Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2012 18:01 - МИСЛЕНЕТО ОСВОБОЖДАВА! Бернард Шауб
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1900 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Светът е в движение. Финансовата криза клати сляпото доверие в господстващата икономическа и политическа система. В тази криза има и нещо добро: тя стимулира мисленето. Мнозина се досещат, че решенията, които ни предлагат с политиката, не са решения, а само мероприятия, за да се спаси животът на съвременната система. Шири се подозрението, че цялата криза в действителност е гигантска акция за преразпределение, за да се централизират парите и властта още повече, отколкото до сега, в по-малко ръце. Това е последният момент да сменим безспорността, с разсъждение.  

Съвременната политическа система се основава, както и всички системи, на определени аксиоми, носещите колони на които не трябва да се клатят, за да не се срути цялата постройка. Затова тези "колони" са отдавна забранени зони, където е в сила табу. Който иска да направи кариера в нашето общество или поне да не се чувства в него изгнанник, е дължен просто да повтаря определените догми на вярата, или най-малкото, да не ги оспорва открито. Например, трябва да говори положително за свободната пазарна икономика, заедно с нейната лихварска система и самовластието на банките, за парламентаризма, заедно с принадлежащата към него двупартийна схема (десна и лева партия). Също и юдофилията, антирасизма, хомосексуализма и абортите, заедно с доброжелателното отношение към правата на човека, които, както трябва да предполага човек, уж притежаваме.

Наистина, разрешено е да се придържаш към всяка религия или мироглед – но при мълчаливото условие, това да не се взема насериозно. Иначе човек веднага попада под етикета на фундаментализма. А под фундаменталист, в днешното поле на политиката и медиите, се разбира - човек, който поставя своята принадлежност към определена религия или нация, в определени случаи, именно над изложените по-горе системообразуващи фундаментални ценности.

Затова фундаменталистите не ги търпят в този глобализиран Нов Световен Ред, който е основната тема на американската политика. Много малка крачка дели фундаменталиста от това, да бъде представен за терорист. А какво третиране очаква терористите, тук няма да се спираме. За това се погрижиха събитията от 11 септември 2011г.

Мислещият европеец сега учудено забелязва, че зоните на табу, установени от "политкоректността" и охранявани от медиите и правосъдието, непрестанно се разширяват. Не малкото закони - намордници, подтискащи свободата на словото, принуждаващи гражданите към мъмчание, и гротесткият ордер за арест в целия ЕС допълнително го сплашват и той вече не знае, кое е наказуемо, къде и защо. Неотдавна стана известно, че през 2008 г. в Германия са били извършени 14 хиляди "десни престъпления" - каквото и да се разбира под това - от които 700 престъпления са свързани с насилие. Но ако извадим последната група, то остават около 13 хиляди политически ненасилствени, престъпления, т.е. свързани с изразяване на мнения. И това е знаменателно. Особено на фона, как политиците през цялото време с голяма самоувереност напомнят на Китай и другите страни да "спазва правата на човека". Очевидно, постоянно повтарящите се като заклинания права на свободно изразяване на мнения, научна свобода, свобода на религиозните възгледи, мирогледа и т.н. действат само, ако не противоречат на властващите над всички "скрижали на законите" и Западните общоприети ценности...

Тук действат двойните стандарти. Това е дълбоко неправедно, да не кажем - лъжливо: напълно прозрачен маньовър в духа на Макиавели, в полза на западните структури на влатта.

Обаче, най странното от всичките тези западни табута има историческа природа. А именно, ако стане дума за национал-социализма и така наречения Трети Райх, тогава мисленето на съвременниците изведнъж напълно отказва. Мозъкът прекратява функциите си и се включват изглеждащите почти като религиозни, рефлекси. Прекратява се каквато и да е диференциация, всяко съмнение в "общопризнатите" оценки се счита за неуместно, и даже злонамерено. Тук съществува само и единствено позволеното мнение, че национал-социалистите, т.е. германците - винаги са престъпници, т то, без изключения, а евреите са само жертви, и по принцип - всички и винаги...

Който се съмнява в тази най-висша догма, вече не е никакъв събеседник, а еретик и едновременно - прокажен, който веднага става обект на тормоз от страна на медиите, обект на обществено осъждане и икономическо унищожаване, и накрая попада под съда на инквизицията. И всеки, на който се налага да има работа с такъв, е дължен веднага да се "дистанцира" от него.

