През 1943 авторът на тази книга констатира:

„Сега целият свят преживява страшен исторически катаклизъм, страшни войни се водят между великите народи. Все един ден ще настъпи краят на тия войни и без друго победители и победени ще се срещнат на един световен ареопаг (конгрес), в който ще се очертават границите на народите. За тия граници безспорно ще оказват влияние, между другите доводи, главно историческите права на дадения народ. Нашият народ не бива да се яви пред такъв един ареопаг със своята досегашна погрешна история.“

Авторът припомня, че вече събитие, с пагубни за българската народност последици, се е случвало през 1919 г.:

„Пред аpeопага в Ньой , когато нашият представител, покойният Стамболийски е молил да ни се даде Беломорието, гръцкият представител Венизелос доста натъртено казал приблизително следните възражения: „На какво основание Вие искате този край, когато никога не сте го владели. Вижте вашата официална история и картите към нея, там се установява докъде сте владели.“ “

В случая става дума за картите в немското издание на Историята на проф. Златарски.
С това авторът ясно показва важността на правилното разбиране и препредаване на нашата история на младото поколение, и че това е съдбоносно за народа ни. Думи, които важат и днес с не по-малка сила!

Причината Ст. Величков да напише това есе е убеждението на логически мислещ човек прочел внимателно трудовете на д-р Ганчо Ценов, виждайки недвусмислено противоречието на записите на старите автори, и това което се е преподавало тогава, та даже и до днес, в българските училища. Той изважда най-важните цитати от пишещи на гръцки древни писатели, показващи присъствието на българите далеч преди времето на Аспарух. Апелът му, да се създаде организация от български интелектуалци, които владеят старогръцки и латински, и да се проверят сведенията събрани от Ценов, е само частично изпълнена. Вярно е, че български учени събраха след 1955 г. извадки от текстове на старите автори, отнасящи се към нашата история в изданието на БАН „Гръцки и латински източници на българската история“ в 16 тома, използвайки посочените от Ценов и Гаврил Кръстевич източници, но също така е истина, че даже само базирайки се на тези данни, би следвало да се пренапише българската история, и да не се тровят децата и внуците ни с „Антибългарска история на България“, но това не стана и тази крещяща потребност е актуална и днес. Това е причината аз да преиздам тази книга.

На това място следва да поясним, че въз основа на известните ни днес сведения, България е съществувала от древни времена на Балканите, и че разселването към Европа на тракийските народи е ставало от Мала Азия и Балканите към Стара планина, Дунава, притоците му, та чак до Балтика, до северното Черноморие и по реките, вливащи се в него, та чак до Волга и пр. Имало е многократно периоди, в които част от наследниците на тези преселници са се връщали на Балканите. Българите са принасяли своите етноними в новите си поселища. Такъв пример е Босфора и Меотийско езеро при днешния Истанбул от една страна, и Босфора и Меотийско езеро при днешния Кримски полуостров и Азовско море, от друга. Авторът прави грешка, като смята, че текстът на Теофан и патриарх Никифор се отнася за стария Босфор и за старото Меотийско езеро (Златния рог), този текст се отнася наистина за северното черноморско крайбрежие, което обаче не ликвидира важността на данните затова, че Биза е древен тракийски град, в който е бил победен „Митридат със своите готи“ от Помпей, и че Константин Велики го превръща именно с помощта на българите от Тракия, Македония и Илирия в блестяща столица, давайки относителна свобода на българите в Римската империя, че Юстиниан дава независима църква с двата си декрета на своите българи, и че при Ираклий настъпва обединението на българите в империята, с федератите българи и на българите извън империята във Велика България от великия Кубрат – събития станали преди Аспаруховото време.

Време е, както немците днес изучават „Историята на великата римска империя на немския народ“, тъй като от пети век насетне те завладяха наследството ѝ на Запад, така и ние българите да изучаваме „Историята на Източноримската империя на българския народ“. Това е било ясно на нашите възрожденци, като например Раковски:

„Когато човек хвърли само един поглед върху повестността на Византийската империя, за която гърците смешно се бият, се вижда, че тази империя е съставена от Костадин, българин родом от Ниш, от смес от няколко народа, а по-голямата ѝ част от македонските и тракийските българи и проч.“

8.3.2023 г.

Преиздадена от д-р Николай Иванов Колев