При едно от посещенията си в Почаевската Лавра, през 50-те години, станах свидетел на чудо, когато пред очите ми се изцели жена, която 15 години не можела да ходи, понеже краката и били напълно сгърчени.
Тя била родена в Украйна, и още от детството имала прекрасен глас. Станала медицинска сестра и работела в болница. Когато започнала революцията и гражданската война (1917 г.) я мобилирали в Червената армия, като мед.сестра.
Веднъж в частта им дошел Ворошилов и започнал да пита, кой е достоен за ордена “Бойното Червено Знаме“. Всичките командири и бойците единодушно посочили най-достойната за наградата сред тях – медсестрата Яся. Родителите и дали полското име Ядвига, но тя била кръстена в православен храм с името Матрона. На фронтовете на гражданската война тя срещнала бъдещия си мъж – военен лекар.
След Гражданската война завършила медицина и станала дипломиран лекар. Работела по специалността си, но не забравяла и дарбата на своя глас. Често излизала на концерти, с классически репертоар, пеела и романси, и народни песни. Родила дъщеря, която наследила майчиня си глас и завършила Московската консерватория по вокал. Живеели в семейството дружно и щастливо. В детството си тя ходела на църква и се причастявала, но после станала убедена атеистка, надсмивала се над вярата и се чудела, как може хората да са толкова изостанали, та да вярват в някакъв си Бог.
Пролетта на 1941 г. бил юбилей за лечебната и практика, и по този случай устроили честване. Дошла и дъщеря и от Москва и те подготвили концерт - дует. По целия град разлепили афиши със снимките им и с обяснение, че ще има концерт в чест на юбилея, и тя ще пее с дъщеря си. И разбира се, цветът на целият град се готвел да иде на концерта. А след концерта се предвиждал банкет. Концертът тябвало да е на Велики Петък през Страстната седмица. И ето че, два дни преди концерта тя се спряла пред един от изложените афиши за концерта, където една стара жена се вгледала в нея и я попитала:
– Тази снимка на афиша твоя ли е?
– Моя и на дъщеря ми,– с гордост отговорила Ядвига.
– А знаеш ли, че вдруги ден, когато ще е концерта, е Велики Петък, а сега е Страстната Седмица, - велики дни.
– Е, и какво, глупости са всичко това. За нас велики дни са, когато имаме много пари.
Тогава старицата се прекръстила и казала тъжно:
– Голяма скърб ще понесеш и ще си спомниш думите ми.
Господ тогава й бил изпратил човек за вразумление, но тя само се изсмяла и в къщи разказала на шега, на своите близки за този разговор. Но тази нощ сънувала удивителен сън. Присънил и се Самият Христос и й казал:
– Аз ти изпратих старица, но ти не Ме послуша. Ако не се вразумиш, ще понесеш тежък кръст и те очакват големи скърби. И ето ти знак за потвърждение на истинността, на това което ти беше казано: – На 22 юни ще започне война. Поръчвам ти още, да отидеш при свещеника на вашия градски храм и да му предадеш това, което Аз ще ти кажа. Сега там завършват ремонта. Кажи на настоятеля, че храмът няма да бъде осветен. Човекът, който ръководеше работата, произнесе страшни, хулни думи; и затова в хтози храм не могат да се извършват богослужения: Ще го закрият, и на негово място ще има завод.
Събидила се тя сутринта, малко разтревожена, сънят не и излизал от ума. Разказала на домашните си, те се разсмяли; разсмяла се и тя с тях; - какви ли не глупости не се присънват на човек. Но все пак, нещо останало в сърцето й, та Ядвига не можела да подмине указанията, и решила да разкажа на свещеника за своя сън, и нека сам да прецени.
Намерила споменатия храм, който наистина бил целия в строителни скелета. Разказала на свещеника за съня си, той я изслушал, но като разбрал, че е невярваща, казал само това:
– Аз мислех, че сте умна жена.
Ядвига се успокоила, понеже изпълнила поръчението, а реакцията на свещенника затвърдила убеждението и, че всичко това са глупости.
