Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 15:37 - Жената-трънчанка! Адам Тарновски, полски посланик в София, от 1 юни 1930 г. до 2 март 1941
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 111 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 28.05 15:41


Из книгата „Впечатления от Трънския край“ от Адам Тарновски

В пазвите на гордия Руй, край протока на тиха Ерма, из хубавото и чудно приказно Знеполе, навред по тия места ще срещнете снажна, с подчертани и правилно развити форми трънска жена.

Нейният чар е неуловим. Тя се освежава от тихия прохладен балкански утринен въздух, закърмена е от изворчетата на буйните балкански потоци, които се спущат бързо през китните ледини, навлизат в Ерма и я правят по-мощна, по-внушителна.

image

Трънската жена се къпе във водите, изпратени от скромния Врътоп, които я даряват с чудна прелест. Нейните кротки, големи черни очи, притаени под гъсти и тънко извити вежди и под отмерения трепет на дълги клепачи, излъчват вяра и искреност. В тях горят хиляди огнени змейчета на ненаситни желания. Косата ѝ гъста, дълга, достигаща до коленете, винаги добре вчесана, сякаш е снопчета лунни лъчи. Лицето е правилно, мило, весело, сякаш е купчина роса върху цветна розова плът, огряна от утринните пурпурни лъчи. Уста правилни, със сочни и накипели устни, по които на вълни се преливат дремещи страсти, а когато тиха усмивка се провлачи през набъбналите от копнеж устни, показват се като броеница бисерно бели, правилни зъби. Тялото е гъвкаво като тропическа змия и подвижно като капка живак. Облечена в своя национален литак, украсен с бисер и сърма, лепнала се на стройното и тяло, гарниран с широки и колосани дантели, с богати висулки от сребристи мъниста, препасана с тканица, като истинска небесна дева, трънската жена привлича, зове, обещава.

И тая прелестна жена, създадена сякаш само да се радва на земните блаженства, е обречена от съдбата за цял живот на черен труд от ранна сутрин до късна вечер. Тя е във вечна борба с черната земя, пори нейните недра и създава блага за близки и далечни, за цял народ. В целия трънски край мъжете отсъстват от дома си през по-голямата част от годината, пръснати из цялата страна като трудолюбиви, вещи и навред предпочитани строителни работници. През тия дълги месеци жената трънчанка остава единствения работник в селото – работник във всяко отношение и за всички нужди, работник на най-усилена полска работа и на най-трескав кипеж в семейното стопанство. Цялото време на стопанския и културен живот на тоя край тегне през тия дълги месеци върху раменете на жената трънчанка. Дори когато мъжът за няколко къси седмици се намира в своето родно място, нейните двигателни сили в стопанството са по-плътни и по-модерни от тия на мъжа. Тя влага своя женски вкус, своя творчески замах, всичките си грижи, тънкото си внимание и упоритото си постоянство в изграждане на стопанското и семейно благополучие на целия трънски край.

Благодарение на своята природна интелигентност и на своя вроден стремеж към просвета и наука трънската жена се проявява блестящо във всички области на човешката дейност. Тя е не само, поради отсъствието на мъжа, единствен първокласен стопански фактор в трънския край, но е зарегистрирала блестящи успехи и във всички области на духовната дейност. Тя е с еднаква вещина и учителка, и лекарка, и архитектка, и юристка, и артистка, и певица, и навсякъде с достойнство и чест изнася своята борба за повече щастие и благоденствие в живота. От ранно детинство до късни старини, тя е движена от вечния стремеж да твори. Но което е най-важно – този творчески фактор на трънския край – жената е от край време надрастнала своя личен егоизъм и проявява надкласови, широко обществени, общочовешки стремежи.

Тази винаги толкова много заета жена, въпреки това, носи постоянно със себе си една бодра свежест и едно специфично нейно очарование, които осмислят живота изобщо и дават на мъжа упование в бъдещето и тласък към щастие и напредък. И наистина, какво друго може повече да окриля вярата му в бъдещето и да подхрани надеждата му за по-честити дни, ако не това, като се върне след дълго странстване в родната си къща, където е оставил само жена и невръстни деца, да намери всичко в ред и в благополучие? Не е ли най-добрата опора за през всички бурни и нерадостни дни, които предстоят на скитащия из своята страна и търсещ работа трънски строител, обстоятелството, че когато след къс престой в къщата си потегли отново по незнайни пътища, ще знае с пълна сигурност, че оставя след себе си един енергичен човек, за когото няма невъзможни работи, една вярна душа и едно любящо сърце, за които той е всичко?

