Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2013 21:19 - 500 срещу 40 хиляди перси... НЕ, ТОВА НЕ Е СПАРТА! ТОВА Е РУСИЯ! Егор Просвирнин. Автор: lyubomircholakov
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3363 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Походът на полковник Карягин срещу персите през 1805 г. не прилича на реална военна история. 40 хиляди персийци, 500 руснаци, пропасти, атаки "На нож!", "Това е лудост!!! - Не, това е 17-ти егерски полк!"). Златна, платинена страница от руската история, съчетаваща бойна лудост с изключително тактическо майсторство, смайваща съобразителност и зашеметяваща руска дързост. Но да караме поред...

image
През 1805 г. Руската империя воюва срещу Франция в състава на Третата коалиция. Воюва неуспешно. Франция си имала Наполеон, а Русия си имала австрийци - чиято военна слава в онзи момент отдавна била залязла. Ах, да - имала още и Англия, която пък никога не е имала нормални сухопътни войски, за разлика от флота. И австрийците, и англичаните се държали като абсолютни женски полови органи...
По същото това време южно от Русия на персийския Баба-хан, който със сладостно мъркане като доволен персийски котарак четял военните сводки за руските европейски поражения, му хрумнала една идея, може би дори Идейчица. В изпълнение на тази Идейчица Баба-хан престанал да мърка и отново тръгнал на война срещу Русия, надявайки се на реванш за пораженията от предишната, 1804 г. Той избрал извънредно подходящ момент - поради обичайната постановка на обичайната пиеса "Тълпа от т. нар. "съюзници" и Русия, която се опитва да спаси всички тях" Петербург не можел да изпрати на Кавказ нито един войник, независимо, че в целия Кавказ имало само между 8 и 10 хиляди руски войника. Затова, когато узнал, че срещу град Шушу (това е в днешен Нагорни Карабах, вляво и надолу от Азербайджан), където се намирал майор Лисаневич с 6 роти егери (планински стрелци - б. пр.) е тръгнала 40-хилядна  персийска армия под командването на престолонаследника принц Абас-мирза, княз Цицианов изпратил цялата помощ, на която бил способен. Всичко на всичко 493 войници и офицери с 2 оръдия, супермена Карягин, супермена Котляревски (за него може да се разказва още много) и руския воински дух.
Още преди да стигнат до Шуши, на 24 юни персите прехванали нашите по пътя, до река Шах-Булах. Това бил само персийският авангард, нищо особено, просто 40 хиляди души. Без да му мигне окото (по онова време в Кавказ сражения срещу по-малко от 10-кратно превъзхождащ по брой противник въобще дори не се смятали за сражения, а просто в рапортите ги отчитали като "учения в условия, максимално близки до бойните") Карягин построил войниците си в каре и цял ден отбивал безплодните атаки на персийската кавалерия, докато от персите останали само трупове и копита. Сетне изминал още 60 километра и организирал укрепен лагер, т. нар. "вагенбург" или, на руски, "гуляй-город" - отбранителната линия се формира от обозните каруци (предвид кавказката липса на пътища и липсата на снабдяване, войските мъкнели със себе си значителни запаси). Персите продължили атаките си и безплодно щурмували лагера чак до късна нощ - след което направили пауза, за да приберат труповете на убитите си войници, да ги оплачат, погребат и да пратят картички на семействата им. Сутринта, след като прочели изпратеното им с експресна поща упътване "Военно изкуство за чайници" (("Ако врагът се е укрепил и този враг са руснаци, не се опитвайте да го нападате - дори ако вие сте 40 хиляди, а той е само 400"), персите започнали да бомбардират нашия гуляй-город с артилерия, за да не могат нашите да достигнат до реката и да попълнят запасите си от вода.
В отговор руснаците направили вилазка, пробили си път до персийската батарея и я взривили, като хвърлили остатъците от оръдията в реката, по всяка вероятност - с подигравателни и псувателни надписи по тях.
Но, така или иначе, това не можело да спаси положението.
След като повоювал още един ден, полковник Карягин започнал да подозира, че с 300 руснаци не ще може да унищожи цялата персийска армия от 40 хиляди души. Освен това, започнали и проблеми вътре в лагера - към персите дезертирали поручик Лисенко и още шестима дрисльовци, на другия ден ги последвали още 19 привърженици на "общочовешките" ценности; по този начин нашите загуби от страхливите пацифисти започнали да надхвърлят загубите от некадърните персийски атаки...
И отново жажда.
Жега.
Куршуми.
Наоколо - 40 хиляди перси.
Каквото и  да си говорим - кофти.
На офицерския съвет били предложени два варианта: или всички оставаме тук и умираме, кой е "за"? Никой. Или се стягаме, пробиваме персийското обкръжение, след което АТАКУВАМЕ близката крепост, докато персите ни преследват - и се настаняваме в крепостта. Там е по-уютно. Хич не е зле. Дори мухите не хапят... може би. Единственият проблем е, че вече не сме 300 руски спартанци, а най-много 200, а персите са все така десетки хиляди, и ни пазят, и всичко това ще прилича на играта Left 4 Dead, където малкият отряд оцелели е нападан от тълпи озверели зомбита.
Изглежда още през 1805 г. харесвали играта Left 4 Dead - защото решили да тръгнат на пробив. През нощта.
Руснаците изклали персийските часови и се стараели да не дишат - но се натъкнали на персийски патрул.
Започнало преследване, престрелка, после отново преследване, сетне нашите най-после се откъснали от махмудите из тъмните кавказки планини и наближили крепостта, наречена на името на реката - Шах-Булах. В онзи момент около оцелелите участници в безумния маратон "Сражавай се, докато можеш!" (да не забравяме, че това било ЧЕТВЪРТО денонощие непрестанни битки, вилазки, схватки "на нож" и нощно криене по горите) вече имало нещо като златиста аура на непобедими - ето защо Карягин просто гръмнал портите на Шах-Булах с гюлле, сетне уморено попитал малкия персийски гарнизон:
- Момчета, погледнете ни! Наистина ли искате да опитате? Помислете си пак!

