Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2010 19:32 - За преселението на народа, от 'край земя', на Дунав, и за мартениците – 3 песни, от 'Веда Словена'
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3472 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 28.02.2010 21:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Песните са записани на родопско-мървашки диалект, през 19-ти век!

Едно врeмя, пролетта, когато щели да дойдат Ластувиците, събирали се девет моми та се пременували и ходили от къща на къща, та вързували на малките дeца на десната рока, едно бело и цървено конче от коприна, и пeели слeдоющата пeсна:                                                                           

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ – ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ(празничен ден, ластовичин ден)

Песна 1.
(първата песен е с леко осъвременен текст, за по-лесно четене)

Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Поминала заминала,
Та се ляту зададе,
Съсъ лятото лестовица  
Лестовица пеперица.
А знаешъ ли малко дете
Малку дете и юначе,
А знаешъ ли ил не знаешъ
От де иде лестувица  
Лестувица пеперица?
– Летувала на край земя
На край земя на поле-то,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Дваж ми са на поле шетатъ, 
Дваж ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земя доста хфална
Доста хфална плодовита 
Плодовита родовита,
Думали са наши деди
Наши деди наши сруци.
Богъ да бие Байна царе
Закаралъ ги утъ край земе 
Та ги каралъ презъ поле-то
Презъ поле-то, презъ море-то
Каралъ ги само малку
Само малку три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ.
Но си са доста плакали
Доста плакали и викали,
Че си земя оставили
Плодовита родовита,
Та ги докаралъ на пуста земя
На пуста земя запустена,
Де си моми не оратъ,
Де си моми ни сеятъ;
Ни си градятъ силна града,
Но си седятъ в гора-та 
В гора-та в пещера-та
В пещера-та в камене-те.
Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица, 
Та им дума проговори:
Ой ле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали
Заплакали завикали? 
Че си ва царя покаралъ
Та ва докаралъ на пуста земя
На пуста земя запустена,
Де си моми ни оратъ,
Де си моми ни сеетъ,
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хайде ми, юнаци, ни плачете
Не плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царя,
Ваше царя Байна краля,
Що да прави що да стори,
Че му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара младите юнаци  
Младите юнаци, малките моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земя
Пуста земя запустена,
Дека си йоще не сеятъ,    
Дека си йоще не оратъ,
Но си седятъ в пещера-та
В пещера-та в камене-те,
Дано се засели пуста земя,
Да не си е вече запустена.   
Доста ми вече плачте
Плачейте и викате!
Че ми седналъ Дивя крал,
Дигналъ си десна ръка
Съсъ ръка ва фалба фали, 
Че сте слезли отъ небе-ту,
Де ми седятъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Младите юнаци, малките моми
Да си оратъ на поле-ту, 
Да си оратъ да си сеятъ:
Та ви царя курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небе-ту.
Какъ им дума ластувица 
Лестувица пеперица,
Повече им нажалило
Нажалило натажило,
Та й думатъ и говоретъ:
Лесту ле лестувице,  
Дето бе земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земя заселили—
Та си оратъ малки моми
И си оратъ и си сеятъ;  
Дивя цар курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си ни фальба хвали:
Но ни се е нажалилу
Нажалилу натажилу  
Че сме си земя оставили
Плодовита родовита.
Курбанъ сме на Бога клали,
Клали сме деветъ крави
Деветъ крави яловити,
Ялувити, все отбрани,
Малки са моми готвили
Готвили ги и подправяли
Подправяли ги съ бела китка
Бела китка и куприца, 
Готвили ги доста подправени,
Кой си яде Бога хвали.
Откакъ сме дошли на Белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ колеме,
Съсъ курбанъ го хвалба фалиме, 
Курбанъ колеме даветъ крави
Деветъ крави яловити.
Яловити най-отбрани,
Та ги готвятъ малки моми;
Току моми що да правятъ, 
Като влезли във градината
Да си бератъ бела китка
Бела китка и куприца,
Но си китка не намерили,
Готвили ми без подправки, 
Та им са нажалило
Нажалило натажило,
Та заплакали и завикали,
Та ни са тъжно тъжили,
Та ни се е нажалело
Нажалело натъжило
а ластовица дума и говори:
Е, бре вие млади войводи,
Що сте вие заплакали
Заплакали завикали.   
Като ида на край земя
На край земя, мила ви родина,
Ще си флеза във сараи
Във сараи в градинката,
Откъсвам си бела китка   
Бела китка и куприца,
Литвамъ си на Белъ Дунавъ,
Та си фърлямъ бела китка
Бела китка и куприца—
Малки моми на Белъ Дунавъ,
Очи въртят на поле-то
Да им китка замириса.
Но ви се молба моля,
Да пишете бела книга
Бела книга черну писму,  
Да я разпратите по земя-та:
Кой си има малки деца,
Да усуче бело сукно
Бело сукно и червено,
Да му вържатъ на ръка-та  
На ръка-та на десната,
Кога си е вече лето
Лето и пролето.
Да му вържатъ да му думатъ:
Че не ми е бело сукно  
Бело сукно и червено,
Току си е маринка,
Останала отъ край земя;
Какъ си фъркамъ на поле-то
На поле-то на Белъ Дунавъ, 
Ще си фъркна в силния град
В силния град, в сарая—
Къде видя малки деца
На ръка им бело сукно
Бело сукно и царвено,    
Белу сукну и маринка,
Ще си спусна бела китка
Бела китка и куприца,
Ще я взематъ малки моми
Малки моми и девойки,    
Та си готвятъ и подправят.
Чули ми младите войводи
Чули ми лестувицата,
Та си писали бела книга
Бела книга черно писмо:   
К ой си ималъ малки деца,
Да им върже на ръката
Да им върже бело сукно
Бело сукно и червено.

