Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Хенри Форд: ФИЛМИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.02.2011 11:18 - Хенри Форд: ФИЛМИТЕ – ИЗЦЯЛО ЕВРЕЙСКИ

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 2664 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 22.02.2011 11:22

Евреите не са изобретили изкуството на киното. Те нямат почти никакъв принос и в неговото чисто механично или техническо подобрение... Кинематографията - както и повечето полезни неща на този свят - е от нееврейски произход. Но благодарение каприза на съдбата, превърнала
евреите в най-големите “обирачи на каймака”, облагите от нея не достигат до създателите, а до нейните похитители и експлоататори.
Щом милиони хора влизат на тълпи през вратите на киносалоните по всяко време на деня и нощта – образувайки буквално една безкрайна опашка във всички кътчета на страната – струва си да се знае кой ги привлича там, кой им обработва мозъците, докато те седят чинно в затъмненото помещение и чакат, и кой в действителност контролира онази огромна маса от човешки
енергии и идеи, създавани и направлявани чрез внушението
на екрана.
Кой стои на върха на тази планина от власт? Отговорът се съдържа в едно изречение: влиянието на инематографичната индустрия в Съединените щати, а и в целия свят, се намира изцяло под контрола – морален и финансов – на еврейските манипулатори на общественото мнение.
Моралната страна на влиянието на филмите днес е световен
проблем. Всеки, който притежава активно чувство за морал, е
съвсем наясно какво се върши и какво би трябвало да се върши.
Това е един бизнес, който, казано честно, изкривява вкусовете и
занижава морала, затова не бива да му се позволява да определя
сам своите принципи. Пропагандният смисъл на филмите обаче, не достига по един открит и директен начин до публиката. Че филмите са признати за вездесъща пропагандна институция, се доказва от настойчивостта, с която им се дава път и бива подкрепяно
прожектирането им. Съществува изобилен доказателствен ма-
териал, че евреите не са пропуснали и тази страна на нещата.
Пропагандата в наше време може да бъде описана по следния
начин: тя просто се състои в това, че евреите не биват показ-
вани като обикновени човешки същества. И на сцената, и на
екрана, те биват представени само в изключително благоприятна
светлина. Тази зле прикрита пропаганда, осъществявана чрез
еврейския контрол върху кинематографията, също е насочена срещу нееврейските религии. Един еврейски равин никога не бива показван на екрана, освен в най-благочестива ситуация.
Той винаги е облечен с цялата достолепност на своята длъж-
ност и бива представен с внушителна осанка. Християнските духовници обаче, твърде често са подложени на всякакви издевателства по отношение на облика им – вариращ от комичен до крими-
нален. Това отношение е типично еврейско. Подобно на много
влияния върху нашия живот, които не носят открито етикет и
чиито източници при проследяване водят до еврейски групировки, целта и в този случай е да бъде подкопано, доколкото е
възможно, всяко уважение и чисти помисли по отношение на
духовенството...
Един евреин никога не бива показван на екрана
като съдържател на сладкарница, макар всички сладкари да са
евреи, обаче от християнския духовник можете да направите
всичко – от прелъстител до касоразбивач – и при това да ви се размине.
Припомняйки си какво пише в Протоколите, не можем да не си зададем някои въпроси. А там се казва:
Протокол 9
“Ние сме заблудили, подлъгали и деморализирали младежта
на гоите, посредством образованието, вкарвайки в него принципи и теории, които по природата си са неверни и ние това го знаем, обаче трябва да насърчаваме тяхното все по-широко навлизане в живота.”

Протокол 17: “Ние отдавна сме се погрижили добре да дискредитираме духовенството на гоите.”
Протокол 4: “По тази причина трябва да подкопаем вярата, да изтрием от умовете на гоите всички принципи за Бога и Душата, а сетне да подменим тези схващания с математически изчисления и чисто материални желания”.