Това се отнася преди всичко за ядрото, центъра на тази минирана територия – Холокоста. Безкрайната шумотевица в медиите около английския епископ Ричард Уилямсън разшири границите на табуто още повече. Госпожа Меркел се счете задължена да поучава Римския папа; Папата поиска опровержение от епископа; прокуратурата в Регенсбург започна разследване, а федералното правосъдие обмисля издаване на международен ордер за арест на свещеника. Защо? Защото той оценил един исторически факт, не така, както това е прието и разрешено. В това се състои неговата ерес. И то, не нещо друго, а че определено историческо събитие е извадено от сферата на науката (с което се отнема възможността да се подлага на критична дискусия) и е издигнато в сферата на религията – нещо като световна религия на запада, която след това прие несъмнени черти на полуофициална религия в Германия. В същото време, когато кампанията срещу Уилямс в медиите достигна апогея си, ревизионистът и адвокат Хорст Малер бе осъден в Мюнхен и Потсдам на общо 12 години затвор, затова че отрича Холокоста. Още 2007 г. сътрудничката на Малер, адвокатката Силвия Щолц бе осъдена на 3 години и 6 месеца, и направо от залата на съда бе откарана в затвора. Причината бе, че тя защитаваше германско-канадския публицист Ернст Цюндел пред съда в Манхайм и се опитваше да докаже, че клиентът и е прав. Самият Цюндел получи 5 години затвор. А двете години предварителен арест в Канада, при най-недостойни условия, не бяха зачетени. Цюндел е в затвора от 7 години, защото на сайта си в интернет изнасяше данни, които, по негово мнение, свидетелстват срещу твърдението за масови убийства на евреи в газови камери.

Наскоро след Цюндел, дипломираният химик и автор на неколко книги Гермар Рудолф, първоначално - учен в института Макс Планк, получи в Щутгарт две и половина години затвор, защото със собствени изследвания в Освиенцим достигна до същите резултати, както и други изследователи ревизионисти преди него, например французинът Робер Форисон - университетски професор - специалист по изследване на документи и текстуална критика в Лион и в Сорбоната в Париж. Форисон бе нееднократно осъждан във Франция на астрономичеко високи глоби, а също пострада и от нападения на неизвестни банди хулигани.

Един от най-известните ревизионистки изследователи и писатели, швейцарският романист и скандинавист Юрген Граф, за отричане на холокоста бе осъден от швейцарския съд на 15 месеца затвор. Той успя да избегне ареста, само с бегството си в емиграция. В бегство е и белгиецът Вейнсан Рейнуар, баща на седем деца. В Австрия съдебният експерт, дипломираният инженер Волфганг Фрьолих вече втори път е в затвора, понеже не вярва в официалното представяне за холокоста. Къде е сега "Амнести Интернешънъл"? Къде е Европейският съд за правата на човека? Къде е викът на медиите? Къде са студентските протести? Къде е църквата?

Всичките тези мъже и жени, като Урсула Хафербек, дипломираният политолог Удо Валенди, Герд Хозник, доктор Макс Вал, Зикфрид Фербеке, Гастон А. Амодрюз - не извършиха никакво друго престъпление, освен това, че в своите изследвания и разсъждения стигнали до извод, който се отклонява от официалното представяне - а и задаваха от време на време неудобни въпроси...

Гордостта на западноевропейската наука, още от епохата на Възраждането и Просвещението беше, да няма табута и да се признава само абсолютната нпепреднамереност на критериите. Ревизия, значи - преразглеждане, проверка, съмнение - което е и основен научен принцип. Всичко друго е догматизъм. Науката не може да приема нито религиозни, нито политически или други обществени предпоставки. В естествено-научния смисъл няма ни християнска, ни нехристиянска, ни морална, ни аморална истина. Освен това ученият има право и на грешка, защото никой не притежава абсолютната истина. Естествознанието смени средновековния църковен век на вярата, с века на познанието. Ако приложим този принцип към изследването на холокоста, това значи че изследването не може да се помрачава, нито с филосемитски, нито с антисемитски рефлекси, както и с германофилски или германофобски. Обича ли някой евреите или не, това въобще не е критерий в изследването, и това условие не може да има нито определящо, нито препятстващо значение.

Госпожа Меркел пише в писмото си до папа Бенедикт: "Не може да се отрича холокоста". Какво значи - "не може"? Значи ли, че тук всъщност, въпреки цялата научност, действат зададените световни политически стереотипи, от които трябва да се ориентират, както главната чиновничка на Германия, така и върховният пастир на християнския свят? Има изказваня, които в значителна степен потвърждават това предположение. Поне още на 21 май 1979 г. Уилям Рубинщайн професор в мелбърнския университет, Австралия, във вестник "Нейшън Ривю" писал:

"Когато бъде доказано, че холокостът е измама, тогава ще изчезне оръжието номер 1 от израелския арсенал на пропагандата".

