: това са селата Врабча и Мисловщица! Има ли другаде в историята пример на по-трогателна признателност на населението към неговите заслужили водачки-жени?

В областта на стопанството, прочее, трънчанката е пълен господар. Докато мъжът странства по далечни и близки краища, за да припечели някоя и друга пара, тя го замества с голямо умение в домакинството и постига завидни успехи. С мотика или секира на рамо, еднакво полезна на поле и балкана, тя изпълнява с преданост и себеотрицание своето двойно предназначение на жена и майка от една страна и на стопанка и фактически глава на семейството от друга. Тя оре, копае, коси позлатените ниви, извършва вършитба, събира храна за хората и за добитъка.

Мило става на човек, когато гледа как хубаво си нарежда къщата трънчанката и какви грижи полага за своята цветна, зеленчукова и овощна градина, въпреки умората от тежката полска работа. Няма трънска къща без хубава цветна градинка край нея, подредена с любов от прилежната макар и загрубяла от тежката работа ръка на трънчанката. Истински разкош и богато великолепие от пъстри цветове заливат с цветно благоухание трънската къща. Същи и зеленчуковата градина се подрежда и обработва с учудваща вещина от тази неуморна работничка. Хубаво окопани лехи, красиви алеи, украсени с алени цветя, вкусът в наредбата и упорство в работата свидетелстват за една рядка дарба в тази област. Същото ще видим и в овощните градини. За всяко плодно дърво се полагат грижи като за жив човек. Около всеки дънер е направено гнездо за задържане на водата, клоните, натежали от изобилни и сочни плодове са грижливо подпрени с подпорка, за да не се скършат под тежестта на благословеното плодородие. Като гледа човек всичко това, просто невероятно му се вижда, че то може да бъде дело на женска ръка и се възхищава искрено на това безпримерно трудолюбие и на тази похвална преданост, еднакво към домакинската, както и към полската и всяка друга работа.

Известно е, че гостоприемството е една от отличителните черти на българина. Гостоприемството на трънчанката, обаче, е особено прославено. Тази хубава общославянска и българска черта е още повече засилена у трънчанката благодарение на дългите странствания на мъжа и, който сам е принуден да търси гостоприемство в чужди краища и когато се завърне у дома си насажда у своите близки вкуса и наклонността към всички хубави прояви на човешката душа. Сякаш благодарна за гостоприемството, което се оказва на нейния мъж, трънчанката е особено мила и услужлива към всеки чужд човек, който попадне като случаен гостенин в нейната къща. И най-бедният дом е прилично, спретнато и грижливо нареден и просто милва погледа и привлича чужденеца да остане по-дълго време в него. И в най-бедната къща случайният гост няма да остане ненахранен, защото трънчанката прибягва до заеми, разтичва се у съседите, събира оттук оттам каквото може, но пак се отсрамва достойно пред чуждия човек.

След всичко това има ли нужда от особена похвала трънчанката? Нейното дело е нейната похвала, нейният живот и нейното украшение е гордост за цялата страна. Защото няма в света страна, където жената да е до такава степен самостоятелна в ръководството на целия стопански живот на семейството и на обществото, няма друг пример жената да работи така упорито, така прилежно и с такъв блестящ успех във всички области на стопанството и на културата. Но запитва ли се някой дали тази трудолюбива и вярна жена със своята телесна и душевна здравина, със своята интуиция, природна интелигентност и безкрайна добрина няма поне някакво малко, неудовлетворено желание? Не мълчи ли и не се ли таи у нея някакъв тих копнеж, някакъв порив за по-свободен, по-охолен и по-щастлив живот? Не припламват ли в душата на тази поробена в труда и откъсната от света самоотвержена жена пламъци на нечути желания и не тлее ли жарта на неутолена болка? Кой знае! Но ако се вгледаме в умния, зареян в далечината поглед на трънчанката, ако погледнем нейните трепетни ръце и се вслушаме в глухата болка на нейния глас, ще разберем, че някакво страдание – велико и несъкрушимо като саможертвата на тази жена – изпълва нейната душа.

Уви, ние не можем да ѝ помогнем, но нека поне да ѝ бъдем признателни за нейния подвиг!

 

Снимка: bulgarianroots.bg

 

 

Вестник Трън07.03.2024

 

През трънака към звездите

От Трън, за Трън и всичко Трънливо.

 

 

Колко време е минало от тогава и колко повредени поколения от какви ли не дяволски експерименти, явно дали особено тлъсти плодове и последици у нас...
Та днес се питам, останали ли са в някой наш край и в кой истински ЖЕНИ, годни за майки и съпруги?
Много силно се съмнявам....
За такива си спомням май за последно само от поколението на моите прабаби, а сред моите прапрабаби са последните, почти всички образцови примери за всичко това.

От поколението на моите баби, имаме вече неколко поколения, които спокойно мога да нарека ИЗГУБЕНИТЕ на несъществуваща България или все по-скоротечно изгубваните и изтърваваните... Та днес да нямаме вече и никакво в близка перспектива.
Поне пълноценно, здраво, нормално, българско... Нито физически, нито психически, нито духовно и морално вече...

Поляците са имали пъклената задача като англосаксонско прокси да ни "охажват" в навечерието на готвената отдавна от Англия ВСВ за пълно доунищожение на Европа и разорение за да станем англосаксонски плацдарм.
Това е правено за техна сметка от Англия, чрез тех.
Творение на Ватикана, прекупено от Англия.
Разбира се ако идехме с Англия или последвахме изнудването на Донован, не само нямаше да бъдем пощадени, а доброволно при техен успех, отивахме в зейналата за цялата наша земя Гърция, а можеше нещичко за Турция или Югославия, но междувременно щяха германците да ни сгазят естествено и Румъния да намаже, а и Югославия се присламчваше вече към пакта, че и Турция се оглеждаше...
Да не забравяме, че СССР бяха неутрални, партниращи си с Райха и почти уж съюзници формално и тайно, а после явно, а вече плетещи си свои кошници и аспирации, минаващи през нас.
Нямаше друг спасителен ход за Царство България в 1941-а, освен направения тогава от Царя и неговото правителство на Филов и НЯМАШЕ ДРУГА АЛТЕРНАТИВА, колкото и "акълии" сега да мъдруват и хулят.
Филов е казал в НС, който иска да излезем от пакта и е готов да се бием с германците да заповяда на моето място. Ще му отстъпя... И настава мълчание сред англофилстващите. Да не говорим за комунягите и "дружбашите"...
Може ли документ, какво са ни предлагали англосакси и англо-американци "насрещно" в случай, че идехме с тех срещу немците и при успех?
Какво сме получили от тях авансово? Защото от германците още години назад при Луков сме получили безусловно пълна модернизация и превъоръжаване на армията ни,земеделието, започната индустриализация, модернизация, Южна Добруджа...
Какво получаваме днес от тези "съюзници", които е щело "по-добре" да е да ни окупирали те?
Ми ето, окупирали са ни... "Горкичките" на които сме били обявили "несимволична война"...
Единствения спасителен за нашата държавност ход е направен през 1941-а, единственото мъдро. Да не кажа възможно решение без алтернатива!

Жалко обаче, че не дадохме нищо в тази война срещу всемирната и общоевропейска болшевишка заплаха и си платихме, а пък срещу капитализма и англосаксонското вечно зло да не говорим...
Не може само с хитруване.