Откриват се две възможности за избор: или, че този карикатурен образ на представителите на религията е просто естествен израз на едно общо, световно виждане; или, че той е част от някаква течаща подривна кампания. Първото гледище е разпространено сред неинформираните хора. То би
било за предпочитане, ако целта е да бъдат успокоени духовете. Съществуват обаче твърде много показателни признаци в
потвърждение на второто, за да го отминем с лека ръка.
Дали съзнателно или просто по невнимание, но екранът служи като сцена за репетиции на действия, представляващи
антиобществена заплаха. Няма въстания или революции, които да не са планирани и отрепетирани. Революциите не са спонтанни надигания, а внимателно подготвени действия на едно малцинство. Съвсем малко са тези, в които участва значителна част от народа. Цивилизацията и свободата винаги са били потискани от онези революции, които подривните елементи са успели да започнат и проведат. А една успешна революция има нужда да бъде репетирана. И никъде това не може да стане по-добре, отколкото на екрана на киното. От него извира “визуалното обучение”, което дори и най-неуките могат да разберат. Наистина, да си “учена глава” се превръща в твърде голямо неудобство по отношение на тези въпроси. Нормалните хора клатят глави, повдигат вежди, кършат ръце и казват: “Не можем да го разберем това”.
Естествено, че не могат. Но ако разбираха психиката на неукия, щяха да го разберат веднага и то съвсем ясно: на този свят живеят два човешки рода, единият от които е обладан от тъмни сили.
Реформаторите, разбира се, с готовност се съгласяват с
последното, що се отнася до публичното представяне на порт-
рети на престъпници. Полицията протестира срещу това да
се показва на екрана в най-дребни подробности как бива убит
полицай. Бизнесмените възразяват срещу ежедневните филмови уроци по касоразбивачество. Моралистите надигат глас срещу превръщането на прелъстяването в основен мотив, независимо какъв е сюжетът. Те възразяват, защото виждат в него една форма на зловещо напътствие, чрез която се сеят горчиви плодове в нивата на обществото. Но това “визуално обучение” продължава и вече няма такова явление, в което да присъстват открити изблици на насилие, и то да не бъде направено достояние на милиони хора с помощта на кинематографията.
Може, разбира се, всичко това да е чисто съвпадение. Но и съвпаденията са реалност.
Има и други направления в развитието на киното, които
заслужават да бъдат споменати. Едно от тях е увеличаващото
се използване на автори от нееврейски произход за целите
на еврейската пропаганда. Книгите на популярни нееврейски автори биват екранизирани от еврейски продуценти и така стават по-ефективно средство в пропагандата, защото тя бива
подплатена с нееврейски имена, познати на литературния свят.
Доколко това става възможно, благодарение на желанието на
авторите да навлязат в полето на просемитската пропаганда
или пък на тяхното нежелание да откажат дружелюбните
предложения от страна на филмовите магнати, които вече са
им платили хубави суми и изглеждат готови да им платят още, вече е друг въпрос.
При развилнялото се кинаджийство из страната, става почти невъзможно да бъдат осигурени достатъчно филми, за да се задоволи изкуствено стимулираното търсене. Апетитите на някои хора достигат дотам да искат да гледат по два и повече филма дневно. По-плиткоумни жени гледат по няколко следобед и още толкова през нощта. Дори целият интелект и умения на държавата да бъдат ангажирани в това начинание, пак би било невъзможно да се осигурят “пресни” качествени кино-творби, било драми или комедии, излизащи още “топли” от студията на всеки час, подобно на самуни хляб. И тъкмо това е една спънка пред евреите, контролиращи киното: те прекомерно стимулираха търсене, което не са в състояние да задоволят, освен с такъв
материал, който да ликвидира търсенето. Нищо не е по-опасно
за обществената стойност на кинематографичния бизнес, от-
колкото един преувеличен апетит за филми, но този апетит бива
насърчаван и изострян, докато се превърне в мания

Нагоре