А след като германският ревизионист Гюнтер Декерт бе осъден на многогодишен затвор, главният автор на вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, в броя от 15 август 1994 г. писал така:

"Ако гледната точка на Екерт бе правилна, то Германия е основана на лъжи. Всяка президентска реч, всяка минута мълчание, всеки учебник по история би бил лъжлив. Отричайки убийството на евреите, той оспорва законността на Федеративната република". Но изглежда има даже още по-високи гледни точки. Така например, канадският директор на B’nai B"rith Йен Кейдждан писа във вестник Торонто Стар от 26.11.91 г.: "Паметта за холокоста е централен пункт за създаването на Новия Световен Ред".

Тези незабележими вестникарски съобщения ни дават да разберем, защо госпожа Меркел не свиква неждународна конференцип за холокоста в Берлин и не подлага твърденията на ревизионистите на открито обществено обсъждане и критика... А нали само след подобно обсъждане неприятната тема би престанала да е актуална, и веднъж завинаги "псевдонаучните халтуристи" - отрицателите на холокоста, биха били разбити пред очите на публиката, и именно - от учените. Но не би било и така лесно, защото ще трябва да се приложат аргументи и контрааргументи... А защо това не може да се случи? Не е ли заради страха, че при такова обсъждане могат да се появят други, а не желаните политически резултати? Не лежат ли ревизионистите именно затова в затворите? Не са ли точно затова техните книги забранени? Не за това ли обществеността не може да си състави собствено мнение за аргументите на ревизионистите? Причината за тази странна научна сдържаност изглежда е същата, както и при съдебната сдържаност в съдебно заседание. Обществена практика е, че никога не е имало разследваня, дали подсъдимият, с неговите аргументи, е прав. Исканя за допускане на доказателства пред съда, не се приемат, и ако подсъдимият се опитва да обясни своята гледна точка, той става наказуем, също както и неговият адвокат! Юридическа чудовищност. Фактът за многомилионния геноцид в газовите камери, просто се представя като "очевиден", и съдът трябва само да си отговори на въпроса, действително ли подсъдимият е отричал тази очевидност, и след това да установи съответно наказание. Историческото събитие просто се вдига до нивото на известен на всички и поддаващ се на проверка природен закон, но същевременно фактически се забранява неговата проверка! Кой се от истината? Увеличава се броят на гласовете на тези, които искат най-накрая да нарушат мълчанието. Неотдавна проф. Карл Албрехт Шахтшнайдер, преподавател по обществено право в университета в Ерланген, говори в Залцбург за конституцията на ЕС. На въпрос от публиката: Има ли у нас свобода на словото? професорът отговори:

Не е свободна страна, в която се пречи на свободата на словото, със сурови наказания. Великият Кант е говорел за свободата на словото, че трябва да е разрешено да се говори за всичко, било то правилно или неправилно. Но аз също няма да говоря за това, понеже е забранено. Това не може да се обсъжда, даже и от научна гледна точка. Членът за престъпление, наречен "народно подстрекателство", го забранява. Това свободна страна лие? (www.youTube.com.) Ако "Новият Световен Ред", който спомена канадският господин от ложата B’nai B"rith, трябва да е идентичен, например, с тази финансова система, която в днешно време се готви да хвърли света в безпрецедентна криза, тогава във всички случаи има смисъл да се прегледат по-подробно нейните главни исторически и юридически онови. Финансовата криза е криза на системата. Хората с пълно основание се съмняват в справедливостта на досегашната политическа и икономическа ръководяща каста. Всемирният хаос който възниква сега, предоставя неповторима възможност да се вникне в същината на истината - на принципа: "Където всички осъждат, трябва да се проверява. Където всички хвалят - също". И с това се затваря кръгът на нашите разсъждения.

Превод от руски: Г.С.

http://holocaustrevisionism.blogspot.com

.......................

"Мисленето освобождава" е приложение към публикацията: Историческо решение: ООН призовава за свобода на словото в интернет и свобода на историческия ревизионизъм относно ВСВ! Автор: samvoin 





 




Гласувай:
6
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11719178
Постинги: 3581
Коментари: 6431
Гласове: 7258
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930