Прочетен: 2682 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2011 15:09
След излизането на книгата ми "Ледоразбивачът" в Германия, получих три кубика поща от бивши германски войници и офицери: писма, книги, дневници, фронтови документи, снимки. А след издаването на книгата в Русия, получих още повече. И в дневния ми ред възникна ленинският въпрос: какво да се прави? Да пиша ли отговори? Ще ми стигне ли животът? А имам ли право да не пиша отговори? Не става въпрос на вежливост. Всяко писмо е интересно по своему. А всичките заедно, са съкровище. Това е пласт от историята който никой не е изучавал. Това са хиляди свидетелства и всякое опровергава официалната версия за войната. Може би някое научно учереждение има по обемист сборник от ръкописни свидетелства, но вярвам, че моята колекция е по-интересна. Фронтоваци, преживяли дълъг, труден живот, изведнъж, в залеза на живота си, започнаха да ми пишат, и разкривайки душата си, разказваха това, което никому не са разказали. По-голямата часто от писмата не са от фронтоваци, а от потомците им - деца и внуци. И всичко е съкровено: "Баща ми, в своя кръг, разказваше..." Потресе ме това, че всичките свидетелства, както на живите, така и на дошлите в преразкази на близките им, не се съгласуваха с картината за началото на войната, която половин век ни рисуваше официалната историческа наука. Може би фронтоваците и техните потомци изкривяват истината? Такова предположение можеше да възникне, ако пощата, която получих, беше само 100 килограма. Поради подобни предположения можех и да се откажа. Но писмата са МНОГО. Представяте ли си, какво означава думата МНОГО. И всичките, за едно и също. Не биха могли всичките да се наговорят. Не могат хилядите автори на писма от Русия да се договорят с авторите на хилядите писма от Германия, Полша, Канада, Австралия...
Например, от официалната версия за войната ние знаем, че започнала войната и художникът Ираклий Тоидзе, в порив на благородно възмущение, изобразил Родината-майка, зовяща за бой. Плакатът се появи в самите първи дни на войната, скоро доби световна известност и стана графичен имвол на войната, която комунистите наричат "великата отечествена". А на мен ми пишат, че плакатът се появил на улиците на съветските градове, не в първите дни на войната, а в самия първи ден. На улиците на Ярославъл - вечерта на 22 юни. В Саратов - "във втотата половина на деня". На 22 юни в Куйбишев, плаката лепеха по вагоните на военните ешалони, с които гарата беше задръстена. В Новосибирск и Хабаровск плакатите се появили не по-късно от 23 юни. Самолетите тогава летяха с множество промеждутъчни кацаня, и за денонощие не стигаха до Хабаровск. Но да предположим, че самолета е бил натоварен с плакатите на 22 юни, и за една нощ е долетял до Хабаровск, но възниква въпросът, кога са печатани тези плакати? На 22 юни ли? Нека допуснем. Но в такъв случай, кога Ираклий Тоидзе е творил своя шедьовър? Както и да го увъртаме, било е преди 22 юни (преди началото на войната). Излиза че е творил, не в порив на благородна ярост, а още преди да е могла тази ярост да кипне в него. И откъде е знаел той за германското нападение, ако самият Сталин не го е очаквал? Загадка на историята...
Но ето я и разгадката: Писмо от Аржентина. Авторът е Кадиров - Николай Иванович – старши лейтенант, на сборния мобилизационен пункт в Минск:
Всеки повиквателен мобилизационен пункт съхраняваше определено количество секретни мобилизационни документи, запечатани с печат: да се отвори в деня "М". Към края на 1940 г. такива документи започнаха да се получават все повече. И ето че през декември се получиха три огромни пакета, всеки с по 5 печата с червен восък. И със същото предписание: да се отвори в деня "М". Пакетите бяха секретни и трябваше да се съхраняват в сейф. Но ето ти беда: не се побират. Наложи се да поръчаме стоманен сандък и да го използваме вместо сейф. Минаха 6 месеца, дойде 22 юни, започна войната. Какво да се прави с документите? Молотов каза по радиото, че е започнала войната, но сигнал за отваряне на пакетите не идваше. Ако разпечаташ - ще те разстрелят. Седят офицерите и чакат. А сигнал няма. Но привечер по телефона - заповед: пакетите с тези и тези номера, да се унищожат, без да се отварят, а пакетите с тези и тези номера – да се отворят.
Унищожаваха се веднага много от тях, в това число и два от трите огромни пакета. А как да се унищожават, когато във всеки от тях са по 500 листа плътна хартия? Горяхме ги в метални варели и се застраховахме с протокол: "ние долуподписаните, горихме пакетите, като при това не поглеждахме в огъня..." И се подписахме. Но понеже после възниква съмнение, не сме ли любопитствали какво е съдържанието, изгаряйки го. Затова в протокола добавихме: не любопитствахме.
