Скъпи мой Отче, Христос Возкесе! 
Мислех за тебе и за Бога, и силни чувства, и съчувствия пълнеха сърцето ми. Не зная дали са угодни на Бога, но чувствата в началото не бяха силни, а имаше силна болка. Размишлявах за твоя живот, и особено за това, което става сега, и видях голямо сходство със земния живот на Христа. И усещах дълбокия замисъл Божий, в това.

Знаеш ли, че като мисля за тебе или за Бога, или ти пиша писмо, като че преставам да съм в този свят, и преставам да забелязвам външното. И то става напълно неважно, и като че, вътре в сърцето, ми става хубаво от това, и едно чувство за пълнота, и даже с малко болка. И тази болка ме радва, понеже отрезвява. Започнах да пиша, но да се напише на хартия, да се опише с думи, беше много трудно... Така писах около три часа, но не можах да опиша всичко, не можах да го изразя с думи.

Отче, прочети, и какво ще кажеш... ако изобщо има какво да се каже.

 

Отговор от владика Зосима: ""Христос, сред нас, Майко Олимпиада. Благодаря за вестта. Прочетох проповедта ти, за почерка на Бога, и ме трогна, до дълбините на душата. В твоите думи е смисълът на дълбоката Евангелска Вест Христова. И се съгласува с това, което Светите Апостоли учели, да разпознаваме духа, по делата, дали са от Бога. Продължавай да проповядваш, понеже с този талант, ще получиш, и укор и похвала от Бога, и ще постигнеш Светия Дух"".

 

Почеркът на Бога

""Който приема Този, Когото аз съм изпратил, той Мене приема“.

Колко пъти са ме питали: ""Защо си решила, че Зосима е Цар?“. Защото виждам в него почерка на Бога.

""Дивен е Господ във Светците Свои"", - това са известни думи за православен човек, които значат, че Господ е дивен, в светците Свои, с делата, които те вършат.

А какви са тези дела?

Старозаветен човек, изпълняващ всичките 10 заповеди Божии, се доближил до Самия Господ, и го попитал: - ""Какво да направя, за да имам живот вечен?"" И какво отговорил Господ на този млад, богат, благочестив човек?

- ""Ако искаш да си съвършен, иди продай имота си, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на Небесата. И тогава ела и ме следвай""!

 

Пред нас е старозаветен, богат праведник, който иска да има живот вечен на Небесата. Но какво му предлага Господ? Господ му предлага нещо повече от това, да наследи обетованата земя. Господ му предлага Новия Завет: ""Ако искаш да си съвършен...""

Но нали само Бог е съвършен. И там е работата. Бог е любов. А любовта не приема полумерки.

Господ отдава Самия Себе си на човека, та човекът да се обожестви, и да стане, по благодат, Син Божий!

Ето колко е заобичал Бог, човека, и колко високо го е поставил?

И ето че, Господ, на този млад, пълен с живот и сили, богаташ, предлага, да продаде всичко и да раздаде на бедните. А значи, и самият той, да стане беден, - и тогава, да го последва. А къде да го последва? Там, където отива Господ - на Голготата! Което значи, на смърт! И не само на смърт, но на позорна, мъчителна смърт.

Това значи, че за да постигне живот и богатство във вечността, трябва да стана съвършен Син Божий, по благодат. Значи, че този млад човек

трябва да се откаже от всичко земно, - от богатството, от уважението на околните, и даже, от самия живот. И не само да остави всичко, но да последва Господа. Което ще рече, да остави всичко, заради Христа Бога, наш. Ето това е почеркът на Бога.

Но старозаветният младеж, не познал Господа, и като си тръгнал тъжен, така си и останал – сатрозаветен. Не разбрал той, дълбокия смисъл в думите на Господа. А и учениците му, не били приели още, дара на Духа Свети, и неможали да възприемат думите на Христа.

Господ казал на юношата: ""Защо ме наричаш ""Благий"", понеже, Благ е само Бог? И с тези думи, Господ му подсказвал, че той наистина е Бог. Но юношата, не можал да разбере и да Го разпознае.

А кой е можал, кой го е разпознал? Разбойникът Го разпознал! Който висел редом с Господа, на кръст, от десната Му старна.

