Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2020 08:46 - Премълчаното в нашата история
Автор: bojo12345 Категория: Регионални   
Прочетен: 1364 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Ходжа Булгари

Според някои разказвачи ходжа Абубекр Булгари е бил млад богомил, напуснал България заради гоненията на официалната църква. Той се озовал в Мала Азия, от там в Арабия, Персия, Туркистан … ( Други източници сочат за негова родина Южното Поволжие) На 25 годишна възраст той попада в мюсусланския свят и приема исляма. Младежът се учел прилежно и придобил големи познания. Станал много известен учен. Знаел гръцки, арабски, тюркски, персийски. За него Хоросани пише: “Ходжа Булгари е самата щедрост божия … Той е помазанник божи с изкуството и науката на тасаввуфа. Той имаше много ученици и е съвременник на Сенаи и Газневи.” Ходжа Булгари е живял и творил в Харад, Самарканд, Бухара, Бамиян и други градове на Изтока. Накрая намерил последно убежище в Газни (съвременен Афганистан). Там бил погребан, а благодарните потомци му издигнали мавзолей - един от най-хубавите мавзолеи в мюсулманския свят. Принцът на монголската империя Мохамед Дарашуку пише за нея: “Аз посетих гробниците на всички светии в Газни. Не видях такава благодатна гробница, каквато е на Ходжа Булгари.”. (Асен Караханов - “Сиянието на Ходжа Булгари” - в-к “Учителско дело” 7.09.1988 год.)

Скендербег

През 1967-68 год. по решение на ЮНЕСКО по света бе отбелязана 500-годишнината от смъртта на Георги Кастриоти (Скендербег) - легендарният основател на албанската държава и пръв национален герой на Албания.

В годините на средновековието Албания е била спорна територия между България и Източната Римска империя (Византия). За кратко време през XIV век страната е завоювана от сръбския крал Стефан Душан, а след смъртта му се разпада на няколко независими княжества. Такава я заварват турците, когато нахлуват в страната. Дядото на Г. Кастриоти - Павел бил дребен феодал от славянски произход (а когато балканските историци казват за някого, че е от “славянски произход”, това обикновено означава, че той е българин !), който владеел 2 села западно от Дяково. През 1385 год. турците разбили сюзерена му - Балша II. Павел Кастриоти се възползвал от това и разширил владенията си по река Черни Дрин. Неговият син Иван увеличил още наследените земи, като завладял областта Дебър и поречието на р. Мати. Той се оженил за “славяно-българката” Воислава. Според една венецианска хроника, тя била “дъщеря на сеньора на Полог, който е част от Македония и България”. Двамата имали няколко деца - Станиша, Константин, Георги, Репош, Влайка и Ела - все познати, нашенски имена.

От 1410 год. боляринът Иван Кастриоти трябвало да стане турски васал. През 1423 - 24 год. османлиите нахлули в Албания. Кастриоти се бил срешу тях и бил разбит. Наложило се да даде за заложници тримата си синове - Станиша, Константин, Георги. Така Георги, който бил тогава на 18 години попаднал при турците и бил принуден да приеме исляма. Младежът бил зачислен в яничарския корпус. Там той се прочул със силата и безстрашието си и получил прозвището Скендербег - от Искандер (така мюсулманите наричали Александър Велики). През 1438 год. Г. Кастриоти бил назначен за субашия на околията Круя, а от 1440 станал санджак-бей на Дебър. През лятото на 1443 год. бил повикан за войната с полско-унгарския крал Владислав. В битката при Ниш турците били разгромени. Г. Кастриоти използвал суматохата и с 300 души конници от Албания се върнал в Круя. Там на 28.11.1443 год. било възстановено независимото княжество на Кастриотите. След него и другите албански князе се решили да отхвърлят турското владичество. На 17.03.1444 год. те се събрали в град Леш и избрали за свой водач Георги Кастриоти.
Собствената армия на Скендербег била 8000 души, а със съюзните князе се събирали до 15 - 18 хиляди войници. Но тази малка войска водила битки с турската армия през 1444, 45 и 46 год. и печелела победа след победа. Но през 1447-48 год. Кастриоти трябвало да води война с Венеция за наследството на починалия през 1446 год. болярин Павел Дукагин. Турците използвали случая, за да превземат Светиград. През 1450 год. 100-хилядна турска армия, начело със самия султан Мурад II обсадила столицата Круя. Но Кастриоти отново победил. През следващата година той положил огромни усилия, за да обедини християн ските страни в антитурска коалиция. Поддържал постоянни връзки с Унгария, Дубровник, римския папа, Неаполското кралство. През 1455 год. войската на Кастриоти била разбита от турците край Берат и то поради предателство на един от болярите. Но през 1456 и 57 година османлиите отново търпят поражения. През 1462-63 год. са разбити още 3 турски нашествия. Най-сетне през април 1463 год. бил сключен 10-годишен мир с Османската империя.

