Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06 18:50 - Руската Православна Църква на Царската Империя - Канонично, духовно и историческо пояснение за образуването и за църковната и задача. II част.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.06 18:52


 Църковната, каноничната и историческата ситуация в Руската Православна Църква, през ХХ-ти ХХІ век. 

Разделяне РПЦ на три части. 

За да разбере, откъде се е появила РПЦ на Царската Империя, вярващият човек трябва да разбере реалната църковна, историческа и канонична ситуация в Руската Православна Църква, през ХХ-ти век. 

След революционните събития 1917 г. както знаем, започнали жестоки гонения срещу Православната Църква в Русия: затваряли и унищожавали храмовете, убивали, арестували и интернирали много свещеници; водели активна и агресивна безбожна пропаганда, и открито се подигравали над множеството църковни и православни светини. 

И за да се спасяват от зверствата на болшевиките, значителна част от руското населения заминали за чужбина – в Европа и Америка. А ноември 1920 г. патриарх Тихон издал указ № 362, с който благословил всички части на Руската Православна Църква, които били принудени да напуснат родното отечество, или които поради жестоките гонения са изгубили връзка с патриарха или местния предстоятел на патриаршеския престол, временно да се управляват самостоятелно. 

След указа № 362, първа възникнала Руската Православна Църква Зад границата – РПЦЗ. И по благословението на патриарха Тихон бил създаден Синод, който да ръководи Руската Църква зад граница. 

Светостта и чудесата на световно известния светец Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, и на други православни подвижници от РПЦЗ свидетельстват, че там действително пребивавал Духът Свети, и това отделяне, по никой начин не може да се нарече разкол. 

1927 г. местоблюстителят на патриаршеския престол, митрополит Сергий (Страгородски), се съгласил на съюз с червената власт и издал Декларация, в която провъзгласил лоялност на Руската Църква, към коммунистическата власт, като заявил перед целия свят, че в Съветския Съюз няма гонения и че той приема властта на комунистите, като дадена от Бога, и заявил, че «техните радости и успехи са и наши радости и успехи, а техните неуспехи са и наши неуспехи». 

Т.е. гоненията на безбожната власт срещу Църквата, затварянето и разрушаването на храмовете, убиването и интернирането (в затворнически лагери) на множество свещеници и монаси, са успехи на червената власт. И МП лицемерно наричала това “свои успехи”?! 

Съюзът с червената власт е явно предателство на Бога и вярата православна. И това предателство възмутило ревностните православни хора, много от които изкезли от Московския Патриархат и преминали в катакомби, на самоуправление, на основание указа на патриарха Тихон, № 362. Така възникнала ИПЦ (Истинската Православна Църква) и други катакомбни общини. 

Светостта и чудесата на преподобния Теодосий Кавказски, който бил член на ИПЦ и никога не е бил в Московския Патриархат, също свидетелстват, че Господ не е оставял без благодатта на Духа Свети, Своите верни чада, които са избрали пътя на катакомбното служение, за опазване на своята вяра, в онова време, когато йерарси от МП, поради страх от гонения, предавали Бога. 

Много свещеници и миряни от катакомбната Църква са били мъченически убити от червената власт, и сега са прославени от Църквата, като новомъченици и изповедници руски. 

А тръгналата на предателско съглашение с червената безбожна власт, официалната част от РПЦ, си присвоила името «Московски Патриархат». 

Ето така било извършено разделението на Руската Православна Църква, на три части: РПЦ МП, РПЦЗ и катакомбниците. 

1943 г. митрополит Сергий (Страгородски) был избран за патриарх, със съгласието нс Сталин. Но изборът не бил извършен от цялата Църква, понеже РПЦЗ и катакомбниците не са участвали в избрането на патриарха, и затова, този избор на патриарх е бил извършен в нарушение на църковните канони. Московският Патриархат самочинно си присвоил правото, да е Поместна Църква и да избира патриарси, понеже според указа на патриарх Тихон, № 362, МП, без останалите две части на руското православие, може да е само митрополия. 

Започвайки от периода на митрополит Сергий (Страгородски), т.н. Московски Патриархат винаги е бил под силното влияние на НКВД (а после на КГБ), а след разпадането на СССР, е под влиянието на спецслужбите на Руската Федерация.  Като тръгнал към беззаконния съюз с червената власт, Московският «Патриархат» започнал да върши предателство след предателство. В началото обявил, че успехите на червената власт са и “наши успехи”. А когато разстрелвали и мъчели хиляди свещеници и монаси от катакомбната Църква, йерарсите на МП от църковния амвон заявявали пред целия свят, че гонения в Русия няма. А после, без цялата църковна общност, събрали епископи предател, и си поставили “патриарх”, и си присвоили правото да са Поместна Църква, макар според църковните канони, са можели да са, само митрополия. И всичко това са само исторически факти, потвърдени с много доказателства. 

Към всичко това, МП много години пропядвали, че освен РПЦ МП, в  Русия няма никаква друга руска Църква. А това е лъжа, която и до ден днешен продължава да се насажда в умовете на миряните от МП. И само благодарение на онази част от свещеннослужителите и миряните, която не е имала предателски дела, а с простота на сърцето, искрено и верно служила на Бога, без да съглшателства с червената власт и с юдействащата власт на РФ, Господ съхранял в МП благодатта, но това е била благодат на митрополия, а не на патриархат. 

