Господи, благослови!
Скъпи братя и сестри, поздравявам ви с празника Петдесетница - със слизането на Духа Свети, върху апостолите Христови. Този ден се нарича още и Рожден ден на Църквата Православна.
До този ден ние се трудехме с вас, да кажем истината, която се крие от православните. И те, измамени от христоубийците евреи, бяха въвлечени в юдейското проклятие, и предадоха Бога.

Ние, Руската Православна Църква на Царската Империя, доколкото можахме, разкрихме зверствата на демоничните сили, срещу Православието, и разбихме устата на нечестивите, със силата на Божието Слово. Но както виждаме, в наше време, истината интересува малцина.

Понеже истината, без помощ от Святия Дух, винаги е спорна, защото само Светият Дух може да породи жажда за истината.

Затова сега, с Божие благословение, преминаваме към друг етап на проповядване. Нашата задача е, чрез учението за Светия Дух - Живия Бог, да влеем в сърцата на хората, знание за Животворящия Дух.

И нашите усилия, братя и сестри, за Христовата правда, няма да останат напразни, защото Божият Дух ще събуди хората, и те ще усетят жажда за Истината. И именно тук, ще е нужна всичката информация за проклетите юдеи, която ни беше открита от Бога. Ще я намерите на нашите канали.

Един ден, когато бях младеж, в сърцето ми влезе благодатното дихание на Живия Дух. Божият Дух изпълни душата ми с благодат, в буквалния смисъл. И аз в личен опит, се запознах с третата ипостас на Живия Бог - Духа Свети. А чрез Духа познах и цялата Животворяща Света Троица.

Сърцето ми гореше в силния огън на Божия Дух, Който ме веселеше, утешаваше и радваше. И аз веднага възлюбих Христос, с чудесна любов. И колкото повече го обичах, толкова повече и по-силно исках да Го обичам.

Впоследствие Божият Дух ме оставяше временно, заради грехове, и ме обличаваше, но след покаяние, отново ме посещаваше с още по-голяма сила.

Когато обичаш, винаги се страхуваш да не загубиш любимия. И в сърцето ти, се настанява благо безпокойство за спасението ти, и всеки път, когато Бог ме бе оставял, заради някакво провинение, аз разбирах, че не желая и не мога да живея повече без своя Бог. И от този момент, насам, Самият Божий Дух стана мой водач. И въпреки че имам много болести телесни, у Бога винаги бях жив.

Винаги ми беше интересно да чета Жития на Светците, и особено на великомъчениците и на юродивите за Христа, чиято любов към Бога беше толкова голяма, че винаги молех Бога да ми даде да вкуся в сърцето си, с каква сила може да се прояви любовта към Бога, в човека.

И по-късно Господ ме чу и ме вразумяваше, или сам, или чрез мой верен приятел, че подобна любов се дава само на тези, които страдат невинно за истината, и особено за Името на Иисуса Христа, Сина Божий. Но имайки голямо желание да придобия това съкровище - любовта към Бога, се молех все по-силно и по-силно, да ме благослови Бог да пострадам за Христовото Име. И многомилостивият Господ, не само ме чу, но и изпълни сърцето ми с онази благодат, която викаше от вътре: "Авва Отче".

И макар все още да не бях успял да пострадам за името на Сина Божий, Бог Отец, като виждаше моето искрено намерение, предварително, чрез благодатта Си, ме е осинови. Тогава разбрах, че страданията за Христос носят велико щастие. На такива Сама Пречиста Богородица се явява, в сърдечен огън на Светия Дух, и Сама нарича Себе Си, наша Истинска Майка.

Но започна ли да ви разказвам, колко Дивна, Славна, Добра и Милостива е Господарката наша, Богородица, неусетно ще се отклоня от главната тема, защото я обичам много. Но ако благослови Бог, постепенно в различни части на моето слово за Светия Дух, ще говоря и за нашата Господарка.

Но освен големите утешения, почувствах и страшни нападения от бесовете, което е ужас, който не може да се изразен с думи. Чувствах и виждах всичко, но вече, само в бесовския сърдечен огън, под тяхното страшно и пагубно влияние. И това не са просто изкушаващи страсти и склоняване към грях, а е бесовски огън, който може да унищожи човека. Бесовете са явни, нечисти духове, те са истински ад.

Сърцето е най-важният орган на душата, и затова битката между Светите Сили и силите на мрака, наистина е за сърцето. Тъй като в духовния свят съществуват само два огъня: Божественият и дяволският, и два духа, противоположни един на друг, които се борят помежду си, за човешкото сърце.

Бог е способен в миг да унищожи дявола, но го търпи, единствено заради нас, за да има човекът, възможности за избор. И понеже човекът е грешник, периодично предава своята воля, или на Бога, или на дявола. А след смъртта, ще се извърши съд над човека, именно, към кого е бил по-склонен.

Когато действа Божият Дух, и с огъня на Светия Дух докосва сърцето, човекът придобива виждане и състояние, което го радва, весел и утешава; явява тишина на помислите и велик мир на душата, както и силна любов към Бога. И човекът, в такова състояние вижда всичко и всички, с духовно чувство на благодат.

И обратното: когато в сърцето влиза дяволският дух, човешкото сърце пак се запалва, само че с огън от адa, и изпълва сърцето с нечисти чувства, които са дяволски. Например, - липса на вяра, страхове, тревоги, шум от мисли, раздразнение и много други, напълно противоположни, на добрите чувства, които са от Бога.

И ако огънят от благодатта радва и успокоява, то дяволският огън силно мъчи в гърдите, и изгаря. И когато човек е нападнат от врага, всичкото вътрешно възприятие, правилното виждане и разбиране на реалността, напълно се променя. И такива хора са много лесни за измамване. Затова разумността се придобива, когато човек усети и сравнява, плодовете, на добрия и на злия огън.

И растейки в това опитно духовно усещане, човек става разумен, понеже от опит разпознава истинското добро, и злото. И при честата смяна на духовното усещане, между много доброто, и явно лошото, в сърцето се придобива ясно разпознаване и на двете. И усещането на лошото, помага за разпознаването на врага (дявола), дори да е маскиран.

И така се придобива смирение, а смирението винаги предвещава благодат.

Както вече казах, това е истински духовен и правилен живот по Бога, който води всички хора към спасение. И човек, не преминал подобен път на опитно познание на доброто и злото, не може да бъде християнин, и да разсъждава за духовното, камо ли да е свещенослужител, тъй като такива хора са душевни, а не духовни. А душевните хора, винаги са в прелест, тъй като се ръководят само от външните признаци за този или онзи предмет, и се основават на човешките чувства, - зрение, слух, обоняние и т.н. Такива само си мислят, че нещо знаят, но са в прелест, понеже самите те са слепи, и са водачи на слепи. И в това си заблуждение, стават още по-горди, и водят хората в гибел.

Но за тях, в следващата част. С Богом!

Превод,, Григор Симов Божилов

............................................

Господи Иисусе Христе, помилуй, свободи, благослови и воцари Помазаника Твоего, ВСЕРУСКОГО Православного Царя и Патриарха Зосиму, Имене Твоего ради!

Свети Преподобни Отче Серафиме, возкрешай, по Божием обетованием, и обличай неверующих Архиереев, и благослови прелюдно, Помазаника Божия, Руского Православного Царя и Патриарха Зосиму!

Господи Иисусе Христе, помилуй и мене многогрешнотога, и жену ми Ванину!  (Западнобългарски, диалектен израз!)

Слава Христу, смерт Антихристу Путину! 

...............................................

Господи благослови!