Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2009 21:31 - Ран-Ът - Досие за убийството на България. Технология на разрухата. Иван ПЕХЛИВАНОВ
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1501 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.12.2009 21:41


 

В началото на 1990 г. в българското посолство във Вашингтон се явил г-н Ричард Ран и поискал виза за частно посещение в България. Пристигнал в София и се оказало, че правителството на Луканов го било поканило заедно с г-н Ът да изработят със смесен екип от американски и български специалисти “Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика на България”. Така се появява докладът, известен като програмата “Ран-Ът”. Проектът “Ран-Ът” е книга от няколко стотин страници, написан е на английски и след това преведен на български език през 1990 г. Раздаден е на народните представители въ Великото народно събрание за обсъждане в пленарно заседание. То не се е състояло и проектът е бил иззет и е станал такава рядкост, че член на правителството на Луканов дори отрича неговото съществуване. На 10 ноември т.г. в. “Дума” публикува своеобразен прочит на проекта “Ран-Ът”, според нас удобно избирателен. Целта е да бъде свалена вината от Ричард Ран и Роналд Ът, и 29 български икономисти и тя безадресно да бъде прехвърлена на някакви авантюристични схеми на МВФ и Световната банка. Ето най-характерните моменти от един обективен прочит. 1. Определена е посоката на промените В увода на проекта е казано: “България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара”... (2-1) Следователно Лукановци, Младеновци и Лиловци още в първите месеци след промяната са поели път към “демократичния капитализъм”, направили са “редица важни стъпки” по него, поискали са и външно съдействие. В същото време те лицемерно говореха за демократичен, за модерен и прочее социализъм. На два пъти милиони наивници им повярваха, даваха им гласове и власт, която те употребиха в мръсни игри. Чудно ли е защо така набързо се отърваха от нея? Случайно ли е, че докладът на Р. Ран и Р. Ът е дълбоко скрит, а някои от най-доверените им лакеи даже отричат неговото съществуване. 2. България е хвърлена в гибелна приватизационна авантюра В програмата “Ран и Ът” е записано: “Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила. Нещо повече, тя ще трябва да бъде осъществена в една социална, законодателна и административна среда, която в значителна степен е по-малко приспособима, отколкото в страни с много успешни, макар и много по-умерени приватизационни програми. Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия, за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който се намира”. (4-3) Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе “най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.” 3. Разкрита е истината за приватизацията “Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация.” (4-3) “Процесът на приватизация, при който притежаваните от държавата средства и предприятия се прехвърлят на собственици и управители от частния сектор предлага на България един стегнат начин за реформиране и преструктуриране на нейните промишлени предприятия” (4-3) Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Тези редове дават яснота на мъглявите понятия “структурни реформи”, “преструктуриране на икономиката” и пр. Истинското им съдържание е - чрез приватизация частни лица да присвоят “държавните средства и предприятия”. Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт. 4. Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизацията Проектът “Ран и Ът” предписва: Приемане на “Закон за приватизация на държавната и на общинската индустрия”. (4-3) Създаване на “Агенция и на комисии по приватизацията”. (4-4) • Всеобща приватизация: “България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите...”(4-1) Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата! • Светкавична приватизация: “Например ако целта на Агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите... би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие”.(4-10) Тук се чувства участието на групата българи в екипа на Ран и Ът, приложили опита си по тримесечното планиране и по наднормените възнаграждения, придобит в практиката им от “тоталитарното” време. • Използване на всички средства, включително и принудата: “Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента”. (4-11) Тази рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Така се роди самочувствието на една личност, която по-късно се провикна: “Мога да приватизирам всичко и веднага, стига да не ме питат за колко и на кого го продавам”. 5. Обявени са “процедурите” “Процедурни” (4-12) са наречени най-важните приватизационни въпроси, засягащи и държавата, и всеки гражданин. Първият от тях е озаглавен: “Заблудата за стратегическия сектор”.(4-13) Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни “по странна логика” ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. “Изключение направили само Ямайка и Аржентина... България би трябвало просто да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия, и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка.” (4-17) Всъщност “странна логика” е прокарана в проекта “Ран и Ът”. В 1990 година България е била на 20-о място в света по производство на електроенергия и на човек от населението е имала 3 пъти по-голям енергодобив от Аржентина! Ямайка изобщо не е в класацията по този показател. Защо ни се предлага техния опит, а не например този на Полша, Чехия, Словакия и Унгария? • Като “процедурен” е поднесен и въпросът за използване при приватизацията на “мръсни пари”. “Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единствен начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите”. (4-20) Този дълъг цитат от програмата “Ран и Ът” добре показва защо е безплоден дългогодишният шум за “мръсните пари”. Оказва се: • “Мръсни” са парите до 1989 г. и те не са другаде, а у “иначе честни хора”, въвлечени в незаконни действия, просто защото това е бил единствен начин за осигуряване на материално благополучие; след това всичко е честно, няма корупция, няма грандиозен грабеж на обществените ценности! • Приватизацията не трябва да се обременява с цели, свързани със спазването на законите. 6. Паричната реформа, банковата система, данъчната политика Това са кратки, но ясни раздели: “България трябва незабавно за узакони свободното обръщение на чужди валути и да разшири и либерализирира съществуващите валутни търгове” (5.1) “България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки”. (5-1) “Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама”. (5-9) “А е възможно необходимите за него (за бърза степен на икономически растеж - б.