Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2008 00:04 - Кратък разказ за лагера край Ловеч, и документ от "партийна проверка" за ужасния режим там и в Скравена
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 7500 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 13.12.2008 18:43


трудова норма, на ден, – начукване и превозване на 11 куб. метра камъни, която постоянно е повишавана. Това е налагало да се работи без работно време, почти без почивка и при най-голямо напрежение, като постоянно се тича, т.е. при работен режим, непосилен даже за хора изключително здрави физически.

Разказът за "лагера край Ловеч"

В седмо стоях само докато получа обвинителния акт и ме преместиха в пето отделение на СЦЗ. Пето и шесто отделения заемаха двете тавански крила на затвора. Имаха предимството че са най-високо, и че прозорците бяха ниско, на нивото на очите, като в нормални стаи, и се виждаше известна част от София, на запад от затвора. В килиите на другите отделения, прозорците бяха много високо и се виждаше наистина само "късче небе". За да надникнеш през тях, трябва да подскочиш, да се хванеш за ръба на прозореца и да се набереш на мускули, а и да не те види надзирател! Освен това, на всички килии от источната страна на затвора, в каквато бях първоначално, прозорците бяха закрити с ламарина, за да няма никаква видимост!

В първата ми килия в пето отделение, повечето бяхме за бегство и под 20 годишна възраст, и естествено поне половината ни разговори бяха на такава тема. Имената на Триест, Нова Горица, на Снежана и Марибор, намиращи се на границата между Югославия, Италия и Австрия, се споменаваха често!

Във втората килия, в която ме преместиха, срещнах още по-интересни хора! Единият беше "Душата", криминален с благ характер, изкарал до тогава 32 години затвор, от които 7, преди 9-ти 44-та г. По важен бе другият човек, от Гара Пирин, но името му не съм запомнил. Той е бил лагерист в известната сега Ловешка кариера и ни разказваше за преживяното там!

– Не го слушай, – подшушна ми друг, – той не е политически, а е за кражба на цимент! Но за мен бе важно това което разказваше и което научавах за първи път!

(Пиша това, което съм запомнил! )

"Вкарват ни през портала и гледаме група лагеристи с нови тояги. Ппомислих, че са ходили на "разходка" до гората и са ги отсекли, – разказваше бившият лагерист, – но като ни почнаха с тоягите, къде кого стигнат, и с бой, ни гониха чак до бараките!"

А биячите са били криминални рецидивисти, и те лагеристи, но назначени от управата за биячи – убийци! Лагеристите в Ловеч са били криминални или набедени за такива. Най-известен бияч, от лагеристите – убийци, е бил циганина Шбхо. Когато бях в Софийския затвор, той беше там. Колко лагеристи е убил не се знаеше! На вид бе "жива" отрепка, – направо дрипа. Той не излизаше от затвора за да не го убият и когато му свършва поредната присъда, веднага извършваше някакво дребно престъпление и още същия ден го връщаха в затвора, където за благодарност, властта му пазеше мизерния живот!

Зверските убийства са извършвани не само от назначените лагеристи, те са били само помощници, но най-вече от надзирателите! Един от тях е бил Вутов, който бе надзирател и в Кремиковския затвор, когато бях там, 71-ва - 73-та година! За него бивши лагеристи казваха, че стъпвал върху гърба на лагеристите и с дръжка от кирка, разбивал главата им! Убийства са извършвали и самите началници на лагера, – дори установили цял ритуал!

За друг надзирател в лагера, – руснака Ковальов, кротък човек, който също беше след това в Кремиковци, – не съм чул и немога да кажа нищо лошо!

Утрепаните са слагани в чували и щом се съберат достатъчно, са откарвани с камион до Белене, на остров Магарец, фактически, за храна на свинете, понеже свинете веднага са изравяли заровените плитко трупове!

За по-голяма гавра, надзирателите започнали да раздават сутрин чувалите на набелязаните за деня жертви, да си ги носят сами до кариерата, и се е знаело, че комуто дадат чувал сутрин, вечерта ще го донесат в него, пребит до смърт!

По думите на моя съкилийник, този лагер е бил закрит, след като един лагерист успял да избяга от лагера и да стигне до Югославия, а югославяните го предали на ООН! Други казваха, че комунистически големец изпратил за "превъзпитание" сина си в лагера и там набързо го убили, та затова решили да затворят лагера! – Може би и двете версии са верни, а може и да са легенди!?

