Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2010 20:02 - Митрополит Методий Кусев - 'Възпитанието в духа на християнството' или за социализма и катунарството - от 1895 г. (в леко осъвременен изказ). Автор: gantree
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.06.2010 23:24


..."Търсете първо Божието царство, и всичко останало ще ви се придаде"!
Възпитанието в духа на атеизма, и образованието, провеждано от учители безбожници – водят към разврат и към помрачаване, а не към просвета. Злощастията на личността и на обществото са тяхно следствие. Липсата на патриотизъм и упадъкът на отечествената свобода, на националното могъщество, са техни неизбежни резултати. Дивите инстинкти на егоизма – завистта, гоненията, омразата, раздорите, шарлатанията и тиранството са спътниците на безбожническите идеи. Лъжливият социализъм е формата, в която се проявяват разрушителните елементи на егоизма и плътските страсти.

image


Идеите на шарлатанския социализъм – да няма държавен строй с национална войска – могат да получат своето осъществление само в един вид социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстояние, ако личностите, които го съставляват, са ценни хора, тогава това общество, оставено без правителство и без войска, ще попадне, или в политическо, или в социално робство на местни тирани, или чужди държави ще го поробят, за да го експлоатират. За да е свободно при един социалистически режим, т.е. без господар, без правителство и войска, трябва да представлява от себе си едно последно нищожество във всяко отношение, та никой да не е заинтересован да го завладее, т.е да представлява... един социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Катунарите в своя живот представляват единствения образец на подобен социален живот. Те нямат нито отечество, нито господарство, нито правителство, нито войска, следователно те са в пълната смисъл социалисти. В тях няма разлика на граждани – буржоа и пролетариат; всички са равни – в прахта, следователно те представляват идеалния социализъм. Нямат определено местопребивание, не им са потребни къщи, покъщнина; не носят не само копринени, но и чисти дрехи. Косите не си режат, нито ги решат – като настоящи социалисти; не притежават никакви лични имущества, нямат собственост и имот, следователно отговарят напълно на изискванията на социализма. Те не се нуждаят от никакво образование, защото образованието внася различие в социалния живот, тъй като учените ще се подигнат пред неучените. Катунарите, съгласно своя социален живот, нямат нужда нито от княз, нито от правителство, нито от войска. Те са свободни и без войска, и без полиция, защото никой не може да намери в тях интерес, за да ги обладае. Стани катунар, за да си свободен, без войска и без княз. Защото катунарите могат да живеят във всяка страна свободно (но не и в социалистическа, чиято истинска цел е премахването на всяка свободакоето авторът Митрополит Методий Кусев, не е имало как да знае). Следователно, за да може да се опази свободата без господари, без войска, а заначи и без бюджети, тряба да се постигне идеален социалният живот на катунарите.
...Катунарите, като чада на природата, живеят безцелно наедно с природата, та затова живеят под шатри. Те преди всичко, като продукт на материята, нямат никаква вяра, безверници са, или, ако има нужда, като социалисти могат да принадлежат на всякоя вяра, без обаче да са верующи. Като изхождат от гледната точка на атеистическото начало, че няма безнравствени средства за удовлетворение на нуждите, за прокарвание на целите, те лъжат като социалисти, като катунари. Лъжата за катунарина е социална потребност, без която за него е немислимо да прекарва социален живот – с гуляи, без труд. Оттук и поговорката: "лъже като катунарин".

Катунаринът, като последователен социалист, е враг на труда. Къде можеш да видиш катунарин или социалист – орач, копач или работник при някоя фабрика, или в подземните мини, или в работилници (Г.С. - Първите социалистически пропагандатори са били само "интелегенти" - явни или скрити евреи)? Никога катунарин не се наема работник с надница. Катунаринът, за да избегне труда, е поставил своето социално положение в такъв порядък, щото той да прекарва живота в удоволствия, без труд, и с това е достигнал до апогея в осъществяване на крайната социална цел. Поради това катунаринът е предаден на музиката, на песните, на кючека, с една дума, на гуляя с всичките оргии на плътските удоволствия. От друга страна, той, като "социалист", като чадо на природата, на майката материя, гледа на всичките дарби на природата, като на свои, като нему принадлежащи по правото на произхождението. Затова катунаринът, каквото намери чуждо, взима го като собственост, и да прибира чуждите вещи не го счита за кражба, нито се срамува, когато се открие, че е откраднал нещо. Оттук, съгласно социалния възглед, както лъжата, така и кражбата за катунарина социалист не съставляват нищо безнравствено. Влезе ли в къщата ти или в дюкяна, катунаринът ще ти открадне нещо. "Краде, казва поговорката, като катунарин." Просията у катунарина е професия, основана на социалния възглед за изравненение на нуждите, по правото на безличното произхождение от природата, заедно с даруваните от нея блага. Оттук просията на катунарина социалист не носи характер на просене милостиня от собствеността на благотворителя, но като изисквание на социалното правото, и оттук се явява като едно принудително отнемане. Катунаринът, като пипне някого, със своето нескончаемо "дай ми, дай ми", не оставя човека на мира, докато не го изнуди да му даде, макар и с гняв.