А душевните добродетели на трънчанката са едно от най-ценните нейни украшения. В нравствено отношение тя е напълно запазена и храни религиозни чувства. Тя вярва във Всевишния, ходи в черква и взема с вяра своето причастие: пости в сряда и петък, загоява редовно, почита всички християнски празници; обича да дава малка вяра на поверието. Ако някой започне работа в празник, тя веднага ще го предупреди, че ако не прекрати започната работа, Бог ще го накаже или живина ще го изяде. Трънчанката зачита своите традиции и обичаи, тя служи „Светец“, ръже колаче в чест на някои стетци като Св.Иван, Св.Никола, Св.Архангел и пр. На традиционните празници тя отдава голям интерес и за да е по-шумно и тържествено празненството, за да бъде по-весело настроението, събират се няколко близки семейства и съседи, които извършват заедно определената церемония и така разпределят времето, че да отидат във всяко семейство и да преръжат колач. Това похвално поддържане на вярване, традиции и обичаи, което е основата на националния живот, се дължи също на трънчанката.

image

У трънчанката е силно развито чувството на безрезервна преданост. Тя се ползува с голям кредит и авторитет, както пред обществото, така и пред своя съпруг. Макар че твърде продължителното и почти постоянно отсъствие на мъжа от къщата създава благоприятни условия разслабване на семейния морал, изневярата на жената трънчанка е непозната. Напротив, благодарение на своята твърда воля, на своя здрав разум, на своето силно развито чувство на морал, от всички български жени трънчанката има най-голям дял за опазване на българското семейство от бацила на раздорите. Ако прелистим страниците на историята на турското робство, ще видим, че най-малко конаци са били правени в Трънско и че няма нито един случай трънчанка да си е позволила, макар само флирт с някой турчин. Защото трънчанката вярва силно в своята религия, цени безгранично заслугите на своя мъж и щади ревностно доброто име на своя род.

Всяка жена е велика майка, ала трънчанката е по-велика от всяка друга, защото в нейните гърди е откърмено най-смело и будно национално чувство, което се предава с майчиното мляко от поколение на поколение.  В момент на дни, когато черни и буреносни облаци са надвиснали над родината, тя отправя молитва към Бога, закичва своето чедо със здравец, целува го по челото и го праща да изпълни своя отечествен дълг, като му пожелава храброст и здраве. Тя не роптае, не проклина своята зла участ, когато черен гарван зловещо грачи и съобщава за трагичната кончина на свидното и чедо. Само тиха молитва, бисерни сълзи от очите и се леят, светли спомени и вечно страдание изпълва нейната душа. Трогателно нежна, тя е вменила на своите синове национална гордост и държавно съзнание. Историята подчертава достатъчно убедително и осезателно родолюбието на трънчанина, проявено в редица подвизи в епичните борби на българина. Привързаността на майката трънчанка към нейното дете и грижите и за него са трогателни. За нея детето е живителната сила, радост, щастие и утеха. Нарамила го с люлка на гръб към полето, тя пее най-нежни песни на своята рожба.

Но най-много трънчанката се е проявила в областта на стопанството. Докато добрите душевни качества, стремежът към просвета и усъвършестване, любовта към родината и условията да бъде вдъхната тя и у рожбата, предаността и верността и към съпруга, таченето на народните нрави и обичаи, благонравието и благочестието, които отличават в такава висша степен трънчанката, са качества, които може да се очакват, па и да се намират общо взето у всяка българска жена, макар и не толкова силно развито, но има нещо друго, което издига жената от трънския край от всяка нейна посестрима от другите краища на нашата родина. Както казахме и по-рано, през по-голямата част от годината трънчанката остава съвсем сама в къщи и е принудена, по силата на обстоятелствата, да се грижи за целия дом и за цялото стопанство. И тя върши цялата тази работа с такава всеотдайност, с такава вещина и с толкова добър успех, че наистина заслужава нашето удивление. Нейната вещина и нейното разумно стопанисване са и дали пълно право на самостоятелност. В някогашните задруги трънчанката е допринесла твърде много за тяхното заякване и има много примери, когато години на ред някои задруги са били оглавявани от жени. Достатъчно е да посочим само примерите с баба Врабча и баба Мисла. Тези две енергични и много заслужили трънчанки са дали толкова здрава организация на своите задруги и са допринесли толкова много за стопанското издигане на техния край, че признателните им селяни са назовали своите села на тяхно име: това са селата Врабча и Мисловщица! Има ли другаде в историята пример на по-трогателна признателност на населението към неговите заслужили водачки-жени?