А за единия от огромните пакети беше заповядано да се разсекрети, да се отвори и съдържанието да се използва по предназначение.
Отворихме ги и вътре пачка плакати: "Родина-мать зовет!" Плакатите разлепихме на 23 юни, през нощта. Но бяха получени есента на 1940 г.
И се оформя картинката, че са подготвени предварително, отпечатани са в тираж, достатъчен за цялата страна, и в секретни пакети са били разпратени по съответните учереждения. Явно нещо са криели.
Но на 22 юни Хитлер нанесе изпреварващ удар, и в един момент много от тези плакати, меко казано, изгубили актуалност. На Съветския съюз се наложи да води отбранителна война, на своя територия, а подготвените плакати в двата други пакета призовавали за съвсем друга война. Съдържанието на подготвената агитационна продукция не съответстваше на духа на отбранителната война. Затова бе и заповедтта: да се унищожи, без да се отваря. Може би това са били велики шедьоври, може би и те щяха да станат световно знаменити. Но на художниците им не провървя. А на Ираклий Тоидзе провървя. Неговият плакат (може би, въпреки авторския замисъл) излезе универсален: "Родината-майка зове", а на къде зове, не е написал. Затова плакатът му подхождаше и за отбранителна война. Затова и заповядаха плакатът на Тоидзе да се разлепи по цялата страна. Така беше и със всичките символи на "великата отечествена" - изготвяха ги години предварително. Песента "Свещенная война" е написана преди германското нападение. Също и монументалният символ на "великата отечествена" – "воинът-освободител", с дете в ръцете. Този образ се появи във вестник "Правда", септември 1939 г., на третия ден след началото на съветския "освободителен поход" в Полша. И да не ни беше нападнал Хитлер, ние, така или иначе, щяхме да станем "освободители".
Некои ще възразят: можем ли да вярваме на офицер, който е попаднал в плен и след войната, по някакви причини не се е озовал в родината на световния пролетариат, а в Аржентина? Добре, хайде да не му вярваме. Но тези, които след войната са се върнали в родината на световния пролетариат, разказват същите удивителни истории. След издаването на "Ледоразбивачът" кремълските историци в множество статии се опитваха да опровергаят подготовката на Сталин за ""освобождаване" на Европа. Стигаше се до куриози. Един литературовед открил, че текстът на песента "Свещенная война" е бил написан още по времето на Първата световна война. Лебедев-Кумач просто откраднал чуждите думи и ги представил за свои. Моите критици се хванаха за тази публикация и повтаряха многократно, че текстът е бил написан четвърт век преди германското нападение!
Правилно. Нима аз го оспорвам? А нима е важно? На Сталин, февруари 1941 г. му потрябвала песен за велика отечествена война против Германия, и той поръчал такава песен. Ето това е главното. А как са се изхитрили изпълнителите да го направят: дали са откраднали или са съчинили, този въпрос няма отношение към книгата ми. Отговорът на този въпрос не променя нищо, нищо не опровергава и нищо не доказва. А и не става дума за Лебедев- Кумач. Песента е музикално произведение. Затова през февруари Сатлин поставил задачата, не на Лебедев-Кумач, а на композитора Александър Василевич Александров.
В писмата които получих, има неколко свидетелства за това, че не само Александров е писал песен за войната. И не само композиторите и поетите са се готвели за "освободителната" война, но и лекари, учители, певци, танцьори, акробати, фокусници. Поразително е, но и официалната преса говори за това същото. Ето свидетелство на Константин Симонов във вестник "Красная звезда" от 7 ноември 1992 г. Симонов е любимец на Сталин, Хрушчов, Брежнев; той е герой, кавалер на седем ордена, лауреат на четири сталински премии; по времето на Сатлин е кандидат член на ЦеКа. Той свидетелства, че през лятото на 1940 г. събрали гражданските писатели и започнали да ги подготвят за война. Самият Константин Симонов бил във взвода на поетите, към ротата на писателите. Цяла година ги подготвяли, а на 15 юни 1941 г. им присвоили воински звания. На Симонов - интендант втори ранг, което се равнява на подполковник...
Симонов продължава: 22 юни започна войната, а на всички нас вече бяха приготвени предписания, кой - къде ще е, от централните вестници, до дивизионните..." Всяка от 303-те сталински дивизиии маше свой дивизионен вестник. И ако за редакцията на всеки дивизионен вестник изпратеха по един, тогава колко души са били подготвили? А и в корпусните вестници бяха нужни писатели-поети, и в армейските, флотските, фронтовите.
В академията на ГРУ ме учеха да обръщам внимание и на най-дребните подробности, и на на-дребничните. Само от тях може да се добие представа за случващото се. И аз следвам учителите си. Обръщам внимание на подробностите (Авторът на книгата "Ледоразбивачът", и на още много книги, е завършил академията на ГРУ и е бил офицер, на служба в ГРУ!).