image

"Момчетата" разбрали намека и хукнали кой накъдето свари. В процеса на разбягването били убити двама ханове, руснаците едва успели да ремонтират надве-натри портите - и се появили основните персийски сили, разтревожени от липсата на любимия им руски отряд.
Но това не бил краят.
Дори не било и началото на края.
Защото след ревизията на имуществото в крепостта се оказало, че храна няма. И, че се било наложило да изоставят обоза с храната по време на пробива - затова нямало нищо за ядене. Нищо. Нищичко.
Карягин отново строил войниците и застанал пред тях:
- Приятели, аз знам, че това не е лудост, нито е Спарта и въобще няма измислени думи за ситуацията, в която се намираме. От нас, и без това жалки 493 души - останахме живи 175. Практически всички сме ранени, обезводнени, изтощени до максималната възможна степен. Храна - няма. Обоз - няма. Снарядите и патроните са на привършване. Освен това, насреща ни е наследникът на перскийския престол Абас-мирза, който вече няколко пъти се опита да ни атакува.
Той чака да издъхнем окончателно и се надява, че гладът ще довърши онова, което не можаха да свършат 40 хиляди перси. Но ние няма да издъхнем. Вие няма да издъхнете. Аз, полковник Карягин, ви забранявам да издъхвате. Заповядвам ви да съберет цялата дързост, на която сте способни - защото още тази нощ ние излизаме от крепостта  си пробиваме път до ЕДНА ДРУГА КРЕПОСТ, КОЯТО ПАК ЩЕ ПРЕВЗЕМЕМ СЪС ЩУРМ И С ЦЯЛАТА ПЕРСИЙСКА АРМИЯ ЗАД ГЪРБА НИ.
По стените да се разставят часови, които цяла нощ да викат помежду си, за да създават впечатление, че все още сме в крепостта! Тръгваме, щом се стъмни!
Казват, че някога на Небето имало ангел, който отговарял за мониторинга на невъзможното. Изглежда на 7 юли в 22 ч., когато Карягин излязъл от крепостта, за да атакува следващата, още по-голяма крепост, този ангел направо е хвърлил топа. Трябва да се разбере, че на 7 юли отрядът непрестанно воювал вече 13-ти ден и бил не толкова в състояние "терминаторите идват" - колкото в състоянието "пределно отчаяни хора само сд ързост и със силата на духа си се движат в Сърцето на Мрака на този безумен, невъзможен, невероятен и немислим поход".
С оръдията и носилките с ранените, това било не разходка с раници - а продължително и тежко придвижване. Карягин се измъкнал от крепостта като нощен призрак, като вампир, същество от Другата, Забранената страна - затова дори войниците, които останали да се надвикват по стените, успели да избягат от персите и да настингат отряда, макар вече да се били приготвили да умрат, разбирайки абсолютната гибелност на своята задача.
Но Върхът на Безумието, Храбростта и Духа ги чакал все още напред.
Промъкващият се през мрака, болките, глада и жаждата отряд от руски... войници?, призраци?, свети воини? се натъкнал на дълбок ров, през който оръдията не можели да минат. А без оръдия атаката на следващата, още по-укрепена крепост Мухрата, нямала нито смисъл, нито някакъв шанс. Наколо нямало дървета и храсти, за да бъде запълнен ровът. Нямало и време да търсят дървета и храсти - персите можели да ги настигнат всеки миг.
Четирима руски войници - един от тях бил Гаврила Сидоров, имената на другите, за съжаление, не успях да открия, мълчаливо скочили в рова. И легнали. Като отсечени дървета. Без подкана, без разговори, без нищо. Скочили и легнали. Тежките оръдия тръгнали върху тях. Чувало се само хрущенето на костите им. И едва сдържани стонове на болка. Още по-силно хрущене. Сухо и отчетливо, като изстрели от пушка.
Върху калните оръдейни лафети пръснало червено.