В областта на стопанството, прочее, трънчанката е пълен господар. Докато мъжът странства по далечни и близки краища, за да припечели някоя и друга пара, тя го замества с голямо умение в домакинството и постига завидни успехи. С мотика или секира на рамо, еднакво полезна на поле и балкана, тя изпълнява с преданост и себеотрицание своето двойно предназначение на жена и майка от една страна и на стопанка и фактически глава на семейството от друга. Тя оре, копае, коси позлатените ниви, извършва вършитба, събира храна за хората и за добитъка.

Мило става на човек, когато гледа как хубаво си нарежда къщата трънчанката и какви грижи полага за своята цветна, зеленчукова и овощна градина, въпреки умората от тежката полска работа. Няма трънска къща без хубава цветна градинка край нея, подредена с любов от прилежната макар и загрубяла от тежката работа ръка на трънчанката. Истински разкош и богато великолепие от пъстри цветове заливат с цветно благоухание трънската къща. Същи и зеленчуковата градина се подрежда и обработва с учудваща вещина от тази неуморна работничка. Хубаво окопани лехи, красиви алеи, украсени с алени цветя, вкусът в наредбата и упорство в работата свидетелстват за една рядка дарба в тази област. Същото ще видим и в овощните градини. За всяко плодно дърво се полагат грижи като за жив човек. Около всеки дънер е направено гнездо за задържане на водата, клоните, натежали от изобилни и сочни плодове са грижливо подпрени с подпорка, за да не се скършат под тежестта на благословеното плодородие. Като гледа човек всичко това, просто невероятно му се вижда, че то може да бъде дело на женска ръка и се възхищава искрено на това безпримерно трудолюбие и на тази похвална преданост, еднакво към домакинската, както и към полската и всяка друга работа.

Известно е, че гостоприемството е една от отличителните черти на българина. Гостоприемството на трънчанката, обаче, е особено прославено. Тази хубава общославянска и българска черта е още повече засилена у трънчанката благодарение на дългите странствания на мъжа и, който сам е принуден да търси гостоприемство в чужди краища и когато се завърне у дома си насажда у своите близки вкуса и наклонността към всички хубави прояви на човешката душа. Сякаш благодарна за гостоприемството, което се оказва на нейния мъж, трънчанката е особено мила и услужлива към всеки чужд човек, който попадне като случаен гостенин в нейната къща. И най-бедният дом е прилично, спретнато и грижливо нареден и просто милва погледа и привлича чужденеца да остане по-дълго време в него. И в най-бедната къща случайният гост няма да остане ненахранен, защото трънчанката прибягва до заеми, разтичва се у съседите, събира оттук оттам каквото може, но пак се отсрамва достойно пред чуждия човек.

След всичко това има ли нужда от особена похвала трънчанката? Нейното дело е нейната похвала, нейният живот и нейното украшение е гордост за цялата страна. Защото няма в света страна, където жената да е до такава степен самостоятелна в ръководството на целия стопански живот на семейството и на обществото, няма друг пример жената да работи така упорито, така прилежно и с такъв блестящ успех във всички области на стопанството и на културата. Но запитва ли се някой дали тази трудолюбива и вярна жена със своята телесна и душевна здравина, със своята интуиция, природна интелигентност и безкрайна добрина няма поне някакво малко, неудовлетворено желание? Не мълчи ли и не се ли таи у нея някакъв тих копнеж, някакъв порив за по-свободен, по-охолен и по-щастлив живот? Не припламват ли в душата на тази поробена в труда и откъсната от света самоотвержена жена пламъци на нечути желания и не тлее ли жарта на неутолена болка? Кой знае! Но ако се вгледаме в умния, зареян в далечината поглед на трънчанката, ако погледнем нейните трепетни ръце и се вслушаме в глухата болка на нейния глас, ще разберем, че някакво страдание – велико и несъкрушимо като саможертвата на тази жена – изпълва нейната душа.