Още през есента на същата година войната била подновена. Кастриоти бил подмамен от обещанието на папа Пий II да изпрати кръстоносен поход срещу неверниците, и от венецианците, които обещали също да помогнат. Но папата умрял и обещаният поход така и не се състоял. Християнска Албания трябвало да воюва сама. Войната предизвикала глад през зимата на 1465-66 год., а след нея последвала обсада на Круя от 150-хилядна турска армия. Обсадата била отбита и този път, но положението оставало отчайващо. Католическата църква събирала по цяла Европа пари за помощ на героичните албанци, но накрая папа Павел II присвоил събраното и отказал да помага на Кастриоти. Този неочакван удар сломил княза. Георги Кастриоти се разболял и на 17.01.1468 год. умрял в Леш. (сб. “Георги Кастриоти - Скендербег 1468-1968” София 1970 г. БАН)

Рицарят на Мадоната

През 1982 год. списание “Славяни” публикува интересна статия на Иван Димитров, в която се твърди, че един от най-известните откриватели на нови земи - Алонсо де Охеда е бил българин. Авторът сочи като доказателство сведения от спомените на испанския херцог Клам Галас, дневника на придворната дама Мари-Мадлен дьо Пуасон и архива на английския херцог О’Конел. Там е посочено, че Алонсо де Охеда се е наричал чак до смъртта си и с името Драхан да Лихнида. Лихнида е гръцкото име на Охрид - родното място на мореплавателя, а Драхан е познатото ни Драган, само че с испанско произношение [111]. От там авторът извежда българското име на известния мореплавател - Драган Охридски.
Жителите на Охрид два пъти отхвърляли турското владичество докато през 1452 год. градът бил превзет за трети път от турците - вече окончателно. Преди това градът бил столица на независим владетел и според Ив.Димитров със своите 70 000 жители бил най-големият град на Балканския полуостров /в резултат на упадъка Цариград имал тогава само 60 000 жители/.

След окончателното покоряване на Охрид от турците, жителите му започнали да го напускат. През 1481 - 82 год. малкият Драган Охридски бива отведен през Дубровник и Венеция в Испания. Вероятно с него е пътувал и братовчед му Петър Охридски. За да не бъде взет от еничарите родителите на малкият Драган съзнателно го подложили на недохранване - да бъде слаб и болнав. Поради това той останал нисък на ръст и почти без брада и мустаци.

Според Ив.Димитров в Испания намерили убежище над 10 000 българи. Драган Охридски станал паж на херцог Медина Сели. Още 12-годишен той започнал да воюва срещу маврите. Войната продължила 9 години - до унищожаването на последната ислямска държава на испанска територия. Драган Охридски запазил от родния си дом в Охрид една икона на Богородица. Преди всеки бой той се усамотявал в молитва на колене пред иконата. Това било забелязано от религиозните испанци. Направило им впечатление и необикновеното му войнишко щастие - той никога не бил раняван, нито даже одраскан, въпреки че е бил почти винаги на първа бойна линия - там където е най-опасно. Поради това се смятало, че Богородица закриля Драган Охридски и той бил наречен Рицарят на Мадоната.
Като юноша Драган постъпил в ескадрона на стълбарите - войници, които се изкачват на стените на вражеските крепости по щурмови стълби. Краят на войната заварил Рицаря на Мадоната като командир на ескадрона с чин капитан въпреки че бил само на 21 години. Той се прочул с храбростта си и нееднократно бил награждаван със златни кръстове.

