Страданието на нашия Господ Иисус Христос дарява на вярващите кръщение с Дух Свети. И това е толкова важно, че дори Божият Син трябвало да страда, да умре на кръста и да възкръсне. Нашият Господ прекрасно разбирал, че без Духа Свети е невъзможно да се разбере и познае Самият Бог. Духът Божий, който влиза в сърцето на човек, именно Той открива тайните на Небесното Царство.

Христос казва: „Ако пребъдвате в Мен, всичко, което поискате от Отца Ми, в Мое име, ще получите“. Но как да разберем, че сме в Христа? Само через Светия Дух. Но как действа Духът Божий в човека? Само с духовните усещания, когато Бог с благодатта Си влиза в самото сърце, такъв човек вече е уловен в Небесното Царство. А бесовете особено мразят такъв човек, понеже вкусилят в сърцето си, колко добър е Господ, след това вече не може да живее без Бога. И като го изгуби, плаче, а като го намери отново, се радва, като малко дете, или както верна невеста, дълго чакала своя жених, не може да му се нагледа и да му се нарадва.

Ето за такива хора казват, че семето на Светото Кръщение, посадено в сърцето, е покълнало, и грубата, греховна обвивка на сърцето е пробита. И израсналите насаждения на Кръщението, пробивайки сърцето, дават възможност на Светлината Божия да проникне в самия човек, в сърцевината на чувствителността, на душата. И в този момент идва опитното осъзнаване, че нашият Господ е Жив. В сърцето се запалва огънят на Светия Дух, и всичко, което в този момент преживява и усеща човек, е трудно да бъде изразено с думи.

Но при другите, които само са на път, към това чудно състояние на сърцето, Господ идва, не в самото сърце, а само докосва некои сили на душата, и дава на вярващия съвсем малко духовни чувства, като малкото успокоение след молитва, и чувството, че Господ не го е оставил.

Когато раздразнителното състояние на душата малко се успокоява, тя по-безболезнено реагира на негативните дразнения, и дяволът вече няма толкова силно въздействие върху човека, - благодарение на Божията помощ.

Когато гори огънят на благодатта в самото сърце, или когато Господ докосва с благодатта, само некои сили на душата, - това са две абсолютно различни състояния. Човек може да бъде наречен духовно прозорлив, само когато в неговото сърце гори огънят на благодатта на Светия Дух. А другите, чието сърце е още в помрачено състояние, са само на път, и все още са слепи. Мнозина от тях даже не подозират, че може, и трябва, да гори огънят на Светия Дух в самото им сърце, защото Христос именно за това е пострадал, за да загори огън в сърцето на всеки християнин. Но бедата е там, че които са още на път, не разбират великия Божий замисъл, и считат себе си, за духовни, още преди да е загорял огън в сърцата им. И в това си състояние, на дълбоко заблуждение, те се опитват, да заемат църковни катедри, да дават съвети и да пишат книги за спасение.

Такива хора са хулители на Подвига, на Иисус Христос, нашия Бог. Те трябва да осъзнаят страшното си заблуждение и да се покаят, преди Господ да ги е наказал.

При древните християни, именно в това е било смирението, понеже са осъзнавали, че "докато сърцето не гори, няма какво да говорят за Бога". Тук е мъдростта и простотата, защото и Светците разпознавали, чрез огъня в сърцето си, кога могат да учат за Бога, а когато да се молят в мълчание. Същевременно искам да кажа на тези, които все още са на пътя към това дивно и мирно сърдечно горене, да не се отчайват, защото в благоприятно време, Господ ще докосне вашите сърца. Вашата верност в малкото, задължително ще привлече към вас Христовата благодат. Потърпете и вашата надежда няма да бъде посрамена.

Самото горене на Божията благодат в сърцето, има много различни състояния и усещания. Но понеже засегнахме темата за духовното зрение и свето видение, ще приведем некои примери, с различна висота на степените на добродетелта, тъй като всяко ново стъпало има свое собствено прозрение.

