Проповед на митрополит Варсонофий.
Господи, благослови. Во имя Отца и Сина, и Светого Духа, Амин.

Нека името на нашия Господ Иисус Христос, да се прославя на земята и на небето, и навсякъде. Днес ще поговорим, как да се помирим с Бога и да излезем от еврейския плен, от тази нова Хазария, и че това е възможно само чрез Белия Цар.

В края на краищата, царят и народът, са едно в Христа. Но защо Русия се нарича царска? Защото само руският цар е имал помазанието Давидово, за цар. Всички останали царе не са имали такова свето помазание, а само коронация, без помазание със Светия Дух. И само на руския Цар било извършвано това свето помазание, - на един човек в целия свят, като прообраз на Сина Божий – Иисус Христос.

Философът Иьлин нарече монархическата система, за разлика от демократичната, най-трудният вид държавност. Тя изисква от хората духовна дълбочина, а не механично спазване на права и задължения.

Голямо е значението на подвига на царската служба. Царят е носител на особена благодат. И не е случайно, че по време на коронацията той се причастява, като свещеник, в олтара, отделно с тялото и отделно с кръвта. В края на краищата, да бъдеш на трона означава да пазиш Отечеството, да поемеш върху себе си ударите на духовете на злобата, и да ги отбиваш с Цаствената си молитва. А без Царя страната ни, се превръща в играчка в ръцете на тъмните сили, губи вътрешната си сила и вече не става за нищо.

И ние трябва да се молим за Царя, защото това е от Бога определена власт. Тя е над всички авторитети и е по-близо до Бога, за да ни спасява по-лесно. И както има един Цар на Небето, така има един Цар на земята. И руският народ разбираше, – колко голямо е значението на царската власт. И ако хората бъдат лишени от тази власт, тогава неизбежно ги очаква смърт. Това значи, че царят и верният му народ, са едно в Христа и само в това единство, са победоносна.

Благодатта, която се дава на Божия Помазаник, действа чрез него, за спазване на законите и за възпиране разпространението на злото в света

С какво още са свързани, народът и православният цар? 1598 г. Рюриковият род бил прекъснат. И това подложило Русия на тежки изпитания, и започнало страшното смутно време.

Това са тъжните резултати от вътрешните борби, с огромен брой жертви и териториални загуби. В Москва почти всичките 450 църкви, и катедралите в Кремъл, и в Китай-Город, изгорели в пожар, запален от поляците. Те били окрадени и ограбени.

И през 1613 г. е решено да се свика най-представителният Земски събор. Съборът бил проведен в страшно разрушената Москва, буквално върху руините на столицата. Но в страната трябвало да се възстановява държавността и да се избере и установи нова династия руски царе. Хората, които спасили държавата със своя подвиг, изпратили ясен сигнал до висшите слоеве на обществото, че не трябва да се допуска повторение на тази ситуация.

Първоначално имало около 10 кандидати за трона. Но след това били договорени условията, че само руснак може да бъде цар. И второ, Цар може да е, само роднина на последната династия на Рюриковичите. И третото условие било, че цар може да е само този, върху когото бъде единодушно съсредоточена волята на цялата руска земя. И тогава бил избран и поставен на Трона, Михаил Романов. Но когато разбрал за избора му, понеже бил само на 16 години, отначало отказал да стане цар. И майка му, страхувайки се за сина си, да не бъде убит, напомнила на посланиците, че в последно време царете често били избирани, а след това лесно били предавани и убивани.

И тогава целият народ обещал верност и подчинение на царя. И Романови били убедени с клетва, подписана от представителите, избрани от всички градове на Руското царство. И те дадли обет "да дадат живота и главите си и да служат верно на нашите Царе, с вяра и истина, до Второто пришествие на Христа".

Както виждаме, така, 1613 г. целият народ дал клетва за вярност, към рода на Романовите, която е потвърдена и благословена от пълнотата на Руската Православна Църква и е задължителна за спазване, завинаги ,за всички, които живеят на територията на Руската Империя, независимо от народността.

В тази съборна клетва от 1613 г. целият народ целунал Животворящия Кръст и дал обет, че за "Великия Цар, избран от Бога и възлюбен от Бога, ще положат душите и главите си, и ще му служат верно и праведно с цялата си душа. И който се противопостави на този съборен указ, цар или патриарх, да бъде проклет във всички бъдещи векове, и да бъде отлъчен от Светата Троица".