а.) условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената “шокова терапия”, каквато наскоро изпита Полша. “Шоковата терапия” има очевидни предимства, но има и някои “жестоки” страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й”.(5-6) “По-нататъшната реформа трябва да включва приватизацията на банките.” (6-1) “Съществуващата в България данъчна система не е пригодена за пазарна икономика” (8-9) “В дългосрочен план данъчната система на България трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно моделиран по подобие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия”.(8-7) 7. За промени в Конституцията и други основни държавни документи В действителност проектът “Ран и Ът” направо предлага “Модел за Конституция на Народна република България”.(7-20) В 1879 г. България е намерила сили да избере Учредително събрание с личности, приели една от най-демократичните конституции в Европа. 111 години по-късно правителството поискало проекта и 29 българи, научно титуловани участници в разработката му, не са почувствали неудобство да ни се предлага вносен готов проект за Конституция. Той, според предложителите е: “Моделът има за основа най-вече конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други - просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране”. (8-7) “Защита единствено на негативните права... Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих”.(8-4) “Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България”.(9-22) Като следва тази философия проектът “Ран и Ът” предлага основни изменения и в Конституцията на НРБ, и в Указ 56. Някои от тях са: • Да се отмени чл.16 от Конституцията на НРБ, който ограничава “Собствеността върху полезните изкопаеми, естествените източници на енергия, ядрената енергия, железопътния транспорт, пощите, телеграфа, телефоните, радиото, телевизията, горите, водите и пътищата с нациоално значение единствено като държавна”. (9-18) • Да се отмени ал.1 от чл.29 на Конституцията на НРБ, която дава на държавата изключителното право да се занимава с някои стопански дейности - “В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност”. (9-19) • Да се отмени чл.19 от Конституцията на НРБ - “Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемачество и на пазарна икономика”.(9-18) 8. Социалното дело Това е разделът в проекта “Ран и Ът”, който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: “Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи”.(13-1) По-нататък в проекта следват ред важни откровения: “Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата - около 1 000 000. Що се отнася до инфлацията, икономистите на българското правителство предвиждат, че нивото й ще достигне 80-90 % през 1990 г. и над 200 % през 1991 год. Тези изчисления обаче са направени, преди да влезе в сила сегашният план на индексация на заплатите и пенсиите и те трябва да се считат за остарели”.(13-3) “През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара - несигурност и пазарни цени”.(13-3) (Никой от българските участници не си е направил труда да обясни на чужденците смехотворността на твърденията за “спартански условия при социализма” - виж таблицата). 9. Селско стопанство • “Приватизация на земята... накрая счита се, че е изключително важно процесът на приватизация да мине бързо. Стопанският сектор е в толкова лошо положение, че да се пропусне още един производствен сезон поради неуспех в провеждането на приватизацията, би било трагично. Затова се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце. Това ще позволи да се земат решения за сеитбата преди началото на новия сезон. Ако приватизацията се забави съществено след тази дата, съществуващите неефективности и неправилното разпределение на ресурсите ще измъчват селското стопанство още един сезон и ще доведат до рязко намаляване на продукцията” (17-3) Тази извадка от проекта “Ран и Ът” разкрива неговата философия и практика в един от главните отрасли на България – селското стопанство. Вижда се коренът на последвалата трагедия – неговото унищожаване доведе до ликвидация на 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн. говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране. 10. Забравеното от проекта “Ран-Ът” То не е по-малко съществено отколкото самите му разработки, на които съвсем телеграфно се спряхме досега: 1. Пропуснати са проблемите за външните ни пазари Българската икономика беше силно обвързана с външната търговия. Към 1988-1989 година: • Външният ни стокообмен се изравни с националния доход; • Експортът доближи 20 % от обществения продукт; • Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си; • Дори през 1989 г. износът ни по II направление стигна 3,13 млрд.долара. Какво ни очакваше при загуба на традиционните пазари? Какво да се направи, да не ги загубим? Как да се задържим на стратегическия пазар Русия? Как да осигурим нови пазарни позиции след промяната? Тези и ред други въпроси очакваха отговор в проекта “За икономически растеж и преход към пазарна икономика”, обаче няма и дума по тях. 2. Липсва анализ по външния ни дълг Единственото казано е: “България страда и от огромен външен дълг. Размерът на дълга в конвертируема валута през март 1990 г. наближаваше сумата 9,2 млрд.долара”(5-3). (Тази цифра е точна. В същото време нашето правителство заблуждаващо я обяви като 10,5 млрд.щ.д., а някои вестници тогава свободно я раздуха на 12,5 млрд.щ.д.- б.а.). За чуждите задължения към България е казано: “Другите държави дължат на България около 2,6 млрд. долара, но за жалост перспективите тези пари да се издължат не са големи. Най-големият длъжник на България е Ирак – с 1,2 мрлд. долара, които се изплащаха в доставки на нефт преди развитието на кризата в Персийския залив...” (5-3) И тук крупни въпроси не са получили отговор: • Кой и защо допусна да се удвои дългът през 1986-1989? • Какви са пътищата за бързото му погасяване? • Защо от валутния резерв, възлизащ към 1.1.1990 г. на 1,38 млрд.щ.д. не се погасиха 600 млн.щ.д. от дълга, за да не се отиде към катастрофалния мораториум? • Кой и за какво пропиля резерва? • Кой и защо трансформира в държавен дълг задълженията на отрасловите ни банки пред чуждестранните частни банки? Нали в доклада “Ран и Ът” се препоръчва изключването на държавата от практическата икономика?

Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществен живот на България.

 

Настоящата статия съдържа главно извадки от проекта “Ран-Ът”. От тях читателите могат да получат макар и бегла представа за този мистериозно изчезнал труд. Едно от най-характерните явления около проекта “Ран - Ът” е, че той е реализиран изцяло, а в някои случаи дори е преизпълнен. Проектът може да се определи като Технология за взривяване на България, защото неговите препоръки имат действието на бомба, заложена в основите на икономиката ни. Ето какво бе заредено в нейните невралгични възли: По приватизацията на държавната собственост

 

• 100% приватизация на държавната индустрия (всичките 2200 предприятия!); • Да се започне от стратегическите направления: енергетика, транспорт, комуникации, експлоатация на природни ресурси; • 100 % приватизация на търговията (всичките 13 000 обекта в 2-годишен срок, по график, включващ 2000 обекта на тримесечие!; • Изключване на парламента от обсъждане на приватизацията на обектите, независимо от тяхната значимост; • Превръщане на приватизацията в най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила; • Обръщане гръб на успешните приватизационни програми на други страни, защото включвали не повече от две дузини предприятия за период от няколко години. Приватизационният взрив унищожи материалната база на цялата индустрия

 

Екип от български съветници

Професор Иван Ангелов Старши икономически съветник на министьр-председателя Венцислав Антонов ВИИ “Карл Маркс” Румен Аврамов Икономически институт, БАН Валери Борисов Юридически съветник Министерство на икономиката и планирането Д-р Венцислав Димитров Икономически институт, БАН Д-р Генчо Димов Старши икономист Министерство на външноикономическите връзки Стою Дулев Заместник-министър на икономиката и планирането Д-р Никола Гълъбов Икономически институт БАН Професор Илия Георгиев Икономически институт БАН Д-р Румен Георгиев Генерален директор Минералбанк Димитър Костов Заместник-министър на финансите Д-р Иван Костов ВМЕИ “Ленин” Емил Хърсев ВИИ “Карл Маркс” Татяна Хубенова Икономически институт БАН Д-р Димитър Иванов Икономически институт БАН Професор Лилия Каракашева Главен директор Министерство на външноикономическите връзки Д-р Найден Найденов Заместник-министър на икономиката и планирането Д-р Невяна Кръстева Научен сътрудник Министерство на външноикономическите връзки Георги Панков Заместник-министър на икономическата реформа Професор Огнян Панов Директор Институт по държавно и стопанско управление Атанас Папаризов Генерален директор Министерство на външноикономическите връзки Д-р Огнян Пишев Старши икономически съветник на Президента Д-р Иван Пушкаров Икономически институт БАН Професор Димитър Шопов Заместник-председател Комитет по труда и социалното осигуряване Боян Славейков Икономически институт БАН Професор Стефан Стоилов Министър на икономическата реформа Професор Милчо Стоименов ВИИ “Карл Маркс” Професор Тодор Вълчев Икономически институт БАН Христина Вучева Научно-изследователски институт Министерство на финансите

Длъжностите на сътрудниците от българския екип, както и названията на българските организации са преведени от английския текст и съответстват на момента на подготовката на доклада.

http://www.novazora.net/2009/issue42/story_07.html

 

 
 


Тагове:   досие,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14682900
Постинги: 3832
Коментари: 6815
Гласове: 7731
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930