image

Руско червено.
От рова се надигнали само двама. Мълчаливо.
На 8 юли отрядът влязъл в Касапет, за пръв от много време войниците хапнали, пили вода - и продължили към крепостта Мухрат. На около 12 километра от нея отрядът в състав малко повече от стотина войници бил атакуван от няколко хиляди персийски конници, които успели да си пробият път до оръдията и да ги завземат. Не трябвало да правят това.
Един от офицерите си спомня:
"Карягин закрещя:
- Момчета, напред, спасявайте оръдията!"
Всички се хвърлили като лъвове... Явно, войниците помнели НА КАКВА ЦЕНА разполагали сега с тези оръдия. Върху лафетите отново пръснало червено, този път персийско червено, и пръскало, и се ляло, и се проливало, докато персите в паника не се разбягали кой накъдето види.
Сто руснаци...
Сто руснаци, също като вас, които сега презирате народа си, руското си име, руската нация и руската история - и си позволявате мълчаливо да гледате как гние и се разпада държавата, създадена с такива подвизи, с такова свръхчовешко напрежение, с толкова болка и толкова саможертва. Днес вие лягате в рова на апатичните удоволстивя, за да минават по вас оръдията на хедонизма, развлечениета и страхливостта, и да мачкат крехките ви страхливи черепи с своите колела от захилена мерзост...
Те превзели Мухрат с лекота.
А на следващия ден, 9-ти юли, княз Цицианов, след като получил рапорт по куриер от Карягин, веднага тръгнал срещу персийската армия с 2300 войници и 10 оръдия.
На 15 юли Цицианов разгромил и прогонил персите, а после се съединил с остатъците от отряда на полковник Карягин.
За този поход Карягин получил златна шпага, всички офцери и войници - награди.
Безмълвно легналият и останал в рова Гаврила Свиридов получил паметник в щаба на полка.
А всички ние получаваме урок.
Урок по мълчание.
Урок по хрущене.
Урок по червено.
И когато следващия път от вас се поиска да направите нещо за Русия и за другарите си, и сърцето ви бъде обхванато от апатия и от дребнавия, гаден страх на типичната рожба на Русия от епохата кали-юга, страх от митинги, от действия, от сътресения, от борба, страх от живота и страх от смъртта - спомнете за онзи ров.

 

 

Спомнете си за Гаврила. 

