От тях 4099 човека се намират под арест за «заговор с цел извуршване на насилие» и «подстрекателство към извършване на престъпления».[1]
Вчера вечерта президента на Франция Макрон се срещна с представители на профсъюзите и политическите партии на страната, за да обсъди с тях ситуацията в страната (към, 11 декември, в страната са анонсирани масови стачки, а в близките почивни дни е обявено за продължаване на мнохохилядните манифестации).
След това Макрон направил обръщение към народа на Франция:
Макрон обявил, както се изразил за въведение в страната на «извънредно положение на нашата икономика и нашата политика» (0.54), за да може «французите да живеят достойно, ползвайки се с плодовете на своя труд» (1.27) (аха, едни се трудят, а други ползват!).
Той проникновенно съчувства на трудещите се в страната, защото разбирал, как тежо се живее (при нашата власт!) и след това традиционно за буржоазната класа се опитал да прехвърли вината за задълбочаване на ситуацията в страната на някакви трети сили:
«ние всички видяхме игрите на опортюнистите, които се опитват да се възползват от искрения гняв…, ние видяхме политици, чийто проекти се заключават в това да разклатят републиката и да устроят анархия».
Така Макрон признава, че ето – «бутането на републиката», т.е. да се разклати, както следва, основата на съществуващия полуфашистски правопорядък във Франция – нейната буржоазна държава, служеща изключително финансов капитал, е най- страшното за управляващата класа, защото противопоставяйки своята политикa на всички останали слоеве от населението на страната, без апарата на насилие, именуемо се държава и преди всичко, без неговите силови структури – «отрядите на въоръжените хора», по думите на К. Маркс, тази управляваща класа, съставляваща нищожна част от населението на страната е съвършенно безсилен.
Макрон заявява по-нататък, че насилието, проявено в хода на безпорядките, не може да бъде оправдано (имайки в предвид тук насилието само по отношение към представителите на държавната власт- полицаите):
«Никакъв гняв не оправдава нападението над полицаите и жандармерията, разрушаването на търговски точки и здания. Нашата свобода съществува само за да може всеки да изрази своето мнение, което може да не се споделя от други и при това никой да не се бои от това несъгласие».
За пострадалите в хода на протестите демонстранти, които тези самите полицаи по неговия указ, като президент на страната безпардонно били, давили, усуквали ръце, по които стреляли и много ранили, той, както виждате, не казва и дума.
Но най- главното – разбирайки, че ситуацията в страната е повече от сериозна и заплашва да излезе от контрол, защото протестиращите трудещи се да да спрат не смятат, а в сряда силовите структури засилват колебанията и шетанията – тази френска полиция, която засега още в масата си се подчинява на указанията на правителството на Макрон, но напълно може да се откаже да изпълнява заповедите на правителството, ако от нея поискат по-радикални и решителни действия по отношение на протестиращия народ (вече има факти за солидарност наполицаите с протестиращите, а и профсъюза на полицаите призвал своите членове в рамките на настоящите протести към всеобща стачка на работниците в полицията), правителството на Франция начело с президента Макрон е принудено да отиде на по-сериозни отстъпки за трудовия народ, отколкото били озвучени преди (отмяната на повишаването на налога на горивото и замразяване на комуналните тарифи за 2019 г.).
Макрон в своето обръщение пообещал на трудещото се население на Франция:
«Минималният размер на заплащане на труда ще нарасне със €100 на месец, от май 2019 година. Освен това, започвайки от 2019 година няма да се облагат с налози и социални плащания извънредните часове работа. Освен това ще бъде установена в края на годината специална премия за сътрудниците, не облагаема с налози, нито със социални плащания».
Исканията на протестиращите «били чути » от буржоазната власт. И макар, че нито едно от тях не е изпълнено в пълен обем, това все пак е определен успех, определена и немалка победа на протестиращия народ на Франция, добре доказваща истината, за която винаги са говорили марксистите: в класово общество угнетените и експлоатирани класи подобряват своето положение само с непримирима класова борба с класата на експлоататорите. Никакие просьбы, увещевания, петиции и референдумы тут не помогут.
Материалната сила (държавният апарат на насилие на класата на експлоататорите, удържаща експлоатираните в робство и подчинение) може да бъде победена само от друга материална сила (сплотените действия на организираните трудещи се маси).
«Освобождението на работническата класа е дело в ръцете на самата работническа класа».
МЛРД РП
[1] https://www.gazeta.ru/politics/2018/12/10_a_12090199.shtml
"МОЖЕ БИ"- МУЗИКА АНИТА ХРИСТО...
Да бъдеш готов да служиш