Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Послание от затвора, на Държавния Владика Зосима към ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.09 13:07 - Послание от затвора, на Държавния Владика Зосима към верните чада на РПЦ на Царската Империя.

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 134 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.09 10:43

"Понеже той от тъмницата ще излезе, да царува, макар да се е родил в Царството си, беден". Еклисиаст 4:14.
От къде идва духовното и телесно БЛУДСТВО?
Христос сред нас, приятели. Днес искам да ви отговоря на един въпрос, понеже мнозина имат един и същ проблем и душевна болка. Освен това, ние сме едно духовно семейство. Затова и Господ наш работи едновременно със всички ни.
Моля ви да разпространите това послание навсякъде, понеже освен Обителта, аз имам и много други, за които съм загрижен, заради Бога.
Мнозина се питат, как да не предадем Бога и Помазаника Му? А други викат, че никога не предават, ни Бога, ни Помазаника. Но така ли е?
С какво трябва да се започне? Трябва винаги да сме внимателни към всичко, което от Бога ни се допуска или праща, за да разберем, какво иска Бог, а не, какво иска нашето самолюбиво сърце.
Да допуснем такъв пример: Вие знаете, че духовникът е прообраз на Христа, и когато бях с вас, ние много се утешавахме във вярата. И когато не бяхте добре, знаехте че винаги, чрез мен, можете да откриете сърцето си на Бога и да получите утешение, кому, колкото е дадено от Бога.
Но сега, когато заради изповядване на Христа, мен ме затвориха в тъмница, нашият Бог, именно в това време, ни допуска скърби, понеже Писанието казва: "Зарадвайте се хора, защото ние имаме възможност, не само да вярваме в Христа, но и да страдаме за Светото Му Име"!
Така че, в дните на тези страдания, Господ ни отнема утешението, за да потъпка гордостта ни, и своеволното ни себелюбие и самосъжаление, та после да изпълни сърцето ни с радост. Отнема ни утешителя, та да ни научи, да търсим утешение, само в любимия ни Господ, за да сме Му верни!
А какво правим ние в такъв момент? Не разбираме, че Бог преднамерено е отнел духовника, пред когото сме откривали горчилката в своята душа.
Мнозина от вас, бързо ме замениха, с други хора. И сега, кой, в какво ли, не търси утешение, независимо, поради каква страст. Но това си е измяна, и не само на мене, а на Светия Дух. Понеже духовникът, не със своята сила върши добро. Т.е. мнозина наши, вместо мене, човека на когото откриват сърцето си...
Това е, все едно, когато жена и мъж, винаги откриват един на друг сърцето си, като на духовник, и с това Бог утешава и укрепва съюза на брака. Но в един момент, съпругът започва да забелязва, че жена му е престанала да открива болките на сърцето си, и узнава, че причината е някой друг човек. Т.е. тя е намерила друго рамо, - разбирате ли?
И тогава мъжът започва да се тревожи, понеже с него е само тялото на жена му, а сърцето и, е далече. То е с друг, и това предизвиква силна болка. И от това произлизат всичките останали предателства.
Но с нас, с духовните хора, всичко е много по-сложно, и предателството е по-голямо! Понеже ние откриваме душите си, и се успокояваме от страстите, с което се увеличава благодатта.
Но с кого вършим това обединяващо утешение? С бесовете, които ни мамят и лесно ни злепоставят, чрез хора или страсти, или чрез разни наши навици греховни. А това вече е съвсем друго "рамо".
И тогава душата ни, която е Невеста Христова, изменя на Бога, като тази неверна жена, и това е начало на най-тежкото предателство. И от там е, и телесното, и духовното блудство.
Затова самолюбието и желанието да се утешиш, без Бога, водят хората до измяна, и не просто с друг човек, а с врага! Понеже, когато мъжът узнае, че жена му е намерила рамо, не просто, на друг човек, а на врага, тогава е много тежко!
Всичко това се случва, понеже не обичаме истински Бога и духовника. Понеже ако мъчениците за Христа, които са били вързвани и измъчвани, ако са приемели предлаганите от враговете им, всевъзможни удоволствия, те ставали предатели (на Христа).
Спомнете си нашите мъченици Севастийски. Те замързвали в ледената вода, а край тях враговете топлели баня, за да ги изкушават. И един от мъчениците излязъл от ледената вода и затичал към банята, да се постопли, но веднага умрял. А друг, войник от мъчителите, като видял предателството, сам заменил предателя, влязъл в ледената вода, - и станал светец!
