Според наши и чужди учени ние българите сме потомци на азиатски нашественци, които са се появили на юг от Дунава едва в края на Късната Античност. Ако това беше истина то в нашата именна система не би трябвало да се срещат антропоними споменати в документи на хети, минойци, микенци  и др. от второто хилядолетие преди Христа. Такива обаче има и то не малко.

 

В списъка с български лични имена съставен от братя Миладинови срещаме Дардан и Дардана. По една, или друга причина те са пропуснати в издадените по-късно честотно-тълковни речници на имената на българите. Това е доста жалко защото Дардан е трако-троянско име, алтернативното название на троянците е дардани. Дарданите са тракийско племе споменато за пръв път в египетски летописи от XIV-ти век преди Христа. Заедно със своите роднини мизите те помагат на хетският цар Муватали II да победи не кой да е, а Рамзес II. През I-ви век Страбон споделя за дарданите, че макар да живеели в землянки те били весел и жизнен народ обичащ песните и танците. Старият автор добавя, че те притежавали много музикални инструменти.

 

Друго древно българско име е Ильо. То е всъщност тракийското Илиос, което е и името на Троя – Илиос. Трако-троянският град е споменат в хетски документи от XVII -ти век преди Христа ( в договорът на цар Лабарна).

 

Едно наше почти забравено име е Ярей. В издадените по времето на тоталитаризма речници то е пропуснато защото всъщност това е името на тракийският бог на войната, който е познат на гърците като Арес.  Изследователите скриха от своя народ това, че името на тракийският Арес е било познато и като Арей (Ярей) и се обяснява с българската дума ярост, отговаряща на индо-арийската ароша-ярост. Укриването на този важен факт се дължи на това, че комунистическата доктрина не позволяваше пробуждането на национална гордост... така на гърците бе позволено да се кичат с наша слава.

Арей (Ярей) е всъщност най-древното документирано наше име. Върху златен пръстен намерен в критска гробница до Мавро Спелио (XVIII -ти век преди Христа) с Линеарен А е написано Арею... ( т.е. на Арей, Ярей). Езиковедът В. Георгиев разпознава в Арей името на войнственият бог, но го счита за хетски. Настина в древната Анатолия е почитан бог Яриш, но той не е изконно хетски. Явно на Георгиев не е било известно, че хетите са приемали в пантеона си всички божества на васалите си и поради това стават известни като народът с хиляда бога. Мизите (наречени по-късно българи) и дарданите са били хетски съюзници, това е причината да има култ към техният Арей (Арес) в Мала Азия...

 

Езиковеди и историци знаят много добре за споменатото от Павел Дякон българско лично име Бузан (Historia Romana), но то не присъства в честотно-тълковните речници. Навярно защото е вариант на тракийското Бузос споменато за първи път в Линеар Б документи от XIV-ти век преди Христа. Отново в микенски  документи от XIV-ти век преди Христа срещаме имена като Бато, Ботийо, Гета, Котеу, Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино ( 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А 301 lxxxvii - по Чадуик)  които са си нашите Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...

 

Най-интересното е, че в микенски документи от  XIV -ти век преди Христа срещаме имена като Куруменио, Карамесийо, Токеу, Винийо ( 236 К- по Чадуик), отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Токту, Винех... В микенски документи от  XIV -ти век преди Христа рещат се дори старобългарски родови имена като Вокило – Вокил.

 

След като типични български имена се споменават многократно в минойски, хетски, египетски и микенски документи от XVIII -ти -XIV -ти век преди Христа  ( т.е. 3700-3300 години стари), само безсъвестен и изключително предубеден човек може да обяви българите за нашественици в земите на юг от река Дунав. Безсрамната фалшификация стана възможна с укриването на горе споменатите документи, или омаловажаването им.

 

Скрито бе и това, че има тракийски имена като Белоур, Бориско, Буреил, които не са нищо доруго освен старобългарските Белаур ( брат на Иван-Шишман), Борис и Борил- наши владетели...Дори едно от най-известните и колоритни български имена –Ганьо си е тракйското Ганос. Български лични имена като Бистрьо, Бързе, Дренко, Бурен, Струмен, Мано, Бальо, Светлан, Доле, Лало, Садо, Бренкоя, Скорил са се употребявали още преди повече от 2000 години в леко различен вид: Бистрас, Брузас, Дренис, Буренос, Струмон, Манис, Балис, Суитуленос, Долес, Лалас, Садок, Бринказис, Скорило...

 

 

Времето променя много, но не е в състояние да заличи всичко. Нашите имена са били споменавани с уважение и страхопочитание от минойци, хети и египтяни. Мируло, Ведан, Яко, Ботьо и др. са били богати благородници в Микенска Гърция...Твърде много следи сме оставили на три континента, за да е възможно споменът за нас да бъде заличен. Време е да си спомним кои сме и на какво сме способни. Хора, в чието сърце е посаден светъл идеал  са способни на невероятни подвизи. Такива вършиха дедите ни защото бяха горди и смели, честни и благородни. Нека покажем, че сме достойни потомци на своите предци! Нека покажем на света, че българи все още означава благородници!

Овации,браво.Винаги съм се гордяла,4е съм Българка.Дори да ми се налага да си вадя хляба във друга държава,никога не забравям от къде съм. За мене е 4ест да им кажа на вси4ки,4е съм от България.Горда съм и от това 4е Ви има ,Увайаеми,Григор Симов.Нека вашите статии бъдат насъщна храна за хората,които търсят истината.Защото,да се отстоява истината е много трудно.Тя е във висините,а там духат урагани и този които Я брани трябва да е много силен, смел и издържлив.И със Божията помощ тои ще се справи.