Драган Охридски искал да бъде представен пред кралското семейство, за да се опита да убеди испанските владетели да продължат войната и на изток - срещу османлиите. Като не можал да привлече внимание по друг начин, той скочил от камбанарията на катедралата в Севиля върху едно дърво. С това той отново удивил испанците и кралицата пожелала да го види. Той й изнесъл цяло представ ление върху гредата, по която изкачвали камбаните. Тази греда стърчала на 6 метра от върха на камбанарията. Драган Охридски заставал на самия край на гредата и танцувал. Кралица Изабела го взела в свитата си и го направила свое доверено лице за специални поръчения. Тя приела идеята да се започне война срещу турците, но в това време Колумб открил “Западните Индии” и вниманието на испанските владетели се насочило натам. Тогава и Драган, известен вече като дон Алонсо де Охеда, решил да се включи в плаванията. Според И. Димитров той се надявал да спечели богатство и с подкрепата на религиозния Колумб да финансира нов кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим. През 1493 год. отплава втората експедиция на Колумб със 17 - 20 кораба и 1500 - 2500 души. В тази експедиция е и Драган Охридски като командир на конницата и капитан на каравелата “Ла Горда”. Испанците решават да се настанят на о-в Еспаньола /днешният Хаити/. Рицарят на Мадоната става командир на цялата армия и умиротворява туземците и белите заговорници срещу Колумб, като на 2 пъти спасява живота на Великия адмирал. Охеда извършва разузнаване на вътрешността на острова и открива златен пясък. Но той не одобрява геноцида, на който са подложени туземците и напуска Колумб. След около 5 години на Еспаньола Охеда се завръща в Испания и си издейства разрешение за самостоятелно плаване.

На 18.05.1499 год. Охеда потегля от Кадис начело на собствена експедиция. Със него плават Америко Веспучи и Хуан ла Коса. През юни корабите му са вече край бреговете на Гвиана. След като не открива там нищо интересно, Охеда разделя експедицията на две, като изпраща Америко Веспучи на югоизток, а той поема на запад, където открива и изследва бреговете на друга страна, наречена от него Венецуела. През юли 1500 год. мореплавателят се завръща в Испания и докладва на крал Фердинанд за откритията си. Според И.Димитров той бил провъзгласен за вицекрал и адмирал. Станал губернатор и върховен съдия на “Големия остров Кокибакао”, както нарекли тогава Южна Америка. Като такъв Охеда имал големи права - включително и да води война по свое усмотрение.

През януари 1502 год. Рицарят на Мадоната потегля отново към Америка с 4 кораба. Капитан на един от тях е братовчед му Петър Охридски. Но явно някой е завидял на новия вицекрал, защото бил обвинен в опит да присвои събраните по време на плаването бисери и злато. На о-в Еспаньола той бил признат за виновен и осъден, но успял да се върне в Испания. Там обжалвал делото и го спечелил.
През 1505 год. Охеда предприема третото си самостоятелно плаване до Америка с 2 кораба. Тогава открил бреговете на днешните Колумбия и Панама. Според И.Димитров Охеда прекосил с въоръжен отряд Панамския провлак и пръв от европейците видял Тихия океан. Той пръв посочил пътя за заобикаляне на Южна Америка, по който по-късно пръв преминал Магелан. Освен това пръв изказал съждението, че новооткритите земи не са част от Азия /”Западните Индии”/, както мислел Колумб, а един нов континент. /Историците приписват тази заслуга на помощника му Америко Веспучи, на чието име по-късно даже е наречен конти нента Америка./

През 1509 год. Охеда тръгва отново с 4 кораба от Испания, вече с намерението да засели с европейци континентална Америка. В 1510 год. ПЪРВИЯТ ИСПАНСКИ ГРАД НА НОВИЯ КОНТИНЕНТ вече е факт. Той е построен в залива Ураба и наречен Свети Стефан. Охеда оставя за управител на града Франциско Писаро и се отправя към Куба. Там за пръв път прекосява пеша острова, прави първите покръствания на туземци и основава първата църква. В тази църква Охеда оставил прочутата си охридска икона на Богородица. От Куба през Ямайка той отишъл на о-в Еспаньола където прекарал няколко години. Там той се разболял и умрял във францисканския манастир в град Санто Доминго. Драган Охридски така и не можал да организира поход срещу турците. Може би затова последното му желание било да бъде заровен под прага на църквата на манастира, за да тъпчат всички костите му, защото не изпълнил дълга си към Родината.

До тук биографията на Драган Охридски е описана по данните на Иван Димитров, но трябва да отбележа, че тези данни доста се различават от други сведения за плаванията на Охеда, например на Иосиф и Вадим Магидович [112]. Според Магидович Охеда е “красив, но жесток и алчен хидалго”, който не се гнуси да върши грабежи и търговия с роби. Разбира се, наличието на различни мнения още не означава, че Ив. Димитров не е прав. Необходими са по-подробни проучвания на въпроса.




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3629182
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031