Затова, деца Божии, не търсете утешения, когато Бог иска да ви накаже/ И нека всеки сам да поговори със своята съвест, понеже мои близки чада, по дух, ми причиниха много болки, като си намериха друго... утешение. И в прелест, продължават да викат: "Аз съм верен, и никога няма да предам Бога и Царя"! Ето това е бедата. Затова, когото ви напада блуд телесен или духовен, и желание да търсите утешение, или да си изкажете мъката, в момент когато сте зле, и вместо духовника си, търсите друго рамо, - всичко това е блуд и измяна! И блажен, който чака духовния си Отец или учител, и не търси никакво друго утешение, освен Бога или духовник, чрез таинствата или с молитва. Ей, казвам ви, такъв човек много ще бъде утешен от Бога, и високо ще бъде поставен.
А някой, за да оправдае положението си, казва, че помазаникът много неща не знае и не вижда, понеже е в затвора. Нещо подобно е казвал и Сергий Старогородски, когато оправдавал съюза си с богоборческия червен дракон (т.е. с комунистите), като казвал, че "Владиката Петър, наместникът на Патриаршеския престол, е в затвора и много неща не е видял, и не знае".
Не вървете по този път, понеже, не човек ръководи Църквата и вярващите хора, а Христос, Бога наш. Затова не Го хулете, маловерци! Това слово не е към всички ви, а е към съвестта на отделни хора.
Ако знаехте, колко обича Бог верността, поддържана с ревност! Затова престанете да се оплаквате и да тъгувате, за неутешените си души. Но си казвайте: "Малко ми е тази болка, понеже за греховете си, заслужавам повече! И проверявайте себе си, дали сте постоянно заети в служение и послушание, или поради психоза, сте готови всичко да изоставите? Понеже това също е вид горделиво самолюбие.
Човек е готов да остави всичко, и Църквата, и хората, и службата, и причастието, поради обзетото от гордост, сърце, заради мнима правда.
Който често казва: "Не мога повече, уморих се и нямам повече сили", това също е самолюбие - проклето. Само да го допуснеш в сърцето си, и то, като зараза, ще направи болката ти, още по-силна и непоносима.
Но само ако си кажеш: "Бог няма да допусне повече от нужното", ако се вземеш в ръце и не се самосъжаляваш, - всичко ще мине.
Докато не разберем това, Бог няма да ни чуе, и няма да ни утеши! Разбирате ли? Понеже, в такова състояние, човек може да падне в предателство.
Ако поискате сами да намерите утешение, помнете, че всички страсти подменят утешението от Бога - нашия Отец, и вместо Бог, бесовете ни подават подменено утешение! И ако го приемем, ставаме предатели на Бога!
Затова, правете това, което гордостта ви не иска! Понеже монахът винаги върши това, което не иска, и така потъпква гордостта си, своеволието, самолюбието и щеславието си!
Въстанете против себе си - самолюбимия, и живейте за Бога и за хората, и веднага ще почувствате, че гордостта, своеволието, самолюбието и щеславието си, трябва да занесете на изповед, иначе изповедите ви, ще се превърнат в прелест.
И когато въстанете против себе си, ще познаете реалната си духовна бедност. А Бог обича бедните! И във вас ще се роди истинското ви сърце, и молитвата на погиващия, и страхът, да не останете без Бога. А при такъв, винаги идва утешение, от Духа Свети! Човек става особено трезвен духовно, когато познае неумолимостта на Бога, понеже наистина не можете да умолите Бога, след Страшния Съд Христов! Понеже казаното от Христос, за вечните мъчения, непременно ще ви постигне. А то е страшно.
Случва се, Господ да допусне силни мъчения, и като че ли, не чува просенето и молбите ни! Това е, за да запомни човек падналото си състояние, което е много страшно даже да си го спомниш, понеже в такъв момент ви мъчат бесовете, и надеждата изчезва. И тогава, изведнъж, всичките прелести и заблуди изчезват. Но не трябва своеволно да молите Бога за това, понеже е много страшно, защото човек, в такъв момент се чувства подобен на бесовете, от многото си грехове, и от неумолимостта на Бога, към него.
Скъпи мои, спасявайте се и плачете за греховете си, понеже е страшно да отпаднете от Бога, поради гордост.

Разпространявайте това слово, навсякъде, понеже така е угодно на моя, и на вашия любим Бог Иисус Христос! Амин.

https://www.youtube.com/watch?v=OfwOSyr58Ds

Превод, Григор Симов

...............................................

Господи Иисусе Христе, помилуй, свободи, благослови и воцари ВСЕРУСКОГО Православного Царя и Патриарха Зосиму, - Имене Твоего ради!
Свети Преподобни Отче Серафиме, возкрешай, по Божием обетованием, и обличай неверующих Архиереев, и благослови всенародно, Руского Православного Царя и Патриарха Зосиму! Амин.
Господи Иисусе Христе, помилуй и мене многогрешнотога, и жену ми Ванину!
Слава Христу, смерт Антихристу - Путину!

Григор Симов Божилов, България

...............................................

Господи благослови!