А какво е било състоянието на въпросния избягал лагерист, та да има такъв силен ефект на запад, може да се добие представа от следното:

"В лагера нито имаш време, нито възможност, да се събличаш или къпеш. Затова като закриха лагера и стигнах в къщи, трябваше да ми разпорят панталона, за да може да се отлепи от краката ми! От ударите с тояги, краката се разраняват. Постепенно отичат и се залепват плътно за панталона! В бараките лежехме на дървени рафтове, на два етажа. Вечер лягаш като труп, и сутрин ставаш. Не си гледаш нито крака, нито ръце!"

Работата на лагеристите е била да къртят от кариерата, да натрошват и да товарят камъните във вагони. Лагеристите е трябвало за един час да натоварят влакова композиция, а през цялото време, ги биели с тояги!

Това съм запомнил от този бивш лагерист, но разказът му бе "преломен" за мен!

Следва документ от "партиен архив" за ужасния режим в този лагер:

И Н Ф О Р М А Ц И Я

За резултата от проверката на режима в трудовата група край Ловеч

Преди известно време в ЦК на Партията се получиха сигнали за наличието на много тежък режим и груби извращения в трудовата група край Ловеч.

По решение на Секретариата на ЦК, комисия в състав: Борис Велчев, Апостол Колчев, Никола Ангелов и Съботин Генов извърши проверка, която потвърди, че сигналите са верни.

    I. Една предварителна бележка

Трудовата група (до 10. VIII. 1961 год. – трудово–възпитателно общежитие) е създадена веднага след разформирането на трудововъзпитателните общежития в страната, през 1959 год.

Писмено решение за това няма, но на ръководството на МВР е възложено да организира такава група. А правилник за режима в лагера има едва от месец февруари т.г., след получаване на сигналите в ЦК.

В нея е трябвало да се изолират от обществото най-опасни престъпници – крадци, мошеници, пияници, развратници и пр., мъже и жени, с много престъпления и присъди, лежали не един път в затвори и лагери, с една дума непоправими нетрудови елементи, които се изпращат без срок и без присъда, за поправяне при най-тежък режим.

От създаването на групата (от 170 души, докарани от ТВО Белене) през нея са минали над 1200 души. От тях 810 са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и с. Скравена, Ботевградско, по време на проверката.

I I. Какво по-конкпри извънредно висока трудова норма /примерно, на един човекоден – начукване и превозване на 15 вагонетки или 11 куб. метра камъни/, която постоянно е повишавана.1. За режима

Това е налагало да се работи без работно време, почти без почивка и при най-голямо напрежение, като постоянно се тича, т.е. при работен режим, непосилен даже за хора изключително здрави физически.

Какво констатирахме:

В трудовата група, в продължение на повече от две години, до момента на получените в ЦК сигнали, е съществувал най-тежък режим.

а/ задържаните, разпределени в звена, бригади и чети, са работили главно на каменни кариери,
 
б/ другият най-съществен белег на тежкия режим е бил физическото насилие.

Всеки новодошел в групата е получавал най-малко 10 – 15 удара с гума, пръчка или тояга, с оглед бързо да се „аклиматизира“.

Всеки, който работел бавно (независимо от причините), или не изпълнява „нормата“ си, също е подлаган на бой с пръчки и тояги, в процеса на работа, и след това.

Особено жестока е била разправата с онези, които са правили опит за бягство.

Изобщо, боят е бил единственото средство за респектиране и принуждаване на въдворените да работят.

До средата на 1961 година боят е нанасян от служителите на МВР, включително и от началника на групата, майор Гогов.

След това физическата разправа с въдворените е възложена на звеневите и бригадните, излъчени от тяхната среда, които със старание стигащо до садизъм са изпълнявали тази своя единствена задача.

в/ въдворените са живеели при крайно мизерни условия: слаба храна, лоши помещения, без медицинска помощ, без контакт със своите близки.

В известна степен режимът в женската трудова група е бил по-поносим.

    2. За извращенията

Според нас, извращение на законността и на социалистическия морал, е целият режим, установен в общежитието. В самата постановка за създаване на такова учреждение (в което да се изпращат за работа, без срок и присъда, при най-тежък режим, престъпници считани за непоправими) се намира и коренът на всякакъв възможен произвол.

В сигналите до ЦК се изтъкваше, че някои от въдворените са умирали от нанесения им побой. Както в сигналите, така и в процеса на проверката бяха назовани и отделни конкретни случаи на жестока разправа.

– Тези случаи се посочват почти изключително от въдворени.

Някои служители в групата също споменаха за отделни подобни случаи, но уверяваха, че се касае за саморазправа на самите въдворени с провинени свои сълагерници, пред страха, че по тяхна вина може да се влоши режима на всички.

Служебните лица не отрекоха, че боят навярно е ускорил смъртта на някои от починалите въдворени.

