снимка от мрежата  
Тя се скиташе по земята с малките си боси нозе… В утрото пиеше росата, а нощем отчупваше малък залък от ръба на заострената луна… Слушаше песните на щурците и вървеше по своя път с вяра. Къпеха я дъждовете. Ветрове играеха с косите И. Солени реки оставиха отпечатъци в прозрачната И кожа. Често вземаше в дланите си буца пръст и се заслушваше в гласовете на земята побрани в нея. От погледа И тревите растяха и изплитаха пътеки от нежност към облаците и слънчевите лъчи. Приятели И бяха птиците. Летеше с тях, разперила крилете. Чертаеха фигури на странно съвършенство в едно безвремие, далеч от лоши погледи, от нетърсени очаквания, от трепети стъпкани в прах от страхове. А нощем когато заспиваше свита на топка в хралупата на някой дъб, сънуваше Своето място. Прекрасна малка къща, на брега на езеро, на ръба на света. Във водите му се отразява небето и всички невидими за простото човешко око планети от други галактики. В дълбините му са скътани мечтите на всички хора по безкрайната земя. Веднъж в годината, една вълшебна въдица се спуска по небесната стълба и улавя по една мечта, а после я сбъдва за някого… някъде… Докато всички останали човеци, продължават да носят вярата в доброто и красотата… Тя стои на лунна светлина, провесила боси нозе над водата на малък дървен кей при езерото… В косите И проблясват звезди, в очите И кротко са притихнали капчици от последния дъжд, в очакване да бъдат изплакани с пукването на Зората… Обича да плаче без повод, а после да танцува в зелените треви, докато развява над главата си бяла кърпа… Сънища и пътища… Случайности и закономерности… Обич и вълшебности… Живот изпълнен с радост от факта, че дишаш… А след съня оставаше молитвата… Винаги една и съща… Пресечна точка в центъра на окръжността (ни). А там скрита Тайната – Въртим се в кръг и всеки мисли и гадае, но Тайната която е в средата, всичко знае (Робърт Фрост). Нали?

 

Тя се скиташе по земята, пазена от сянка… И намери светлината… В център таен на душата…

 

Там, където е Бог, от чиято любов имаме нужда…

и много ми харесва, благодарение на теб. Какви чудеса - непознати сме :) И аз вярвам, че радостта е целта на пътуването.

Begegnet dir die Liebe,
sei leise, still, nicht stumm.
Vertraue meiner Liebe
und dreh dich niemals um.

Да... Бог...
Много ми е трудно да коментирам това усещане...
Скитане към дълбините на вътрешната микровселена,
където ни чакат отговорите на дори неизречените гласно въпроси...
Поздрав! И благодаря за прочита и коментара! :)
Хубав следобед! :))

Интересен е Робърт Фрост!
Здравей, sestra!:)
Да, Радостта Е целта...
А надеждата ни води Винаги!
Както пише на едно място - > надеждата е нещо хвърковато,което каца в душата. Тя пее мелодии без думи и грее душата безкрай. Носи в душата си зелено дърво и пеещата птичка навярно ще долети.
Хубав петъчен следобед!:)
Поздрави най-сърдечни!

Хей, здравей Стрелец под номер единайсет! :))
We may be oceans away
You feel my love
I hear what you say
No truth is ever a lie
I stumble and fall
But I give you it all
...
http://vbox7.com/play:31fcda5b

:)

Но бих написала същото, ако бях прочела първо твоя невероятно добър постинг.
Априлска приказка
Преди много, много години, в една априлска вечер една чайка си летяла в небето, размахвайки силни крила над морето...
Внезапно излязъл силен Вятър и с дъха си я отвял в един измислен, нереално вълшебен приказен свят, където живеела Голямата Любов. Било призрачно тихо, очите й светели като звезди и рисували траекторията на щастието. Морски вълнички облизвали гальовно босите й петички и отмивали целувките на пясъка – правели място за нови. Мидени черупки изсипвали чаровни усмивки от любовен гъдел в голите й стъпала. Вятърът си играел с дългите й къдрави коси, черни като дявола и вдишвал кожата й с вкус на зелени водорасли. Тя била толкова щастлива, че протегнала ръце и пипнала Луната... Откъснала парченце синьо космическо кадифе и го облякла. Яхнала една комета и събрала Любовта на Вселената в крехкото си телце. После се сляла с Пясъка, за да чака Вятъра. През Април Вятърът пиел от Любовта на Морето и превръщал всички песъчинки в сбъднати мечти... :)

Благодаря ти, coacoa11,
обичам такива вълшебни истории за Голямата Любов :)))
Има ли в реалността Голяма Любов? Или такава тя е само в романите
и приказките? Или пък всеки от нас е способен да напише
собствена вълшебна приказка?...
Хубав съботен ден!
Звучи ми една песен от вчера...
Дали да не я пусна като отделен пост?

:)