А подробностите са крещящи: с воинските звания Сталин не се изхвърляше. Военните летци в това време служеха със сержантски звания, командирите на звена и даже заместник командирите на ескадрили, бяха сержанти. А тук, цивилният Константин Симонов, писател, не служил и войник, 25 годишен, само след година подготовка и – начално завание - подполковник.
Това сериозно ли е? И съвсем не само той. Там са стягали куфарите си и са сверявали фронтовите предписания, полковият комисар Михаил Шолохов (званието е генералско) и т.н. и т.н., и целият съюз на писателите, в почти пълен състав. Изключенията са само за неспособните да носят оръжие. Представете си, че сте съветски разузнавач - анализатор, и на масата ви сложат съобщение, че: Хитлер 1940 г. събрал всички писатели и поети, цяла година ги юркал по стрелбища и полигони, и сега им присвоил звания, вкл. до генералски, и ги готви за изпращане на нашата граница. Изпращането е тайно, с елементи на маскарад: некои са представени като интенданти, специалисти по снадбяване с обуща и шинели. Как бихте реагирали вие - съветският разузнавач-анализатор, на такова съобщение? Какво бихте съобщили на началството си?
Но в Гемания нищо подобно не се е случвало, случваше се в Съветския Съюз. И ако подобни сведения са достигали до германското разузнаване, как е било длъжно да реагира то? Какво ще докладват на началството си?
От една страна, успокояващи съобщения на ТАСС, а от друга...
След изпреварващия удар на Хитлер, нуждата от маскарада отпадна, и на всички писатели, интендантските рангове замениха със стандартните - армейски. Значи е имало причина, поради която да се предприема целият този маскарад...
Лятото на 1939 г. същият този Константин Симонов беше военен кореспондент в армейската група на Жуков, на Халкин Гьол. Тогава той спокойно минаваше, без военна подготовка и без офицерско звание. А лятото на 1940 г., на някого притрябвало да започне масова подготовка на журналистите, писателите и поетите, за война. А тогава Хитлеровият план "Барбароса" още не го е имало. Но другарият Сталин вече е имал някакви замисли. Нашите писатели-поети, закъсняли съвсем мъничко: завършили курс по военна подготовка, получили звания, минали разпределение по фронтовете, армиите, корпусите, дивизиите; стегнали куфарите, и вече трябвало да заминават по своите фронтови редакции... и в този момент Хитлер нападнал. В момента на последните приготовления, Хитлер принудил, не само Константин Симонов, със събратята му по перо, но и цялата Червена Армия, да премине, от натоварване за път, към разтоварване.
При Сталин всичко е били обмислено и подготвено за нападение. Всичко, чак до победните плакати и фронтовите редакции, готови да възпеят великия подвиг на съветския народ, на бойните полета.
Но ако не вярваме на бившия офицер от Аржентина, нека повярваме на вестника "Красная звезда" и героя-лауреат-кавалер-интендант. Писмата които получих от моите читатели, са неми свидетели, те са нашата памет, нашата история, нашето минало, нашето бъдеще.
Не знаем ли миналото, няма да се избавим от него в бъдеще. Затова обещавам: все някога писмата от войната ще ги публикувам. Не зная колко тома ще са, но зная, че това ще е най-интересното, написано някога за войната. На всички, на които до сега не съм отговорил личнно, моля за прошка.
Моля да вземете предвид ситуацията в която се оказах. На всички, които ми писаха съм благодарен. Имаше и ругателни писма. На техните автори съм още повече благодарен. На мен изведнъж ми дойде мисълта да стана най-големият критик на своите книги. Всеки от нас допуска грешки, всеки е грешен. Но с вашата помощ искам да изправя грешките, с вашата помощ искам да отшлифовам книгите си, та техният смисъл да е разбираем за всеки. Всяка критика в писмата и в пресата съм готов да изслушам. За година събрах повече от 300 рецензии за "Ледоразбивачът". Понякога това са цели, огромни страници. Понякога ми се искаше да "изръмжа", но в ГРУ ме научиха на смирение: уважавай противника, старай се да разбереш доводите му, старай се да извлечеш полза даже от гнева на враговете. И аз се старая. На всички, които писаха разгромяващи или похвални рецензии, съм благодарен. Обещавам, че някога ще издам цяла книга с отговори на критиките и ще се постарая да отговоря на всички поставени въпроси. Всички ние правим едно. Стараем се да разберем нашето минало, макар и от различни позиции.
Виктор СУВОРОВ. 13 септември 1993 г., Оксфорд.
.................
Това беше предговор към книгата на
Виктор Суваров:
"Денят М. Кой започна Втората световна война?"
превод: Григор Симов
Почина д-р Валерий Найденов (1953-2012 г...
Новите болшевики и хунвейбини
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69