И в семейно отношение катунарите представляват олицетворение на социализма. Ограниченията в родствените връзки за тях нямат смисъл, като за чада на природата. В социалния живот на катунарите личността няма никакво значение, съгласно ученията на социализма. Катунаринът взима насила момата, без да се пита нейната воля, или обществото я предава по "мунасип". Това социално начало се проявява най-нагледно, когато на един катунарин се случи някоя беда или съдене. Тогава всичките катунари като общество се дигат на крак и вместо един, говорят из едно гърло всички и неуморно и непрекъснато кряскат, гракат и говорят, като социално говорение. Добре, че нямат парламент; какви комедии щяха да се разиграват, ако бяха имали народно, социално представителство, по един въпрос да гракат и да си дерат гърлата по цели месеци, като социалисти, като народници, за правото, за ползата на обществото!

        Социалният живот на катунарите не представлява ли най-сполучливото осъществление на социалните идеи в света? Стремленията на лъжливите социалисти имат предвид, види се, да докарат социалния живот на народа по образеца на социалния живот на катунарите, който е единственият в света възможен образец на социалния живот в пълния смисъл на думата. Само при условията на подобен социален катунарски живот може да няма нужда от господар, от правителство, от войска, следователно да няма и бюджети, да няма и данъци; само при катунарския живот няма нужда от фабрики, от търговия, от еснаф, от земледелие, следователно при такова само състояние ще може да се достигне идеята на лъжливите социалисти – да няма тежка работа, да няма собственост, да няма разлика в състоянието и пр.

        Нашите социалисти трябва да са или искрени, или лицемери. Ако са искрени, ако мислят, че онова, което проповядват, е наистина полезното за народа, тогава тяхното доброжелателство за народа се заключва в осъществлението на един социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Ако те наистина мислят, че щастието, призванието на човека се заключва в такъв социален живот, тогава защо те не са последователни в живота си с идеите, които проповядват? Какво чакат, та не образуват от своите съмисленици едно подобно общество или да се слеят с това общество? Защо не земат предвид катунарите? Ето, те, без да обръщат внимание какъв социален живот живеят другите хора, живеят чисто социално, макар другите хора да не желаят да живеят като тях. Защо нашите социалисти не са последователни в своите учения? (Защото тяхната цел е, да заробят хората и да са господари, а не - безимотни пролетарии. Г.С.) Докогато ние виждаме лъжливите социалисти да живеят несоциално, да получават стипендии от гърба на народа, да притежават имущества, да градят палати, да присвояват печатници в името на социализма, да получават заплати и да се контят и пр., и пр., в правото сме да считаме, че не са искрени, следователно, че са лъжливи социалисти. Какво противоречие, каква подигравка се открива във факта, че корифеите на социализма у нас, социалистите - народни представители, началниците и главатарите на социализма, които проливат крокодилски сълзи за бедния народ, които въстават против буржоазията, против големите заплати, взели по 20 лева дневни от потта на народа и други пътни за един "народен" представител, по толко, колкото са много и за 20 селяни да отпътуват? Кой от народа, кой от селяните зима на ден не по 20 лева, ами по 2 лева? Не стигат ли на един народен човек на ден 2 лева? Нека земат 3, 5 лева даже; какво е това 20 лева? Колко възмутителен е фактът, че един от тях, избран от някоя далечна околия около Добруджа, като живее в София, имал коравата социалистическа съвест, според както ми казваше един представител, да земе пътни разноски, начисленини за пътувание до поменатата околия? Отецът на социализма у нас, който съумя с помощта на екзалтираните младежи да турне ръка на една печатница, тъй жестоко се отнасял със словослагателите, щото първата стачка в града направили те. И какво излиза? Той побързал да повика евреи от Маджарско за словослагатели, за да смаже по тоя начин главите на ония, които учи да се бунтуват, докато той турна ръка на чуждия имотец,? Не показва ли всичко това, че те са лъжливи социалисти, които употребяват маската на народното доброжелателство, като средство за постигане на своите инстинкти? Не се ли качиха на народната трибуна чрез това средство, за да си пълнят кесиите с дневни и пътни? Не се ли ръкуваха и целуваха със самите свои довчерашни врагове, тъй наречените "либерални тирани"? Но тази демагогия какъв разврат ще произведе в обществения, в управленския живот на страната?..."


Откъсът е из книгата на Митрополит Методий Кусев - "Възпитанието в духа на християнството", издадена в Казанлък през 1895 г. Първата електронна публикация е на
razum.org.

........................

gantree - ...Димитър Благоев е на Бузлуджа през 1891-ва, а митрополит Методий по това време е в Цариград като първи ректор на новооткритата българска Духовна семинария. Идва в района чак три години по-късно, през 1894, пише книгата си в Казанлък през 1895-а и през 1896-а е избран за Старозагорски митрополит...




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12829908
Постинги: 3670
Коментари: 6576
Гласове: 7424
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30