Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2022 07:01 - © Упадъкът на Европа беше обявен преди век
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 1475 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 29.05.2022 07:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
29.05.2022г.

     "Залезът на Запада" (на немски Der Untergang des Abendlandes
image

е основен труд на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер (18801936)
image
Заглавието е оправдано, защото при издаването на произведението през 1918 година Европа гори в пожара на Първата световна война и думите "упадък", "колапс", "смърт" се възприемат естествено, а не като шокиращи. Тогава под Запад се е разбирала Западна Европа, защото Съединените американски щати все още не са се заявили като световна сила. Това ще стане след края на войната, когато започва подялбата на територии и създаването на нови държави.

Излязла от печат през лятото на 1918 година книгата има огромен търговски успех и през следващите няколко години се продава многохиляден тираж. Междувременно политическите възгледи на Шпенглер се ориентират все по надясно и това се пренамира в допълнителния втори том, който се появява в 1922 година заедно с основна преработка на предишния.
Интересът към произведението е синусоиден – с върхове, спадове през годините в зависимост от състоянието на западното общество. От миналата година интересът отново нараства. И това не е изненадващо : появиха се признаци не само на упадъка, но и на смъртта на Европа, на целия западен свят, дори на човечеството, с което смешно се самоолицетворява Западът.
По време на писането на "Залезът на Запада" цяла Европа, с изключение на прохождащата Съветска Русия, е била капиталистическа.
В точен превод заглавието на книгата на Шпенглер звучи като "Упадъкът на Запада", а акцентът върху Европа в преведеното издание е направен през 20-те години на миналия век : Северна Америка тогава изглежда доста просперираща, няма признаци за упадък на новия свят. Друг е въпросът днес, когато книгата на Шпенглер трябва да бъде върната към първоначалното си заглавие "Упадъкът на Запада".
В продължение на стотици години работата на Шпенглер бива вписвана сред най-известните произведения на ХХ век по философия на историята и културата. В различни моменти интересът към книгата избухва, след това пада. К. А. Свасян, който направи нов превод на първия том на "Упадъкът на Европа", в предговора към публикуването на този том през 1993 година, цитира интересни статистически данни. В Германия, между 1921–1925 година, библиографията на произведенията върху Шпенглер включва 35 заглавия. През следващите пет години броят им намалява до пет. 1931–1935 – в периода, белязан от преследването на Шпенглер от нацистите, се появяват девет произведения, през годините 1936–1940 – отново пет. "В следвоенния период", пише К. А. Свасян, "картината се влошава значително и едва през 60-те години, благодарение на усилията на Антон Мирко Коктанек (авторът на книгата "Освалд Шпенглер и неговото време", публикувана през 1968 година), който публикува кореспонденцията на Шпенглер и някои материали от неговото наследство … наред с отлично биографично изследване, може да се говори за някакво възраждане на интерес, макар и доста спорадично и ефимерно …".
Струва ми се, че през 90–те и 2000–те години интересът към творчеството на Шпенглер отново започна да намалява, през 2010–те остана същият, а от миналата година интересът отново расте. И нищо чудно : има признаци не само на упадъка, но и на смъртта на Европа, на целия западен свят, дори на човечеството.
Оценките за работата на Шпенглер бяха различни, понякога диаметрално противоположни. Една от първите оценки принадлежи на немския философ и социолог Георг Зимел (1858–1918). Той се запознава с първия том на "Упадъкът на Европа" месец преди смъртта си и нарича работата на Шпенглер "най-значимата философия на историята след Хегел". Но немският философ и културолог Валтер Бенямин (1892–1940) смята автора на "Упадъкът на Европа" за "тривиално мършаво куче".
Работата на Шпенглер е разнородна и нееднозначна. В него има и баналности, и наивност, но има и напълно оригинални неща. Авторът демонстрира невероятна ерудиция по отношение на познаването на много култури. Някои критици посочват за Шпенглер, че той е изградил своята философия на историята върху нестабилна основа, без да се позовава на многобройни трудове по философията на историята. Шпенглер на страниците на "Упадъкът на Европа" отблъсква атаките, които е очаквал. Заявява, че не вярва на официалната академична наука. Че историята, както и други социални (хуманитарни) науки, той не счита за науки, като се доверява само на естествените науки. Като математик по образование, Шпенглер разчита най-вече на тази наука. Той обича мистиката на фигурите и числата, а първата глава от първия том се казва "За значението на числата".
Творчеството на Шпенглер е смятано от мнозина за жанр на философията на историята (историософията). Самият автор обаче каза, че критиците дори не са разбрали намерението му. Това не е труд върху философията на историята, а върху културата като феномен на човешката история. В историята има смяна на една култура с друга, редица култури съжителстват, културите могат да си влияят, да заемат нещо една от друга, да се конкурират и дори да се опитват да се унищожат една друга. С известна променливост на външните форми, вътрешната структура на културата е много силна. Обект на изследване на Шпенглер е културата, нейната структура и нейните форми. Между другото, подзаглавието на "Упадъкът на Европа" обяснява намерението на автора : "Очерци по морфологията на световната история".
