Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2010 23:06 - ОТРЕЗВЯВАЩИ ИЗВОДИ от ГРЪЦКАТА КРИЗА - д-р.юр.н. Иван Аладжов. от: iw69
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2170 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 23.04.2010 23:12


Наскоро гръцкият министър-председател Г. Папандреу в емоционално обръщение към сънародниците си отправи повик да подкрепят политиката на фискални ограничения на ръководения от него социалдемократически кабинет, иначе Гърция я грози опасността да заприлича на лунното бунище България с нейните африканско ниски заплати, пенсии и стандарт на живота.             Това сравнение боли, дори много, но за съжаление е вярно. Нашата страна през последните две десетилетия деградира до отрицателнен пример в Европа. И наистина, затънали сме в безразборно разхвърлян буклук, а проядените от дупки пътищата са заприличали на лунна повърхност, осеяна с кратери.
[1] Така че казаното от гръцкия премиер съвпада с впечатлението, което оставав чужденец, посетил нашата страна. Същото е положението и с нечовешкия социален стандарт до който е доведен българина след 20 год. преход за към никъде. Въпреки невиждания упадък у нас, независимо че от 3 год. сме членове на ЕС, непонятното самохвалството на политическите ни "елити" за финансова "стабилност", не е нищо друго освен мит за залъгване на оглупели избиратели.[2] Нашата родина по много показатели вече е под стандарта на немалко африкански страни. В редица от тях пътищата, общият облик на държавата и социалното ниво за населението дори са по-добри отколкото у нас.
[3] Някой ще попитат, как те успяват да постигнат този "лукс"? Отговорът е простичък: явно част от африканските политици не са толкова корумпирани като нашите и не допускат страните им да бъдат ограбвани от чужди и местни компании в познатите у нас мащаби.
[4] Но нека се върнем отново към ситуацията в Гърция и да анализираме причините и последствията от финансовата криза в тази съседна страна, която на фона на нищетата, упадъкът и безпътица, в които е изпаднала родината ни, наистина може да ни заблуди, че кризата там изкуствено се преувеличава. Защото е известно, че в Гърция социалните стандарти и заплащането са поне 3-4 пъти по-високи от у нас (средната заплата е около 800 Е), а със средства от ЕС там са построени много нови качествени пътища, ж.п. линии, мостове, летища и нашата съседка за 20 год. е придобила облика на уредена страна.             В такъв случай неизбежно възниква въпросаът какви са тогава истинските параметри на гръцката криза? Но сухите числа рисуват следната тревожна картина: бюджетният дефицит възлиза вече на близо 14% и нараства ежемесечно, при допустима горна граница от макс. 3% според Маастрихстките критерии за страните от еврозоната. Вследствие на кризата, обаче, тези критерии днес не са спазени от почти никоя държава в съюза. Така напр. текущият дефицит на Ирландия е дори 14,7%, на Великобритания 12,6%, на Латвия 12%, на Испания 11,4%, на Поргугалия 9,3%, на Италия 5,3%. Очевидно по този показател, Гърция не е самотното изключение.             Държавният дълг на Гърция, който в преобладаващата си част е към външни (88%), най-често западноевропейски кредитори, възлиза на 303 милиарда евро, които представляват 121% спрямо брутния вътрешен продукт - БВП. (Но общата вътрешна и външна задлъжнялост на всички стопански субекти и граждани на страната е в пъти по-висока, достигайки по някой изчисления до астрономическите 875% от БВП.) А допустимите норми за държавен дълг на страните от еврозоната са максимално до 60% от БВП. Но и този показател днес също не се спазва от почти никой в съюза. Така напр. държавния дълг на Германия възлиза към момента на над 73% от БВП с постоянно нарастваща тенденция и се очаква да надхвърли догодина 80%. За изминалата година прирастът му е над 7%, респ. с 112,7 млрд. до 1 700 млрд. Е, а общата задлъжнялост на всички субекти във ФРГ достига вече 9 000 млрд. Е. Държавният дълг на Белгия и Италия още при самото им влизане в еврозоната беше около 100% от БВП, и до днес не е редуциран, като този на Италия дори се е увеличил до 115,8% от БВП (респ. 1 761млрд. Е). За сравнение държавния дълг на САЩ възлиза на около 90% от БВП и нараства всеки месец с по 200 милиарда долара, а общата задлъжнялост на всички стопански субекти и граждани на Щатите възлиза на 522% от БВП (който актуално е около 14 400 млрд. дол.). А страната с най-високия държавен дълг е Япония – 212% спрямо БВП или в цифрово изражение около 9 000 млрд.