Ще кажа веднага, скъпи мои приятели, че тази тема на проповедта, в цялата и пълнота, е много обширна и непонятна за човека, затова ще се спра само накратко на духовното състояние. Самото свето видение вече се появява в момента, когато човек усети явен огън в сърцето си, и докато този огън гори, човекът вижда нещо. В това състояние човек често се успокоява в благодатта и виждайки Божествения огън, се радва на него като дете. Такова състояние учи човека, кога да говори и кога не. С тази деятелност, християнинът се учи да събира ума в самото си сърце, при пълна тишина на помислите. При голямо умение в това светото дело, човек може да достигне такава тишина, че дори мисленото обръщане към Господа, с Иисусовата молитва, потапя в такава благодат, че едната дума "Господи", проявява такива усещания в сърцето, че в тази блажена тишина човек може, чак след дълго време, да продължи да произнася молитвата в ума си. За това състояние на душата и за блаженото сърдечно състояние може да се говори много и да се пишат цели томове книги. Защото заради този удивителен огън на Светия Дух, християните бягат от светската суета, в пустини и пещери, за да придобият Иисусовата молитва.

Но Господ е толкова Щедър и Милостив, че дори не спира с това велико съкровище на сърдечния огън и блажена тишина, а дава и много други духовни дарове, издигайки човека все по-високо към Царството Небесно.

Ето и ние с вас ще преминем на друга степен в духовното зрение, чрез Живата Вяра.

Зрението на вярата може да е различно. Ще дам прости примери. В самата молитва може да се прояви вяра. Да предположим, че искаме нещо от Бога, и Христос, в Свети Дух, чрез живата вяра, ни казва, че ни е чул. В това състояние човек ликува и се радва, дори ако това все още не се е случило на практика, но за Бога вече всичко е изпълнено. Живата вяра вижда толкова далече, че прониква през всяко време, което за Вечния Бог не съществува. Вярата дарява човека с такава радост, че ти още сега получаваш от Бога това, което за заобикалящия свят идва в своето си време. Затова Свети Апостол Павел казва: "Вярата е възвестяване на надеждите на очакващите."

Пророците често виждали много, чрез духа на живата вяра, за бъдещите векове. От това духовно виждане се ражда велика радост в душата и се разкриват различни тайни от Бога, за човека. За тази степен на жива вяра може да се говори много и да се пишат книги. Но без да преминеш през описаните степени на добродетелта на тази блажена тишина и жива вяра, е невъзможно да се придобие най-важната и най-висшата степен на мярка за човека – Боговидението. То се дава за великата любов на човека към Бога, за готовността да се страда за Христос, за изповядване на Православната Вяра. Какво може да бъде по-скъпо от това да съзерцаваме Любомия?! - Да виждаме Възлюбения Господ и да слушаме Неговите чудни слова. Псалмопевецът казва: "Вкусете и вижте, че Господ е благ". Наистина, няма нищо по-прекрасно и по-скъпо. Самото Боговидение и любовта към Христос са неразривно свързани помежду си. Когато сърцето обича, то винаги мисли за Возлюбения. Оттук произлиза безспирното богомислие. Но как се заражда това в сърцето на човека?

Човеколюбивият Господ дава на човека още едно виждане. То се нарича умно, което се свързва със сърдечното горене. В това умно видение, човек чрез живата вяра вижда Самия Бог, Божията Майка, Небесните Сили и всичките Светии, - но, когато и както пожелае Бог. Например, когато виждаш Пречистата Божия Майка, ти не просто виждаш образа, а виждаш Истинската Жива Божия Майка. Умното виждане от Бога позволява на ума и сърцето да съзерцават и вътрешната красота на Богородица, Нейната щедрост, боголюбие и човеколюбие. Невъзможно е да се опише цялата Й неземна красота. Ако на човека е дадено да види Божията Майка, това винаги означава: “Моли каквото поискаш и ще го получиш”.