 

 

 

 

Превод: Л. Чолаков

 

 

 

 

http://nnm.ru/blogs



Гласувай:
6
0



1. eltimir - Потресаващо!
27.01.2013 11:10
Гриша, ти ме познаваш. Аз не плача. Но този път сълзите ми сами потекоха. Нямам друго какво да кажа.
цитирай
2. nikikm - Еднаква
27.01.2013 18:46
съдба имаме и сраженията ни са все срещу по-силен противник и героизма ни е съизмерим!И едно бъдеще ни очаква,дано Господ да е с нас!
цитирай
3. анонимен - случайно ли е ?
27.01.2013 23:15
Всяка държава и народ си имат своите бойни подвизи, истории, легенди, военни герои и т.н. Ако публикувате дори по един материал за всяка страна, то блогът рискува да заприлича на издание със спонсор някое военно издателство на ООН. Моето мнение няма значение в случая, но предпочитам материалите, писани от по-скоро христианска или свободомислена позиция. На военните по цял свят им дават достатачно средства за да рекламират войните. Или , може би, греша - не знам ?
цитирай
4. анонимен - На анонимен: Близко сте до истината
28.01.2013 21:57
Публикацията, колкото и достоверна да е, няма как да не е пресилена и едностранчива. Но все пак, има нужда да се публикуват и да се знаят, и подобни геройства, колкото и да са в "кавички". Защото непрекъснато и целенасочени ни заливат със всякаква помия, с цел да ни унижават и да ни накарат да повярваме, че сме точно такива, каквито ни "рисуват", и по точно, каквито са ни направили, до голяма степен.
Ето в такива случаи винаги трябва да се сещаме и за следното изречение от "тайните юдейски протоколи":
"Ние винаги трябва да се стремим да унижаваме гоите, макар и без конкретен повод, та накрая така да ги унизим, както само нашето гениално племе умее"!!
А кое е "гениалното" племе, не е трудно да се досетите.
Ще ви подсетя само, че техните цели (на "гениалното племе"), от хиляди години, са: покоряване и заробване на всички народи в света, и то - официално, а не само задкулисно, както е сега!
И както е казал Достоевски, още през 19-ти век, в следния откъс от съчинението му "Еврейският въпрос":
...Сега, напротив, на този упадък се гледа, като връх на прогресивността. Не са, значи, случайно, навсякъде по борсите, господари евреите, нито случайно ръководят капитализма, нито случайно те са вседържители на банките и кредита, и не случайно те са боговете на маждународната политика! Какво ще стане нататък, знаят евреите: наближава тяхното царство, тяхната абсолютна власт! Наближава крайната победа на злото, пред което ще се премахнат чувствата за човеколюбие, жаждата за истина, християнските ценности, националната и расовата гордост на европейските народи. Наближава материализмът, сляпата животинска жажда за лично материално обезпечаване, жажда за лично трупане на пари, с помощта на всички средства; това ще се приема за висша цел, като нещо разумно, като свобода, – вместо християнските идеи за спасение, с помощта на моралното братско единство на хората
цитирай
5. krumbelosvet - Вие не се лъжете, вие ЛЪЖЕТЕ, г-н анонимен 1.
25.10.2016 09:07
"Всяка държава и народ си имат своите байни подвизи". Моля да ми посочите американските. И други победи, ПО-НЕВЪЗМОЖНИ ОТ РУСКИТЕ ... И НАШИТЕ.
Хареса ми и споменаването на предателите. Любима тема на българофобите е нашата "предателска душа". А нямаме войник-предател! Нямаме пленено знаме, прощавайте за "баналното" напомняне, но дай Боже на всеки народ такива баналности. Щото в колекцията ни има и руско знаме. Били сме предали Левски! НАЙ-ТЪПАТА ЛЪЖА !!! Левски се е срещал с ХИЛЯДИ българи - бедни и богати, учени и прости, граждани и селяни, и НИКОЙ не го е предал. Даже поп Кръстю.
Да завърша с едни думи на баба Ванга за БЪДЕЩЕТО: "О, руската душа върви напред и от нищо няма страх". Дай Боже тоя път да не сме ПРОТИВ тая дуща, достатъчно сме опитвали и още има кандидати да опитват.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13057283
Постинги: 3672
Коментари: 6584
Гласове: 7471
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031