д., което е сума, взривяваща представите на всеки човек.             Затово изводът, който може да се направи е, че криещата опасности финансова ситуация на Гърция не е фундаментално по-различна от тази в най-развитите индустриални държави - навсякъде те са в клопката на гигантска свръхзадлъжнялост (която в миналото е била преодолявана само чрез войни) и във всяка една от тях може да се стигне до остри кризи. Въпреки това гърция на прага на финансовия колапс.             Тук възниква въпросът кои са причините за подобно състояние? От една страна това е силно изразената (особено за нашите геотграфски ширини) корупция сред политиците и чиновническото съсловие. Този особен род стопанство в Гърция дори е добил специалното название "Факелаки-икономики" (т.е. бакшиш-икономика). Не бива обаче да се забравя, че в немалка част от случаите става въпрос и за внесена от вън корупция. Така напр. само немският мегаконцерн "Сименс" е отделял по 15 млн. Е годишно за подкупи на висши държавни служители в Гърция,за да получава обществени поръчки. Според показанията на бившия мениджър на концерна Райнхард Зикасцек пред съда в Мюнхен през 2008 г. Сименс си е осигурил по този начин инфраструктурни поръчки за Олимпиядата 2005 г., участвал е в приватизациятя ня гръцкия телеком "ОТЕ" и е снабдявал армията на южната ни съседка със скъпоструваща военна техника - подводници от Тисен-Круп "TKMS", за които концернът доставя двигателите, и бронирани машини от дъщерната компания Краус-Мафай "KMW". Между другото за дългогодишните си корупционни практики в общо над 50 държави концерна Сименс бе глобен през 2009 г. с над 1 милиард евро.[5] (Тук не искам дори и да си помислям, как и на каква цена Сименс е спечелил поръчката у нас за системата за изготвяне на новите лични документи, имайки предвид хаосът и неуредиците около експлоатацията й.)             Военните разходи са сериозно перо в гръцкият бюджет - страната харчи ежегодно над 4% от БВП (близо 2 пъти повече от останалите членки на НАТО) предимно за внос на скъпа бойна техника, най-вече от Германия и Франция (за миналата година военните разходи са общо около 10 млрд. Е). Тези два икономически колоса на Евросъюза с около 40%, респ. 119 млрд. Е, са нейни основни кредитори, а гръцкият внос на оръжие от 1990 до 2008 г. е за 75 млрд. Е, и преобладаващо именно от тези страни.             В същото време на Гърция и до сега се отказва обезщетение от Германия и Италия за ужасяващите разрушения през ІІ-та Световна война.[6] По изчисления на съюзническите сили през 1946 г. щетите по тогавашни цени възлизат на 7 млрд. долара, които днес дори без лихвите надхвърлят вече 50 милиарда. Но ФРГ и Италия продължават дасе правят на непричастни и отказват да си платят за стореното.[7] Стигало се е дори до там, че когато Гърция повдига въпроса за репарации, Германия дискретно намеква, че може да откаже обещани кредити, след което, естествено, гръцката страна замлъква. Парите днес са велика сила. Неотдавна станахме свидетели на подобно изнудване около преговорите за нови кредити за Атина, а немски политици дори си позволиха да съветват Гърция да започне с разпродажбата на островите си, понеже имала много.             Прави впечатление и фактът, че в сегашната сериозна криза социалистическото правителство на Папандреу не предвижда съкращения на военните разходи, за разлика от предприетото орязване на социални придобивки за населението. Предвидените от кабинета на ПАСОК икономии възлизат на около 6 млрд. Е и на този етап включват: увеличение на ДДС с 2%; замразяване на пенсиите; съкращаване на заплатите за държавните служители и на част от допълнителните им бонуси, а това автоматически повлича заплатите и в частния сектор надолу; увеличение на данъците върху алкохол, цигари, горива; въвеждане на данък лукс за яхти, скъпи коли и големи имоти; както и покачване на прогресивната подоходна ставка на 45% за приходи над 100 000 Е. Но тези мерки, макар и формално да съдържат елемент на социална балансираност, ще доведат освен до масови протести, на които вече сме свидетели, и до намаляване на потреблението в страната, т.