Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 04:13 - ПОЧАЕВСКО ЧУДО, разказва отец Василий Федосеевич Швец, logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 511 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

При едно от посещенията си в Почаевската Лавра, през 50-те години, станах свидетел на чудо, когато пред очите ми се изцели жена, която 15 години не можела да ходи, понеже краката и били напълно сгърчени.

Тя била родена в Украйна, и още от детството имала прекрасен глас. Станала медицинска сестра и работела в болница. Когато започнала революцията и гражданската война (1917 г.) я мобилирали в Червената армия, като мед.сестра.

 

Веднъж в частта им дошел Ворошилов и започнал да пита, кой е достоен за ордена “Бойното Червено Знаме“. Всичките командири и бойците единодушно посочили най-достойната за наградата сред тях – медсестрата Яся. Родителите и дали полското име Ядвига, но тя била кръстена в православен храм с името Матрона. На фронтовете на гражданската война тя срещнала бъдещия си мъж – военен лекар.

След Гражданската война завършила медицина и станала дипломиран лекар. Работела по специалността си, но не забравяла и дарбата на своя глас. Често излизала на концерти, с классически репертоар, пеела и романси, и народни песни. Родила дъщеря, която наследила майчиня си глас и завършила Московската консерватория по вокал. Живеели в семейството дружно и щастливо. В детството си тя ходела на църква и се причастявала, но после станала убедена атеистка, надсмивала се над вярата и се чудела, как може хората да са толкова изостанали, та да вярват в някакъв си Бог.

Пролетта на 1941 г. бил юбилей за лечебната и практика, и по този случай устроили честване. Дошла и дъщеря и от Москва и те подготвили концерт - дует. По целия град разлепили афиши със снимките им и с обяснение, че ще има концерт в чест на юбилея, и тя ще пее с дъщеря си. И разбира се, цветът на целият град се готвел да иде на концерта. А след концерта се предвиждал банкет. Концертът тябвало да е на Велики Петък през Страстната седмица. И ето че, два дни преди концерта тя се спряла пред един от изложените афиши за концерта, където една стара жена се вгледала в нея и я попитала:
– Тази снимка на афиша твоя ли е?
– Моя и на дъщеря ми,– с гордост отговорила Ядвига.
– А знаеш ли, че вдруги ден, когато ще е концерта, е Велики Петък, а сега е Страстната Седмица, - велики дни.
– Е, и какво, глупости са всичко това. За нас велики дни са, когато имаме много пари.
Тогава старицата се прекръстила и казала тъжно:
– Голяма скърб ще понесеш и ще си спомниш думите ми.

Господ тогава й бил изпратил човек за вразумление, но тя само се изсмяла и в къщи разказала на шега, на своите близки за този разговор. Но тази нощ сънувала удивителен сън. Присънил и се Самият Христос и й казал:
– Аз ти изпратих старица, но ти не Ме послуша. Ако не се вразумиш, ще понесеш тежък кръст и те очакват големи скърби. И ето ти знак за потвърждение на истинността, на това което ти беше казано: – На 22 юни ще започне война. Поръчвам ти още, да отидеш при свещеника на вашия градски храм и да му предадеш това, което Аз ще ти кажа. Сега там завършват ремонта. Кажи на настоятеля, че храмът няма да бъде осветен. Човекът, който ръководеше работата, произнесе страшни, хулни думи; и затова в хтози храм не могат да се извършват богослужения: Ще го закрият, и на негово място ще има завод.

Събидила се тя сутринта, малко разтревожена, сънят не и излизал от ума. Разказала на домашните си, те се разсмяли; разсмяла се и тя с тях; - какви ли не глупости не се присънват на човек. Но все пак, нещо останало в сърцето й, та Ядвига не можела да подмине указанията, и решила да разкажа на свещеника за своя сън, и нека сам да прецени.

Намерила споменатия храм, който наистина бил целия в строителни скелета. Разказала на свещеника за съня си, той я изслушал, но като разбрал, че е невярваща, казал само това:
– Аз мислех, че сте умна жена.
Ядвига се успокоила, понеже изпълнила поръчението, а реакцията на свещенника затвърдила убеждението и, че всичко това са глупости.