Шпенглер смята официалната историческа наука за примитивна : "Древният свят – Средновековието – Новото време : ето една невероятно оскъдна и безсмислена схема". На тази линейна схема Шпенглер противопоставя собствената си морфологична схема. Морфологията е наука, възникнала в рамките на естествените науки, изучаваща структурата и формите на различни обекти от материалния свят – минерали, растения, живи организми. И Шпенглер прилага схемата на морфологичното изследване на природата към човешкото общество. Всяко общество за Шпенглер е организъм със сложна структура, взаимосвързани елементи и форми. И такъв социален организъм се нарича "култура". Всяка култура се предшества от раждането на "душа", с което Шпенглер означава нов мироглед (религиозен или научен) : "Всяка нова култура се пробужда с някакъв нов светоглед".
Шпенглер откроява осем световни култури : египетска, вавилонска, китайска, индийска, мезоамериканска, антична, арабска, европейска. Шпенглер споменава и девета велика култура : руско-сибирска. Той я смяташе за пробуждаща се и говореше за нея съвсем кратко, контурите ѝ бяха замъглени за него.
Лесно е да се види, че "културата" на Шпенглер съответства на това, което днес по-често се нарича "цивилизация".
Въпреки че Шпенглер също има понятието "цивилизация", то се използва в различен смисъл. Всяка култура в неговата концепция има свой жизнен цикъл : "Всяка има свое детство, своя младост, своя зрялост и старост". Това, което предшества старостта, Шпенглер нарича култура в правилния смисъл на думата. И той нарича застаряващата и умираща култура цивилизация : "Всяка култура има своя собствена цивилизация". Цивилизациите "следват ставането като онова, което е станало, животът като смърт, развитието като вцепенение …". Шпенглер изчислява средната продължителност на живота на културите като едно хилядолетие, последвано от ступор и смърт. За да опише цивилизацията, Шпенглер въвежда понятието "фелашизация", което означава "бавното присъединяване на примитивни държави във високоцивилизовани условия на живот".
Редица култури вече са преминали през фаза на цивилизация, като са изчезнали от историята (египетска, вавилонска, антична). Шпенглер изтъква следните отличителни черти на фазата на цивилизацията : господството на науката (сциентизъм); атеизъм, материализъм, радикален революционизъм; пренасищане с технологии; държавната власт се превръща в тирания; агресивна експанзия навън, борба за световно господство. Той също така назовава такъв признак на "цивилизация" като замяната на селските селища с гигантски градове, концентрирането на големи човешки маси в тях : "в световен град няма хора, но има маса".
Шпенглер разкрива и щателно анализира всички признаци на отмиране на ранните култури, за да отговори на въпроса : на какъв етап от своето развитие е европейската култура? Според него тази култура е възникнала на границата на 1-во и 2-ро хилядолетие след раждането на Христос. Средният период на съществуване на разглежданите от него култури преди навлизането във фазата на "старостта" ("цивилизация") е около хиляда години. Оказва се, че въз основа на тези изчислени условия европейската култура е на ръба на мутация в цивилизация.
Очевидно Шпенглер наистина не е вярвал (или не е искал да повярва), че европейската култура навлиза във фаза на западане и умиране. Самият той, както признава в автобиографичните си  бележки, стига до това заключение внезапно. Това беше своеобразно откровение в момента, когато той научава за началото на Първата световна война : "Днес, в най–великия ден от световната история, който пада върху живота ми и е толкова силно свързан с идеята, за която съм роден, 1 август 1914 година, аз седя сам в къщи. Никой не мисли за мен". Тогава му хрумва идеята да обоснове рационално "упадъка на Европа".
Много критици на Шпенглер го обвиняват в заимстване и дори в плагиатство. Списъкът на предшествениците, от които се твърди, че Шпенглер е "взаимствал", е доста обширен. Назовават се повече от сто имена, като се започне с Макиавели, продължи с Хегел, Шелинг, френски енциклопедисти, завършва се с Анри Бергсон, Теодор Лесинг, Хюстън Стюарт Чембърлейн, Макс Вебер, Вернер Зомбарт. В тези списъци влизат и двама руски мислители – Николай Данилевски и Константин Леонтиев.
В отговор на подобни атаки Шпенглер казва, че ако наистина изучава творбите на толкова широк кръг от умни, дори блестящи хора, тогава няма да има време да напише своя собствена работа. Шпенглер признава, че е имал предшественици : Йохан Волфганг Гьоте и Фридрих Ницше. И двамата са идоли на Шпенглер. Ето фрагмент от бележките на Шпенглер за Ницше : "Той открива тоналността на чуждите култури. Никой преди него не е имал представа за темпото на историята … В картината на историята, която научните изследвания тогава изграждат от дати и числа, той преди всичко преживява ритмичната смяна на епохите, обичаите и начините на мислене, на цели раси и велики личности, като някаква симфония … Изкуството да съпреживяваш стила и такта на чуждите култури, датира от музиканта Ницше, независимо от източниците и често в конфликт с тях, но какво значение има!".
В автобиографичните бележки на Шпенглер, публикувани след смъртта му, има такова откровение : "Винаги съм бил аристократ. Ницше ми беше ясен още преди да разбера за него"
Не по-малко очевидно е влиянието на Гьоте върху Шпенглер. Европейската култура, която е била в центъра на вниманието на Шпенглер, той нарича фаустовската култура или "културата на волята", а Фауст я прави символ. Разпадащата се фаустовска култура за него е фаустовската цивилизация, а градският жител на фаустовската цивилизация е нов номад, за когото парите и властта са на първо място, а не героичните митове и родината.
P. S. В мемоарите си сестрата на Шпенглер пише за изпращането на автора на "Упадъкът на Европа" в последното му пътуване : "Поставихме синьор Фауст и Заратустра в ковчега. Винаги ги вземаше със себе си, когато отиваше някъде".
Валентин Катасонов