е. до по-нататъшно свиване на икономиката. Крайният ефект ще е по-нататъшно намаление на държавните приходи и най-вероятно бюджетът няма да бъде реално облегчен. Ще се наложи втора вълна на още по-тежки социални съкращения, която сериозно ще редуцира жизнения стандарт на населението. Кредиторите от ЕС и МВФ вече поставят подобни изисквания. Освен това богатите в Гърция, както междувпрочем навсякъде по света, са рекордьори по укриване на данъци, така че от повишението на данъчната ставка за заможните най-вероятно няма да има особен реален ефект. Бъдещите икономии ще си останат отново за сметка на обикновения гражданин, който макар и със значително по-високи доходи от България все по-трудно свързва двата края (някой от цените в Гърция са по-високи от у нас). Не бива да забравяме и че 20% от населението в южната ни съседка живее под прага на бедността (с приходи под 50% от средните за страната) и много граждани са принудени да работят на няколко места. Но вследствие на кризата работните места намаляват и безработицата расте постоянно.             Но какво ще последва, ако Гърция не успее осезамо да намали държавния дълг и текущия си бюджетен дефицит? Тук следва да отбележим, че при присъединяването си през 1981 г. към ЕС Гърция е имала фискални излишъци, които след това бързо се стопяват и страната бавно затъва в тресавището на дълговете. И ако задлъжнялостта се задържи трайно на високо ниво над 100% от БВП, това неминуемо ще доведе до по-нататъшно оскъпяване на кредитирането за страната. А Гърция е зависима от заеми, защото има да погасява дългове без да няма налични средства. И ако в първите години след влизането в еврозоната през 2001 г. лихвите по такива заеми се уеднаквиха в отделните страни на сравнително ниско ниво, днес рефинансирането на гръцкия дълг вече е повече от двойно по-скъпо от това напр. за Германия. ФРГ плаща за емитирани държавни облигации около 3%, а Гърция е принудена да ги предлага вече с над 8% лихва (ниво познато от страните в Латинска Америка). Южната ни съседка макар и в евроклуба се възприема от финансовите пазари вече като рискова държава. По-скъпите нови кредити в размер на няколко десетки милиарда евро, предимно от триото Германия, Франция и Великобритания, допълнително обременяват бюджета – така само от лихви тази година трябва да се изплащат половин милиард евро в повече. Също така и предвидените неотдавна от Европейския съюз 30 млрд. Е кредити са със сравнително висока лихва от около 5%, имайки предвид, че тези финансови средства се заемат от отпускащите ги държави срещу само 1% лихва от Европейската централна банка. Това означава, че определени "партньори" на Гърция в ЕС днес доста добре печелят от финансовите й затруднения, каквото е положението между другото за цялото време от присъединяването й към Евросъюза. Основен печеливш от ЕС и от членството на по-слабите икономики в него е Германия, която със своята ориентирана към износ, висококонкурентна икономика, само през последното десетилетие е успяла да увеличи експорта си към Гърция с цели 66% за сметка на националния й производствен сектор (а конкурентноспособноста на немската икономикасе е увеличила през последното десетилетие средно с 25% за сметка на другите страни-членки).[8] Също и немските банки са експандирали масивно в южната ни съседка, изкупувайки изгодно част от държавния дълг. В същото време износът на Гърция към Германия, както и производството за местния пазар са намаляли значително, с което икономиката на нашата съседка е станала още по-слаба и неконкурентноспособна, за сметка на немската. И докато преди влизането си в еврозоната Гърция можеше до някъде да компенсира тази тенденция девалвирайки драхмата спрямо марката (за периода 1979-93 г. с 86%), възстановявайки по този начин временно конкурентноспособността си спрямо по-силните икономики в съюза, днес тази възможност не съществува като средство за противодействие.             