Ние допускаме, че има отделни случаи, когато главната причина за смъртта на провинени лагерници, е нанесеният им жесток побой. Съмнения в този дух внасят и данните за част от умрелите. Вярно е, че е записано всеки от какво е починал, аутопсия обаче никому не е правена.

3. Факти за тежкия режим в трудовата група са били известни, както на редица служебни лица, така и на не малко граждани от град Ловеч и окръга, което е предизвиквало сред последните недоумение, недоволство и даже чувство на симпатия към въдворените.

    I I I.  Какво предлагаме?

1. Трудовата група край Ловеч (за мъже) и с. Скравена (за жени) да се разформира.

Съществуването на такава група не е оправдано от никаква гледна точка. То грубо противоречи с цялата наша социалистическа действителност и по-специално, с линията на ЦК за начините на борба с престъпността.

Запазването на тази група е неоправдано, особено сега след XXII конгрес на КПСС и Ноемврийския пленум на ЦК.

Може би всички не бива да се пуснат. Могат да се предадат на съда и изпратят в затворите ония от задържаните, които имат конкретни провинения. На рецидивистите би трябвало да се наложат по-тежки присъди. Целесъобразно е да се потърсят законни основания за осъждане и изпращане в затвора и на онези, навярно малко на брой въдворени, които са особено опасни за обществото,

Намираме, че тази преценка трябва да се извърши от комисия на ведомствата и обществените организации, които имат отношение към въпроса, под непосредствено наблюдение на отдел „дминистративни органи“ на ЦК.

Този случай дава основание ЦК да задължи партийните комитети и организации, и органите на МВР, със съдействието на широката общественост, да вземат мерки за настаняване на подходяща работа, на всеки бивш въдворен и затворник, като се полагат усилия за тяхното превъзпитание.

2. Да се обърне най-сериозно внимание на бившето ръководството на МВР, за това, че не е взело всички необходими мерки за своевременно пресичане на всякакъв възможен произвол, във връзка със съществуването на трудовата група край Ловеч, и на вредното отражение сред населението, от съществуващия в общежитието режим.

Ръководството на министерството, по лични и най-категорични указания на др. Г. Цанков, е вземало мерки за строг подбор на въдворяваните, с цел в групата да попадат действително най-закоравелите и опасни за обществото престъпници. Особено характерен е случаят от месец септември 1961 година, когато след резолюция на др. Г. Цанков, е освободена първата група от 300 въдворени. (Втора по-значителна група, от 462 души, е освободена едва в началото на м. февруари т.г.)

С цел да се избягват грешки и увлечения, след Ноемврийския пленум на ЦК, др. Г. Цанков е поставил въпроса, въдворяването и изселването да става след като заедно с обществените организации се прецени, че такава мярка е наложителна.

От ръководството на министерството, за трудовата група е отговарял др. Мирчо Спасов.

Другарят Спасов се е натъквал на сигнали и факти, не само за извращения при подбора на въдворяваните, но и за произволни действия при прилагане на тежкия режим в общежитието, и е вземал някои мерки. Когато например зачестили смъртните случаи, през 1961 година, той е запитал ръководителите на лагера, на какво се дължи това, дали не се касае за убиване на хора от бой, и обръщал внимание, че това не бива да се допуска. На др. Александров – началник на окръжно управление на МВР – Ловеч, др. Спасов казал, че не трябва да се допуска системен и безразборен побой, а ако е необходимо някои да се бият, то това трябва да се прави лично от него и другите началници.

Според нас основната вина на др. Спасов се състои в това, че той не е видял вредата, която се нанася на Партията и народната власт, с недопустимия режим в трудовата група, и не е улеснил ръководството на МВР и ЦК на Партията, да дадат своевременно правилна политическа оценка на резултатите от приложението на този режим, и да вземат необходимите мерки.

Очевидно в случая е доминирало съображението, че по отношение на „утайката на обществото“, както са наричани въдворяваните, са оправдани всякакви средства за принуда и изолация...

централен партиен архив
..................................................
(преписано от следния адрес, където документът е показан като ксерокопие:  http://www.wilsoncenter.org/topics/va2/docs/11_620405bg.pdf 

В оригинален (пресниман) вид, документът може да се свали от:   
http://www.4shared.com/file/75805776/71e7f3e3/___online.html

 



Тагове:   Ловеч,   край,   разказ,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - изроди мръсни
12.12.2009 23:45
и сега те ни управляват или поне дърпат "конците". Има възмездие за всички палачи и всеки ще си го дочака.
цитирай
2. grigorsimov - Присъдата и възмездието са Божие дело
13.12.2009 15:03
А за нас е най-важна истината, защото истината освобождава, и истината осъжда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11918398
Постинги: 3615
Коментари: 6475
Гласове: 7315
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31