Човек едновременно се радва, плаче и се удивява на това чудно видение. Сърцето мигновено се прониква с любов към Богородица и вече никога няма да забрави това нещо. И ако човек още в този живот успее да види небесното, то със сигурност, и след смъртта, няма да бъде отделен от него. Чрез Божието виждане, човек познава Какъв Чуден и Славен е Господ наш,

и колкото повече познава, толкова повече жадува да обича Христос. И тъй като Господ е непостижим, душите, обичащи Бога, ще растат вечно в любовта и Боговидението. Това е велико щастие, дарено на хората чрез Страданията Христови. Такива, наистина ще бъдат наречени синове на Бога Всевишни.

Любовта към Бога и Богородица се проявява също и в различни най-висши чувства, за които ще поговорим в друга проповед, ако ни сподоби Господ. Самият Дух Божий и Благият Господ, вече много години ми даряват познание за Себе си и за Пречистата Богородица, Която така силно жадувам да обичам все повече и повече. Това блаженство на Светото Боговидение и Любовта, е най-важната цел в живота ми. Затова в пророчествата се говори, че Помазаникът ще бъде запазен от Бога, от всякакви ереси и предателства, именно за да няма пречки да бъде извършено помазване с Духа Свети, дълго преди обреда на Венчаването за Царство. Например, на Христа Бога не е било нужно да се кръсти в Йордан, за да получи Духа Свети, чрез Светеца наш Йоан Кръстител. Но за да се изпълни всяка правда, в името на нашето спасение, е трябвало, Самият Бог със Своето потапяне, да освети водите на Йордан.

Така и последният Помазаник беше осветен, предварително, от Светия Дух, което е духовно помазание. Също така според законите на Православната Църква, беше нужно да премине през венчание и църковно помазание. Но за Бога беше по-важно духовното помазание на Царя, помазанието със Светия Дух, тъй като не всички обреди се извършват в съгласие със Светия Дух и дори църковните тайнства. Например, свещеникът казва на човека: "Прощават ти се греховете". Но Господ може да не прости, поради небрежността на каещия се. Такива примери има множество. Всичко това казвам, за да подчертая, че хората, бъдейки душевни, по-често обсъждат външни неща, отколкото вътрешни, и обсъждат външното църковно венчание за царство, без да забелязват най-важното – самото помазание с Духа Свети, с чудесния огън в сърцето, с жива вяра, с изповедничество и свето Боговидение, което се дава тогава, когато Господ пожелае. Именно затова се казва, че царят е избран от Бога, без да се обръща внимание на мнението на противниците. Добре би било това да го чуят хората, за да не станат богопротивници.

Ето, вече пиша трета част за Светия Дух, и всеки път сърцето ми се изпълва със все по-голяма радост, защото разбирам, че е дошло времето да нахраним сърцата на хората с жива вода. Тази радост в Бога, за хората, ме поддържа и укрепва. И сърцето ми вижда, в Духа Свети, дяволското поражение.

Да въздадем слава на Господа Бога наш, който желае спасението за всички хора. Амин!

Държавният Цар и Патриарх Зосима.

 https://www.youtube.com/watch?v=xGrhn5GNA7U

Превод,, Григор Симов Божилов

............................................

Господи Иисусе Христе, помилуй, свободи, благослови и воцари Помазаника Твоего, ВСЕРУСКОГО Православного Царя и Патриарха Зосиму, Имене Твоего ради!

Свети Преподобни Отче Серафиме, возкрешай, по Божием обетованием, и обличай неверующих Архиереев, и благослови прелюдно, Помазаника Божия, Руского Православного Царя и Патриарха Зосиму!

Господи Иисусе Христе, помилуй и мене многогрешнотога, и жену ми Ванину!  (Западнобългарски, диалектен израз!)

Слава Христу, смерт Антихристу Путину! 

...............................................

Господи благослови!