На следващия ден бил проведен концертът; успехът бил пълен – овации, цветя. След концерта, на банкета, всички пийнали, развеселилили се и започнали да разказват анекдоти. Обадила се и Ядвига:
– Искате ли да ви разкажа, вместо анекдот, моя сън?
– Разбира се,– единодушно завикали от масите.
И тя им разказала за 22 юни и за църквата (а тогава било април 1944г.). Всички добре се посмяли и заръкопляскали, като признали нейния разказ за «най-весел». После започнали да обсъждат, с кого ли може да воюват? С Германия току що бил подписан договор за ненападение. И на шега си казвали: японците ще ги разпардушиним, англичаните също, така че, с кого ще воюваме.
А след два месеца избухнала войната. Тогава тя вече била забравила за съня си. Нея и мъжа и призовали в армията, те били началници на болници и изкарали цялата война, без да се видят един друг. Ядвига дослужила до звание майор на медицинска служба, а мъжът и станал полковник. Срещнали се след победата, в Австрия. Получили разрешение да изнесат много ценни вещи от трофейното имущество. Насъбрали мебели, съдове, роял, дали им цел вагон и те изпратили цялото имущество в родния си град. След завръщането в къщи обзавели квартирата и мислели, че вече ще заживеят истински. Но всичко станало другояче. След неколко дни Ядвига получила призовка от НКВД. Тръгнала с недоумение: какво може да има, след като е изкарала цялата война, толкова живота е спасила, имала ордени и други боеви награди. Когато влязла в указания кабинет, й задали въпроса:
– Помните ли банкета, по случай вашия юбилй?
– Помня.
– Тогава отговорете, откъде узнахте, че войната ще започне на 22 юни? Много хора свидетелстваха, че вие сте споменали тази дата.
Рассказала съня си на следователя, и че всичко това е някаква шега, и не знае как се е получило. Но той не и вярвал и продължавал да иска, тя да посочи, от кого е узнала датата за началото на войната, с кого е била свързана и т.н. и т.н.
– И така, кой ви съобщи датата за началото на войната? – отново и отново питал следователят.
– Това насън ми го каза Спасителят,– отговаряла Ядвига.
– Ах, Спасителят! Тогава подпишете протокола за разпита!
Ядвига помислила че висчко ще приключи с това, но какво било изумлението и, когато на съда обвинителят, след като описал подвизите й, на герой на Гражданската и Великата Отечествена война, наградена с толкова правителствени награди, изведнъж завършил речта си с думите:
– Но ние сме притъпили бдителността си, и тази заслужила жена се оказала чужда шпионка, затова тя се лишава от всичките и награди, и ние искаме за нея 25 години затваряне в лагер.
Това било шок за нея, защото нямало никаква надежда да излезе жива от там. Това било пълно разбиване на живота и. Не е възможно да се передаде цялата обида, която тя изпитала: претърпяла толкова мъки и лишения, от първия, до последния ден на войната – и ето че я осъдили невинна. Прощавайки се с мъжа си, тя му казала, че той е свободен и може да се ожени за друга жена. Но най-жестокият удар за нея било поведението на дъщеря и, която се отказала от майка си, заради своята артистична кариера и добро бъдеще.
Когато я повели конвоиращите, с багажа й, към колата, за да я закарат в затвора, с нея се случило нещо, някаква сила я сгърчила и Ядвига се свлекла на колене. И от този момент, до самото и изцеляване в Почаево, краката и били сгънати и не можели да се изправят. Но въпреки това, я закарали в лагер, където изкарала 11 години. През тези години тя осъзнала много неща, обърнала се към Бога, молела се и молела Бога, да и прости.
В лагера Ядвига се занимавла с ръкоделие: бродирала, кроела, шиела. След смъртта на Сталин започнали да преглеждат делата. Мнозина започнали да пускат от лагерите, но Ядвиги била осъдена по безнадежден член, с който от лагера не се излиза предсрочно. И все пак тя продължавла със сълзи да молит Господа и Божията Майка за прощение и освобождаване. И тогава за втори път в живота й се явил на сън Спасителят, и казал:
– Пиши молба до този, който те награди – и ще те освободят. А когато излезеш, тръгвай със своите крака за Йерусалим,– те ще ти се изправят.