Остава само ограничаването на държавните разходи, което ще е за сметка на обикновените граждани и ще доведе до по-нататъшно свиване на потреблението, на икономиката като цяло и до по-нататъшно задлъжняване към външните кредитори при все по-скъпи и неизгодни условия. Този водовъртеж, който все по-бързо увлича Гърция, крие опасност страната да бъде изключена от еврозоната с цел назидание и предупреждение към другите слаби икономики. Друг възможен сценарии е от даден момент нататък тя да се окаже неспособна да погасява задълженията си и да изпадне в състояние на държавен банкрут, въпреки че е член на клуба на най-богатите страни. А Гърция до сега на два пъти вече е стигала до фалит, след тясната прегръдка на западни (тогава британски) банки - през 1897 г. и 1932 г. и излиза от тази ситуация още по-зависима от Англия. Затова гърците и до днес ненавиждат Обединеното кралство и водената от него политика.             Както се вижда, днес в Европейския съюз безапелационно се прилага максимата "всеки сам е отговорен за съдбата си", така че лековерната надежда на българските политици, от всички цветове, за бъдещи изгоди от присъединяването ни към еврозоната не са гарантирани от абсолютно нищо. Тази стъпка може в по-далечна перспектива да постави България дори в още по-безизходно положение от нерадостното настояще. А липсата на отговорно мислене на политическия ни "елит", който превърна страната ни едва ли не в отрицателен пример за цяла Европа, вече стана пословично известна. Затова, колкото и да ни е мъчно, трябва да признаем, че Папандреу е прав с изказаното по наш адрес доста нелицеприятно мнение, което всъщност отдавна витае в главите на всички европейски политици, но до сега се премълчаваше.             И все пак изявлението на Папандреу е по-малката беда. Много по-важно е, дали Гърция ще се срине до нашето ниво или ние ще продължим безнадеждното си пропадане, стремейки се да стигнем там, където тя е сега?

[1] Парковете у нас също пустеят и вместо да са уютни места за отдих са завладяни от свободно виреещи храсталаци, сред които тук таме стърчат ръждясали катерушки и прогнили пейки. Разкривените тротоари, доколкото въобще ги има, вече наподобяват на древни римски калдаръми, без обаче да имат каквато и да е археологическа стойност. Водещи се за елитни квартали като напр. Бояна и Драгалевци, курорти като Банкя и др. с множеството запустели сгради и разбити улици са заприличали на фронтови градове от Първата световна война, претърпяли тежък обстрел. А по улиците им нерядко сълзят жълто-зеленикави фекални поточета поради липсата на канализация. Коритата на реките са задръстени от отпадъци. Гледката на места е толкова отблъскваща, че в някой чуждестранни пътеписи се отделя повече внимание на стряскащата мръсотия и разруха, отколкото на позанемарените исторически забележителности. Старинни градове с крепости и красива природа има навсякъде в Европа, но у нас иностранникът често остава със силно негативно впечатление от разрухата на старите къщи и действията на жителите като например във В. Търново, където изсипват буклука си направо в р. Янтра (от пътепис за България в немския печат). Потресаваща мръсотия цари и във влаковете ни, които сякаш не са за превоз на хора.             А за да се уверим, че нещата могат да изглеждат по друг начин и че това не струва кой знае колко много пари, а е въпрос на организация и усет към красивото, не е нужно да пътуваме много надалеч. Достатъчно е да се поразходим в съседен Букурещ, за да видим добре подържани паркове, перфектни маркировки на велосипедните алеи, изрядни влакове и безупречен градски транспорт, който освен че е значително по-чист, по-редовен, но е и по-евтин от този в София. А по улиците липсват дупки по настилката и чистачи всяка сутрин събират боклуците по широките и равни тротоари на румънската столица.   [2] За каква финансова стабилност може въобще да става дума у нас - след като социалната политика е напълно орязана, здравеопазването и висшето образование са преобладаващо платени, армията де-факто ликвидирана, пенсиите смачкани до нивото на подеяния, а заплатите колкото за Бог да прости. Подобна безсмислена фискална "стабилност" може да поддържа и най-неграмотния управник.   [3] Така напр. в Габон пенсията за учителите е около 120 Е (=240 лв.), а у нас най-малко 2/3 от пенсионерите получават по-ниски подаяния. В тази централно-африканска държава на Екватора няма разходи за отопление, енергоносителите и хранителните продукти са значително по-евтини от тук, а здравеопазването е безплатно.   [4] Безплатното здравеопазване в Габон се финансира с приходите от продажбата на природни ресурси, които са държавна собственост. Средствата се внасят в публичен фонд, от който след това се плаща за лечението на нуждаещите се граждани, дори когато се налага специализирана операция зад граница.   [5] Тази година друга световноизвестна немска компания "Мерцедес Бенц" бе санкционирана от американски съд също за глобална корупция в размер от близо 200 млн. долара.   [6] Фашистките армии на тези две страни по време на окупацията помитат 1 700 села, около 400 000 къщи са разрушени, над 1,2 млн. гърци остават без дом, 300 000 умират от глад, а още 160 000 са избити от нацистите.   [7] За разлика от малка България, която бе принудена да плати контрибуции за навлизането през войната на бивши български земи по Беломорието.
[8] Подобна е ситуацията и по отношение на Испания, друг кандидат за финансови сътресения - след въвеждане на еврото ФРГ е увеличава износа си към тази държава с 59% за сметка на местната значително по-слаба икономика. Ето защо няма нищо учудващо, че и бюджетният дефицит на иберийската страна е нарастнал към момента на 11,4%, а безработицата гони 20%.             Също и спрямо Португалия, друга сравнително слаба икономика от периферията на Евросъюза, Германия успява да увеличи експорта си с 30% за сметка на местното стопанство. Съответно и бюджетния дефицит на тази страна също расте постоянно, достигайки вече 9,3%.
.................................

Малко уточнение от Г.С.:
Няма германски банки, нито "международни" компании, но всички банки, всички капитали и всички т.н. "международни" компании - са еврейски, без изклчюение - независимо че може се управляват от подставени - "доверени" лица!  Освен това, всичките техни "световни" капитали, и компании - ходинги, съвсем не са собственост на отделни евреи, а на свърх централизираната им световна деспотична организация, или - те са еднолична собственост.  А понеже, наистина целият световен капитал и цялата световна икономика са напълно под контрола на т.н. "световно еврейство", излиза че целият свят е  ЕДНОЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ!
А че всички държави в света са свърх-задължняли към еврейските банки (а други банки реално няма) и задълженията непрестанно растат, с геометрична прогресия, всеки може да провери и да се увери.  Което ще рече, ч е въпрос само на подходящ момент, всички заедно или една по една, да фалират - буквално, когато "благородните кредитори - филантропи", си поискат просрочените плащаня по дълговете! 
 



Гласувай:
1
0



1. desozz - Виж постовете на mamkamu
24.04.2010 01:25
Виж поста на mamkamu запартенката и още нещо.Точно не помня заглавието но там е описано от къде тръгна тази заблуда.Помисли има ли политик /освен Чавес/който би си позволил такова изказване и с такива думи, и фрази.Просто е невъзможно.Дори по време на Студената война не си позволяваха подобни изказвания.
цитирай
2. grigorsimov - Важни са цифрите на задлъжнялостта към банките, а другото е следствие
24.04.2010 11:00
И не става въпрос за партенки, защото фалитите са факт, макар сега и необявени, защото само банкерите ще кажат, кой кога да фалира, не само реално, както е сега, но и формално, – със всичките непоправими унищожителни последици!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11934911
Постинги: 3616
Коментари: 6476
Гласове: 7318
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31