 

Песна 2.

Мале ле, мила мале,
Слези ми, мале, на двори,      
Флези ми, мале, фъ бахчету (градинчето)
Дигни си, мале, подигни
Подигни златенъ камень,
Де си е, мале, маринка (мартеница)
Белу ми сукну царвену.
Фаркнала ми летнала
Летнала ми лестувица,
Летнала ми от край земе       
Утъ край земе, слану море,  
Летнала ми на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царнуту море,
Та си на дару (дърво) циркала,
Циркала, мале, напевала,
Фафъ уста и бела китка,   
Бела китка и куприца (копър?),      
Та са чудумъ чуди
Де да иде де да летне
Да си фарли бела китка
Бела китка и куприца,
Баксиш (подарък) носи утъ край земе.
Зачула е Юда самувила
Та хи дума и говори:
Е, ти пиле лестувица,
Що ми са чудумъ чудишъ
Та си циркашъ и напевашъ?
Я си фаркни тука долу
Тука долу фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае (къща)
Фафъ сарае фафъ бахче-ту.
На Царе му мажку дете,
Та те чека сега малу
Сега малу три нидели;
Варзала му стара майка
Варзала му на рока-та
Варзала му белу сукну
Белу сукну и царвену
Белу сукну маринка,
Сега гу веке утварзала,
Фафъ бахче-ту златенъ камень,
Пудъ камень гу турила—
Та ти са мольба моли,
Какъ си идешъ утъ край земе  
Отъ край земя - отечина (отечество),
Да си и баксиш (подарък) фарлишъ
Да си земешъ златна маринка,
Да уставишъ бела китка
Бела китка и куприца;
Та ти царе курбань коле
Курбанъ коле ду три голабче-та,
Ша ги гответъ малки моми,
Умреватъ (подправят) ги съ бела китка
Съ бела китка и куприца.
Чула ми лестувица,
Летнала си фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Камень дига; ни са дига,
Да си земе белу сукну
Белу сукну и царвену,
Белу сукну и маринка,
Та си рукна Юда самувила,
Подигна и златенъ камень,
Та си зела белу сукну
Белу сукну и царвену,
Уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Слези, мале, слези
Слези, мале, фафъ бахче-ту,
Подигни си златенъ камень,
Та си земи бела китка
Бела китка и куприца,
Отнеси е дуръ на царе,
Та му са фальба пофали:
Чи е летнала лестувица,
Летнала е утъ край земе,
Та си дойде на Белъ Дунавъ;
Ником" (с нокти) си баксишъ носила,
Утъ край земе утъ слану море,
Летнала си фафъ бахче-ту,
Подигнала златенъ камень,
Уставила бела китка
Бела китка и куприца. 
.............................................

Песна 5.

