Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07 00:45 - За светената вода и мита за сребърните кръстове, - от книгата “В планините на Кавказ“
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 473 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
След празника Богоявление се връщах от града, стигнах с автобус до село Цебелд и продължих пеш към моята пустинка... По пътя ме настигна и спря кола, водачът ме покани да се кача, и потеглихме двамата. Той съчувствено ме попита, каква нужда ме е принудила да пътувам в това лошо време. Отговорих, че оня ден беше Богоявление и съм пътувал до града за църковната служба и за Великия Водосвет.

- И в такова време се мъчите да ходите на тази церемония по освещаване на вода?! - учуди се той. И какво особено има, ако свещеникът пусне във водата сребърен кръст и водата след потапянето на среброто в нея, дълго време не се разваля? Това явление е известно от дълбока древност.

- Какво образование имате, млади човече? - попитах го аз.

- Висше. По специалност съм планински инженер – минен измервач.

- Чудя се, кой е можал да ви внуши такава нелепост, - казах аз, - че водата след потапяне на сребро в нея, не се разваля?

- Това е заключение на учените, - убедено отговори той.

- Ами, тези безумстващи фантазьори, съчинители на всевъзможни басни, сами са се измамили и са въвели и другите в заблуда... Същото се получава и при вас. Но не мога да разбера, как вие, учен човек, вярвате сляпо в нечие абсурдно мнение и раболепничите пред авторитета на учеността. Поне да бяхте някога проверили сами достоверността на това умозаключение, като пуснете сребърен предмет в чаша вода. Тогава от собствен опит бихте се убедили в несъстоятелността на това твърдение, защото гниещата вода скоро ще ви докаже лъжливостта на вашите учени. Преди тридесет години в сградата на градската църква – продължих аз, - бе направен огромен бетонен резервоар с вместимост 5 тона, с плътно затварящ се с катинар капак. От долната страна той има неколко крана. Всяка година го пълнят до горе с вода. Архиереят, пред целия народ, винаги казва: „Имам обичай да освещавам вода, не със сребърен, а с дървен кръст“ - и показва на всички един дървен кръст с изящна резба. Тази вода много години не се подава на нукакъв естествен гнилостен процес. В нея не се развъждат, нито инфузории, нито зелени еуглени, нито някакви други микроорганизми, предизвикващи процес на „цъфтеж“ и разложение. Но повярвайте ми, че докато не се отслужи молебен с водосвет, по време на който архиерей или обикновен свещеник, при пеенето на богоявленския тропар, не потопи във водата кръста, благодатта на Сетия Дух не ще слезе върху водата и тя не ще се освети, дори и да потапят в тази вода множество всякакви други кръстове: златни, сребърни или дървени.

От незапомнени времена в Православната Църква има обичай, Великият Богоявленски водосвет да се извършва при реки. Помня как у нас в Русия извършваха водосвет на Кама и на Волга, по време на който се освещаваха хиляди кубически метри речна вода. И тази вода няма да се развали безброй години. Лично аз съхранявах такава вода 25 години, докато по невнимание не счупих буркана. Една жена ми разказа, че прадядо и ходил на младини в Йерусалим, където участвал във водосвет на река Йордан и донесъл от там бутилка със светена вода, която те съхраняват вече сто години.

Но какво е светената вода? Вие поради недостиг на вяра гледата на нея без нужното благоговение и без да прониквате с ума си в таинствот на непознатото явление, извършващо се с нея при освещаването й. Но трябва да ви кажа, че нейните мистични свойства, макар и да се проявяват доста често, се проявяват само при наличие на вяра.

Когато наближихме мястото, където трябваше да слизам, инженерът започна да ме уговаря, да посетя дома му, за да продължим нашия разговор, но аз учтиво му отказах, като му обясних, че до жилището ми имам още много път, а вемето вече е напреднало. Не знам дали след нашия разговор възгледите му са се променили, но съм убеден, че той остана силно впечатлен...


 

Това беше кратка извадка от книгата

В планините на Кавказ, - записки на съвременен отшелник“, - стр. 170.


 

Превод, Григор Симов




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11787005
Постинги: 3596
Коментари: 6452
Гласове: 7284
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031