Прочетен: 2666 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2010 00:07
Ирландия има дълга традиция жителите й да емигрират по света.
Това е основният коментар, около който се обединиха издания от двете страни на Атлантика. Питър Гейгън пише в лондонския "Гардиън", че след като напуснал страната си през 2003 г., се е колебаел дали да не се върне, но след последните събития този вариант е изключен. Страната ми се върна към производство на най-известния си природен ресурс – емигранти, пише авторът.
През миналата година от Ирландия са си тръгнали 40 000 души. Днес при безработица над 13% още над 100 000 ще емигрират до края на 2011г.
"Само преди 3 години ирландската икономика процъфтяваше и имигрантите прииждаха с такова темпо, че според специалистите тази малка 4.5-милионна нация беше на път да постигне население, невиждано от големия картофен глад от средата на ХІХ век. Приказките, че "децата ни са отглеждани като говеда за износ", изглеждаха като необратима част от историята.
Всичко това внезапно се промени."
Това пък разказва Сюзън Дейли от "Ню Йорк таймс" в репортаж как кризата отново е тласнали хиляди ирландци да напуснат страната си.
Обезлюдени квартали започват да се превръщат в характерна гледка.
"Емиграцията е интегрална част от националната ни психика. Почти всяко семейство носи следите на инстинкт, който в продължение на две десетилетия бе приспан от кукловодите на келтския тигър, които се кълняха, че ирландците никога вече няма да бъдат принудени да прекосят Ирландско море или Атлантика в търсене на по-добър живот отвъд бреговете на острова.
Тези високомерни обещания се оказаха толкова кухи, илюзорни и опасни, колкото зле изчислените банкови гаранции от септември 2008 г., които се превърнаха в погребален звън на ирландския политически и икономически суверенитет. Спасяването от МВФ още не е започнало, но гражданите на Ирландия вече напускат кораба", пише Гейгън.
Авторът пита за какво им е на тези хора да остават. "С търговски улици с празни витрини, безлюдни нови квартали и празни молове родният му град в центъра на Ирландия е нещо типично. Алчността проправи път на чистата глупост, когато предприемачите започнаха преди 5 години да вдигат къщи в блатистата равнина."
Днес чиновниците от МВФ не се страхуват от жителите на подобни места, след като домовете им практически са изгубили стойността си, нямат работа и децата им вероятно ще са в същото състояние.
Дори по най-оптимистичните прогнози на ирландската икономика ще са й нужни поколения, за да се съвземе. Правителството отново отпуска предпазния клапан на емиграцията – въпреки всичките декларации много малко или почти нищо не бе сторено младите и добре образовани момчета и момичета да бъдат стимулирани да останат в страната.
В същото време легиони от ирландци, живеещи в Сидни, Чикаго, Единбург и Едмънтън, виждат как се изпаряват мечтите им един ден да се върнат.
Радвам се, че напуснах Ирландия на 22 години. Келтският тигър създаде култура, в която цените на имотите изместиха времето като любима тема за разговори, а преследването на пари без морал и задължения стана просто приемливо, но и активно му се придаваше ценност от най-високите обществени и политически етажи. Да се измъкна от всичко това беше за мен облекчение.
По онова време думата емигриране беше изхвърлена от речника ни. Емиграцията се смяташе за нещо отминало. Възприемах себе си не като емигрант, а като ирландец, който така се е случило, че живее някъде другаде. Как да се възприемаш като емигрант, когато не си принуден от безработица или липса на възможности?
Докато гледах новините от Дъблин и Брюксел от последната седмица, си мислех не за Ирландия, а за себе си. Животът ми – първо в Ню Йорк, а после във Великобритания е удобен, но все пак е живот на емигрант. Ако създам семейство, децата ми ще говорят с друг акцент. Страната, чийто паспорт нося, няма да е моят дом.
Истинската цена на ирландската лудост трябва да се измерва не в милиарди евро, а в милиони ирландски мъже и жени, принудени да емигрират, да приемат реалността, че и те никога няма да могат да се върнат у дома.
Вековната история на ирландската емиграция не само че не е приключена, а започва да се пише нова глава от нея."
Премиерът Браян Кауън обяви тази нощ, че страната му не може да се справи сама с кризата и трябва да предприеме сурови мерки. Цената ирландците ще плащат може би поне едно поколение.
"Според някои икономисти емиграцията действа като предпазен клапан в трудни времена, защото намалява броя на безработните в страната и унищожителния ефект от продължителната безработица.
В действителност броят на ирландците, кандидатстващи за помощи за безработни, е намалял с 3% миналия месец. Според правителството това било знак за подобряване на икономиката. Според опозицията истинската причина е, че хората емигрират.
Основният риск е, че ще си тръгнат най-добрите и най-образованите - същите тези, които биха могли да помогнат на икономиката да се съвземе. Едуина Шанахан от фирма, помагаща на емигранти да се устроят в чужбина, потвърждава, че има нещо вярно в това. "Много държави с визов режим са претенциозни. За да отидеш в Австралия например, трябва да си високо квалифициран и с доста професионален опит. Те наистина вземат най-добрите сред нас."
От Дневник
http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/
11/22/997465_irlandiia_se
_zavrushta_kum_osnovniia_si_
eksport/
23.11.2010 11:43
23.11.2010 19:00
Но всичко останало очертава съдбата на малките народи захапани от Октопода.
23.11.2010 20:58
23.11.2010 23:39
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69