https://www.fondsk.ru/news/2021/05/14/o-zakate-evropy-bylo-vozvescheno-vek-nazad-53571.html

Когато в средата на 90–те години книгата
image
се издаде у нас си я купих, но така и не я прочетох. Задоволих се само с внимателно прелистване. Тогава залезът беше далече, а сега е пред очите ми, така че основанието да я чета отпада. По интересно е да наблюдавам на живо процеса, отколкото да чета за него, при това, както разбирам от статията на Валентин Катасонов доста повърхностно описан.



Тагове:   Европа,   цивилизация,   Северна Америка,   култура,   Първа световна война,   Запада,   макс вебер,   Западна Европа,   валентин катасонов,   Залезът на Запада,   Съединените американски щати,   29 май,   шелинг,   Освалд Шпенглер,   съветска русия,   Залезът на Запада на немски Der Untergang des Abendlandes,   немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер 1880–1936,   синусоиден,   немския философ и социолог Георг Зимел 1858–1918,   немският философ и културолог Валтер Бенямин 1892–1940,   Очерци по морфологията на световната история,   Древният свят – Средновековието – Новото време,   За значението на числата,   като се започне с Макиавели,   продължи с Хегел,   френски енциклопедисти,   завършва се с Анри Бергсон,   Теодор Лесинг,   Хюстън Стюарт Чембърлейн,   Вернер Зомбарт В тези списъци влизат и двама руски мислителиНиколай Данилевски и Константин Леонт,   Йохан Волфганг Гьоте и Фридрих Ницше,


Гласувай:
8


Вълнообразно


1. mt46 - ...
29.05.2022 11:44
Шпенглер е с нестандартно мислене. Интересува се най-вече от съдбата на Германия, вижда нейното бъдеще в "пруския социализъм"... Антимарксист е...
цитирай
2. kvg55 - До 1. mt46
29.05.2022 14:44
Това че е антимарксист не го прави по стойностен. Напротив!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5762318
Постинги: 2809
Коментари: 25808
Гласове: 34186
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031