Уви, ние не можем да ѝ помогнем, но нека поне да ѝ бъдем признателни за нейния подвиг!


 

Снимка: bulgarianroots.bg

 

image

 

Вестник Трън07.03.2024


 

През трънака към звездите


От Трън, за Трън и всичко Трънливо.

 

 




Гласувай:
1



1. samvoin - Колко време е минало от тогава и к...
31.05 19:58
Колко време е минало от тогава и колко повредени поколения от какви ли не дяволски експерименти, явно дали особено тлъсти плодове и последици у нас...
Та днес се питам, останали ли са в някой наш край и в кой истински ЖЕНИ, годни за майки и съпруги?
Много силно се съмнявам....
За такива си спомням май за последно само от поколението на моите прабаби, а сред моите прапрабаби са последните, почти всички образцови примери за всичко това.
цитирай
2. samvoin - От поколението на моите баби, имаме ...
31.05 20:00
От поколението на моите баби, имаме вече неколко поколения, които спокойно мога да нарека ИЗГУБЕНИТЕ на несъществуваща България или все по-скоротечно изгубваните и изтърваваните... Та днес да нямаме вече и никакво в близка перспектива.
Поне пълноценно, здраво, нормално, българско... Нито физически, нито психически, нито духовно и морално вече...
цитирай
3. samvoin - Поляците са имали пъклената задача ...
31.05 20:53
Поляците са имали пъклената задача като англосаксонско прокси да ни "охажват" в навечерието на готвената отдавна от Англия ВСВ за пълно доунищожение на Европа и разорение за да станем англосаксонски плацдарм.
Това е правено за техна сметка от Англия, чрез тех.
Творение на Ватикана, прекупено от Англия.
Разбира се ако идехме с Англия или последвахме изнудването на Донован, не само нямаше да бъдем пощадени, а доброволно при техен успех, отивахме в зейналата за цялата наша земя Гърция, а можеше нещичко за Турция или Югославия, но междувременно щяха германците да ни сгазят естествено и Румъния да намаже, а и Югославия се присламчваше вече към пакта, че и Турция се оглеждаше...
Да не забравяме, че СССР бяха неутрални, партниращи си с Райха и почти уж съюзници формално и тайно, а после явно, а вече плетещи си свои кошници и аспирации, минаващи през нас.
Нямаше друг спасителен ход за Царство България в 1941-а, освен направения тогава от Царя и неговото правителство на Филов и НЯМАШЕ ДРУГА АЛТЕРНАТИВА, колкото и "акълии" сега да мъдруват и хулят.
Филов е казал в НС, който иска да излезем от пакта и е готов да се бием с германците да заповяда на моето място. Ще му отстъпя... И настава мълчание сред англофилстващите. Да не говорим за комунягите и "дружбашите"...
Може ли документ, какво са ни предлагали англосакси и англо-американци "насрещно" в случай, че идехме с тех срещу немците и при успех?
Какво сме получили от тях авансово? Защото от германците още години назад при Луков сме получили безусловно пълна модернизация и превъоръжаване на армията ни,земеделието, започната индустриализация, модернизация, Южна Добруджа...
Какво получаваме днес от тези "съюзници", които е щело "по-добре" да е да ни окупирали те?
Ми ето, окупирали са ни... "Горкичките" на които сме били обявили "несимволична война"...
Единствения спасителен за нашата държавност ход е направен през 1941-а, единственото мъдро. Да не кажа възможно решение без алтернатива!
цитирай
4. samvoin - Жалко обаче, че не дадохме нищо в ...
31.05 20:55
Жалко обаче, че не дадохме нищо в тази война срещу всемирната и общоевропейска болшевишка заплаха и си платихме, а пък срещу капитализма и англосаксонското вечно зло да не говорим...
Не може само с хитруване.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28582702
Постинги: 4322
Коментари: 7618
Гласове: 8262
Архив
Календар
«  Юни, 2024  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930