Тържествена и същевременно, страшна клетва, – пише свети Теодосий Кавказки. И не само предците, съставителите й, но и всички ние, техните потомци, сме се заклели с тази клетва, за верност на царете от Романови род, до края на времето.

Много Божии светии, не само в Новия Завет, но и в Стария Завет, свято спазват обетите, дадени още преди раждането им, от родителите им. Това ни задължава да направим и ние, същото. Спазването на този обет, даден от нашите предци, е залог за нашето вечно благополучие, както на земята, така и на небето, според Божието слово. И обратното, неспазването му е голям грях пред Бога, който води до наказание, както показала революцията.

"Народът наруши тази клетва, като отхвърли царя", казал старецът Николай Гурянов. Те вдигнали ръка срещу всичко свято, срещу Господа, и особено срещу Православната църква, която е пазителка на царската благодат, но тя предала царя и била принудена да мълчи в най-трудния за Царя момент.

А Царят, бидейки чист от греха на предателството, поел върху себе си вината на членовете на правителството и поданиците си, които му се били заклели във вярност. "Няма жертва, която не бих направил в името на истинското добро и спасението на Русия", казал той.

Още през 1915 г. блажената паша Саровски се молела и правела поклони пред портрета на Царя. — „Той ще е по-висш от всички Царе“ — казала тя. Но понеже евреите постоянно се опитвали да се промъкват в нашата свята земя, царете, Божиите помазаници, ги гонили от руската земя. И за последен път, на цар Николай II било предложено да позволи на евреите да влязат в Русия, и да им се даде равноправие с руснаците. Но Царят отказл, и с това подписал смъртната си присъда.

Николай Гурянов казва: "Чудовищата измъчвали не само Царя, но те принесли в жертва образа и подобието на Господа Иисуса Христа".

А как е станало всичко това? Едно момиче имало видение как царят и семейството му били убивани. Ето какво пише тя:
"Стоя в стая. Има само една врата. Чуват се гласове зад вратата. Те говорят език, който не разбирам. Тихо отварям вратата и влизам. Първото нещо, което видях, беше мъж в черни дрехи, като сажди. Имаше някакъв знак на гърба си. Виждал съм този знак и преди, в живота ми. Непоносима хлад идваше от този човек. Пред него имаше маса, на която имаше непознати инструменти. Спомням си добре един от тях. Беше като меч, само че имаше кръг в края. Остри шипове стърчаха от кръга. В ръцете си държеше голяма черна книга. Много се уплаших. Не разбирах какво се случва и исках да си тръгна. Но някой ме хвана за ръката и осъзнах, че не съм сама. Успокоих се малко, но се страхувах, че този мъж в черно, ще ме види. Като влязох по-дълбоко в стаята, видях дъщерите на царя, които висеха, нагоре с краката, и сълзи се стичаха от очите им. Отсреща, на столове, седяха царят и жена му. Ръцете им бяха зад гърба им. И помислих, че са вързани. Двама мъже в черно връзваха наследника Алексей, с главата надолу. Той не им се съпротивяваше, мълчаливо, с някаква неразбираема за мен сила, отиваше на своята Голгота. Царят и царицата не проронваха и дума. Главнят, в черното, започна да чете книгата си на език, който не знаех. А нашият Велик Цар, с твърд глас, започна да произнася на глас: "Да овзкреснет Бог и разточатся врази Его, и да бежат от лица Его, ненавидещие Его". Един от мъжете в черно взе инструмента в ръцете си и започна да пробива наследника Алексей, на точно определени места на тялото му, и изтръгваше парчета от плътта му. И когато първите капки кръв паднаха на пода, затворих очи и изкрещях. Но никой от присъстващите там, не ме чу, а само този, който беше до мен, стисна ръката ми по-силно. Алексей каза нещо на майка си, но аз не чух тези думи. Косата на Царя мигновено побеля, но продължаваше твърдо, да произнася молитвата. Очите му бяха пълни със смелост и силна вяра. Императрицата седеше бледа и през цялото време не пророни нито дума. Беше непоносимо страшно, нещо, което не може да се види в нито един филм на ужасите. Извиках от жестокостта на мъжете в черно. А те изпитваха някакво неразбираемо удоволствие от това, което правеха с Царските Мъченици. Обърнах се и се опитах да си тръгна, но този до мен стискаше здраво ръката ми. Затворих очи, неспособна да гледам повече. Миг по-късно чух злобен смях. Хората не се смеят така, помислих си аз. Отворих очи, и сякаш времето се беше преместило напред. Цялото царско семейство вече беше разпънато на кръст. Царят лежеше на пода с многобройни рани. Убийците в черно му отрязаха главата. Като в същото време те се опитваха да му причинят възможно най-големи мъки.
След това виждам дълги коридори. Аз следвам тези, които отнасят телата на царските мъченици. Телата бяха увити в някакви чаршафи. Не знам как се озовах в гората. Императорът размърда тялото си и видях че гърдите му се повдигаха, и извиках към този, който ме държеше за ръка: "Вижте, той е жив и диша", и се събудих“.