На следващия ден бил проведен концертът; успехът бил пълен – овации, цветя. След концерта, на банкета, всички пийнали, развеселилили се и започнали да разказват анекдоти. Обадила се и Ядвига:
– Искате ли да ви разкажа, вместо анекдот, моя сън?
– Разбира се,– единодушно завикали от масите.
И тя им разказала за 22 юни и за църквата (а тогава било април 1944г.). Всички добре се посмяли и заръкопляскали, като признали нейния разказ за «най-весел». После започнали да обсъждат, с кого ли може да воюват? С Германия току що бил подписан договор за ненападение. И на шега си казвали: японците ще ги разпардушиним, англичаните също, така че, с кого ще воюваме.

 

А след два месеца избухнала войната. Тогава тя вече била забравила за съня си. Нея и мъжа и призовали в армията, те били началници на болници и изкарали цялата война, без да се видят един друг. Ядвига дослужила до звание майор на медицинска служба, а мъжът и станал полковник. Срещнали се след победата, в Австрия. Получили разрешение да изнесат много ценни вещи от трофейното имущество. Насъбрали мебели, съдове, роял, дали им цел вагон и те изпратили цялото имущество в родния си град. След завръщането в къщи обзавели квартирата и мислели, че вече ще заживеят истински. Но всичко станало другояче. След неколко дни Ядвига получила призовка от НКВД. Тръгнала с недоумение: какво може да има, след като е изкарала цялата война, толкова живота е спасила, имала ордени и други боеви награди. Когато влязла в указания кабинет, й задали въпроса:
– Помните ли банкета, по случай вашия юбилй?
– Помня.
– Тогава отговорете, откъде узнахте, че войната ще започне на 22 юни? Много хора свидетелстваха, че вие сте споменали тази дата.
Рассказала съня си на следователя, и че всичко това е някаква шега, и не знае как се е получило. Но той не и вярвал и продължавал да иска, тя да посочи, от кого е узнала датата за началото на войната, с кого е била свързана и т.н. и т.н.
– И така, кой ви съобщи датата за началото на войната? – отново и отново питал следователят.
– Това насън ми го каза Спасителят,– отговаряла Ядвига.
– Ах, Спасителят! Тогава подпишете протокола за разпита!

Ядвига помислила че висчко ще приключи с това, но какво било изумлението и, когато на съда обвинителят, след като описал подвизите й, на герой на Гражданската и Великата Отечествена война, наградена с толкова правителствени награди, изведнъж завършил речта си с думите:
– Но ние сме притъпили бдителността си, и тази заслужила жена се оказала чужда шпионка, затова тя се лишава от всичките и награди, и ние искаме за нея 25 години затваряне в лагер.
Това било шок за нея, защото нямало никаква надежда да излезе жива от там. Това било пълно разбиване на живота и. Не е възможно да се передаде цялата обида, която тя изпитала: претърпяла толкова мъки и лишения, от първия, до последния ден на войната – и ето че я осъдили невинна. Прощавайки се с мъжа си, тя му казала, че той е свободен и може да се ожени за друга жена. Но най-жестокият удар за нея било поведението на дъщеря и, която се отказала от майка си, заради своята артистична кариера и добро бъдеще.

Когато я повели конвоиращите, с багажа й, към колата, за да я закарат в затвора, с нея се случило нещо, някаква сила я сгърчила и Ядвига се свлекла на колене. И от този момент, до самото и изцеляване в Почаево, краката и били сгънати и не можели да се изправят. Но въпреки това, я закарали в лагер, където изкарала 11 години. През тези години тя осъзнала много неща, обърнала се към Бога, молела се и молела Бога, да и прости.


В лагера Ядвига се занимавла с ръкоделие: бродирала, кроела, шиела. След смъртта на Сталин започнали да преглеждат делата. Мнозина започнали да пускат от лагерите, но Ядвиги била осъдена по безнадежден член, с който от лагера не се излиза предсрочно. И все пак тя продължавла със сълзи да молит Господа и Божията Майка за прощение и освобождаване. И тогава за втори път в живота й се явил на сън Спасителят, и казал:
– Пиши молба до този, който те награди – и ще те освободят. А когато излезеш, тръгвай със своите крака за Йерусалим,– те ще ти се изправят.
Ядвига написала писмо до Ворошилов (той я бил представил за първата и награда), който по това време бил председател на Президиума на Върховния Съвет на страната. Писмото стигнало до адресата и скоро дошла заповед за нейното освобождаване, - реабилитаця и възвръщане на всичките и предишни награди.

