Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
26.01.2019 01:54 -
ПЪРВИЧНИЯТ ГРЯХ
Гордост и смирение
"Знаете ли, любезни читатели, кой грях се е появил най-напред? Преди още да е имало кражби, лъжи, измами, убийства, прелюбодеяния, чревоугодие, клевета, гняв, злоба, и пр., се е появила гордостта. Един от първите и най-светли ангели Божии - Денница, се възгордял пред Бога и поискал да стане подобен на Всевишния. Но тая гордост не го издигнала, а го свалила в преизподнята. Тая гордост положи началото на злото в света. Тя породи и всички останали грехове. Тя погуби и човешкия род. Тя стана основа на ада, извор на пороците, ключ на греха, причина за падението, път на гибелта. Сатаната се възцари в царството на мрака и седна върху трона на гордостта. Той подбуди и човеците към гордост и чрез тая гордост пося по света всички злини. Господ Иисус Христос, Който дойде на земята, за да разруши делата на дявола, /1 Иоан 3;8/, посочи лекарството против гордостта - смирението. То е първата добродетел, която Той възвести в Своята дивна проповед на планината. Блаженствата започват с божествените думи: "Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно /Мат. 5;3/. По единодушното свидетелство на светите отци, бедните по дух са смирените.
Да разгледаме най-напред гордостта.
Гордостта! Кой от нас не я е виждал? Кой от нас не се е натъквал на бодилите й!? Ние всички я познаваме от живота, защото тя не е нещо рядко. Тя ни посреща навред, дето живеят човеци. Тя тича по улиците, перчи се по площадите, стъпва тежко-тежко из обществените места. Тя седи важно на меките кресла из учрежденията. Тя и в църква влиза с фарисейска надменност, има достъп даже и в монашеските килии. Тя лъха от всяка по-важна особа, тя наднича от почти всеки прозорец. Тя е надута, натруфена, начервена, набелена и минава самонадеяно и самодоволно, тъй че всички да я видят. Нейното естество не й позволява да се крие. Тя иска да блести и да смайва. Тя иска да бъде предмет на внимание и удивление. Тя сама сочи себе си и за да бъде видяна отвсякъде, търси да застане по-нависоко. Гордостта върви все нагоре. Тя понякога дори лети в шеметни висини. Три са степените на гордостта: първата е тщеславие. Дяволът е хитър, той не поставя човекът на главоломна висина, за да го пусне после стремглаво в ада оттам. Тщеславие, е старославянска дума, и означава "търсене на щетна, тоест - на празна, суетна, човешка слава". Великият познавач на човешките добродетели и пороци и тънък психолог на духовния живот, св. Иоан Лествичник, счита, че тщеславието и гордостта са различни моменти от развитието на един и същи порок. Тщеславието не подбира род или съсловие. Както болестта може всекиго да нападне, тъй и то у всеки човек може да се вгнезди. Знатните и великите намират в знатността си повод за тщеславие. Но и простосмъртните умеят да открият нещичко в себе си, с което да се похвалят. Блез Паскал, с присъщата си дълбочина на мисълта, споделя: "Суетността е толкова дълбоко закотвена в сърцето на човека, че и войникът, и прислужникът, и готвачът, и хамалинът се хвалят, и всеки иска да има почитатели." Тщеславието е резултат на падението. Докато човекът беше достоен за облажаване, не търсеше за себе си слава, а въздаваше на Създателя си хвала. Откакто стана достоен за окайване, взе да жадува да го облажават и хвалят. Господ казва: "Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве." /Матея 6;1-4/. По силата на духовните закони, щом се похвалиш с доброто, което си направил, ти го загубваш. Тщеславният християнин е винаги глупав от гледище на божествената мъдрост. От суетност, той се хвали пред всички с насъбраните си богатства. А който много показва скъпоценностите и съкровищата си, той непремнно ще бъде ограбен от крадците. Невидимият подбудител на тщеславните помисли у нас, е изобретателят на гордостта, нашият заклет враг - дяволът. Той внушава на нископоклонните ласкатели да гълеличкат с приятни похвали слуха на тщеславните души, било за да се домогнат сами до някои облаги, било за да напакостят на суетните славлюбци. Има и ласкания, които произлизат от добри и любящи, но непросветени сърца. Но истинският християнин, който знае какви опустошения може да причини в славолюбивата душа само една похвала, никога не би си позволил да ласкае и подбужда към тщеславие. Надменността е втората разновидност на гордостта. Надменният човек, понеже вижда, че надменността на другите стеснява полетите на неговата собствена надменност, започва всички и всичко у тях да унижава и осъжда. Ако види у някой свой съперник пороци, изобличава ги ожесточено и ги изважда на показ пред всички. И тогава, тайният смисъл на неговата постъпка е следният: "Вижте, какъв е онзи! Колко са лоши делата му! Колко е низка душата му! Аз не съм такъв!" Ако той види у съперника си добродетели, не само, че не се прекланя пред тях, но ги осмива с жлъчна ирония. Надменността е по-далекогледа. Тя не търпи нищо, което я засенчва. С надменността, най-често е свързана завист. А завистта носи в себе