Господи, благослови!
Господ първо ни дава да почувстваме благодатта и да поживеем в това добро чувство, към Бога и хората. Тогава голяма радост и Жива Вяра изпълват душата, и животът става много лесен. И идва Живият Господ и пита: „Защо Библията казва, че един стар приятел е по-ценен от много нови?“ Защото те вече са преживели заедно, много изпитания и така в доверие, са се сродили в Бога. А с новите, макар и да имаме общи увлечения, те не са изпитвани във верност и в доверие, в трудности и в болести, и следователно, дружбата ни с тях, не може да е много силна.
Затова, които са преживели заедно изпитания, са по-близки един с друг. Така се случва и по пътя към Живия Бог. На душата ни, се дават чувства на благодат, а след това тя преживява много изпитания от Господа. Но по време на тези изпитания, Нашият Спасител, като Бог и Верен Приятел, винаги е до нас. Той винаги ни подкрепя и помага, и казва: „Дори майка ти, да те остави, аз няма да те оставя". По този път на изпитания човек претърпява много, и се смирява, плаче много и тъгува, но като види, че нашият Бог, винаги и навсякъде е нас, и не ни изоставя, дори когато се оплакваме и негодуваме срещу Него, той преживява по-лесно допуснатите от Бога изпитания.

Преминали всички тези изпитания, ние ставаме много скъпи на Господа, толкова скъпи, че душата го усеща и благодари на Христа Бога, че Той никога не ни изоставя в многострадалния живот. И дори в моменти, когато човек е увлечен от греховни желания, дори тогава Господ не ни изоставя за дълго, а ни призовава към покаяние и поправяне.

И като мине по този път, с Христа, човек придобива нещо много ценно в Бога, нещо лично и безценно. И малко, по малко, започва да обича най-близкия си Приятел и Отец – своя Бог. И когато това се случи, значи е време за приближаване към Великата Благодат, когато вратите на Божията милост се отварят и толкова много Благодат от Светия Дух се влива в сърцата ни, че с думи не може да се опише. И това вече е съвсем различен живот, понеже знаете и винаги сте уверени, че каквото и да поискате от вашия Приятел и Бог – Той винаги ще го изпълни. в И в сърцето ви идва голям мир и неизразима радост.

И именно чрез такива верни приятели, Свои чада, нашият Господ ръководи много хора, и изпълнява Своята воля. И се лучва така, че само си помислите нещо, и нежно обичащият ви, Небесен Отец вече го е изпълнил. И всичко, което е било трудно, става лесно и успешно, и голяма радост заживява в сърцето ни, за неописуемия Приятел на на сърцето ни, – нашия Бог. И само мисълта за Бога, кара душата ни, да се радва още повече.

О, Боже, Щастие мое, скъпи мой Отче, каква е тази Любов, толкова Чудна и
Неизразима, – пита душата с удивление, и обича още повече своя Бог и Приятел.

И никой не може да отдели тази Любов от нас: нито ширината, нито далечината, нито височината. И като се докосне до това състояние, човек може да каже, като Антоний Велики: „Сега вече не се страхувам от Бога, сега Го обичам.“

С това чувство за преживяна любов и доверие, човек придобива приятели в Бога, подобни на себе си, чрез скърби, изпитания, страдания, смирение и дори чрез временна раздяла.

А когато човек мисли, че е напълно сам, това не е така, защото след време осъзнава, че никога не е бил сам. Христос, твоят приятел, който вече е преживявал тези изпитания, и трудни моменти, винаги е бил с тебе, и винаги се е молел за тебе.

И духовният ти отец върви с теб, по същия път, който и той, наскоро е изминал към Бога. Но не той върви, а Бог, чрез него. И така, малко по малко, вървейки по този труден път на изпитания с Божиите чада, духовният отец придобива приятели в Христа, и се превръща в техен довереник, по въпросите за духовното им усъвършенстване.

Тази дружба се пази от Бога и се изпитва. И тези, които вървят по този път, се обединяват в духовно приятелство със своя духовен отец, и самите те предават този безценен опит на другите. Това е пътят към Любовта. Това е пътят, през изпитанията, премерен и проверен от нашия Бог!

Следователно, и духовният отец става Божий приятел. И приятелите на духовния отец, по веригата, предават на хората Благата вест за това чудно приятелство с Живия Бог. Така всички стават Чада и приятели на Бога Творец!

Но има и такива, които се катерят нагоре, по друг път, понеже не искат да минат през изпитания, те си проправят път към Христос, с борба за ръководни църковни позиции, но те, в крайна сметка, стават предатели!

Затова външно те може и да изглеждат вярващи, но отвътре са ненаситни вълци! За такива хора, светите апостоли са казали: „Излязоха от нас, но не бяха наши“ (1 Йоан 2:19).

Ако ви кажа за Бога, че Го познавам, тогава трябва да знам и за Приятелството с Него. Това ви казвам с един прост, жив пример. И ако някой от вас каже, че ме познава, тогава той е длъжен да ви разкаже и за приятелството си с мен, разбирате ли? В противен случай те само си мислят, че ме познават. Но това не е верно. Следователно, за да бъдеш истински вярващ в Бога, трябва да познаваш и Неговото свято приятелство с теб. А ако не го познаваш, тогава не казвай, че познаваш Бога. Самият Господ благославя да поучаваме за Него, само своите приятели и чадата си, и ако нещо се получава, то ще е само под Божия надзор. Затова, деца, моля ви, бъдете по-смирени в разговорите си, особено за Бога. Познайте първо приятелството с Него.

До тук, простичко споделих с вас истината за Приятелството на Авраам, със Живия Бог. Това Свято Приятелство е в Любовта, и то може да се появи само сред вярващите в Православието, където няма ерес. Знаещият за това Свято Приятелство, Йоан Златоуст казва: „Ако някой общува с враговете на Царя, той не заслужава да е приятел на Царя, даже и живот не заслужава.“

Виждате ли, приятели мои? Затова се пазете от ученията на Московската „Патриаршия“, защото те, заедно с убийците на Христос, са направили така, че Светото Православие, да е равноправно на юдаизма. А това е бесовската мечта на дявола, да е равен на Бога. И всеки, който е съучастник в това бесовско равноправие на религиите, не може да е приятел на Бога, защото Светата Дружба с Бога е Любов и ревност, и Тя не може да търпи такова безчестие.

Затова, бягайте от тези еретици! Старайте се, да сте приятели с Бога, в смирение, в
изпитания и в страдания, за Името Божие и за Православната Вяра, и ще видите каква милост ще ви яви Господ.

Спасявайте се! С Богом!

Държавният Зосима.

"Светият Дух е моят пътеводител. Част 20"

Превод, Григор Симов Божилов

............................................

Господи Иисусе Христе, помилуй, свободи, благослови и воцари Помазаника Твоего, ВСЕРУСКОГО Православного Царя и Патриарха Зосиму – Пророка Илию, Имене Твоего ради!

Свети Преподобни Отче Серафиме, возкрешай, по Божием обетованием, и обличай неверующих архиереев, и благослови прилюдно Помазаника Божия, Руского Православного Царя и Патриарха Зосиму!

Господи Иисусе Христе, помилуй и мене многогрешнотога, и жену ми Ванину! (диалектен израз!)

Слава Христу, смерт Антихристу Путину! 

....................

Господи благослови!