 

Като излязла от лагера, Ядвига се срещнала с мъжа си, който по това време бил женен за друга, и затова за нея нямало място в дома и. Мъжът я попитал:
– Защо не ампутира краката си, та да можеш с патерици или с протези да ходиш?
Но Ядвига вече знаела друг път и затова отговорила:
– Който ги е отнел, Той и ще даде изцеление.

Но къде да иде сега тя, след като пътят за вкъщи бил затворен? Тогава тя започнала да странства по манастирите и храмовете на цяла Русия. Намерили се добри хора, карали я на инвалидна количка, грижели се, давали милостиня. Обиколила Ядвига почти всичките достъпни за посещения свети места в Русия и всички манастири в нашата страна; и вече навсякъде я знаели, познавали и приемали, молили се и просели изцеление.
image ПОЧАЕВСКАТА ЛАВРА

И ето че веднъж тя отишла в Киев за тържество по случай пренасянето мощите на светата великомъченица Варвара във Владимирския събор. Тя не можала да се докосне до мощите и само гледала през сълзи. И изведнъж към нея се приближил дребничък, слабичък старец, без ръце, и казал:
– Матрона, тебе те чака голяма радост в Почаево.
Тя била кръстена с това име, но никой, даже и най-близките и, не го знаели. Доближилят се до нея бил забележителният старец - епископ Николай. На него му отрязали ръцете в НКВД, за да не може да служи. Тогава той бил на повече от 100 години, бил прозорливец и голям угодник Божий.



На 2 август 1957 г. Матрона тръгнала за Почаево, за деня в памет на Почаевската икона на Богородица – главният празника на обителта (5 август). Автобусите от Киев били препълнени, така че не било възможно да се качи; но нея, като инвалид, добри хора, все пак я настанили, заедно с инвалидната количка.
Когато в деня на празника народът се допирал до иконата, Матрона също се опитала да допълзи, но навалицата едва не я задушила; за щастие, някой я измълнал от там.
Цялата нощ прекарала в храма, и когато трябвало да спуснат Почаевската икона, за да се приложат до нея служещите архиереи, свещениците и монасите, Матрона се помолила:
– Майко Божия, изпрати хора, да ме повдигнат до иконата.
И в това време некой завикал:
– Сияние в олтара!

image

Почаевската икона на Божията Майка


В храма се вдигнал шум и възбуда. Братята от Лаврата знаели, че такова сияние е знак за някакво чудесно събитие. Така се случвало винаги, когато се извършвали чудесни изцеления от Почаевската икона. От олтара излезли служещите, да вдият, защо става така с иконата. Като видели болната, те я вдигнали на ръце и я понесли към чудотворната икона. Матрона се допряла до нея и се помолила със следните думи:

– Майко Божия, дай ми да стана на краката си,– и краката и веднага се изправили с хрущене. Парализацията минала и Матрона отново разцелувала чудотворната икона.

 

Самият аз бях свидетел на това голямо чудо, а край иконата тогава стоеше преподобният Кукша, който имал послушание да стои до иконата, когато до нея се прилагат братята и богомолците.

Още преди изцелението си, Матрона дала обет: ако стана на крака, никога няма да пътувам с транспорт, а само пеша ще ходя по светите места. И тя изпълнявала обета си, до своята кончина, помнейки насочените към нея думи на Самия Господ – «да иде на своите крака до Йерусалим».



После аз много пъти ходех в Почаев, но Матрона вече не срещах там. И вднъж архимандрит Силвестър ми каза:
– Отец Василий, твоята Матрона отиде при Господа…

 

Протойерей Василий Швец

 


http://alexandrtrofimov.ru/?p=4742


 

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_16502/

Превод със съкращения, Григор Симов




Гласувай:
1
0



1. grigorsimov - Слава Богу
11.08 04:18
От един месец не можех да публикувам нищо, поради въведената от блог.бг. или от програмата Мозила, фиктивна "капча" или "рекапча".
Но, слава Богу за всичко!
цитирай
2. monbon245 - Слава на Господа!
11.08 05:32
И аз не мога да публикувам чрез Модзила, но пък става много по-бързо чрез Опера. Опитай и дерзай!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 10534929
Постинги: 3404
Коментари: 6143
Гласове: 7047
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031