Антибългарският БХК ни издейства жълт картон за помощите на циганите.
България е нарушила Европейската социална харта като не е успяла да изпълни задълженията си да обезпечи правото на всеки, който няма достатъчно доходи, да ползва социалното подпомагане, предоставяно от държавата.

Безродникът Красимир Кънев, председател на антибългарската организация БХК, която съди нон-стоп България

Това постанови Европейският комитет по социални права (ЕКСП), съобщиха от антибългарската организация за защита правата на цигани и педали – “Българския” хелцински комитет (БХК). Решението бе постановено по повод колективната жалба, подадена през 2008 г. от Европейския център за правата на ромите (ЕЦПР) в сътрудничество разбира се с БХК. Жалбата се отнася до измененията в Закона за социалното подпомагане от 2006 и 2008 г., които драстично ограничиха времето, през което гражданите могат да получават социални помощи. В нея се твърди, че тези ограничения имат незаконно и непропорционално голямо въздействие върху циганите, върху жените и върху други маргинализирани групи. Разбира се тук жените са споменати само за цвят, а и вероятно става дума само за циганските жени, защото българските работят, а доста от тях се налага да работят и на две места. Тези, които не работят пък, трудно биха могли да се вредят за каквито и да е помощи от хилядите циганки. В решението си Комитетът подчертава, че достъпът до социална помощ не може да бъде предмет на времеви ограничения, ако засегнатите лица продължават да покриват основното условие за получаване на социална помощ, установено с чл. 13, пар. 1 от Европейската социална харта. Намаляването или прекратяването на социалното подпомагане не противоречи на Европейската социална харта само когато не лишава лицата, които имат нужда от такова подпомагане, от средства за съществуване. Комитетът заключава, че „социалната помощ трябва да бъде предоставяна толкова дълго, колкото е необходимо, за да може засегнатите лица да продължават да живеят по начин, съвместим с човешкото им достойнство. Защо обаче в редица други страни членки на ЕС има подобни закони, включително и в Германия, но за тяхното приемане не се намира кой да се произнесе? Комитетът също така намира, че измененията на Закона за социалното подпомагане по всяка вероятност имат значителен ефект върху най-непривилегированите групи и по-специално разбира се върху циганите.

Приветствайки решението председателят на антибългарския БХК Красимир Кънев цинично заяви: „Решението на Комитета е логично и в пълно съответствие с неговия подход към правото на социално подпомагане. За да го изпълни, правителството на България трябва да измени Закона за социалното подпомагане и да възстанови положението отпреди 2006 г., т.е. социалното подпомагане да стане отново зависимо единствено от наличието на индивидуална нужда, без времеви ограничения.”

Робърт Кушен, управляващ директор на ЕЦПР, отбеляза: „Ние приветстваме решението на Комитета по социални права и си даваме сметка за неговите значими последици за системите на социални грижи в цяла Европа. Комитетът отхвърли довода на българското правителство, че твърдите срокове за получаване на социални помощи са необходими за намаляване зависимостта от системата на социалното подпомагане. Решението на Комитета принуждава всички страни, участнички в Европейската социална харта, да поддържат един индивидуализиран подход при определяне на нуждата от това подпомагане и да продължат да предоставят социално подпомагане толкова време, колкото налага съществуващата нужда от него.”

Пълният текст на решението на ЕКСП по колективната жалба № 48/2008 на Европейския център за правата на ромите срещу България е достъпна на сайта на ЕЦПР: www.errc.org. Българското правителство трябва да докладва на Комитета по социални права за взетите мерки във връзка с изпълнение на решението до окончателното разрешаване на проблемите.