си своето наказание. Надменният, е и гневлив. А гневливият сам раздухва огънят на своето страдание. "Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен." Казва Спасителят. За надменността, небесното правосъдие е избрало най-страшното наказание - унижението, и то вечносто и безкрайно унижение. Надменността сама себе си величае. Третата и най-страшна разновидност на гордостта, е възгордяването против самия Бог. На тази степен се издигна самозабравилия се Денница. Но тази висота бе толкова шеметна, дори за самия него, че той не можа да се задържи и се провали. Той казваше: "Ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди, ще бъда подобен на Всевишният. /Ис.14;13-14/. Но тая гордост го свали вдън преизподнята. С подмамване към такава гордост, сатаната прелъсти и нашите прародители. "Ще бъдете като богове." /Битие 3;5/. И първите човеци, тръгнали по примамливия път на гордостта, паднаха, и то тъй дълбоко, че сами вече не можаха да станат, та трябваше Сам Божият Син - Въплътената Любов - да слезе на земята, за да ни изкупи и спаси. "На гордите Сам Бог се противи." /Иаков 4;6/. Гордият дух всякога противоречи и от никого не желае да бъде поучаван. Той е деспотичен, крайно себелюбив и жесток. Той иска да бъде като бог. Гордостта е корен и начало на всички грехове. "Всички най-велики бедствия, са произлизали от гордостта." Казва Св. Иоан Златоуст. И всички злини и ужаси, които тепърва ще дойдат на грешната земя и които вече имат историята си в близката ни Втора световна война, произлизат пак от гордостта. "Пред погибел гордост върви и пред падение - надутост." /Притчи 16;18/. Нашият православен народ, е стъкмил в библейски дух поговорката: "Който високо хвърчи, той ниско пада." Наказанието на горделивеца, е неговото падение.
В пълна противоположност на гордостта стои смирението.Както гордостта е извор на всички пороци, така смирението - това е майката на всички добродетели. Св Иоан Златоуст нарича смирението основа, на която "може да се изгради без опасност и всичко друго" добро и спасително за нас."И обратно - ако тази основа липсва, макар някой в своя живот да се възвиси до небето, всичко съградено леко ще се разруши и ще има лош край". Човекът е създаден за смирение, а не за гордост. Апостол Павел пише: "Какво имаш, което не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?" /1 Кор.4;7/. Едно от първите качества на смирението, е кротостта. Смиреният не се вълнува от доброто или злото, което говорят за него: хвалят ли го, той не отнася похвалата към себе си, защото чувствува, че е нищо. Ако говорят лошо за него, той се смята за още по-лош и си казва: "Те не ме познават. Иначе още по-лошо биха говорили за мене." Ако го клеветят или осъждат, той не се оправдава и безпокои, защото мисли за Божия съд, на който ще бъдат съдени справедливо не само делата, но и помислите на човека. Светците никога не са се сърдели на своите оскърбители. Напротив, те са виждали в тяхно лице благодетели и затова са ги обичали в душите си и са се молели за тях. Когато са ги хулели, са търпели, защото са очаквали оправдание от Бога. Свети Пророк и цар Давид, който е писал дивни псалми и имал пророчески дар, и станал далечен праотец на Иисуса Христа по плът, е казвал в дълбоко смирение: "Аз пък съм червей, а не човек." /Пс. 21;7/. Висотата на смирението се доказва и с това, че Бог го цени най-високо и най-много го възнаграждава. Хората ценят богатството, а Бог - смирената душа. В смирението е скрита Славата Божия. Със смирението е свързан един чуден парадокс: колкото по-добродетелен става човек, толкова по-грешен се чувствува. "В истинското смирение се забелязва глад и жажда за Божията благодат." Пише Св. Тихон Задонски. Такива биват прославени от Бога, въпреки желанието си. "Аз ще прославя ония, които Мене прославят." /1 Цар. 2;30/." Из "Гордост и Смирение",
Архимандрит Серафим Алексиев
"Знаете ли, любезни читатели, кой грях се е появил най-напред? Преди още да е имало кражби, лъжи, измами, убийства, прелюбодеяния, чревоугодие, клевета, гняв, злоба, и пр., се е появила гордостта. Един от първите и най-светли ангели Божии - Денница, се възгордял пред Бога и поискал да стане подобен на Всевишния. Но тая гордост не го издигнала, а го свалила в преизподнята. Тая гордост положи началото на злото в света. Тя породи и всички останали грехове. Тя погуби и човешкия род. Тя стана основа на ада, извор на пороците, ключ на греха, причина за падението, път на гибелта. Сатаната се възцари в царството на мрака и седна върху трона на гордостта. Той подбуди и човеците към гордост и чрез тая гордост пося по света всички злини. Господ Иисус Христос, Който дойде на земята, за да разруши делата на дявола, /1 Иоан 3;8/, посочи лекарството против гордостта - смирението. То е първата добродетел, която Той възвести в Своята дивна проповед на планината. Блаженствата започват с божествените думи: "Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно /Мат. 5;3/. По единодушното свидетелство на светите отци, бедните по дух са смирените.