С убийството на Царя, червената юдофашиститка власт, пожертвала и руския народ. Те искали да убият всичките 147 милиона руснаци, но нещо им попречило да приключат с целия народ на Света Русия? Попречила им, великомъченическата саможертва на Царя и неговото семейство.

Как са извършвали убийствата, евреите-болшевики? В документалния филм "Русия, която загубихме" режисьорът Станислав Говорухин говори за разпъването на свещениците в Херсон. Архиепископ Андроников беше в Перм и беше подложен на изтезания. Очите му бяха извадени, ушите и носът му бяха отрязани. В Харков свещеник Дмитрий беше съблечен. Когато се опита да се прекръсти, чекистът му отсече дясната ръка

Също в Харков чекистите подредили жертвите, вързли ръцете им, и отрязвали китките им с нож, изливали вряла вода върху тях и одирали кожата им. Това се наричало „сваляне“ на ръкавици. На други места жертвите поставяли върху наковалня и бавно ги смачквали с парна преса. Тези, които трябвало следващия ден, да претърпят същото наказание, били принудени да гледат. Очите на църковните сановници били извадени, езиците им били отрязани и те били погребани живи. Имаше чекисти, които разкъсваха стомасите на жертвите си, след което изваждаха тънките черва, приковаха ги към телеграфен стълб и принуждаваха с камшик, нещастните жертви да тичат около стълба, докато цялото черво се размотае и жертвата умре. Епископът на Воронеж беше сварен жив в голям котел, след което монасите с револвери, насочени към главите им, бяха принуждавани да пият тази супа. Други чекисти разцепвали главите на жертвите си със специални винтови стеги, или ги пробивали със зъболекарски инструменти. Те отрязвали горната част на черепа и принуждавали следващияв опашката, човек, да яде мозъка, след което процедурата се повтаря до края на редицата.

Както виждате, целта на тези мъчения е, да причинят максимална болка. И по време на невъобразимото страдание на жертвите, се освобождава огромно количество сатанинска енергия, с която се хранят кукловодите на сатанистите.

Сатана не унищожил всички хора в революцията, макар че много хора не приели червената власт, и били измъчвани и жестоко убити, но техните деца, следващото поколение, останали живи.

Но сега сатаната, чрез същите евреи, и именно чрез Путин, намери по-удобен и таен начин да унищожи всички хора на руската земя. Под прикритието на светски закони, той узакони богохулният Талмуд, с член 28 от Конституцията, и позволи на тези фашисти да живеят според собствената си вара, което ще рече, да мамят, ограбват и принасят в жертва славянския ни народ.

И след като евреите задължиха всички да взимат паспорти на Руската Федерация, взимайки ги, хората, без да съзнават, дават клетвата за вярност на сатанинската антихристова система.

Какво означава да вземеш паспорт? Това означава да се отречеш от Бога и от Светия Дух, и да се съгласиш с това, което е написано в Конституцията на Руската федерация. Където поше, че никоя вяра няма право да изразява превъзходство над другите вери, което означава, че православните нямат право да казват, че само в Христовото Евангелие е Истината, и че само с Христа можем да спасим душите си!

Да речем, че баща и майка вземат документи, с това те дават клетва за вярност към Конституцията, която пък легитимира юдейската доктрина за изнасилване и убиване на собствените им деца. Как ви се вижда това?

Оказва се, че всички, които са приели документи, са се заклели във вярност, не на родината си – Русия, а на еврейското правителство, което уби не само православния цар, но и (символично) небесния Цар Исус Христос, нашия Бог. Оказва се, че руският човек не само е под проклятието, което е дал за вярност към семейство Романови, защото никой не е отменил тази клетва, но е поел върху себе си и проклятието на богоубиците евреи, защото те сами са викали: "Кръвта Му да е върху нас и върху нашите деца"!

Затова всички хора, които са взели документите на Руската федерация, са отлъчени от Светата Троица, а кръстените са нарушили кръщението си, и затова попадат под тежки проклятия, понеже са защитавали маняците-убийци, и са оправдаввли най-ужасните им античовешки престъпления...