Лесту ле лестувица,
Била си била на край земе
На край земе на слану (солено) море,
Де са били наши царе
Наши царе, наши сруци (чичовци?)
Та са поле урали,
Та са поле сели,
Сели са бела пшеница,
Йоще никой ни е селъ, 
Училъ ги е Крали Марку.
Донела си бела китка
Бела китка и куприца,
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле голабче-та,
Зготвили ги малки моми
Зготвили ги наготвили ги,
Фарлили си бела китка
Бела китка и куприца,
Зготвили ги умревали ги,
Зготвили ги доста умрениви, подправени
Та са гозба гостетъ, 
Та си Бога фалетъ,
Чи та праща утъ край земе
Да летувашъ на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Мольба ти са, лесту, молетъ,
Па да дойдешъ ду година,
Баксишъ, лесту, да донесешъ,
Баксишъ, лесту, бела китка
Бела китка и куприца
Па ти царе курбанъ коле,
Ни ти коле голабче-та, 
Но ти коле деветъ крави 
Деветъ крави елувити,– ялови
Елувити се на отбуръ; все отбрани
Ако китка не донесешъ, 
Какъ си гответъ малки моми   
Нажелилу хми са натажилу,
Чи си гответъ ни умреватъ, без подправки
Ни е курбанъ дуръ на Бога.
Какъ си пеетъ малки моми,
Летнала си лестувица
Та си цирка и си пее:
Ой ле вие малки моми
Малки моми и девойки,
Доста ми царе курбанъ коле,
Доста ми са мольба молите!
Да замине лету и пролету,
Па ша летна на край земе
На край земе на слану море,
На край земе да зимувамъ.
Ега веке да си летна - кога вече да си литна
Да си летна да си фаркна,
Ша си летна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае,
Ша си циркамъ на дароту (дървото)
Да ме чуе малка мома
Малка мома утъ сарае,
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да си бере бела китка
Бела китка и куприца,
Да ми даде бела китка,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Де си виде мажку дете
На рока му белу сукну
Белу сукну царвену,
Майка му са дусетила
Белу му сукну утварзала,
Слела си фафъ бахче-ту,
Та гу пудъ камень турила,
И Язъ, моми, каилъ ставамъ:
Рукнувамъ си Юда самувила,
Та ми камень подигнува,
Та си зевамъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Та гу носе на край земе
На край земе на слану море,
Кой гу види да си знае:
Наши деди наши сруци
Заселили крайна земе,
Заселили приселили!
Па си веке станали
Друга си земе заселили.
Та хми адетъ устаналъ:
Ега си е лету и пролету,
Кой си има мажку дете,
Варзува му на рока-та
Варзува му белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да си знае малку дете,
Чи си дойде бабайку му, 
Утъ край земе утъ слану море.
Па уставемъ бела китка
Бела китка и куприца,
Да гу наиде стара майка,
Да гу носи дуръ на царе.
Собира си малки моми,
Собира ги фафъ сарае,
Та си курбанъ коле,
Та си моми гозба гости,
Та си гответъ врана манже,
И фафъ манже бела китка
Бела китка и куприца,
Кой си еде, кой си пие,
Ша ма чека ду година,
Ша ма чека на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море. 


Пояснения за думите
дадени от певците:

 

Сруци: значи срикове. (чичовци!?)
Умревали: подправяли
Куприца: билька миризлива, копаръ.
Отечина: отечество.
Деснива: благославя с десница.
Маринка: мартеница
Сривнало: значи драго и станало.




Гласувай:
5
0



1. divna8 - ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, БЪЛГАРИНО... !
01.03.2010 10:48
Всичко най-добро и Богда ти помага!!!
Весел празник днес и така да е целият месец...
:):):)
цитирай
2. zvezdichka - Прочетох
01.03.2010 11:17
и 3-те песни. Много интересно... И добре, че си дал превод на някои стари или диалектни думи, иначе трудно може да разбере човек какво иска да каже песента. И за мартеницата ми е интересно и колко древна може да е тя?
Честита Баба Марта!
Бъди здрав и все така буден по дух!
цитирай
3. анонимен - Секи си башка луд
01.03.2010 21:53
"Веда Словена" си изпяла песента още през 19 век, когато имало бунаци като сегашните. Мървашко-родопски диалект няма. Имало мървашки диалект, има и родопски диалекти. Сега има Инджи и Мехмед.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14951438
Постинги: 3859
Коментари: 6840
Гласове: 7747
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930