Господи Боже наш, кой е можал тогава да разбере, кой е можал да разпознае Твоя Божествен почерк, почерка на Твоето Велико смирение? Ти си висял на Кръста, Господи, между разбойници, и вместо разбойника, измъчен, оплют и пребит. А преминаващите, Ти се присмивали, издевателствали, и се подигравали. А войниците спорели за облеклото Ти. В твоето измъчено тяло, вече не останали сили. И всички, всички те оставили, Господи, понеже такъв Бог, не им трябвал, - непонятен, неразпознат.

А ти тогава си мислел за нас, като обичащ баща, и си ни осиновявал (поверявл), на Пречистата Твоя Майка. И си молел Бога, да ни прости! Понеже, не знаят, каво вършат.

И в този момент, на Твоето крайно човешко обезсилване и унизеност, разбойникът, виждащ от кръста, всичките тези подигравки, обърнал към Тебе глава, и казал: Наистина, Ти си Син Божий!

Ето така, човекът познал Господа Свой, и го признал за Божий Син, Син на Отца, Твореца на Вселената. Който, както и обещал, изпратил Сина Свой Единороден, да пострада и да умре, за нас. Та всеки повярвал в Него, да не погине, а да има живот вечен.

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“! (ще Го познаят!

Смирилият се разбойник, очистил сърцето си с покаяние, и видял Сина Божий, и наследил Царството Небесно, предложено преди това, на благочестивия, богат младеж, който се приближил до Господа, но не го познал!

Покайте се, покайте се, викал Йоан Кръстител, в пустинята, понеже чувствал, че Господ наближава. Пригответе сърцето си, за да видите Господа!

Ако искаш да си съвършен, иди и продай имота си, и раздай на бедните. И ще имаш съкровище на Небесата. И ела, и ме следвай.

Ето го, Господи, дивният почерк Твой, който се разпознава и в светити угодници Твои. И този дивен Царски почерк Твой, Ти си оставил в наследство на Синовете Твои, за да не се окажем в числото на фарисеите и книжниците, които не те познали. А да сме в числото на каещия се разбойник, който видял със сърцето си Твоя възлюбен Помазаник Давид, ревностния и Боголюбив пророк Твой, Илия, Държавния Патриарх Зосима. На който почива невидимата десница Твоя, и когото Ти си направил Син Божий, по благодат! И Твой Втори Предтеча, та той да изправи помислите на сърцата, и Ти, като дойдеш на земята, да намериш вяра на нея. Понеже такава е волята Твоя, и Твоят почерк. Понеже, който приема, когото Ти си изпратил, Тебе приема! Амин.

 

youtube.com/watch?v=_XgWBjPZtI4

 

Превод, Григор Симов Божилов

............................................

Господи Иисусе Христе, помилуй, свободи, благослови и воцари Помазаника Твоего, ВСЕРУСКОГО Православного Царя и Патриарха Зосиму, Имене Твоего ради!

Свети Преподобни Отче Серафиме, возкрешай, по Божием обетованием, и обличай неверующих Архиереев, и благослови всенародно, Помазаника Божия, Руского Православного Царя и Патриарха Зосиму!

Господи Иисусе Христе, помилуй и мене многогрешнотога, и жену ми Ванину!  (Западнобългарски, диалектен израз!)

Слава Христу, смерт Антихристу Путину! 

...............................................

Господи благослови! 

 

 

Чудесния Царски почерк Твой, Ти си оставил в наследство на Синовете Твои, за да не се окажем в числото на фарисеите и книжниците, които не те познали. А да сме в числото на каещия се разбойник, който видял със сърцето си Твоя възлюбен Помазаник Давид, ревностния и Боголюбив пророк Твой, Илия, Държавния Патриарх Зосима. На който почива невидимата десница Твоя, и когото Ти си направил Син Божий, по благодат! И Твой Втори Предтеча, та той да изправи помислите на сърцата ни, и Ти, като дойдеш на земята, да намериш вяра на нея. Понеже такава е волята Твоя, и Твоят почерк. Понеже, който приема, когото Ти си изпратил, Тебе приема! Амин.

Да дава Господ на всички ни, разум и здраве. А на Владика Зосима и другите, които са в затвора, вече, повече от една година, да даде Господ свобода и Победа! Амин

Амин !