Постинг
21.01.2021 20:32 -
Животът в Полша при "новото нормално"
Не съм писал тук от повече от 1 година заради детето, което расте все повече и изисква все повече грижи. Той още не ходи на детска градина, смятаме, че е малък за нея. До някаква степен е хубаво това, че прекарваме много време заедно. Знам, че в бъдеще няма да имаме такива периоди и ще бъдем заедно много по-малко. Но е трудно да се гледа дете при тези обстоятелства, които наричаме "новото нормално".
Ситуацията в Полша е подобна на България. През март и април почти всикчо бе затворено, а през лятото постепенно беше отворено. Разликата е, че Полша предприе малко по-бързи мерки по ограничение на епидемията.
Мненията на хората в Полша също напомнят на българите. Мнозинството хора смятат, че няма пандемия или че всичко е планирано от "световния елит". Въпреки това, мерките са по-строги. Тук например трябва да ходим с маски и на улицата, което за мен е чиста дивотия.
И тук детските градини и училищата бяха затворени по едно време. Сега постепенно отварят училищата. Това обаче закъсня, защото тук имаше ваканция точно след Нова година (преместиха я от февруари). Така учениците бяха без никакви занятия около един месец.
Да, трудно е с малко дете. Той има нужда да общува повече. Няма никакви занятия за деца. Библиотеката е отворена, но не може да се седи вътре. Преди имаше много занимания- песни, рисуване, групово четене. Аз самият водих Английски клуб там. Сега нищо от това не е възможно.
Имаме малко приятели, но за съжаление, и с тях намалихме контактите си. Всеки си има грижи. Един има нова къща, друг гледа внуци.
Най-тъжното е, че родителите ми още не са виждали внука си на живо. Много искат да го видят! Решихме да не идваме през лятото на 2020 заради проблемите с полетите. Дано тази година да успеем. Поне аз съм твърдо решен да се боря за това.
Надявам се, че ще имам повече време да пиша. Интересно е да се наблюдава как се държат поляците при тази криза, и как се държат българите. Понякога изпитвам завист на хората, които са в България, защото ми се струва, че там хората имат повече свобода и живеят наистина нормално.
Ситуацията в Полша е подобна на България. През март и април почти всикчо бе затворено, а през лятото постепенно беше отворено. Разликата е, че Полша предприе малко по-бързи мерки по ограничение на епидемията.
Мненията на хората в Полша също напомнят на българите. Мнозинството хора смятат, че няма пандемия или че всичко е планирано от "световния елит". Въпреки това, мерките са по-строги. Тук например трябва да ходим с маски и на улицата, което за мен е чиста дивотия.
И тук детските градини и училищата бяха затворени по едно време. Сега постепенно отварят училищата. Това обаче закъсня, защото тук имаше ваканция точно след Нова година (преместиха я от февруари). Така учениците бяха без никакви занятия около един месец.
Да, трудно е с малко дете. Той има нужда да общува повече. Няма никакви занятия за деца. Библиотеката е отворена, но не може да се седи вътре. Преди имаше много занимания- песни, рисуване, групово четене. Аз самият водих Английски клуб там. Сега нищо от това не е възможно.
Имаме малко приятели, но за съжаление, и с тях намалихме контактите си. Всеки си има грижи. Един има нова къща, друг гледа внуци.
Най-тъжното е, че родителите ми още не са виждали внука си на живо. Много искат да го видят! Решихме да не идваме през лятото на 2020 заради проблемите с полетите. Дано тази година да успеем. Поне аз съм твърдо решен да се боря за това.
Надявам се, че ще имам повече време да пиша. Интересно е да се наблюдава как се държат поляците при тази криза, и как се държат българите. Понякога изпитвам завист на хората, които са в България, защото ми се струва, че там хората имат повече свобода и живеят наистина нормално.