Царят и народът са неразделни, и както виждаме, в надписът на стената на Ипатиевата къща, убийците юдеи са написали:

"Тук, по заповед на тайните сили, царят беше пожертван, за унищожаване на държавата. Всички народи са уведомени".

Значи евреите убийци информирали всички народи за това. И понеже са ни ни предупредили, грехът пада и върху нас и върху нашите деца.

И сега какво да правим? Как можем да се освободим от тази клетва, след като народът е отлъчен от Бога - Пресветата Троица? Само Цар, потомък на семейство Романови, може да го освободи от клетвата. Независимо дали вярвате или не, фактът си остава. И ако клетвата е била дадена на царя, как някой друг би могъл да бъде освобди, от нея?

Затова, сега е лесно да се разпознае, кой е царят, защото той трябва да не се е заклел на дявола, и никога да не е приемал документи от Руската Федерация – "ерефия", и не е бил замесен в църковни престъпления и предателства. В края на краищата, на Бога било угодно, Последният Православен Цар, да е и епископ, който никога не е бил замесен в такива предателства, и само той да може да освобождава от греха на предателството на Бога и Родината.

И който сега, според вас, защитава открито и безстрашно, Светата Православна Вяра? Кой осъжда църковниците за предателството и толерантността им? Кой говори за мерзостта, която еврейските фашисти причиняват на народа на Свята Русия? На кого се сбъдват пророчествата на Лъв Мъдри? Кой беше коронован чрез Светото Помазание?

Този човек е предстоятелят на Руската Православна Църква на Царската Империя, Държавният Патриарх Зосима. Не виждате ли, че Бог изпълнява намерението Си само чрез царя и хората, които ще са с него?

Всички светии казват това. Свети Серафим Саровски казва, че "онази част от народа, която ще бъде с царя, ще победи, защото Бог ще бъде с тях". Пелагия Рязанка казала: "Ще има още защитник на вярата – Цар, най-мъдрият човек, приготвен от Самия Бог". Старец Николай Гурянов неуморно казвал: "Ако няма цар, няма да я има и Русия. Русия трябва да осъзнае, че ""без Бога, ни до прага, а без цар, както без баща". И ако сега не видите и не разберете, какво прави Господ, ще останете на страната на врага, в юдейски плен. 

Само чрез царя, хората могат да бъдат спасени. Това е истината, която не може да бъде оспорена, ако н се отхвърля очевидното. Това, което се случва е, че Бог ви призове чрез Царя, а вие го отхвърляте и му се подигравате. Но ще дойде време, да хапете езиците си, и ще изпитате Божия гняв. И заради парче ГМО-хляб, вие предавате Христос и Родината, обединявате се с предателите и се причислявате към евреите и техните грехове. Но сега Сам Бог желае да ви изведе от вашето проклятие и заблуда, и затова ви разкрива цялата истина, чрез Царя и Руската Православна Църква.

Бих искал сега да се върна към думите на императора Николай II, който написал в прощалната си заповед до армията и флота, следните велики думи, които не били допуснати, от революционните водачи, които свалиха царя, да стигнат до руските войски. Ето текста на този документ, изпълнен с любов към Отечеството и неговия народ:

"За последен път се обръщам към вас, военните, които много обичам. Твърдо вярвам, че във вашите сърца имате безгранична любов към нашата велика родина. Нека Господ Бог да ви благослови, и свети великомъченик и победоносец Георги, да ви поведе към победата"".

Думите на Царя били пророчески, понеже във Великата отечествена война нашите войски взеха Райхстага, но не на 9 май, когато е установен празникът, а на 6 май, в деня Великден, и в деня на Светия великомъченик и Победоносец Георги, под командването на маршал Георги Жуков..........

 

Извадка от:

""Как примириться с Богом? Проповедь митрополита Варсонофия"".

Превод, Григор Симов Божилов

............................................

Господи Иисусе Христе, помилуй, свободи, благослови и воцари Помазаника Твоего, ВСЕРУСКОГО Православного Царя и Патриарха Зосиму, Имене Твоего ради!

Свети Преподобни Отче Серафиме, возкрешай, по Божием обетованием, и обличай неверующих Архиереев, и благослови всенародно, Помазаника Божия, Руского Православного Царя и Патриарха Зосиму!

Господи Иисусе Христе, помилуй и мене многогрешнотога, и жену ми Ванину!  (Западнобългарски, диалектен израз!)

Слава Христу, смерт Антихристу Путину! 

...............................................

Господи благослови!