След смяната на коммунистическата власт, висшите йерарси от МП продължили да предават Бога и вярата православна. (Виж “О всемирном господстве ереси экуменизма и глобализации, и о массовом предательстве Бога всеми поместными православными церквями”). 

Към всичките други църковни грехове, като участието в ерестта на екуменизма и в антихристовата глобализация, и сътрудничеството с спецслужбите на РФ, МП отмени и поместните събори, които, според каноните на Църквата, са най-висшият орган за управление и власт в Църквата Христова. 

Цялата власт в Църквата, т.н. московски патриарх и неговите йерарси, предали на Архиерейския си събор, който напълно премахна клира, монашестващите и миряните, от ръководството на Църквата. В МП вече не е останала и следа от мнимата поместност. Затова МП вече никак не може да се нарича поместна Църква. А след многобройните предателства на вярата православна, МП вече не може да се нарича и Църква Христова, за което красноречиво свидетелства регистрацията на РПЦ МП в Руската Федерация. 

Московската Патриаршия е юридическо лице с присвоен номер, и затова вече  е религиозна търговска организация, а не Църква Христова. 

Истинската Църква Христова никак не може да е регистрирана в антихристовата система за кодификация. Христос и Неговата Църква, не може да имат нищо общо с антихриста. 

Канонично преобразуване на православната, непоменаваща община на схимитрополит Зосима (Власов/Романов), във възродена поместна Църква Христова – РПЦ на Царската Империя.

Има много православни хора, ревнуващи за чистотата на Православието, които искат да са верни на Бога и на Неговата Църква, които не могат да се съгласят с многобройните предателства на “патриарха” Кирил и на много от архиереите от РПЦ МП (както и от УПЦ МП, и от другите официални църкви). Те разбират, че такива въпиющо груби нарушения на църковните канони, при изповядването на Светата Троица, не може да съхранят благодатта на  Духа Свети, в т.н. Московски Патриархат.  Виждайки това предателство на вярата православна, и ревнувайки за Бога и за опазване чистотата на православието, известна част от клириците и прихожаните, напуснаха религиозната организация РПЦ МП. Право да напуснат МП им дават следните канони на Църквата: 

1. 3-то правило от Третия Вселенски Събор: «Въобще заповядваме, единомъдърствающите с православните и със Вселенскя Събор, членове на клира, по никакъв начин да не са подчинени на отстъпилите или отстъпващи от Православието епископи».

2. 15-то Правило от светия Събор Константинополски, наричан Двукратен:  «Понеже отделящите се от общение с предстоятел, поради некоя ерес, осъдена от светите Събори или от Отците, когато той проповядва ерес всенародно, и открито учи на нея, в Църквата, такива, ако и да са се отделили от общение с упоменатия епископ, преди Съборно решение, не само не подлежат на епитимия, но и са достойни за чест, подобаваща на православни. Понеже са осъдили, не епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не с разкол са разсекли единството на Църквата, но са побързали да съхранят Църквата от разколи и разделения».

3. Указът на Светейшия патриарх Тихона, № 362, т.9: “В случай на крайна дезорганизация на църковния живот, когато некои хора и "приходи" престанат да признават властта на епархийския архийерей, последният... без да сваля от себе си йерархичните си пълномощия, организира от останалите му верни, (църковни) приходи, и от приходите – благочиния и епархии, предоставяйки им, къде да се извършват богослужения, даже и в частни домове и в други приспособени помещения...

Ползвайки тези канонични права, още по време на управлението на червената власт, от РПЦ МП се отделила РПЦЗ, а също и многобройни общини катакомбници, които не приели предателската Декларация от 1927 г. на митрополит Сергий (Страгородски). 

А в последното дестилетие, от МП се отдели също и известна част православните хора, с духовенство и миряни, и бяха създадени неколко не поменаващи московския «патриарх» православни общини, които съществуват отделно една от друга. 

Една от непоменаващите православни общини бе образувана, под духовното ръководство на схимитрополит Зосима (в света - Леонид Александрович Власов). 

Тези не поминаващи общини, поменаваха незаконно сваления 2005  г. Йерусалимския патриарх Ириней, и с това поменаване на каноничния и законен патриарх, оставаха в лоното на Църквата Христова. Понеже според указа на патриарха Тихон, № 362, самоуправлението им беше канонически законно. (Преводът ще продължи, по възможност!)


Превод, Григор Симов

...............................................


    Господи Иисусе Христе помилуй, благослови и воцари 
ВСЕРУСКОГО Православного Царя и Патриарха Зосиму, - Имене Твоего ради!     

    Свети Преподобни Отче Серафиме, возкрешай, по Божием обетованием, и обличай неверующих Архиереев, и благослови всенародно, Руского Православного Царя и Патриарха Зосиму! Амин. 

     Господи Иисусе Христе, помилуй и мене многогрешнотога, и жену ми Ванину!     

    Слава Христу, смерт Антихристу!      

    ...............................................      


    Господи благослови!      



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28643858
Постинги: 4330
Коментари: 7622
Гласове: 8267
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031