Да разгледаме най-напред гордостта.
Гордостта! Кой от нас не я е виждал? Кой от нас не се е натъквал на бодилите й!? Ние всички я познаваме от живота, защото тя не е нещо рядко. Тя ни посреща навред, дето живеят човеци. Тя тича по улиците, перчи се по площадите, стъпва тежко-тежко из обществените места. Тя седи важно на меките кресла из учрежденията. Тя и в църква влиза с фарисейска надменност, има достъп даже и в монашеските килии. Тя лъха от всяка по-важна особа, тя наднича от почти всеки прозорец. Тя е надута, натруфена, начервена, набелена и минава самонадеяно и самодоволно, тъй че всички да я видят. Нейното естество не й позволява да се крие. Тя иска да блести и да смайва. Тя иска да бъде предмет на внимание и удивление. Тя сама сочи себе си и за да бъде видяна отвсякъде, търси да застане по-нависоко. Гордостта върви все нагоре. Тя понякога дори лети в шеметни висини. Три са степените на гордостта: първата е тщеславие. Дяволът е хитър, той не поставя човекът на главоломна висина, за да го пусне после стремглаво в ада оттам. Тщеславие, е старославянска дума, и означава "търсене на щетна, тоест - на празна, суетна, човешка слава". Великият познавач на човешките добродетели и пороци и тънък психолог на духовния живот, св. Иоан Лествичник, счита, че тщеславието и гордостта са различни моменти от развитието на един и същи порок. Тщеславието не подбира род или съсловие. Както болестта може всекиго да нападне, тъй и то у всеки човек може да се вгнезди. Знатните и великите намират в знатността си повод за тщеславие. Но и простосмъртните умеят да открият нещичко в себе си, с което да се похвалят. Блез Паскал, с присъщата си дълбочина на мисълта, споделя: "Суетността е толкова дълбоко закотвена в сърцето на човека, че и войникът, и прислужникът, и готвачът, и хамалинът се хвалят, и всеки иска да има почитатели." Тщеславието е резултат на падението. Докато човекът беше достоен за облажаване, не търсеше за себе си слава, а въздаваше на Създателя си хвала. Откакто стана достоен за окайване, взе да жадува да го облажават и хвалят. Господ казва: "Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве." /Матея 6;1-4/. По силата на духовните закони, щом се похвалиш с доброто, което си направил, ти го загубваш. Тщеславният християнин е винаги глупав от гледище на божествената мъдрост. От суетност, той се хвали пред всички с насъбраните си богатства. А който много показва скъпоценностите и съкровищата си, той непремнно ще бъде ограбен от крадците. Невидимият подбудител на тщеславните помисли у нас, е изобретателят на гордостта, нашият заклет враг - дяволът. Той внушава на нископоклонните ласкатели да гълеличкат с приятни похвали слуха на тщеславните души, било за да се домогнат сами до някои облаги, било за да напакостят на суетните славлюбци. Има и ласкания, които произлизат от добри и любящи, но непросветени сърца. Но истинският християнин, който знае какви опустошения може да причини в славолюбивата душа само една похвала, никога не би си позволил да ласкае и подбужда към тщеславие. Надменността е втората разновидност на гордостта. Надменният човек, понеже вижда, че надменността на другите стеснява полетите на неговата собствена надменност, започва всички и всичко у тях да унижава и осъжда. Ако види у някой свой съперник пороци, изобличава ги ожесточено и ги изважда на показ пред всички. И тогава, тайният смисъл на неговата постъпка е следният: "Вижте, какъв е онзи! Колко са лоши делата му! Колко е низка душата му! Аз не съм такъв!" Ако той види у съперника си добродетели, не само, че не се прекланя пред тях, но ги осмива с жлъчна ирония. Надменността е по-далекогледа. Тя не търпи нищо, което я засенчва. С надменността, най-често е свързана завист. А завистта носи в себе си своето наказание. Надменният, е и гневлив. А гневливият сам раздухва огънят на своето