Ядвига написала писмо до Ворошилов (той я бил представил за първата и награда), който по това време бил председател на Президиума на Върховния Съвет на страната. Писмото стигнало до адресата и скоро дошла заповед за нейното освобождаване, - реабилитаця и възвръщане на всичките и предишни награди.
Като излязла от лагера, Ядвига се срещнала с мъжа си, който по това време бил женен за друга, и затова за нея нямало място в дома и. Мъжът я попитал:
– Защо не ампутира краката си, та да можеш с патерици или с протези да ходиш?
Но Ядвига вече знаела друг път и затова отговорила:
– Който ги е отнел, Той и ще даде изцеление.
Но къде да иде сега тя, след като пътят за вкъщи бил затворен? Тогава тя започнала да странства по манастирите и храмовете на цяла Русия. Намерили се добри хора, карали я на инвалидна количка, грижели се, давали милостиня. Обиколила Ядвига почти всичките достъпни за посещения свети места в Русия и всички манастири в нашата страна; и вече навсякъде я знаели, познавали и приемали, молили се и просели изцеление.
ПОЧАЕВСКАТА ЛАВРА
И ето че веднъж тя отишла в Киев за тържество по случай пренасянето мощите на светата великомъченица Варвара във Владимирския събор. Тя не можала да се докосне до мощите и само гледала през сълзи. И изведнъж към нея се приближил дребничък, слабичък старец, без ръце, и казал:
– Матрона, тебе те чака голяма радост в Почаево.
Тя била кръстена с това име, но никой, даже и най-близките и, не го знаели. Доближилят се до нея бил забележителният старец - епископ Николай. На него му отрязали ръцете в НКВД, за да не може да служи. Тогава той бил на повече от 100 години, бил прозорливец и голям угодник Божий.
На 2 август 1957 г. Матрона тръгнала за Почаево, за деня в памет на Почаевската икона на Богородица – главният празника на обителта (5 август). Автобусите от Киев били препълнени, така че не било възможно да се качи; но нея, като инвалид, добри хора, все пак я настанили, заедно с инвалидната количка.
Когато в деня на празника народът се допирал до иконата, Матрона също се опитала да допълзи, но навалицата едва не я задушила; за щастие, някой я измълнал от там.
Цялата нощ прекарала в храма, и когато трябвало да спуснат Почаевската икона, за да се приложат до нея служещите архиереи, свещениците и монасите, Матрона се помолила:
– Майко Божия, изпрати хора, да ме повдигнат до иконата.
И в това време некой завикал:
– Сияние в олтара!
Почаевската икона на Божията Майка |
В храма се вдигнал шум и възбуда. Братята от Лаврата знаели, че такова сияние е знак за някакво чудесно събитие. Така се случвало винаги, когато се извършвали чудесни изцеления от Почаевската икона. От олтара излезли служещите, да вдият, защо става така с иконата. Като видели болната, те я вдигнали на ръце и я понесли към чудотворната икона. Матрона се допряла до нея и се помолила със следните думи:
– Майко Божия, дай ми да стана на краката си,– и краката и веднага се изправили с хрущене. Парализацията минала и Матрона отново разцелувала чудотворната икона.
Самият аз бях свидетел на това голямо чудо, а край иконата тогава стоеше преподобният Кукша, който имал послушание да стои до иконата, когато до нея се прилагат братята и богомолците.
Още преди изцелението си, Матрона дала обет: ако стана на крака, никога няма да пътувам с транспорт, а само пеша ще ходя по светите места. И тя изпълнявала обета си, до своята кончина, помнейки насочените към нея думи на Самия Господ – «да иде на своите крака до Йерусалим».
После аз много пъти ходех в Почаев, но Матрона вече не срещах там. И вднъж архимандрит Силвестър ми каза:
– Отец Василий, твоята Матрона отиде при Господа…
Протойерей Василий Швец |
|
http://alexandrtrofimov.ru/?p=4742
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_16502/
Превод със съкращения, Григор Симов
Вот в чём главная тайна молитвы «Отче на...
Нумерология - Значение на Числото 4!
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69