страдание. "Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен." Казва Спасителят. За надменността, небесното правосъдие е избрало най-страшното наказание - унижението, и то вечносто и безкрайно унижение. Надменността сама себе си величае. Третата и най-страшна разновидност на гордостта, е възгордяването против самия Бог. На тази степен се издигна самозабравилия се Денница. Но тази висота бе толкова шеметна, дори за самия него, че той не можа да се задържи и се провали. Той казваше: "Ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди, ще бъда подобен на Всевишният. /Ис.14;13-14/. Но тая гордост го свали вдън преизподнята. С подмамване към такава гордост, сатаната прелъсти и нашите прародители. "Ще бъдете като богове." /Битие 3;5/. И първите човеци, тръгнали по примамливия път на гордостта, паднаха, и то тъй дълбоко, че сами вече не можаха да станат, та трябваше Сам Божият Син - Въплътената Любов - да слезе на земята, за да ни изкупи и спаси. "На гордите Сам Бог се противи." /Иаков 4;6/. Гордият дух всякога противоречи и от никого не желае да бъде поучаван. Той е деспотичен, крайно себелюбив и жесток. Той иска да бъде като бог. Гордостта е корен и начало на всички грехове. "Всички най-велики бедствия, са произлизали от гордостта." Казва Св. Иоан Златоуст. И всички злини и ужаси, които тепърва ще дойдат на грешната земя и които вече имат историята си в близката ни Втора световна война, произлизат пак от гордостта. "Пред погибел гордост върви и пред падение - надутост." /Притчи 16;18/. Нашият православен народ, е стъкмил в библейски дух поговорката: "Който високо хвърчи, той ниско пада." Наказанието на горделивеца, е неговото падение.
В пълна противоположност на гордостта стои смирението.Както гордостта е извор на всички пороци, така смирението - това е майката на всички добродетели. Св Иоан Златоуст нарича смирението основа, на която "може да се изгради без опасност и всичко друго" добро и спасително за нас."И обратно - ако тази основа липсва, макар някой в своя живот да се възвиси до небето, всичко съградено леко ще се разруши и ще има лош край". Човекът е създаден за смирение, а не за гордост. Апостол Павел пише: "Какво имаш, което не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?" /1 Кор.4;7/. Едно от първите качества на смирението, е кротостта. Смиреният не се вълнува от доброто или злото, което говорят за него: хвалят ли го, той не отнася похвалата към себе си, защото чувствува, че е нищо. Ако говорят лошо за него, той се смята за още по-лош и си казва: "Те не ме познават. Иначе още по-лошо биха говорили за мене." Ако го клеветят или осъждат, той не се оправдава и безпокои, защото мисли за Божия съд, на който ще бъдат съдени справедливо не само делата, но и помислите на човека. Светците никога не са се сърдели на своите оскърбители. Напротив, те са виждали в тяхно лице благодетели и затова са ги обичали в душите си и са се молели за тях. Когато са ги хулели, са търпели, защото са очаквали оправдание от Бога. Свети Пророк и цар Давид, който е писал дивни псалми и имал пророчески дар, и станал далечен праотец на Иисуса Христа по плът, е казвал в дълбоко смирение: "Аз пък съм червей, а не човек." /Пс. 21;7/. Висотата на смирението се доказва и с това, че Бог го цени най-високо и най-много го възнаграждава. Хората ценят богатството, а Бог - смирената душа. В смирението е скрита Славата Божия. Със смирението е свързан един чуден парадокс: колкото по-добродетелен става човек, толкова по-грешен се чувствува. "В истинското смирение се забелязва глад и жажда за Божията благодат." Пише Св. Тихон Задонски. Такива биват прославени от Бога, въпреки желанието си. "Аз ще прославя ония, които Мене прославят." /1 Цар. 2;30/." Из "Гордост и Смирение",
Архимандрит Серафим Алексиев
Търсене
За този блог
Гласове: 10173
Блогрол
1. НЕЩО МНОГО МЪДРО
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